Решение по дело №306/2020 на Административен съд - Пловдив

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер                 Година  2020, 30.11.       град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 07.10.2020 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 306 по описа за 2020 година и като обсъди:  

 

                                        Производство пред първа инстанция.

Производството по делото е образувано по жалба от „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГА­РИЯ“ЕООД, с адрес гр.Пловдив, ул.“Брезовска“ №36, ет.4 чрез пълно­мощ­ник адв.К. срещу Решение №32-10215/13.01.2020г. на Директор на Териториална дирекция Дунавска, с което е отказано връщане на отнети сто­ки по издадено НП №104/10.04.2018г. на Началника на Митница Лом, а имен­но 12 450 литра енергиен продукт с код по КН 2710 12 21, по молба вх. № 32-4973/07.01.2020г., подадена от дружеството-жалбоподател.

Недоволен от така издаденото решение жалбоподателят обосновава твър­де­ния за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяна­та му. Претендират се сторените по делото разноски. Допълнителни съображе­ния са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директор на Териториална дирекция Дунавска, чрез процесуален представител юриск.Т., счита жалбата за неоснова­телна и настоява за отхвърлянето и. Претендира присъждане на юрисконсулт­ско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения изла­га в депозирана по делото писмена защита.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок, и от лице, имащо правен интерес от оспорването, доколкото същото е адре­сат на оспореното решение, което налага извод за нейната ДОПУСТИ­МОСТ. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения.

От приетата по делото пълна административна преписка се установява, че на 26.08.2017г. в 11,00 часа на ГКПП „Дунав мост-2“, е извършена проверка от митнически служители на товарен автомобил с рег.№***, стопанисван от „Ташев Транс“ЕООД, превозващ акцизна стока от „Ай Би Ес Шерер Германия“ до „Ай Би Ес Шерер България“ЕООД без необходимите за целта документи, а именно уведомление съгласно разпоредбата на чл.76в ал.4, т.1 ЗАДС. В тази връзка, и с оглед установяване на относимите в случая факти и обстоятелства, е съставен Протокол за запечатване на обект или част от него, неразделна част от ПИП №625/********** от 26.08.2017г., с който е обез­пе­чена стоката в Митническо бюро Видин за срок от 48 часа/л.290-297/.

При извършена последваща проверка от митнически служители на Мит­ни­ца Лом на 31.08.2017г., обективирана в ПИП №633/**********, на основание чл.41 ЗАНН и чл.107а ЗАДС, с Опис на иззети стоки, са задържани 12 450 литра енергиен продукт с код по КН: 2710 1221/л.284-289/.

По отношение на така иззетите стоки, а именно 12 450 литра енергиен продукт с код по КН: 2710 1221, в хода на административнонаказателно произ­водст­во, приключило с НП №104/2018г. от 10.04.2018г., издадено от Началник на Митница Лом, е постановено отнемането им в полза на държавата на осно­вание чл.124 ал.1 ЗАДС, с оглед констатирано нарушение на чл.126 ЗАДС.

Така издаденото НП е било обжалвано, като съдебният спор е оконча­телно разрешен с Решение №265/13.11.2019г., постановено по КАНД №158/ 2019г. по описа на Административен съд – Видин, с което същото е било отме­не­но. Решението на Административен съд – Видин е окончателно и е влязло в сила на датата на неговото постановяване, а именно 13.11.2019г. За да отмени НП състав на Административен съд – Видин е приел, че не е безспорно устано­вено и доказано „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ“ЕООД да е осъществило про­цес­ния състав на административно нарушение, тъй като липсват данни, уста­новяващи точния момент, в който получателят е получил предметът на наруше­нието, тъй като едва от този момент той би могъл да осъществи състава на про­цесното деяние, изискващо да „държи“ и „превозва“ акцизната стока. С дру­ги думи казано, Административен съд – Видин е приел, че към момента на извършване на проверката, няма данни иззетата стока да е била предоставена във владение на санкционираното дружество.

При това положение и до Директора на Териториална дирекция Дунавска от „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ“ЕООД е била депозирана молба вх.№32-4973/07.01.2020г., с която във връзка с така постановеното съдебно решение и отмененото с него НП, е поискано да бъде разпоредено стоката, която е била задържана, да бъде върната на изпращача „Ай Би Ес Шерер Германия“.

 По така депозираното искане Директорът на Териториална дирекция Дунавска се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение №32-10215/13.01.2020г., с което е отказал връщане на отнети стоки по изда­дено НП №104/10.04.2018г. на Началника на Митница Лом, а именно 12 450 литра енергиен продукт с код по КН 2710 12 21, по молба вх.№32-4973/07.01. 2020г., подадена от адв.Д.Г.К. в качеството му на пълно­мощник на „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ“ЕООД.

За да постанови този резултат, административният орган е приел, че съгласно разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗАДС акцизни стоки, които в 45-дневен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизането в сила на НП или от влизането в сила на съдеб­ното решение за отмяната на НП не са потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата. Мотивирано е, че посочената разпоредба се явява спе­циал­на спрямо разпоредбата на чл.44 ал.6 ДОПК и е действаща към момента на влизане в сила на решението на Административен съд – Видин, поради което и е приложима в случая. С оглед на това, че решението на Админист­ративен съд – Видин е влязло в сила на 13.11.2019г., то срокът, съгласно чл.106а ал.2 ЗАДС, до който стоките е можело да бъдат потърсени, е изтекъл на 30.12.2019г., поради което и същите се считат за изоставени в полза на държавата. В тази връзка и подадената на по-късен етап молба за връщане, а именно на 07.01.2020г., е оставена без уважение.

В хода на съдебното производство от страните не се ангажираха доказа­телства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно­производствените правила. Изводите на административния орган се споделят от настоящия съдебен състав като съответстващи на установените факти и при­ложимия материален закон.

Не е спорно между страните, че процесните стоки първоначално са били иззети с цел обезпечаване на доказателства по чл.40 ДОПК/така Протокол за запечатване на обект или част от него, неразделна част от ПИП №625/000000 3666 от 26.08.2017г., с който е обезпечена стоката в Митническо бюро Видин за срок от 48 часа и ПИП №633/********** от 31.08.2017г., ведно с Опис на иззе­ти стоки/.

Впоследствие обаче, е било издадено НП №104/2018г. от 10.04.2018г., на Началник на Митница Лом, с което е постановено отнемането в полза на дър­жа­вата на така обезпечените стоки на основание чл.124 ал.1 ЗАДС, с оглед констатирано нарушение на чл.126 ЗАДС.

Ето защо, следва да бъде съобразено на първо място, че отнемането в полза на държавата на стоките – предмет на нарушение по ЗАДС, е различно от изземването на стоки или вещи с цел обезпечаване на доказателства по ре­да на чл.40 ДОПК.

Различен е и редът за тяхното връщане.

В случай, че така извършената проверка не беше приключила с издава­нето на НП, постановяващо отнемане на стоките в полза на държавата, редът за връщане на иззетите стоки действително би бил по чл.44 ДОПК. Доколкото обаче, административнонаказателното производство е приключило с издаване на НП, с което на основание чл.124 ЗАДС е наложено административно наказа­ние – отнемане в полза на държавата на стоките-предмет на нарушение по ЗАДС, то и редът за тяхното връщане е този по ЗАДС, а не по ДОПК/така Опре­де­ление №9524 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. №6893/2020г., 5-членен с-в/.

В този смисъл правилно и законосъобразно административният орган е приложил относимата в случая разпоредба на чл.106а ал.2 ЗАДС, уреждаща, че акцизни стоки, които в 45-дневен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизането в сила на нака­за­телното постановление или от влизането в сила на съдебното решение за от­мя­на на наказателното постановление, не са потърсени, се смятат за изоста­вени в полза на държавата.

Не се спори, че молбата за връщане на стоките, е депозирана след изти­чане на този 45-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено. Във връзка с наведените от страна на жалбоподателя възра­жения, че решението на Административен съд – Видин не му е било връчено, следва да се посочи, че съгласно чл.223 АПК касационното решение е оконча­телно и преписи от него не се връчват на страните. В този смисъл жалбопо­дателят е бил длъжен да следи за датата на обявяване на съдебното решение, от което зависи изхода на делото. Съдът няма задължение и не изпраща съобщения за постановяване на решението, което влиза в сила от момента на обявяването му, доколкото от тази дата същото представлява годно изпъл­нително основание. Такова задължение нямат и административнонаказващият орган и първоинстанционният съд, на който делото е върнато. Недостатъчната активност на страната да узнае възможно най-бързо за касационното решение на Административен съд - Видин, е станала и причина за пропускане на срока за подаване на искане да му бъде върната отнетата в полза на държавата стока.

Независимо от горното, както вече се посочи и по-горе, оспореното НП е било отменено, тъй като не е било установено процесната акцизна стока да е била предоставена във владение на санкционираното дружество „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ“ЕООД. В подкрепа на този извод са и представените по делото писмени доказателства/л.281-283/, а именно ЧМР и лифершайн, в които липсват подпис и печат за получател на стоката. Този факт очевидно не се оспорва и от жалбоподателя щом като със своята молба от 07.01.2020г./л.13/ е поискал стоката не да му бъде върната на него, а да бъде предоставена на изпращача „Ай Би Ес Шерер Германия“, който очевидно е неин собственик.

В този смисъл, и доколкото процесната стока не е потърсена в срока по чл.106а ал.2 ЗАДС, а и искането за нейното връщане е направено от лице, което не представя доказателства да е собственик, правилно и законосъоб­разно Директорът на Териториална дирекция Дунавска е отказал връщането й.

Изложеното до тук обоснова и извода на настоящия състав за неоснова­телност на заявеното оспорване от страна на ЕООД-то, поради което жалбата му следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора на основание чл.143 ал.3 АПК и чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.144 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.24 от Наред­бата за заплащането на правната помощ/НЗПП/, на Агенция Митници следва да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска защи­та, които се констатираха в размер на 100 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ“ЕООД с адрес гр.Пловдив, ул.“Брезовска“ №36, ет.4 срещу Решение №32-10215/13.01.2020г. на Директор на Териториална дирекция Дунавска, с което е отказано връщане на отнети стоки по издадено НП №104/10.04.2018г. на Началника на Митница Лом, а именно 12 450 литра енергиен продукт с код по КН 2710 12 21, по молба вх.№32-4973/07.01.2020г., подадена от дружеството-жалбоподател, като НЕОС­НО­ВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „АЙ БИ ЕС ШЕРЕР БЪЛГАРИЯ“ЕООД с адрес гр.Пловдив, ул. “Брезовска“ №36, ет.4 да заплати на Агенция Митници с адрес за призоваване гр.София, ул.“Георги С. Раковски“47, сумата от 100/сто/ лева, представляващи раз­носки за осъществената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :