РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Чепеларе, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на пети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Е.С.
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно
наказателно дело № 20235450200085 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Ж. И. К., с ЕГН ********** с адрес гр.С.,
ул. „********“ №**, вх.*, ет.*, чрез адв.Ж. Ж. – САК, против Наказателно постановление
№22-0373-000036/08.02.2022 год. на Началник РУ- Чепеларе към ОДМВР – Смолян, с което
на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца. Жалбоподателя твърди, че издаденото наказателно постановление е
неправилно и незаконсъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални
правни норми, като иска съдът да го отмени. На първо място се сочи, че е нарушен
принципът non bis in idem, тъй като с НП №20-0373-000250/06.11.2020 год. на Началника на
РУ – Чепеларе, жалбоподателят е санкциониран за същото нарушение, извършено на
10.07.2020 год. на път II – 86 при 58+550 км. в посока гр.Смолян към гр.Пловдив, със същия
автомобил, на който е била прекратена регистрацията на 22.01.2020 год. На второ място се
твърди, че вмененото му нарушение не е индивидуализирано в достатъчна степен от
фактическа страна, с което е възпрепятствано правото му на защита. На следващо място, че
деянието не е извършено виновно, тъй като жалбоподателят не е знаел за служебно
прекратената регистрация на автомобила, считано от 22.01.2020 год., респ. не е бил
надлежно уведомен за това от съответните органи.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпила писмена молба от упълномощеният от него адв.Ж. Ж. –
САК, с която поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Началника на РУ - Чепеларе – редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима за
1
разглеждане, а по същество е неоснователна.
На 21.11.2019 год. бил сключен договор за покупко – продажба на МПС между
„********“ ООД с ЕИК ******** от една страна като продавач и В.М.В. от гр.С. от друга
страна като купувач, съгласно който продавача продава на купувача лек автомобил марка и
модел „Тойота Айго“ с рег.№********, като подписите на страните били нотариално
заверени от Нотариус В.И. с рег.№*** /с рег.№*****/21.11.2019 год./. В двумесечен срок от
закупуването на автомобила собственикът не изпълнил задължението си да регистрира
превозното средство в Сектор „Пътна полиция“, поради което на 22.01.2020 год. в
автоматизираната информационна система на МВР било отразено, че регистрацията на
автомобила е служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. След прехвърляне
собствеността на автомобила В.В. го предоставил за ползване на жалбоподателя, който на
01.06.2020 год. го управлявал по ул. „Първи май“ в близост до хотел „Соколица“ в
гр.Смолян и където бил спрян за проверка от дежурен полицейски наряд. В хода на
проверката полицейските служители установили, че автомобилът бил със служебно
прекратена регистрация от 22.01.2020 год. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, за което
информирали водача Ж. К.. По този повод срещу К. бил съставен АУАН серия АА с бл.
№320254/10.06.2020 год. за нарушение на чл.140, ал.1 във вр. с чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Въпреки, че водача бил информиран за служебно прекратената регистрация на
автомобила, не били предприети никакви действия в тази насока, а жалбоподателя Ж. К.
продължил да го управлява като на 10.07.2020 год. се движел с него по републикански път II
– 86 в посока от гр.Смолян към гр.Пловдив. Преминавайки по пътя при км. 58+550 бил
заснет от техническо средство, което отчело движение на автомобила с превишена скорост.
Нарушението било установено от служителите на ОДМВР - Смолян и на собственика на
автомобила – В. М. В. бил издаден електронен фиш серия „К“ №3855891 за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. При извършена справка по история на регистрацията в АИС – КАТ –
регистрация на ПС и собственици се установило, че от 22.01.2020 год. регистрацията на л. а.
„Тойота Айго“ с рег.№******** била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от
ЗДвП. По този повод била образувана покурорска преписка №1340/2022 год. по описа на РП
– Смолян за престъпление по чл.345, ал.2 НК. В хода на проверката Ж. К. потвърдил, че на
процесната дата именно той е управлявал автомобила, както и че във връзка с предходна
полицейска проверка разбрал за прекратената регистрация на автомобила, но след като
заплатил гражданската застраховка на автомобила останал с впечатление, че регистрацията
автоматично ще бъде възстановена. След приключване на предварителната проверка с
постановление от 09.10.2020 год. наблюдаващия прокурор отказал да образува досъдебно
производство и изпратил материалите по компетентност на Началника на РУ – Чепеларе. За
да прекрати преписката наблюдаващия прокурор е приел, че извършеното деяние е
малозначително по см. на чл.9, ал.2 от НК, с оглед на което не съставлява престъпление.
След изпращане на препис от постановлението и материалите от преписката, на основание
чл.36, ал.2 от ЗАНН било образувано административнонаказателно производство, по което
на 06.11.2020 год. е издадено наказателно постановление №20-0373-000250 от Началника на
РУ – Чепеларе. В НП било посочено, че на 10.07.2020 год. в 09,13 на път II-86 при
км.58+550 в посока от гр.Смолян към гр.Пловдив жалбоподателя управлявал лек автомобил
„Тойота Айго“ с рег.№******** със служебно прекратена регистрация от 22.01.2020 год., на
осн. чл.143, ал.15 ЗДвП – непререгистрирано в срок. Същото било оспорено от Ж. К., по
повод на което било образувано АНД №110/2022 год. по описа на РС – Чепеларе. С решение
№52/30.12.2022 год. на РС – Чепеларе, наказателното постановление било потвърдено,
което е обжалвано пред Административен съд – гр.Смолян и с решение №68/22.03.2023 год.
е оставено в сила решението на първоинстанционния съд.
На 19.08.2022 год. жалбоподателя К. за пореден път пътувал с посочения по- горе лек
автомобил като се движел по републикански път II – 86 в посока от гр.Смолян към
гр.Пловдив. Около 11,23 часа в същия ден преминавайки през с.Хвойна, при км. 58+550 бил
заснет от техническо средство АТС “ARH CAM” S1, което отчело движение на автомобила
с превишена скорост. Нарушението било установено от служителите на ОДМВР - Смолян и
на собственика на автомобила – В. М. В. бил издаден електронен фиш серия „К“ №4102519
за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. При извършена справка по история на регистрацията в
АИС – КАТ – регистрация на ПС и собственици се установило, че от 22.01.2020 год.
регистрацията на л. а. „Тойота Айго“ с рег.№******** била служебно прекратена на
2
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. По този повод била образувана прокурорска преписка
№1863/2020 год. по описа на РП – Смолян, а след извършена проверка с постановление на
РП – Смолян от 15.03.2021 год. било образувано досъдебно производство №140/2021 год. по
описа на РУ – Чепеларе за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
В обясненията снети от Ж.К. по предварителната проверка, потвърждава, че именно
той е управлявал автомобила на 19.08.2022 год., както и на 01.06.2020 год. и на 10.07.2020
год.
Към момента на нарушението е установено, че автомобила не бил регистриран по
надлежния ред, определен в чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба №I-45/24.03.2000 год. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета,
с което осъществил състава на нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С постановление от 19.10.2021 год. Ж. К. бил привлечен в качеството на обвиняем
като му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че при условията на продължавано престъпление за времето
от 01.06.2020 год. до 19.08.2020 год. на територията на област Смолян е управлявал МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, както следва: на 01.06.2020 год. около 15,10 часа
в гр.Смолян на ул. „Първи май“, до хотел „Соколица“, управлява моторно превозно
средство – л.а. „Тойота Айго“ с рег.№******** и на 19.08.2020 в 11,23 часа на път II – 86
при км.58+550 в посока към гр.Пловдив управлява моторно превозно средство – л.а.
„Тойота Айго“ с рег.№********, собственост на В.М.В. от гр.София.
След приключване на разследването, с постановление на РП – Смолян от 29.12.2021
год. наказателното производство било прекратено. Решаващият прокурор е приел, че в
случая се касае за ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, с оглед на
което деянието е малозначително по см. на чл.9, ал.2 от НК. След влизане в сила на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство, препис от същото, ведно с
материалите по ДП са изпратени на Началника на РУ – Чепеларе за преценка и налагане на
административно наказание на Ж. К..
Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приобщените по делото писмени доказателства – наказателно постановление №22-
0373-000036/08.02.2022 год., постановление на РП – Смолян от 29.12.2021 год. за
прекратяване на ДП №140/2020 год. по описа на РУ - Чепеларе, справка по история на ПС от
19.06.2023 год., справка за нарушител / водач, заповед №8121з-1632/02.12.2021 год. на МВР,
материалите по пр.пр. №1836/2020 год. по описа на РП – Смолян / ДП №140/2020 год. на
РУ - Чепеларе/, НП №20-0373-000250/06.11.2020 год., постановление на РП – Смолян от
09.10.2020 год. /пр.пр. №1340/2020 год./, решение №52/30.12.2022 год. на РС – Чепеларе,
Решение №68/22.03.2023 год. на АдмС- Смолян, които съдът възприема и кредитира като
обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
При така приетите за установени фактически положения, съдът намира, че
издаденото наказателно постановление е законосъобразно и следва да се потвърди, по
следните съображения:
Наказателното постановление е съставено от компетентно длъжностно лице,
съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП във връзка със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на
Министъра на вътрешните работи и съдържа изискващите се реквизити по чл.53, ал.2 ЗАНН
във вр. с чл.57 ЗАНН.
С изменението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.
е предвидена възможност за образуване на административнонаказателна преписка без
АУАН и в случаите, при които прокурорът е прекратил образуваното наказателно
производство и е препратено на наказващия орган. Такъв именно е и разглежданият случай.
С постановление от 29.12.2021 г. прокурор от РП - Смолян е прекратил наказателното
производство във връзка с установеното в хода на разследването, че Ж. И. К. е управлявал
на 19.08.2020 г. лек автомобил „Тойота Айго” с рег. №******** със статус „служебно
прекратена регистрация“ на 22.01.2020 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, и е изпратил
постановлението си на наказващия орган. Въз основа на този прокурорски акт е издадено
3
процесното наказателното постановление, като в последното изрично е посочен номерът на
прокурорската преписка/досъдебното производство и датата на постановлението на
прокурора.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за управление на моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. Регистрацията е предпоставка за ползването на МПС
по предназначение. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. „Регистрация” е административно разрешение за едно конкретно превозно средство
да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер /§6, т.18а от ДР на ЗДвП/. „Прекратяване на
регистрация” е отмяна на административното разрешение превозното средство да се
използва в пътното движение /§6, т. 69 от ЗДвП/. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП
вменява в задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до
един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен
срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на
регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на
регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение.
По делото не е спорно, че на посочените в наказателното постановление дата, час и
място жалбоподателят е управлявал по път отворен за обществено ползване /по см. чл. 2 от
ЗДвП/ лек автомобил „Тойота Айго” с рег. №******** със служебно прекратена
регистрация.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че в
законоустановения срок процесното МПС не е било пререгистрирано след промяна на
собствеността върху МПС, поради което регистрацията е била прекратена служебно
съгласно чл.143, ал.15 ЗДвП чрез отбелязване в автоматизираната информационна система
на МВР. Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по
надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на
констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не му било известно за
служебно прекратената регистрация на автомобила. От доказателствата по делото се
установява, че на 01.06.2020 год. /т.е. преди настоящото деяние/ жалбоподателя е управлявал
процесното моторно превозно средство в гр.Смолян, където бил спрян за проверка от
органите на МВР и от които разбрал за прекратената регистрация на автомобила. По този
повод е водена и друга предварителна проверка и срещу него бил съставен АУАН за същото
нарушение. Въпреки това, нито собственика, нито жалбоподателя, в качеството му на
ползвател не предприели действия за пререгистриране на автомобила, а на 19.08.2020 год.
К. отново го управлявал по път отворен за обществено ползване. Именно тези обстоятелства
не изключват вината на К. за управлението на моторното превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Твърденията му, че след като заплатил застраховката „ГО“
за автомобила, мислел че регистрацията се възстановява автоматично, не оправдават
неговото поведение. В качеството си на ползвател на автомобила и водач, притежаващ
СУМПС, К. е длъжен да познава вменените от ЗДвП задължения към приобретателите на
моторни превозни средства за регистрирането им по реда и в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП,
а оттам и да знае за последиците от неизпълнение на тези задължения, още повече, че за това
4
е бил уведомен и от органите на МВР, поради което несъмнено е налице виновно поведение
от негова страна.
Според настоящия съдебен състав не е нарушен принципа „non bis in idem“, в каквато
насока е едно от възраженията на жалбоподателя. Принципът „non bis in idem“ е характерен
за наказателнопроцесуалното право и по същността си е забрана за повторно съдене и
наказване на едно и също лице за същото деяние. Този принцип е приложим в националната
ни правна система и е гаранция, че едно и също лице за едно и също деяние не може да
понесе два пъти наказателна или съответно административнонаказателна отговорност.
Всъщност, нормата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията закрепва този принцип
като същият е доизяснен и в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
3/2015 г. на ОСНК, очертавайки забраната за повторно съдене и наказване на едно и също
лице за същото деяние, когато спрямо него е било проведено и приключило с влязъл в сила
акт производство с наказателен характер. Според утвърдената практика на ЕСПЧ, нормата
се прилагат единствено на национално ниво, като се приема, че правилото non bis in idem
забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно
за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване
въобще за същото деяние. Изяснено е, че дублирането на наказателни процедури е
недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е
приключила с влязъл в сила акт. Посоченият принципът се активира при идентичност на
субекта в двата наказателни процеса като административнонаказателно производство е с
характер на наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Или иначе казано, правилото
въвежда изискване постановеният първи по време акт да има окончателен характер.
В случая посоченото от жалбоподателя наказателно постановление, с което се
твърди, че последния е наказан за същото деяние, касае нарушение извършено на 10.07.2020
год., въпреки че е извършено на същото място при същите обстоятелства. Управлението на
нерегистрираното МПС на различни дати обуславя извод за извършени две отделни
нарушения, за което и правилно административно наказващия орган е ангажирал
отговорността на нарушителя. Въведената в закона санкция е именно с цел да накара
нарушителите да се въздържат от допускане на нарушения и ако бъде възприета тезата на
жалбоподателя, че се касае за едно нарушение, би означавало нарушителите да бъдат
поставени в изключително благоприятно положение управлявайки неограничени във
времето нерегистрирани превозни средства.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че принципа „non bis in idem“ не е
нарушен дори и при наличието на прекратено наказателно производство за същото деяние
спрямо същото лице. Видно е, че към датата на издаване на процесното НП /08.02.2022 г./,
наказателното производство вече е било прекратено с постановление на прокурор от
Районна прокуратура - Смолян от 29.12.2021 г. без да е била ангажирана наказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното деяние с влязъл в сила акт. Санкционният
акт за извършеното нарушение е един единствен и не се е стигнало до наказване на
жалбоподателя два пъти за едно и също деяние. Следва да се има предвид и разпоредбата на
чл. 243, ал. 3 от НПК, която гласи: „Когато прекратява наказателното производство на
основание чл. 24. ал. 1, т. 1 поради това, че деянието съставлява административно
нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по
компетентност на съответния административнонаказващ орган“. Такъв е и настоящият
случай, предвид което не е нарушен принципът „non bis in idem“. Постановлението за
прекратяване по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е необходимо условие за спазване на забраната
„non bis in idem“, поради което не може да бъде подвеждано като факт, сочещ на вече
реализирана от държавата наказателна принуда спрямо същото лице за същото деяние. В
тази връзка следва да се приеме, че издаденото постановление за прекратяване на
наказателното производство от прокурор при РП, не води до извод, че в случая няма
извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което да подлежи на
санкциониране с издаване на наказателно постановление на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП.
Неоснователни са и доводите за липса на индивидуализация на нарушението.
Изложените фактически обстоятелства са възпроизведени както в АУАН, така и в НП, като
описаните съответства напълно на дадената му правна квалификация по чл.140, ал.1 от
5
ЗДвП, словесното описание е достатъчно подробно, ясно и безпротиворечиво, вкл. е
посочено кога е прекратена регистрацията на автомобила и правното основание за това,
поради което не са налице неясноти за какво нарушение точно е бил санкциониран,
съответно не е нарушено правото му на защита.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че К. е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно
и законосъобразно е бил санкциониран от АНО на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
Административнонаказващият орган е определил размера на наказанията в
предвидения от закона минимум при съобразяване на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното
нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно предупредително и
превъзпитателно въздействие върху нарушителя, така и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на
административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.
Конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с
нарушената материалноправна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени
отношения са свързани с осъществяване на пътен контрол на дейността, свързана с
безопасността на движение на пътните превозни средства като настоящото нарушение е
трето по ред и е установено във връзка с друго нарушение на правилата за движение по
пътищата, свързано с превишаване на скоростта. С оглед тези съображения се налага извод,
че АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на Ж. И. К. за
извършеното от него деяние. Поради това обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0373-000036/08.02.2022 год. на
Началник РУ- Чепеларе към ОДМВР – Смолян, с което на Ж. И. К., ЕГН **********, с
адрес гр.С., ул. „********“ №**, вх.*, ет.*, на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП,
му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Смолян в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
6