М О
Т И В И към присъда № 260071/2021 г. по НЧХД №754/20г. на СлРС
Настоящото производство е
образувано по тъжба от Г.П.К., с която е повдигнато обвинение срещу лицето Н.А. за извършено от него престъпление по чл.130
от НК.
В СлРС, освен настоящото НЧХД-ло са образувани още две НЧХД-ла, касаещи един и
същ инцидент, възникнал между едни и
същи лица, а именно НЧХД № 770/2020 г. по описа на РС – Сливен, образувано по
тъжба от П.К. против Н.А. с правно основание чл. 130 от НК и НЧХД № 1346/2020
г. по описа на РС-Сливен, образувано по тъжба от лицето Н.А. против тъжителя в
настоящото производство Г.П.К. за извършено от него престъпление по чл.130, ал.
2 от НК.Предвид това, с протоколно определение от 03.11.2020 г., съдът обедини производствата по НЧХД № 754/2020 г.,
НЧХД № 770/2020 г. и НЧХД № 1346/2020 г. и трите по описа на СлРС .
Тъжителят и подсъдим в настоящото производство Г.П.К. е
повдигнал обвинение срещу подс. Н.А. за извършено от него престъпление по чл. 130
от НК.
Тъжителят П.Г.К. е повдигнал обвинение срещу подс. Н.А.
за извършено от него престъпление по чл. 130
от НК.
Тъжителят и подсъдим
в настоящото производство Н.А. е
повдигнал обвинение срещу Г.П.К. за
извършено от него престъпление по чл. 130,ал.2
от НК.
В с.з. тъжителят и подсъдим Г.К.,
лично и чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата против подсъдимия Н.А.
като моли същата да бъде уважена изцяло. Не се признава за виновен по
повдигнатото спрямо него обвинение като дава обяснения и моли да бъде оправдан. Процесуалния му представител
счита,че е налице реторсия .
В с.з. тъжителят П.К. , лично и
чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата против подсъдимия Н.А. като
моли същата да бъде уважена изцяло.
В с.з.
тъжителят и подсъдим Н.А. , лично и чрез процесуалния си представител поддържа
тъжбата против подсъдимия Г.К. като моли същата да бъде уважена изцяло. Не се
признава за виновен по повдигнатото спрямо него обвинение като дава обяснения и
моли да бъде оправдан.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият и тъжител Г.К. и тъжителят П.К. са
в роднински отношения помежду си, като първият от тях е син на втория.
Подсъдимия Н.А. е техен съсед. Преди инцидента отношенията между тях били добри като всеки се опитвал да спазва
добър междусъседски тон.
На 27.05.2020г., около 12.00
часа, в гр. Сливен, на улицата, пред дома си, находящ
се на ул. „*****“, подсъдимия Н.Т.А. извършвал ремонт на личния си автомобил и
решил да слуша музика от инсталираната в МПС аудиоуредба.
Тъй като музиката била силна тя озвучила улицата и съседните дворове и била чута и в дома на тъжителя П.К.. В същото
време, в дома му били и двамата му сина - подсъдимия и тъжител Г.К. и св. Д.К..
Всички изчакали музиката да спре, но тъй като тя продължила повече от 5 минути
и била много силна, тъжителят П.К. решил
да излезе навън и да отиде до подс. А.,
за да го помоли да намали или спре музиката. Двамата му сина, които
първоначално се намирали на втория етаж на къщата останали там.
Тъжителят П.Г.К. се приближил до подс. А. и
със спокоен тон го помолил да намали силата на музика, но последният само
замахнал срещу него с ръка, показвайки му по този
начин да се махне от там. Тъжителят продължил да опитва с думи да го накара да
спре музиката, при което А. го доближил и с жест на ръката си посочил, че ще го
нарани.Той прокарал ръката си от слабините на собственото
си тяло нагоре до врата, имитирайки разрязване на тялото. Това било видяно
както от другия тъжител и подсъдим по делото Г.К., така и от брат му св. Д.К..
Веднага след това подс. А. изкрещял срещу тъжителя К. думите“ Ще те разпоря“ и
го бутнал с ръце в областта на гърдите. След това го сграбчил за тялото отпред,
като го хванал за дрехите и започнал да го блъска напред и назад, люлеел
го наляво и надясно. Тъжителят, който бил по възрастен и по слаб от подсъдимият
не успял да му укаже никаква съпротива, още повече че знаел, че подсъдимият
работи като касапин и след отправените думи и жестове се изплашил.
Междувременно, въпреки
силната музика думите “Ще те разпоря“ и предшестващия ги жест с ръка по
дължината на торса отправен от А. били видени от подс. Г.К. и брат му Д.К..Те
видели как подсъдимият удря в гърдите баща им и как го люлее за дрехите, при
което подс. Г.К. му извикал с думите “Остави баща ми, какво ти е направил“.
Това не спряло подсъдимия А., който замахнал с ръка
към Г.К. и му се заканил с думите „Ела и
ти тук“.Тогава тъжителят и подсъдим Г.К. слязъл от втория етаж и излязъл навън
за да защити баща си. Застанал между него и подс. А. с лице към последния. Тогава А. пуснал тъжителя П.К. и се нахвърлил върху
сина му. Веднага го ударил с главата си в областта на гърдите, след което
двамата се вкопчили един в друг. Започнали да се дърпат взаимно, при което А.
успял да затисне главата на К., с една от ръцете си и я притиснал надолу, с
което затруднил дишането му. Последният
успял да се измъкне от хватката и в този момент между него и А. застанал баща
му, тъжителя П.К..Тогава подс. А. се отдръпнал
назад и се обърнал към бащата и
сина с думите „Ше ви съдя“. В този момент там пристигнал и св. Д.К.,
който след като видял, че А. удря брат му с глава в гърдите и двамата се
вкопчват един в друг, както и, че прихваща с ръка главата на брат му и я натиска
надолу, тръгнал да слиза от втория етаж и хукнал навън, за да му се
притече на помощ. Когато стигнал на улицата спречкването било приключило и
свидетеля успял само да чуе как А. изрича думите „Ще ви съдя“.
След
преустановяване на инцидента на улицата до участниците се приближил св. С.С., който
живеел на същата улица.
На мястото на инцидента, по-късно на същия
ден, по сигнал на тъжителя и подсъдим Н.А.
пристигнали полицейските служители-св.К.,Х. и
Г.. Те провели беседи със всички участниците в случилото се и съставили
предупредителни протоколи по ЗМВР .
По- късно на същия ден Н.А., а П.К. и Г.К. на следващия ден, посетили съдебен лекар
като след прегледа им били издадени съдебно –медицински удостоверения.
Видно от приложеното по делото Съдебномедицинско
удостоверение №25/28.05.2020г., пострадалия П.К. е получил контузия - натъртване на гръдния кош-предна стена,
придружена е болка при движение на торса, дишане и кашляне и при притискане с
ръка. Съдебният лекар е направил заключение, че травмата и телесното увреждане е възможно да е получено по начин и време, както разказва
освидетелствания, а именно в резултат на възникналия на 27.05.2020г.инцидент,
по механизма на грубо и силно блъскане с
ръце в областта на гърдите-предна гръдна стена. Видно от същото удостоверение на тъжителя К.
е причинено телесно увреждане, което осъществява медико-биологичния признак „БОЛКА и СТРАДАНИЕ“.
Видно от приложеното по делото
Съдебномедицинско удостоверение № 24/28.05.20г.,тъжителят и подсъдим Г.П.К. е получил наранявания, които осъществяват медико-биологичния
признак „временно разстройство за здравето неопасно за живота“ тоест
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващи
се в контузия
(натъртване) на гръдния кош – предната стена прекордиално
с избледняващо бледо червеникаво оцветяване на кожата. Силна болка при дишане и
движение на торса, както и болка в
лявата долна половина на гръдния кош/ребрената дъга/, усилваща се при движение
на торса и дълбоки дихателни движения.
Съдебният лекар е направил заключение, че травмата и телесните увреждания е възможно да са
получени по начин и време, както
разказва освидетелствания, а именно в резултат на възникналия на27.05.2020г.инцидент,
по механизма на удар с глава в гърдите и
силно притискане на врата от страна на нападателя.
Видно от приложеното по делото Съдебномедицинско удостоверение
№ 189/27.05.20г.,тъжителят и подсъдим Н.А. е получил телесно нараняване осъществяващо
медико-биологичния признак „временно разстройство за здравето неопасно за
живота“ тоест разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на дясното слепоочие и челото с болки, болки в областта на дясната половина на корема около
дясното подребрие.
Посоченото в заключителната част на
Съдебно-медицинското удостоверение нараняване в областта на дясното, вместо на лявото
слепоочие, съдът приема за техническа грешка, доколкото по делото е налице и
Амбулаторен лист № 223 от 28.05.20г., където е посочено „ляво слепоочие“, а това съвпада и с
телесното увреждане твърдяно от тъжителя А. в частната тъжба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото.
В
конкретния случай са налице оскъдни свидетелски показания, доколкото, освен
участвалите в инцидента лица единствения свидетел очевидец на случилото се е
брата на подсъдимия и тъжител Г.К.. Налице е още един свидетел, който обаче е
пристигнал на по късен етап и показанията му относно участието на страните по
делото в инцидента,съдът прие за недостоверни и изключи от доказателствения
материал на основания посочени по – долу.
Съдът кредитира
напълно показанията на св. Д.К.-брат на Г.К. и син на тъжителя П.К., като приема
същите за напълно съответни на обясненията на подсъдимия Г.К.. Освен на
обясненията на подс.К. неговите показания са напълно съответни и на изнесените в тъжбата на втория тъжител П.К.
факти и обстоятелства. Съдът отчете и обстоятелството, че този свидетел е роднина с П. и Г. К.въпреки, което обаче
счита, че показанията му описват напълно точно и в детайли случилото се. В
конкретния случай, предвид липсата на други свидетели по време на инцидента, съдът
мотивира извода си за достоверност на показанията на св.Д.К. като ги
съпостави освен с гласните доказателства и с наличните по делото писмени
доказателства, а именно медицинските
удостоверения № 24/28.05.20г. и № 25/28.05.20г. Видно от графа „Предварителни
сведения“ на посочените два медицински документа показанията на този свидетел
напълно съответстват на посочения от страна на
двамата пострадали механизъм на получаване на телесните им увреждания,
което допълнително мотивира съда да ги приеме за достоверни .
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
полицейски служители, св. К., св.Г. и св. Х., доколкото същите твърдят, че са
посетили мястото на инцидента. Тези свидетели потвърждават, че първоначалния
сигнал е бил за висока музика, както и че са разговаряли със страните в спора
поотделно и са им съставили протоколи за предупреждение по ЗМВР.
Съдът не кредитира показанията на
св.М.Г., тъй като същите са несъответни на установеното от фактическа страна.
Този извод се налага от изнесеното от свидетеля твърдение, че е видял как
разговарят помежду си П.К., Н.А. и С.С. като сочи, че при тях е бил и „другия комшия“ без да посочва
името му, но е категоричен, че това не е бил Г.К.. Така изнесената информация
напълно противоречи на установеното, доколкото по делото липсват други
доказателства, че между тези три лица и то в отсъствието на Г.К. се е водил
разговор, че той се е състоял до отворения багажник на автомобила и че всички
заедно са „ремонтирали нещо“ по автомобила на А. . Напротив, налице са гласни
доказателства, че Г.К. е отишъл до
автомобила, за да защити баща си от нападението на А. и, че св. С.е отишъл до
двора на сем. К.на един по – късен етап,
едва когато инцидента е бил приключил.
Съдът не кредитира и показанията на
св. С., доколкото същите напълно противоречат на показанията на св. Д.К. и на
констатираните по време на прегледа и описаните в представеното от страна на А.
медицинско удостоверение № 189/27.05.20г.телесни увреждания. В медицинското
удостоверение, съдебния лекар е описал контузия на дясно / след уточнението
направено от съда по – горе, приемаме ляво/ слепоочие и челото както и болки в
дясната половина на корема около дясното подребрие. Така
посочените увреждания, напълно противоречат на твърденията на свидетеля С., че
лично е видял как подс. Г.К. удря А. в лявото рамо с дясната ръка. Следващото твърдение на С.е, че той лично е
хванал Г.К. през кръста и по този начин е предотвратил нанасянето на каквито и
да е други удари по тялото на А..Това му твърдение,обаче напълно противоречи на посочения
от Н.А. механизъм на получаване на телесните му увреждания както и на броя и вида им описан в медицинското
удостоверение. В графа „Предварителни сведения“ на посоченото по – горе
медицинско удостоверение, подс. А. е посочил, че е бил блъснат по гърдите
от П.К., след което сина му Г.К. му е
нанесъл множество удари с юмруци в областта на лявата половина на главата и в
областта на челото и го е ритнал с ритник в областта на дясната половина на
корема. Така описаните увреждания, ведно
с пълното разминаване между показанията на св. С., сочен като свидетел от
подсъдимия и тъжител А., мотивират, съдът да изключи от доказателствения материал
показанията на този свидетел и да приеме,че същите са опит за оневиняване на
подс. А. .
На последно място,съдът кредитира
напълно обясненията на подсъдимия Г.К., като съответни на събраните писмени и
гласни доказателства. Подсъдимия подробно и точно пресъздава случилото се като
неговите обяснения напълно съответстват
на свидетелските показания на св. Д.К.. Съдът ги съпостави и с описания в медицинските удостоверения №
25/20г. и № 24/20г. механизъм на причиняване на телесните увреди както и с
констатираните от съдебния лекар телесни увреждания на П.К. и Г.К. и след като
установи,че са съответни ги кредитира
напълно.
Съдът дава вяра на всички писмени доказателства, съдържащи се в делото,
които имат значение за изясняване на обективната истина и в частност,
медицински удостоверения с изх. № 24/2020 г.и № 25/20г. като, въз основа на тях
приема, че на пострадалия Г.К. е причинена „лека телесна повреда„ по
смисъла на чл.130,ал.1 от НК изразяваща се във „временно разстройство на
здравето не опасно за живота, т.е разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК”, а на пострадалия П.К. е причинена „лека“ телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.2
от НК изразяваща се във „болки и страдания“. Съдът дава вяра и на медицинско
удостоверение № 189/20г., доколкото няма основания да се съмнява в
безпристрастността и компетентността на издалия го съдебен лекар, но при липса
на други гласни и писмени доказателства в подкрепа на сочения от Н.А. механизъм
прие, че извършеното спрямо него е недоказано.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна , съдът изведе следните правни изводи:
По
отношение на обвинението повдигнато
спрямо Г.П.К. за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът прие,че подсъдимият не е извършил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130,ал.1 от НК, поради
което го ОПРАВДА по повдигнатото му
обвинение, затова,че на 27.05.2020
година, около 11.30-12.00ч., в град
Сливен на улица „*****“ причинил на Н.Т.А. „лека“ телесна повреда осъществяваща медико-биологичния признак
„временно разстройство за здравето неопасно за живота“ тоест разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия на
лявото слепоочие и челото с болки както и болки в областта на дясната половина на корема
около дясното подребрие .
По делото липсват както гласни
доказателства за нанесени удари от страна на подсъдимия Г.К. така и писмени
такива. Налице са единствено твърденията на подсъдимия и тъжител по насрещната
тъжба А., изнесени в тъжбата до РС –
Сливен, които не се доказаха по какъвто
и да е начин в хода на съдебното дирене. В тъжбата А. описва нанесените му
удари като такива в присъствието на св. С.. По делото, обаче не се
установи същия да е присъствувал
или да е възприел случилото се и да е видял изброените в тъжбата удари, в която
връзка и въз основа на посочените в разбора на гласните доказателства съждения,
съдът изключи показанията на този свидетел от доказателствения материал.
Предвид горепосоченото съдът счита, че повдигнатото против Г.К. обвинение е
недоказано, поради което и като съобрази принципа, че обвинението следва да бъде доказано по безспорен
и категоричен начин и всяко съмнение следва да се отчита в полза на подсъдимия,
оправда Г.К. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
130,ал.2 от НК.
По
обвинението повдигнато спрямо подсъдимия Н.Т.А.
за извършено от него престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК спрямо Г. П.К.:
Съдът прие,че с деянието си подс. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130,ал.1 от НК,поради което го призна за ВИНОВЕН затова,че
На 27.05.2020 година, в град
Сливен на улица „*****“, около 11.30-12.00ч
причинил на Г. П.К. лека телесна повреда
осъществяваща медико-биологичния
признак „временно разстройство за здравето неопасно за живота“ тоест
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия (натъртване) на гръдния кош
– предната стена прекордиално с избледняващо бледо червеникаво оцветяване на кожата.
Силна болка при дишане и движение
на торса, както и болка в лявата долна половина
на гръдния кош/ребрената дъга/,
усилваща се при движение на
торса и дълбоки дихателни движения.
Безспорно е установен механизма на
деянието и авторството на същото. Налице са всички изискуеми от закона
елементи от обективната и субективна страна на престъплението по чл.
130 ал. 1 от НК. От обективна страна е налице пострадало физическо лице,
чието увреждането е вследствие на удар с глава
в гърдите и силно притискане на врата му от страна на подс.А. .Това действие е
довело до нараняване на пострадалия, което от своя страна осъществява медико-
биологичния признак „временно разстройство на здравето неопасно за живота „тоест разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради
което, съдът
квалифицира деянието като умишлено
нанесена “лека” телесна
повреда по смисъла на чл. 130,ал. 1от
НК.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, тъй като е съзнавал характера на извършваното действие както и последиците от него, а всички
останали обстоятелства свързани с деянието налагат извода, че е целял тия му действия да причинят на
пострадалия телесни увреждания, който да
засегнат телесната му неприкосновеност.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено
опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните
му последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на
престъпленията, съдът намира в слабите морално- волеви задръжки на подсъдимия и проявената самонадеяност.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало .
Съдът не отчете наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства .
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и счете, че същото
следва да се наложи при
условията на чл. 54 от НК. При определяне
на вида на същото прие, че наказанието „Пробация“ предвидено в разпоредбата на
чл. 130,ал.1 от НК, отговаря в най –пълна степен на обществена опасност на подсъдимия и
извършеното от него деяние както и, че не са налице основания за определянето
му при условията на чл. 55 от НК, доколкото в случая липсват многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Въз основа
на това, съдът след като призна подсъдимия за виновен за извършеното престъпление му наложи
наказание „ПРОБАЦИЯ“ изразяваща се в
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес,*** за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване два пъти седмично.
Така определеното наказание, съдът
счита за максимално справедливо и за отговарящо на степента на обществена
опасност на подсъдимата и извършеното от нея деяние.
Съдът не счита,че в конкретния казус е налице
основание за прилагане на института на „реторсия“, доколкото
съгласно ТР № 51/89г. по н.д.№ 41/89г. на ОСНК на ВС, за да се приложи реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК, следва да са налице две
еднакви по степен увреждания. В конкретния казус, на първо място съдът прие, че
деянието за което спрямо подс. К. е повдигнато обвинение не е доказано, което
изключва приложението на реторсия и на второ, дори да
се приеме, че твърдяното престъпление е налице и е доказано, то телесната
повреда за която се твърди ,че е причинена на тъжителя и подсъдим Н.А. е такава
по чл. 130,ал.2 от НК, а тази на тъжителя и подсъдим Г.К. е по чл. 130,ал.1 от НК.
По
обвинението повдигнато спрямо подсъдимия Н.
Т.А. за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК спрямо П.Г.К.:
Съдът прие,че с деянието си подс.
А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 130,ал.2 от НК,поради което го призна за ВИНОВЕН затова ,че на 27.05.2020 година, в град Сливен
на улица „*****“, около 11.30-12.00ч. умишлено причинил на
П.Г.К. лека телесна повреда осъществяваща медико-биологичния признак „болка и страдание “ и изразяваща се в причиняване на натъртване на гръдния
кош/ предна стена /придружено с болка при движение
на торса, дишане,кашляне и притискане с ръка.
Безспорно е установен механизма на
деянието и авторството на същото. Налице са всички изискуеми от закона
елементи от обективната и субективна страна на престъплението по чл.130 ал. 2 от НК. От обективна страна е налице
пострадало физическо лице, чието увреждане е вследствие
на
удар/ притискане/ с твърд тъп предмет,
т.е в резултат на грубо и силно блъскане /удар/ с ръце в областта на гърдите, а
именно по предната гръдна стена на пострадалия К.. Това действие е
довело до нараняване на пострадалия, което от своя страна осъществява медико-
биологичния признак „болки и страдание“, поради което, съдът квалифицира
деянието
на подс. А. като умишлено нанесена
“лека” телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ,
ал. 2 на НК.
От субективна
страна подсъдимият е действал умишлено, тъй като е съзнавал
характера на извършваното от него действие както и последиците от тях, а
всички останали обстоятелства свързани с деянието налагат извода,че е целял тия
му действия да причинят на пострадалия телесни увреждания, който да засегнат телесната му неприкосновеност.
Деянието подсъдимият е извършил с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е
и е искал настъпването на обществено опасните му последици.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъпленията, съдът намира в слабите
морално- волеви задръжки на подсъдимия и самонадеяността му .
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете
чистото му съдебно минало.
Не отчете наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства .
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и счете, че същото
следва да се наложи при
условията на чл.54 от НК. При определяне
на вида на същото прие, че наказанието „Пробация“ предвидено в разпоредбата на
чл. 130, ал.2 от НК отговаря в най –пълна степен на обществена опасност на подсъдимия и
извършеното от него деяние както и че не са налице основания за определянето му
при условията на чл. 55 от НК, доколкото в случая липсват многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Въз основа
на това, съдът след като призна подсъдимия за виновен за извършеното престъпление му наложи наказание „ПРОБАЦИЯ“ изразяваща се в следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес,*** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и
подписване два пъти седмично.
Съдът прие, че в случая е неприложим института
на освобождаването от наказателна отговорност на подсъдимия по чл. 78а от НК,
тъй като подсъдимият е причинил леки телесни повреди на две отделни лица.
Съгласно чл. 26,ал.6 от НК, разпоредбите за „продължаваното престъпление“ не се
прилагат по отношение на престъпления против личността на отделни граждани, поради
което съдът следва да приложи правилата за определяне на наказанието при множество
престъпления по чл. 23 , ал. 1 от НК. Това от своя страна налага извода за
наличие на отрицателната предпоставка „ множество престъпления“ по чл. 78а, ал.
7 от НК, поради което, съдът след като наложи наказание за всяко едно от
извършените по подсъдимия А. престъпления на основание чл. 23 от НК определи
едно общо наказание , а именно наказание „ПРОБАЦИЯ“
изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес,*** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване два пъти седмично.
Така определеното наказание, съдът счита
за максимално справедливо и за отговарящо на степента на обществена опасност на
подсъдимия и извършеното от него деяние.
По правилата на процеса,съдът
осъди подс.А. да заплати на Г.К. направените по
делото разноски за адвокатска защита в размер на 500 лева .
По правилата на процеса,съдът осъди подс.А.
да заплати на П.К. направените по делото разноски за адвокатска защита в размер
на 500 лева .
Ръководен от изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: