№ 1599
гр. Плевен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430100130 по описа за 2025 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.146 ЗЗП, вр.чл.22, вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от и
чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 150 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.
Д. А., ЕГН**********, *** против ***, **********, със седалище и адрес на
управление: ***, в която се твърди, че на 22.12.2022 г. между "***, ЕИК
********** - Заемодател, от една страна, и П. Д. А., с ЕГН ********** -
Заемател, от друга, е подписан Договор за паричен заем № ЕН********** (по-
долу за краткост Договора). Твърди, че страните са постигнали споразумение
Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1000.00 лв.. Определен е
размер на годишен лихвен процент съгласно чл. 3, ал. 8, а именно 40.08 %.
Броят на вноските е 1 (една), с крайна дата 22.01.2023 г. В чл. 3 ал. 7 е посочен
годишният процент на разходите, който е в размер на 48.33 %. Твърди, че при
сключването на договора, в чл. 6 е предвидено условието за предоставяне на
допълнително обезпечение по кредита, чрез предоставяне на
гарант/поръчител. При непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 7 е
предвидено начисляването на неустойка в размер на 116.60 лв. Още с
подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е
1
начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е
включена в крайната сума за връщане. Твърди, че в изпълнение на
задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е
заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с
възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено
обезпечение. Развива съображения, че страните са сключили валидно
облигационно отношение по договор за паричен заем. Твърди, че заемателят,
П. А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е
действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето
защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за
паричен заем съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията
на ЗПК и ЗЗП. Посочва, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за паричен заем е недействителен.
Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да
се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Твърди, че в процесния договор е посочен годишен
процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран -
изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 40.08 % и годишен
процент на разходите от 48.33 %. В ГПР се включват освен дължимата
възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче,
тези суми не са включени в ГПР. Твърди, че в случай че те бяха включени в
ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерски съвет на РБ. Твърди, че в случая получаването на кредита при
предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото
в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен
в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се
включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при
определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22
от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което твърди, че
2
е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 към закона начин. Счита, че несъобразяването
на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява
самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.
Прочитът на клаузите на в чл. 4 от договора, счита, че налага разбирането, че
по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя,
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и
обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към
датата на подписване на договора. Развива съображения, че неустойката по
своя характер притежава санкционна функция, но в случая не зависи от
вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е
предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на
принципа на добросъвестността. Твърди, че начислената неустойка е типичен
пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено
постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е
посочено в изложението по-горе. Твърди, че така предвидената неустойка в
размер на 116.60 лева, задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на
клаузата.
Счита, че противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК. Твърди, че нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл.
22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за паричен заем е
обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита,
3
без да дължи лихва или други разходи по кредита. Затова в случая счита, че
заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 1000 лева,
които вече са заплатени на заемодателя. Твърди, че всичко над чистата
стойност на получената сума (главницата) от 1000 лева е платено при
изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради
което подлежи на връщане.
Моли сключения между "*** и П. Д. А. Договор за паричен заем №
ЕН********** от 22.12.2022 г. да бъде прогласен за недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.
Моли, в случай че Договор за паричен заем № ЕН********** от
22.12.2022 г. бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, да бъде осъден "*** да заплати на П. Д. А. следните суми,
които са недължимо платени по Договор за паричен заем № ЕН********** от
22.12.2022 г.: 1. 33.40 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 8
от Договор за паричен заем № ЕН********** от 22.12.2022 г., за периода от
22.12.2022 г. до 22.01.2023 г.; 2. 116.60 лева - неустойка за непредставено
обезпечение на основание чл. 7 от Договор за паричен заем № ЕН**********
от 22.12.2022 г., за периода от 22.12.2022 г. до 22.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото
разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да
вземе становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи
писмени доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание,
като не се е явил в първото по делото заседание - на 26.09.2025г., като при това
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните по делото изрично са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника по относно писмения отговор, а така също и това ,че може да бъде
постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника. В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване
4
на неприсъствено решение. Съдът като прецени всички предпоставки за
уважаване на иска, намира, че предявената искова претенция е вероятно
основателна с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства и като такава следва да бъде уважена в
предявения размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника дължи заплащане на ищеца
на направените от него деловодни разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение
и депозит за вещо лице в настоящото производство в размер на 2100,00 лв./100
лв.+1800 лв.+200/
По изложените съображения и на основание чл.238 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК по иска, предявен от П. Д. А.,
ЕГН**********, *** против ***, **********, със седалище и адрес на
управление: *** Договор за паричен заем № ЕН********** от 22.12.2022 г.
поради противоречие с нормите на ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД ***,
**********, със седалище и адрес на управление: *** ДА ПЛАТИ на П. Д. А.,
ЕГН**********, *** сумата от 150,00 лева, представляваща недължимо
платена сума.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, **********, със седалище
и адрес на управление: *** ДА ПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН**********, ***
сумата от 2100,00 лв., за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5