О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

    

                     гр.София, 12.11.2020 год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ- „В” състав, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                    Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 8613 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1, вр. чл. 274  и сл. от ГПК, вр. чл. чл. 32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по жалба, подадена от „С.“ ЕАД, ***, чрез пълномощника адв.В.В., срещу определение № 848/06.07.2020 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано да се разпореди вписване на договор за цесия от 19.12.2019 г., с нотариално удостоверени подписи на страните- „П.И.Б.“ АД- цедент и „С.“ ЕАД- цесионер, с който договор „С.“ ЕАД е придобило вземанията на „П.И.Б.“ АД, спрямо „Т.М.“ ЕООД, обезпечени с договорна ипотека, вписана в СВ- гр.София, под акт № 106, том № 26/2009 г.

Жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.В.В. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да разпореди вписване на процесния договор за цесия, ведно с приложение към него.

           Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено  от фактическа и правна страна следното:

Постъпилата жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

           Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

           Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

  Вписването, включващо вписване  в тесен смисъл, отбелязване и заличаване, съставлява едностранно охранително производство, в рамките на което е недопустимо да се разрешават правни спорове, доколкото се касае за безспорна администрация. Проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно нормата на чл. 32а, ал. 1 ПВ, вр. чл. 32б ПВ във връзка с това дали представеният акт отговаря на изискванията на закона, се свежда до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г., постановено по тълк. дело № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, от които следва да се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. В тълкувателното решение изрично е посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена форма /напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ/. /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.6 от ТР № 7/ 25.04.2013 г., постановено по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСТГК на ВКС/.

   В случая представения за вписване акт представлява договор за прехвърляне на вземане, сключен на 19.12.2019 г. и приложение № 225 към него, като от неговото съдържание се установява, че вземанията, които се прехвърлят, са възникнали от договор за кредит № 010471/21.10.2009 г. и анекси към него, сключен между „П.И.Б.„ АД и „Т.М.“ ЕООД, ЕИК ********и са обезпечени с договорна ипотека върху недвижими имоти, учреден с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 3, том IІ, рег. № 3680, дело № 197 от 2009 г. на нотариус В.А., с рег. № 032, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията - гр. София, с вх. рег. № 45577/21.10.2009 г., акт № 106, том ХХVI, дело № 28667/2009 г. Такъв вид договор подлежи на вписване съгласно изричната правна норма на чл. 171 ЗЗД и чл. 17, ал. 1, б. "а" ПВ.

  Молителят е направил искане за вписване на договор за цесия. На основание чл. 171 от ЗЗД прехвърлянето на вземането, което е обезпечено с ипотека, за да има действие, трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в имотния регистър.

  В разпоредбата на чл. 17, ал. 1, б. "а", ал. 2 и ал. 3 ПВ е регламентирано, че вписването на актовете по чл. 171 ЗЗД, за прехвърляне на вземане/чл. 99 ЗЗД/, обезпечено с ипотека, се извършва въз основа на молба, която трябва да съдържа данните, посочени в чл. 6, ал. 1, б. "а" ПВ на молителя, основанието (документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека или молбата за учредяване на законна ипотека, върху които ще се направи вписването. Последното се извършва по правилата на чл. 12, ал. 2 ПВ.

  Депозираното заявление е съобразено с изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "а" ПВ, като в преписката се съдържат данни и относно останалите описани в чл. 17 ПВ обстоятелства.

  Молителят е представил рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. с нотариална заверка на подписите, договор за цесия № 1 към посочения рамков договор, който също е с нотариална заверка на подписите, както и приложение № 225 към договор за цесия № 1, с нотариална заверка на подписите. В последния се съдържа точно описание на имотите, които са обект на договорната ипотека. Също така между тези договори е налице взаимна връзка, която е изрично удостоверена в тяхното съдържание и не поражда съмнение относно това обстоятелство.

 Не е налице въведена в закона забрана договорът за цесия да препраща към приложение към него.Правно релевантно е обстоятелството договорът за цесия и приложението към него, към което препраща, да са в изискуемата от чл. 171 ЗЗД форма - писмена форма с нотариална заверка на подписите. В разглеждания случай и това изискване е изпълнено, както по отношение на договор за цесия № 1 от 19.12.2019 г., така и по отношение на приложение № 225 от същата дата, неразделна част от договор за цесия № 1.

 Касае се до вписване по реда на чл. 17, ал. 1, б. "а" ПВ, по който ред се вписват актовете по чл. 171 ЗЗД, а именно прехвърляне на вземане по реда на чл. 99 ЗЗД, обезпечено с ипотека - същото, за да има действие, трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписано в имотния регистър. Представените от молителя документи –рамков договор за цесия, договор за цесия № 1 и приложение № 225, са нотариално заверени по реда на чл. 591 ГПК. Договор № 1 и приложение № 225 са определени като неразделна част от договора за цесия от 19.12.2019 год., като приложението касае конкретното вземане, което е част от списъка на длъжниците по договор за цесия № 1, както и съдържа описание на ипотечния акт, установяващ учредената ипотека, която обезпечава прехвърленото с договора вземане. Щом рамковият договор и приложенията към него - неразделна част от същия са с нотариално удостоверени подписи, е спазено изискването на чл. 3, ал. 1 ПВ.

 В заключение, представените за вписване договори за цесия, ведно с приложение № 225, както и молбата за вписване, имат необходимото, съгласно чл. 6 ПВ съдържание - налице е индивидуализация на страните по сделката, както и описание на недвижимите имоти, върху които е учредена ипотека, която е вписана в Служба по вписванията и с която са обезпечени вземанията към „Т.М.“ ЕООД /чиито размер също е посочен/, които са предмет на договора за цесия. Ето защо настоящият състав на съда приема, че обжалваният отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се уважи искането за вписването.

 Не съществува правна пречка договорът за цесия да препраща към приложение, което да представлява неразделна част от него, както е  в процесния  случай. И двата документа са подписани от представители на дружествата, между които е постигнато съгласие за прехвърляне на вземанията, и подписите им са нотариално заверени, поради което е спазено изискването за форма. Тълкувайки съдържанието на процесния договор за цесия и представеното към него приложение № 225/19.12.2019 г. се налага изводът, че същите са взаимосвързани и приложението представлява неразделна част от договора. В последното се съдържат данни относно длъжника, размера на вземането, обезпечението – договорна ипотека с посочване на ипотечния акт, имотите, които служат като обезпечение, тоест съдържат се всички предвидени в ПВ реквизити. Ето защо в процесния случай са били налице всички формални изисквания за вписване на представения договор за цесия, разгледан в неговата цялост с приложението към него.

Установява се, че договорът за цесия, чието вписване се иска е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните по него. Това означава, че в случая е спазено и изискването на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно която на вписване подлежат само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис, в каквато форма е съставен представения в настоящото охранително производство договор. При тълкуване на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ПВ се налага изводът, че в нея е регламентирано изискване за формата, в която трябва да бъде съставен единствено актът, който се иска да бъде вписан, но в тази норма няма установено изискване за формата, в която трябва да бъде направено до съдията по вписванията искането на заинтересованото лице, с което се инициира съответното охранително производство.

 По изложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките за вписване на прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека.

          По изложените съображения, настоящият въззивен състав приема, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо това следва да се постанови вписване на процесния договор за цесия, ведно с приложението към него.  

           Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, ІІІ-В състав,

 

                 О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 848/06.07.2020 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано да се разпореди вписване на договор за цесия от 19.12.2019 г., с нотариално удостоверени подписи на страните- „П.И.Б.“ АД- цедент и „С.“ ЕАД- цесионер, с който договор „С.“ ЕАД е придобило вземанията на „П.И.Б.“ АД, спрямо „Т.М.“ ЕООД, обезпечени с договорна ипотека, вписана в СВ- гр.София, под акт № 106, том № 26/2009 г.

 ДА СЕ ВПИШЕ представеният към заявление с вх. № 35707/06.07.2020 г. договор за цесия от 19.12.2019 г., ведно с приложение № 225/19.12.2019 г., което е неразделна част от него.

          ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на вписването.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                   

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :             

 

                                                                          

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1./                   

 

                                                                                                                              

                                                                                                       2./