Определение по дело №661/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на „ОМ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-269-0157241/ 30.04.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на „търговски обект – вила „Донна“, находящ се в [населено място], ул.8-ма, № 4, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. С допълнителна молба от следващия подаването на жалбата ден, дружеството е направило искане за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, на основание чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60 от АПК.

Ответникът в писмено становище към изисканата и представена административната преписка, оспорва жалбата в цялост, като излага съображения и в подкрепа на предварителното изпълнение, както и претендира разноски.

Искането е подадено в срок и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно.

С процесната заповед на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е разпоредено запечатване на „търговски обект – вила „Донна“, находящ се в [населено място], ул.8-ма, № 4, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. В заповедта е включено разпореждане за допускане на предварителното й изпълнение, основано на разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК. Последното е незаконосъобразно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, Принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл.60, ал.1 – 7 от Административнопроцесуалния кодекс. В нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този смисъл в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение е изключение от общия принцип, че административният акт подлежи на изпълнение след влизането му в сила. От регламентираните в чл. 60, ал. 1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от посочените предпоставки.

Настоящият съдебен състав след анализ на изложените от органа фактически основания и мотиви, намира че същите не могат да обосноват допускане на предварително изпълнение на издадената заповед. Изложените мотиви /във връзка с евентуални негативни последици за фиска, произволното изброяване на характеристики на обекта, като локация, брой места и т.н., засягането на важни държавни интереси и превенцията във връзка с тях и т.н./ са бланкетни и не покриват изискванията ма мотивиране на акта, в това число и по отношение на предварителното изпълнение, което също следва да се мотивира. В случая ПАМ се изразява в запечатването на търговския обект, в който е констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30 дни. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението и не се състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими публични задължения. За това нейното предварително изпълнение по никакъв начин не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди органа. Ефектът от изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като административният акт, който я постановява влезе в сила. Установяването на укрити приходи от продажби може и да попада в хипотезата на труднопоправими вреди, но само ако се констатира, макар и чрез косвени доказателства, че заплащането на данъчните задължения, произтичащи от тези укрити приходи не може да бъде обезпечено. Дори тогава обаче с предварително изпълнение на ПАМ като процесната не може да се предотврати настъпването на труднопоправимата вреда, защото със запечатването на търговският обект не може да се постигне предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните вземания възникнали от тези укрити приходи, както и същото не може да доведе до защита на вземанията, които фискът евентуално има.

На следващо място абсолютно неправилно административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат да се събират данъчни задължения. Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения.

Отделно от изложеното, следва да бъде съобразено и тълкуването, дадено в Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС, според което чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС трябва да тълкува в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Липсата към момента на законови механизми за координиране на производствата води до невъзможност за преценка дали съвкупността от наказанието/санкцията, наложено с наказателно постановление, и принудителната административна мярка са съответни на тежестта на извършеното нарушение. По настоящия случай е видно, че спрямо дружеството е започнало административнонаказателно производство – съставен е АУАН и е издадено НП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лв., като НП както и ПАМ не са влезли в сила, т.е. понастоящем има две паралелно развиващи се самостоятелни производства, за неизпълнение на едно и също данъчно задължение. В т. 54 от решението на СЕС се казва още, че автоматичното кумулиране, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на правото, гарантирано в чл. 50 от Хартата. С оглед решението на СЕС предстои съдебната практика да преосмисли налагането на ПАМ, обичайно предшестващи налагане на административно наказание, поради което и не следва да бъде позволено да се допуска предварително изпълнение.

Наред с горното, следва да се посочи, че заповедта, както и НП, са издадени на 30.04.2024 г. за нарушение, установено на 06.02.2024 г. и връчени на адресата на 24.03.2025 г., т. е. повече от година след констатиране на нарушението, без да има данни приходната администрация да е предприела опити за връчване и на двата акта, като такова голямо закъснение само по себе си внася достатъчно основателни и сериозни съмнения за наличието на сочените от административния орган предпоставки за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Поради изложеното съдът намира, че разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на ПАМ, наложена със Заповед № ФК-269-0157241/ 30.04.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на „търговски обект – вила „Донна“, находящ се в [населено място], ул.8-ма, № 4, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на ПАМ, наложена със Заповед № ФК-269-0157241/ 30.04.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на „търговски обект – вила „Донна“, находящ се в [населено място], ул.8-ма, № 4, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

Определението е окончателно – чл.188, ал.2 от ЗДДС.