№ 4516
гр. София, 28.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 21 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния
състав:
Председател:Атанас Н. Атанасов
СъдебниЦеца Янк. Маринова
заседатели:Петя П. Стойчева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
и прокурора Р. К. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Н. Атанасов Наказателно
дело от общ характер № 20221100203061 по описа за 2022 годИ..
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ В. П. Д. редовно уведомен, се явява лично и със своя защитник
АДВ.И. Л..
ПОДСЪДИМИЯТ И. А. М. редовно уведомен, се явява лично и със своя защитник
АДВ.И. В.
АДВ. С. Н. не се явява, редовно уведомена.
АДВ.В.: Колегата не се явява, поради служебна ангажираност.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Не възразявам.
ПОСТРАДАЛИЯТ Д. И. Г. редовно призован, не се явява.
ВТОРИЯТ ПОСТРАДАЛ по делото Д. К. М. - Х. редовно призована, не се явява.
За СГП се явява прокурор Р..
СЪДЪТ прикани страните да вземат становище по даване ход на разпоредителното
заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Л.: Да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ се самоличността на подсъдимите, както следва:
В. П. Д. - роден на ******* в гр. София, българин, български гражданин, висше
образование, работещ, разведен, неосъждан, живущ в гр. София, кв.*******, комплекс
„*******“, вила *******.
И. А. М. - роден на ******* г. в гр.София, българин, български гражданин, средно
образование, женен, работех, неосъждан, живущ в гр.София, бул. „*******.
СЪДЪТ разясни на подсъдимите правата, които имат в настоящия процес.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Разбрах разясненото ми от съда.
Нямам възражения и искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Разбрах разясненото ми от съда.
Нямам възражения и искания за отводи.
СЪДЪТ разясни на страните правата по чл.274 НПК и чл.275 НПК.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания, възражения и нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ предостави възможност на страните да изразят становище по въпросите,
които са визирани в разпоредбата на чл.248 НПК.
СЪДЪТ предостави възможност на прокурора да вземе становище.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на точка първа на ал.1 на чл.248 НПК считам, че
делото е подсъдно на СГС като съдебен район. Първоначално същото е било вкарано в друг
съд, който е бил закрит по силата на закона, това е ново обстоятелство, но аз считам, че
следва делото да се разглежда от СГС,
тъй като диспозитива на обвинението касае гр.София като времеви период и място на
извършване.
По отношение на останалите точки – втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма и
осма аз считам, че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По точка трета не считам, че е допуснато съществено процесуално нарушениеq което
2
да е отстранимо и да накърнява правата на подсъдимите лица.
Не са налице и основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
По отношение на разглеждане на делото при закрити врати и резервен съдия аз
считам, че също не се налага.
По отношение на взетите мерки за процесуална принуда не считам, че следва има
изменение.
Към този момент нямам искания за събиране на нови доказателства, ще Ви моля да
насрочите в съдебно заседание делото с призоваване на лицата, които сме описали в
приложението към обвинителния акт.
СЪДЪТ предостави възможност на защитата да вземе становище.
АДВ. Л.: По точка първа делото е подсъдно на СГС.
По точка втора няма основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
Считам, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, накърняващи правото на защита, поради което съдебното
производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на СГП за отстраняването им.
Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.243 НПК, както и на
ТР№2/2002 г., като първото основание, че не са изпълнени указанията давани досега от
съставите на съда, които са се произнасяли в разпоредително заседание, констатираните
процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт не са отстранени.
Допълнително може да се посочи, че обвинителният акт е с протИ.речИ. и неясно
съдържание, като в него са фиксирани по отношение на моя подзащитен, за деянието за
което се твърди да е извършено в съучастие с И. М., два отделени епизода извършени в
период от 01.08. до 08.08., като не става ясно първата среща с пострадалата, твърдяна от
прокуратурата, С. М. и втората дали са се осъществили в един и същи ден или не.
Неиндивидуализирането на времето на деянието по време накърнява правото на защита, тъй
като лишава подсъдимия, включително от правото да сочи алиби.
На следващо място не са посочени никакви данни за наличието на общ умисъл и
съучастие при извършването на деянието, като не са мотивирани от фактическа страна
основания, поради които В. Д. се твърди да е упражнил принуда по отношение на С. М., за
да обогати И. М., респективно тя да поеме към него имуществено задължение.
На следващо място това протИ.речие особено ярко личи на л.5, не особено ярко, но е
един от примерите, в които е посочено, че моят подзащитен е поискал 25 процента лихва
върху сумата от 800 000 лева, а през едно изречение е посочено, че тази сума била посочена
от обвиняемите, т.е. при упражняването на принудата и искането - поемане на имуществено
задължение, в единия случай се твърди, че е от един от обвиняемите, а след това се твърди,
че е от двама.
На следващо място, според фактите в обвинителния акт, моят подзащитен е превел
3
на С. М. някаква сума, както е написано на л.4 от обвинителния акт, но никъде не е уточнен
размера на сумата, което е от съществено значение, тъй като при превеждане на сума е
очевидно, че пострадалата с връщането й не може да бъде увредена.
Липсата на яснота относно това какво тя е получила от В. Д., съпоставено с
твърденията за преведени от нея впоследствие суми, които са изброени в обвинителния акт
на л.9 и л.10, прави неясна обвинителната теза относно твърдението за поемане на
имуществено задължение.
На следващо място в обвинителния акт на л.5 е посочено, че от М. била поискана, от
една страна, глоба в размер на 200 000 лева, а от друга страна 25 процента лихва. Не става
ясно дали тези две суми са претендирани успоредно или се покриват, тъй като с прилагане
на елементарни аритметични познания се установява, че 25 процента лихва е двеста хиляди
върху сумата от осемстотин хиляди, но тъй като се твърди, че тя е искана ту от единия, ту от
двамата обвиняеми, ту като лихва, ту като глоба. Не може да се изясни действителния
размер на претендираното, според прокуратурата, поемане на задължение.
На следващо място на л.5 в последното изречение е посочено, че двамата обвиняеми
наредили на пострадалата М. веднага да извика Д. Г. с думите „Ще дойде и още как, или
искаш да ти го докараме.“. Същите думи, се твърди и същото нареждане – Д. Г. да се яви, се
твърди и впоследствие когато на неизвестна дата, дали в същия ден или след няколко дни,
С. М. била подписала договорите от една страна с В. Д., от друга страна с И. М., на л.7,
когато се казва, че тогава я били накарали да отиде Д. Г. и тогава той подписал договор за
поръчителство. Както казах неяснотата във времето води до извод за несъответствие на
обвинителния акт с процесуалните правила, тъй като пречи на организирането на защитата.
На следващо място липсват факти, на л.6, В. Д. да е заплашвал или да е извършвал
нещо по отношение на С. М. за да поеме тя имуществено задължение по отношение на И.
М..
Както казах в началото изобщо данни за общ умисъл да бъде принуждавана С. М. за
каквото и да е, което да извърши по отношение на двамата подсъдими при общност на
умисъла всеки да действа за другия в обвинителния акт не се съдържат, а това е
необходимо, тъй като обвинението е за деяние, което е извършено в съучастие.
На следващо място не става ясно каква е връзката между поемането на
имущественото задължение с подписването на договори и твърдяното действие, без да е
изяснена отново сумата, която е преведена от В. Д. на С. М. и според обвинителния акт не се
оспорва да е получена, за да се твърди причиняване на имуществена вреда и то в размера,
който е посочен в обвинителния акт.
На следващо място, без да изчерпвам подробно другите несъответствия, които касаят
и други части на обвинителния акт, а и такива констатирани от съдилищата, считам, че във
връзка със съучастието се твърди осъществяването му чрез бездействие, тъй като В. Д. бил
оставил И. М. да отправя заплахи или да принуждава С. М. към някакво имуществено
разпореждане, като не считам, че е възможно упражняването на сила или заплаха да се
4
осъществи чрез бездействие, тъй като самият текст на закона изисква упражняване на
активни действия.
В този смисъл, Ви моля да прекратите съдебното производство и да върнете делото
на прокурора.
По отношение на другите точки от чл.248, ал.1 НПК нямам искания за прилагане на
някоя от особените процедури, за включване на резервен съдия или съдебен заседател,
преводач, тълковник, нямам искания за събиране на доказателства, нямам искане за гледане
на делото при закрити врати.
По отношение на мерките не считам, че са налице основания за вземане на такава.
СЪДЪТ предостави възможност на подсъдимия Д. да вземе становище.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Присъединявам се към казаното от адв.Л..
АДВ.В.: По точка първа делото е подсъдно на настоящия съдебен състав.
По точка втора нямаме искания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По точка трета имаме искане за прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокуратурата, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В тази връзка изцяло се присъединявам към подробно изложените съображения от
адв.Л., които се отнасят както за г-н Д., така и за моя подзащитен г-н И. М.. В допълнение
ще кажа само още три неща:
Първо видно от съдържанието на обвинителния акт, прокуратурата отчита
обстоятелството, че М. е получавала от г-н И. М. огромни парични средства.
С оглед обвинението за причинени щети не става ясно, така както са изложени
обстоятелствата по делото, преводите които е правила М. представляват ли изцяло или
частично връщане на получените от г-н М. средства, изплащане на суми по техните
договорни отношения или плащане в резултат на изнудване така, както е изложена
фактическата обстановка това не става ясно.
На следващо място, доколкото обвинителната позиция изцяло почива на поредица от
отправени закани, на няколко пъти в обстоятелствената част е посочен израза, че всеки един
от тях двамата цитирам „…Умишлено и целенасочено е оставил другия подсъдим да
отправя заплахи към М.…“. Аз не разбирам този израз „умишлено и целенасочено оставяш
някого да отправя заплахи“. Така както са изложени обстоятелствата по никакъв начин не
става ясно как е реализирано на практика това оставяне от страна на единия подсъдим на
другия да отправя заплахи.
Не е посочено също, когато вторият подсъдим, защото това е конфигурация, която се
сменя в различни абзаци на обвинението, когато един от двамата, според прокуратурата,
отправял цитираните заплахи, вторият присъствал ли е там на място, за да може да ги
възприеме и съответно да формира общ умисъл при реализиране на твърдяното от
5
прокуратурата престъпление.
Третият пункт, който е абсолютно неясен за мен, са многократно повторени в
различни части на обстоятелствената част изрази на г-н Д., които се приписват от прокурора
на г-н Д., отправени към М., че цитирам „…Може да променя съдби…“, като в скоби са
поставените думите „в отрицателен смисъл“.
Така както е написан обвинителния акт не става ясно тези думи „в отрицателен
смисъл“, според прокуратурата, изречени ли са от г-н Д. или са предположения на
прокурора и ако са предположение на прокурора следва ли да разбираме, че обвинението
почива на предположения.
Не случайно делото многократно е връщано от различни съдебни състави, на
практика за пореден път то се внася, без да са отстранени и съответно изпълнени указанията
на съдебните състави.
В този смисъл Ви, моля да прекратите съдебното производство и да върнете делото
на прокуратурата за отстраняване на тези поначало отстраними, но съществени процесуални
нарушения.
Заявявам, че държим на разглеждане на делото по общия ред. Евентуалното
ангажиране на резервен съдия или резервен съдебен заседател оставям изцяло на преценката
на съда, ние нямаме искания в тази посока.
В останалата част се присъединявам изцяло към казаното от колегата Л., както и
господин прокурора.
СЪДЪТ предостави възможност на подсъдимия М. да вземе становище.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Присъединявам се към казаното от моя адвокат.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание и като взе предвид становищата на страните, прие за
установено следното:
Настоящото дело, с оглед вида и характера на повдигнатите обвинения, а така също и
изложени в обвинителния акт обстоятелства, е подсъдно на СГС, като към настоящия
момент не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Съдът намира, че в хода на досъдебното производство и при изготвянето на
обвинителния акт са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и в частност правото им да научат за
какви точно престъпления са привлечени в това им качество, и са предадени на съд.
Обвинителният акт по принцип следва да очертава фактическите рамки на
обвинението, респективно предмета на доказване по делото, затова в своята обстоятелствена
част той следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание на всички онези
съставомерни обективни и субективни признаци на престъплението. Прецизно предявените
6
в обвинителния акт обстоятелства определят от една страна предмета на доказване, а от
друга - дават възможност за адекватна защита на подсъдимия по изложените от прокурора
факти. Правото на защита вИ.ги е нарушено, ако е налице неяснота или протИ.речие в
обвинението, респективно в съставомерните обстоятелства, очертаващи фактическото
обвинение на инкриминираното деяние.
Настоящият съдебен състав счита, че изложените в обвинителния акт факти и
обстоятелства са непълни, неточни, неясни и протИ.речиви, като създават определени
съмнения и колебания относно редица обективни и субективни съставомерни признаци на
деянията, което е недопустимо и следва да бъде отстранено.
Престъплението по чл.214 НК освен предвидената по закон специална цел за
набавяне на имотна облага, изисква също така от обективна страна извършването и на акт на
имуществено разпореждане, както и настъпването на имотна вреда.
Имотна вреда по смисъла на цитираната наказателноправна норма пък е налице
тогава, когато вследствие на имущественото разпореждане се е стигнало до определен
безвъзмезден и невъзстановим разход.
Ето защо в конкретния случай освен механично изброяване на конкретни парични
преводи, реализирани от пострадалата С. М. към двамата подсъдими, ще следва да бъде
уточнен и конкретизиран произхода и характера на тези парични средства, а така също и
правното основание, въз основа на което са били прехвърляни. Това уточнение е
необходимо, тъй като в самия обвинителен акт са изложени обстоятелства за това, че
двамата подсъдими са се намирали в определени гражданскоправни отношения с
пострадалата М. и то именно по повод развиваната от нея дейност с ценни книжа, в резултат
на които са й били предоставени значителни парични ресурси. Съдът счита, че без да бъде
изяснена взаимовръзката между даваните и получавани от подсъдимите парични средства,
на практика е невъзможно да се разбере същността на повдигнатите обвинения, а от там
преследваната имотна облага и настъпила имотна вреда. Възмездното даване на конкретна
парична сума вИ.ги предполага насрещна престация, която следва изначално да бъде
посочена и дефинирана, за да се разграничи от престъпния резултат. За да е формулирано
достатъчно пълно, точно и ясно конкретното обвинение за изнудване несъмнено следва да
бъдат изложени всички онези факти и обстоятелства, които очертават предвидената в
диспозицията на правната норма причинно-следствена връзка между упражнена принуда,
настъпил физически или психически тормоз, имуществено разпореждане и реализирана
имотна вреда.
В обвинителния акт най-общо и с едно изречение само е посочено, че пострадалата С.
М. в периода от 2004 до 2011 годИ. се е занимавала със сделки с ценни книжа, без обаче по
никакъв начин да е уточнено или конкретизирано за какви точно сделки става дума, къде,
как и в какво качество са били реализирани, спазени ли са били особените правила на
ЗППЦК /Закон за публично предлагане на ценни книжа/, за да стане ясно изобщо какъв е бил
статута на С. М., същата имала ли е лиценз за търгуване с ценни книжа, в какво качество
същата е извършвала тези сделки, къде и как е търгувала с ценни книжа, с какви точно
7
ценни книжа е търгувала, тъй като разнообразието и вариантността в тази област е
изключително голяма, а тези факти и обстоятелства се поставят в основата на повдигнатите
обвинения и възникнали между страните правоотношения, поради което имат особено
съществено значение, още повече че в самия обвинителен акт, както стана вече дума, се
твърди, че двамата подсъдими са били в определени облигационни отношения именно с
пострадалата С. М. и осъществяваната от нея дейност по търгуване с ценни книжа. Ето защо
и за пълнота на повдигнатите обвинения е от изключително значение да се конкретизира и
уточни в какво точно се е изразявала дейността на С. М., къде и как същата е търгувала с
ценни книжа, с каква цел е набирала парични средства, включително и от подсъдимите, как
е управлявала същите, тъй като тази нейна функция предопределя по-нататъшния ход на
събитията, еквивалентността на разменяните престации и съставомерността на деянията.
По отношение на подсъдимия И. М. в обвинителния акт е посочено, че същият е
предал на С. М. сума от 150 000 евро за управление и сделки с ценни книжа, като отново по
никакъв начин не става ясно каква точно е била конкретната договорка между страните – за
какъв срок са предоставени тези средства, какви сделки е следвало да бъдат извършвани,
уговорена ли е била печалба, изобщо всички съществени реквизити и клаузи по този
договор, за да стане ясно какъв паричен ресурс и за какво е бил предоставен на С. М.,
респективно какво е следвало да бъде изпълнено от нейна страна, какви парични средства е
следвало да върне. Тези обстоятелства също така са от особено съществено значение тъй
като предопределят от една страна правното основание на разменяните престации, а от
друга характеризират установените взаимоотношения, които стоят в основата на
повдигнатите обвинения. Изясняването на конкретните договорености между лицата ще
внесе яснота и относно обстоятелството дали в случая е налице изпълнение на договорно
задължение от страна на С. М. или принудителен акт на имуществено разпореждане, а от
там и настъпването на имотна вреда – тоест обедняване.
Подобни недостатъци в обвинителния акт се открояват и по отношение на
повдигнатото спрямо подсъдимия В. Д. обвинение, който също така е описано да е бил в
определени неизяснени и неуточнени по своя характер гражданскоправни отношения със С.
М., а това, както стана ясно, е от изключително значение не само за пълното и точно
формулиране на обвинението, но и за очертаването на съществени обективни съставомерни
признаци на престъплението, чието изпълнително деяние изисква извършването на акт на
имуществено разпореждане и настъпването на имотна вреда.
Съдът счита, че без да се внесе яснота и конкретика по отношение на установените
правоотношения, няма как да бъде изяснен основен обективен признак на деянията, а
именно има ли настъпила имуществена вреда или не.
По отношение на В. Д., освен че не става ясно каква точно сума е предоставил на С.
М., също така не се разбира и на какво основание е предадена, с каква цел, кога и как е
следвало да бъде върната. Тоест, липсва каквато и да е било яснота относно установените
между тях взаимоотношения и налични договорки. В този смисъл резонни се явяват
възраженията на защитата относно размера на нанесената вреда и съществуващи в
8
обвинителния акт в тази насока протИ.речия. Държавното обвинение по никакъв начин не е
съобразило дадените и получени от В. Д. парични средства, игнорирайки изцяло
установените договорни отношения. В тази насока прокуратурата се е задоволила с
посочването на общата фраза, че от С. М. били „искани необосновани и недължими парични
суми и обезщетения“, без обаче да става ясно на какви точно факти се формира този извод.
Налице е отново дефицит на факти, който няма как да бъде запълнен по тълкуване или
хипотеза. От тук може да се изведе генералния извод за това, че всяка една от поисканите
суми от С. М. има неясен и предполагаем характер, пречещ да се изведе и прецени основен
обективен признак на деянието, а именно наличието на имуществено разпореждане и
настъпването на имотна вреда.
По отношение на обвинението по пункт 3 от обвинителния акт, което се твърди да е
било извършено в съучастие от двамата подсъдими, отново е налице дефицит и неяснота на
фактите, както по отношение на предаваните суми и тяхното основание, така и досежно
общата задружна дейност и общ престъпен умисъл на двамата подсъдими. Не става ясно
упражняваната от В. Д. принуда дали е била осъществявана единствено и само с цел
изпълнение на определената за дължима спрямо него сума или е обхващала и заявените за
дължими на И. М. суми, както и обратната хипотеза, имайки предвид упражнената от И. М.
принуда. Липсват изложени факти и обстоятелства за общност и съгласуваност на
действията на двамата подсъдими, както и за умисъл на всеки един към общия престъпен
резултат.
Налице е протИ.речие в обвинението по пункт 4 от обвинителния акт относно датата
на настъпване на имуществената вреда – в обстоятелствената част /стр.12, абз.2 от
обвинителния акт/ е посочен м.10.2011 годИ., а в диспозитива датите 31.05.2013 годИ. и
24.07.2014 годИ..
Налице е протИ.речие и в обвинението по пункт 5 от обвинителния акт досежно
датата на принудата, от една страна, в диспозитива, е посочена неустановена дата през
м.10.2011 годИ., а от друга страна, в обстоятелствената част в обвинителния акт, периода от
м.9 до 14.10.2011 годИ., както и по отношение на предмета на изнудването – на едно място е
посочен гараж 4, а на друго място гараж 3.
ПротИ.речие и неяснота е налице и по отношение на обвинението по пункт 6 от
обвинителния акт, като имуществената вреда не става ясно дали е настъпила за физическото
лице Д. Г. или за фирма „П. Т.“ ЕООД, която има самостоятелна правосубектност. В
диспозитива е посочено физическото лице, а в обстоятелствената част юридическото такова.
Предвид на така изложеното СЪДЪТ намира, че съдебното производство следва да
бъде прекратено, а делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени процесуални нарушения.
По отношение на мерките за неотклонение на двамата подсъдими, СЪДЪТ намира, че
същите следва да бъдат потвърдени.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
9
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че на досъдебното производство са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните правата на
обвиняемите лица.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и връща делото на прокурора за
отстраняване на констатираните отстраними съществени процесуални нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА мерките за неотклонение на двамата подсъдими В. П. Д. и И. А.
М., а именно „парични гаранции“ в размер на по 1 000 /хиляда/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес пред САС.
Препис от съдебния протокол след неговото изготвяне да бъде предоставен за
сведение на защитниците на подсъдимите лица и на прокуратурата.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.30 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10