РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. К., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20235100600012 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 25/29.11.2022 год., постановена по Н.ч.х.дело № 268/2022
год., М. районен съд е признал Х. Д. М. от гр.Д. за виновен в това, че на
**.**.****г.. в гр.Д. причинил на малолетният Т. Е. Б., с ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в синкавомораво - червено
кръвонасядане, с размери 1/1.5 см в средната трета на лявата ушна мида по
предната й повърхност; розово -жълтеникаво охлузване на кожата с овална
форма и диаметър 0.5 см непосредствено зад средната трета на лявата ушна
мида, разположено на нивото на околната здрава кожа, довело до болки и
страдания, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.4, във вр.с чл.130 ал.2 от
НК, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „пробация“, като на
основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК е определил следните пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/
месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца. Осъдил е с
присъдата Х. Д. М. да заплати на Г.Ф. Б. от гр.К., действаща като майка и
законен представител на малолетното си дете Т. Е. Б., сумата в размер на 4
1
000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
**.**.****г.., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданският
иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от
7 000 лв., като неоснователен и недоказан. С присъдата си съдът е осъдил Х.
Д. М. да заплати на Г.Ф. Б., действаща като майка и законен представител на
малолетното си дете Т. Е. Б., сумата в размер на 1 800 лв., представляваща
разноски по делото; а по сметка на М. районен съд – да заплати сумата в
размер на 160 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подс.Х. Д. М. от гр.Д. – адв.И. Б. от АК – К., която я обжалва
като неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Защитникът на подсъдимия
моли да бъде отменена изцяло обжалваната присъда, вместо което бъде
постановена нова такава, с която подсъдимият Х. Д. М. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му по частен ред обвинение. В
съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подс.М. поддържа
жалбата си така, както е предявена и по изложените в нея съображения.
Излага доводи, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло
показанията на свидетелите, посочени от частното обвинение, а не е дал вяра
на показанията на свидетелите, посочени от защитата на подсъдимия, без да
се мотивира в кои части от показанията на последните не кредитира и защо.
Счита повдигнатото на подсъдимия по частен ред обвинение за недоказано,
като подсъдимият не бил извършил деянието, което му било вменено. По
отношение на въззивната жалба на повереника на частния тъжител и
граждански ищец Т. Е. Б. от гр.К. изразява становище, че същата е
неоснователна,като моли тази жалба да бъде оставена без уважение. В
последната си дума пред въззивния съд подсъдимият Х. Д. М. от гр.Д. моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде оправдан.
Първоинстанционната присъда е обжалвана и от повереника на частния
тъжител и граждански ищец Т. Е. Б. от гр.К., непълнолетен, действащ със
съгласието на майка си Г.Ф. Б. от гр.К. – адв.Д. Д. от АК - Х.. В жалбата се
твърди, че присъдата е неправилна – необоснована и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се
2
още, че присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
частния тъжител е необосновано ниско и несправедливо. Повереникът на
частния тъжител моли в жалбата си да бъде изменена първоинстанционната
присъда, като бъде увеличено наложеното наказание на подсъдимия, чрез
увеличение срока на пробационните мерки на 1 година и налагане на
допълнителна пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на
обществото“, както и да бъде уважен изцяло предявения граждански иск. В
представено по делото писмено допълнение към въззивната жалба
повереникът на частния тъжител развива подробни съображения в подкрепа
на жалбата си. Счита, че липсват изложени мотиви от първоинстанционния
съд в частта относно определянето на наказанието на подсъдимия, което
представлявало нарушение на процесуалните правила. Твърди в жалбата още,
че при определяне на наказанието на подсъдимия съдът е приложил
неправилно материалния закон, тъй като неправилно определените вид и
размер на наказанието не можели да подействат поправително и възпитателно
на дееца, както и предупредително-възпиращо на останалите членове на
обществото. Счита още, че неправилно била приложена и разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение по
предявения граждански иск, тъй като същият не отговарял на критерия за
справедливост и не можел да изпълни в пълен обем обезщетителната си
функция. Повереникът на частния тъжител развива и подробни съображения
за необоснованост на първоинстанционната присъда, тъй като били налице
множество отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а
липсвали смекчаващи такива, при което налагане на наказание на подсъдимия
към минималния размер само на задължителните пробационни мерки се явява
в противоречие с фактите по делото. Мотивира подробно и становището си за
необоснованост на присъдата в гражданско-осъдителната й част. В съдебно
заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител поддържа
жалбата си по изложените в нея и в писменото допълнение съображения.
Претендира направените пред въззивната инстанция разноски. Оспорва
жалбата на защитника на подсъдимия.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда,
с оглед правилността й и доводите и оплакванията, наведени в жалбите, на
основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
3
Жалбите са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
легитимирани за това лица и в законоустановения срок, поради което същите
са процесуално допустими.
По жалбата на защитника на подсъдимия Х. Д. М. от гр.Д..
Разгледана по същество, жалбата на защитника на подс.М. е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред
обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от
страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от
НПК, като не се е наложило извършването на процесуално-следствени
действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от
първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Х. Д. М. е роден на **.**.****г. в с.М., общ.Д., обл.К.,
като постоянно живее в гр.Д.. Има завършено средно образование, женен е, не
работи, не е осъждан. По местоживеене не се ползва с добро име.
На **.**.****г.. пострадалият Т. Б. – малолетен, роден на **.**.****г., с
баща си посетили гр.Д.. Т. Б. се свързал с приятеля си С.Ю. и се разбрали
вечерта да излезнат в центъра на гр.Д.. Около 21.00 часа двамата се
срещнали, и се разходили из центъра. В същото време бащата на Т. Б. и
свидетел по делото - Е. Б., бил седнал с приятели в заведение в центъра на
гр.Д.. Майката на свидетеля С.Ю. – св.Х.Ю., била седнала със свои приятели
отново в центъра на гр.Д., в заведението бар „Наздраве“. Около 23.00-23.30
часа двете деца посетили игралните автомати с монтирани боксови круши,
поставени пред книжарницата, стопанисвана от подсъдимия Х. Д. М..
Св.С.Ю. пуснал монета от един лев и ударил два пъти боксовата круша. Т. Б.,
след пускане на монета от един лев, не успял да осъществи удари по
боксовата круша, тъй като същата не проработила. Двете деца отишли до
входа на книжарницата, където на маса седели подсъдимият Х. М. и неговият
син Б. М.. Помолили подсъдимия да отстрани повредата или да върне
монетата от един 1 лев. Същият отвърнал с думите: „Аз какво да направя,
пийте една студена вода“. Т. Б. помолил при това положение да му бъдат
4
възстановени парите, при което подсъдимият го хванал за ухото, стиснал го
за ръката и го задърпал до машините, на разстояние 5 - 7 метра от входа на
книжарницата. Стигайки до машините, подсъдимият нанесъл на Т. Б. силен
удар с ръка по главата, в областта на лявото ухо, лявата част на врата и лявата
буза. Т. Б. се олюлял, без да пада на земята, изпаднал в шок и с помощта на
приятеля си – св.С.Ю., отишли до бар „Наздраве“. В бар „Наздраве“ те
разговаряли с майката на св.С.Ю. – св.Х.Ю.. Същата се възмутила, както тя,
така и останалите хора на масата, като посъветвала Т. Б. да отиде при баща си
в другото заведение и да му обясни за случая.
Т. Б. отишъл при баща си и споделил какво се е случило, след което
баща му – св.Е. Б., се обадил на органите на МВР, като около 00.10 часа на
20.07.2021 год. свидетелите Д.Т. и М.Х., служители на РУ - М., посетили
адреса, където били отседнали частния тъжител и баща му. Същите
разговаряли с бащата и с детето и им било обяснено от тъжителя, че
подсъдимия Х. М. му е нанесъл удар по повод неработеща машина с боксова
круша и възникнал спор относно заплатената парична сума. След разговора
със св.Е. Б. и Т. Б. свидетелите Т. и Х. отишли в центъра на гр.Д., за да търсят
подсъдимия Х., но не успели да го открият същата вечер и едва на следващия
ден други техни колеги предприели действия спрямо подсъдимия.
Видно от приетите по делото писмени доказателства – лист за преглед
на пациент в спешно отделение, допълнителен лист към лист за преглед на
пациент в спешно отделение, и Съдебномедицинско удостоверение №
150/2021 год., издадено от съдебен лекар, на 20.07.2021 год. около обяд
частния тъжител Т. Б. бил прегледан в СО на МБАЛ „Д-р Ат.Д.“ АД – гр.К. и
от съдебен лекар, при което били констатирани следните телесни увреждания
на тъжителя: синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 1/1.5 см в
средната трета на лявата ушна мида, по предната й повърхност; както и
розово-жълтеникаво охлузване на кожата с овална форма и диаметър 0.5 см,
разположено на нивото на околната здрава кожа, находящо се непосредствено
зад средната трета на лявата ушна мида, и за които телесни увреждания
съдебният лекар е посочил в удостоверението, че са получени при действието
на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са
възникнали така, както се сочи в предварителните сведения /че на
**.**.****г.. около 23.20 часа пострадалият бил ударен с ръка от познато му
лице/.
5
След случилото се Т. Б. не се чувствал добре, дълго време чувал шум в
лявото си ухо, за което бил воден неколкократно на лекари – специалисти по
„уши, нос и гърло“, както в гр.К., така и в гр.П.. Чувствал тревожност,
притеснение и обида. Около шест месеца посещавал психолог. От случая до
настоящия момент рядко посещавал гр.Д., като при посещенията се е виждал
само с приятеля си С.Ю. и то за кратки периоди, тъй като изпитвал
неудобство, срам и страх да се движи в града.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена от показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното
съдебно следствие свидетели Ш.Е., Е. Б., Д.Т., М.Х., С.Ю., Х.Ю., Ж.Ж. и
Г.М., които съдът е кредитирал изцяло; от показанията свидетелите С. М., Б.
М., М.Е. и С.Ш., дадени при разпита им пред първоинстанционния съд, на
които съдът е дал вяра отчасти; както и от писмените доказателства, приети
от първоинстанционния съд по надлежния ред.
Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че
следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свидетелите Ш.Е., Е. Б.,
Д.Т., М.Х., С.Ю., Х.Ю., Ж.Ж. и Г.М., дадени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, като намира, че същите са логични, последователни,
кореспондиращи помежду си и с други доказателства по делото. Така,
свидетелите Ш.Е. и С.Ю. са непосредствени очевидци на случилото се на
инкриминираната дата, вкл. и на нанасянето на удар с ръка /с шамар/ от
подс.М. в областта на главата /на лявото ухо/ на частния тъжител Т. Б. на
инкриминираното място и по инкриминираното време, като показанията на
тези двама свидетели кореспондират помежду си по отношение на механизма
на нанасяне на удара от подсъдимия на частния тъжител, силата и насоката на
удара, фактическата обстановка при нанасянето му, както и областта от
тялото на пострадалия, в която удара е попаднал. Още повече, че посочените
свидетели не са в роднинска връзка с частния тъжител или неговото
семейство, не са се показали като явно заинтересовани от изхода на делото и
липсва каквото и да било основание за съмнение в достоверността на
показанията им. Показанията на същите свидетели се подкрепят, макар и
косвено, и от показанията на свидетелите Е. Б., Х.Ю., Д.Т. и М.Х., които също
са последователни и кореспондиращи помежду си и с други събрани по
делото доказателства, като първият свидетел – Е. Б., е чул разказа на
пострадалия за случилото се непосредствено след това, както и е възприел
6
състоянието на малолетното дете. Именно това е била и причината св.Е. Б. да
сигнализира органите на полицията около 00.10 часа, като изпратените за
оказване на съдействие полицейски служители – свидетелите Т. и Х., също са
възприели казаното им от частния тъжител и неговия баща, и на същите е
направило впечатление, че детето Т. Б. е стресирано и разстроено. От друга
страна, тъжителят Т. Б. и св.С.Ю. са описали на св.Х.Ю. подробно,
последователно, логически свързано и безпротиворечиво изложената в
тъжбата и приета от съда фактическа обстановка, отново непосредствено след
случилото се, като показанията на посочената свидетелка също са логични,
последователни и кореспондиращи с обсъдените други доказателства. Не без
значение за въпроса с достоверността на показанията на посочените по-горе
свидетели е и обстоятелството, че същите се подкрепят и от обективните
констатирани телесни увреждания на частния тъжител както при прегледа му
спешната помощ в гр.К. на 20.07.2021 год. /където е констатирано охлузно
нараняване в областта на лявото ухо/, така и при извършеното от съдебния
лекар освидетелстване на тъжителя на 20.07.2021 год. /за което е издадено
съдебно-медицинско удостоверение № 150/20.07.2021 год./, които
съответстват изцяло на показанията на обсъжданите свидетели относно вида,
времето, мястото и начина на нанасянето на телесните увреждания на
тъжителя.
Обосновано първоинстанционният съд е намерил, че следва да бъдат
кредитирани изцяло и показанията на свидетелите Ж.Ж. и Г.М., които по
същество установяват състоянието на частния тъжител Т. Б. след
инкриминираното деяние, тъй като същите са последователни, житейски
правдиви, и кореспондират помежду си и с множество други писмени
доказателства по делото – становища на психолози от проведени прегледи и
консултации на частния тъжител Т. Б., както и приложената като
доказателство по делото водена документация по случая на детето Т. Б. от
отдел „Закрила на детето“ при ДСП – К..
Правилни и обосновани са и съображенията на първоинстанционния
съд, с които същият не е дал вяра на показанията на свидетелите С. М., Б. М.,
М.Е. и С.Ш., в частите им, в които същите установява, че на
инкриминираното място и по инкриминираното време подс.М. не е хващал
частния тъжител Т. Б. за ухото, не го е дърпал за ухото до игралните автомати
7
с монтирани боксови круши и не му е нанесъл удар с ръка /с шамар/ в
областта на лявото ухо. Обосновано решаващият съд е намерил, че
показанията на свидетелите С. М. и Б. М. /съответно съпруга и син на
подсъдимия/ противоречат на кредитираните от съда доказателства,
обсъждани по-горе в мотивите, а и същите свидетели, като най-близки
роднини на подсъдимия, са очевидно заинтересовани от изхода на делото.
Още повече, че показанията на св.С. М. в частите им, в които свидетелката
установява, че около 22.40 часа игралните автомати с монтирани боксови
круши в тях спирали автоматично и не можело да се пускат монети, се
опровергават от показанията на св.Сезер Юсеин, който установява, че на
инкриминираната дата, около и след 23.00 часа, пуснал един лев в такъв
автомат и нанесъл два удара на боксовата круша, докато машината на частния
тъжител Т. Б. не проработила, което обстоятелство внася съмнение в
достоверността на показанията на св.С. М. като цяло. Все в тази насока е и
представеното по делото и прието по надлежния ред писмено доказателство –
Наказателно постановление № 30/25.08.2021 год., издадено от зам.кмет на
Община Д., от което е видно, че на подс.Х. М. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.3 т.16 от Наредбата
за поддържане и опазване на обществения ред в Община Д. – за това, че на
02.08.2021 год. около 01.00 часа в гр.Д., пред книжарница „Еделвайс“
използва озвучителна техника, монтирана в игрални автомати, снабдени с
боксови круши, разположени на открито, без да е получено разрешение от
кмета на Община Д., т.е с посоченото наказателно постановление се
опровергават твърденията на св.С. М., че игралните автомати спирали
автоматично около 22.40 часа и повече след това не можело да се пускат
монети в тях. Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра и на
показанията на свидетелите М.Е. и С.Ш., тъй като същите са опровергават от
кредитираните от съда доказателства, обсъдени по-горе в мотивите.
Съмнение в достоверността на показанията на посочените четирима
свидетели, чиито показания първоинстанционният съд не е кредитирал,
внасят и твърденията им, че на намиращите се наблизо пейки, а и въобще
наоколо, не е имало други лица, като в тези им части показанията им се
опровергават от показанията на св.Ш.Е., които са обсъдени по-горе в
мотивите, и които правилно са били кредитирани от съда, от които се
установява, че посочената свидетелка, заедно със своя приятелка, е била
8
непосредствен очевидец на случилото се между частния тъжител Т. Б. и
подс.Х. М., седейки в парка на пейка, находяща се срещу книжарницата,
стопанисвана от подс.М.. Освен изложеното, следва още да се посочи, че в
обсъжданите показания на свидетелите С. М., Б. М., М.Е. и С.Ш., в частите
им, с които същите установяват, че след като частния тъжител Т. Б. отправил
въпрос към подсъдимия дали е правил секс със снаха си, той и св.С.Ю.
побягнали, липсва нормално и житейски логично обяснение относно
поведението на частния тъжител Т. Б. и причината св.Е. Б. да сигнализира
органите на полицията същата вечер, ако подсъдимият не е нанасял удар с
ръка на тъжителя.
При така установената по безспорен начин от първоинстанционния съд
фактическа обстановка /впрочем аналогична на приетата и от въззивния съд/,
настоящата инстанция намира, че подсъдимият Х. Д. М. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.131 ал.1 т.4, във вр. с
чл.130 ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място – на **.**.****г.. в
гр.Д. причинил на малолетния Т. Е. Б., с ЕГН **********, лека телесна
повреда, изразяваща се в синкавомораво - червено кръвонасядане, с размери
1/1.5 см в средната трета на лявата ушна мида по предната й повърхност;
както и розово - жълтеникаво охлузване на кожата с овална форма и диаметър
0.5 см непосредствено зад средната трета на лявата ушна мида, разположено
на нивото на околната здрава кожа, довели до болки и страдания, до какъвто
правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на
всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни
съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това,
като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо
да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. В тази връзка настоящата инстанция
намира за неоснователни доводите на защитника на подсъдимия, изложени в
жалбата и поддържани и в съдебно заседание – че първоинстанционният съд е
кредитирал само показанията на свидетелите, посочени от частното
обвинение, като не бил дал вяра на показанията на свидетелите, посочени от
защитата на подсъдимия, без да се мотивира в кои части от показанията на
последните не кредитира и защо.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия М.,
чрез нанасяне на удар с ръка /с шамар/ в областта на главата на частния
9
тъжител Т. Б. – в областта на лявото ухо на последния, при което е увредил
телесната му неприкосновеност, причинявайки му болка и страдание. Към
момента на осъществяване на престъплението частния тъжител е бил
малолетно лице - роден на **.**.****г. /на 13 навършени години/, което е
квалифициращо деянието на подс.М. обстоятелство по чл.131 ал.1 т.4 от НК
от обективна страна. Налице е и вредоносния резултат от деянието –
причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.2 от
НК, като между противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат е налице пряка причинно - следствена връзка.
От субективна страна престъплението подсъдимият Х. М. е извършил
при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия М. се обективира в
поведението му – от силата, начина и насоката на нанасяне на удара /силен
удар с ръка в областта на главата на тъжителя, в областта на лявото ухо на
пострадалия/, при което подсъдимият М., с оглед нивото на физическото и
психическо му развитие, възрастта му и придобитият житейски опит е
съзнавал и целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат –
причиняването на болки и страдания. Установен по несъмнен начин е и
мотивът за извършване на деянието – раздразнението на подсъдимия от
искането на частния тъжител да включи в работен режим игралния автомат
/или който да е друг такъв/ или да му върне пуснатата в машината монета от 1
лев. Несъмнено, подсъдимият М. е съзнавал и обстоятелството, че частния
тъжител Т. Б. е малолетно лице, тъй като самият подсъдим твърди, че познава
частния тъжител и неговото семейство.
Или, с оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че по
несъмнен начин са установени авторството на деянието, времето, мястото и
начина на осъществяването му, както и формата на вината на подсъдимия при
извършване на престъплението, предмет на предявеното му по частен ред
обвинение, поради което са неоснователни изложените в жалбата на
защитника му оплаквания за недоказаност по несъмнен начин на
обвинението, непълна оценка на доказателствата по делото и основаването на
присъдата само на част от събраните доказателства, без обсъждане на същите
в тяхната цялост.
10
При налагане на наказанието на подсъдимия Х. М. за извършеното
престъпление, първоинстанционният съд е намерил, че на същия следва да
бъде наложено наказание „пробация“, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2
от НК му е определил двете задължителни пробационни мерки, както следва:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с
периодичност два пъти седмично, както и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 6 месеца. Настоящата инстанция намира,
че макар и първоинстанционният съд да не е изложил подробни мотиви при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, като краен резултат
определеното на подсъдимия наказание е обосновано и съобразено с
материалния закон. Това е така, тъй като за това престъпление наказателния
закон предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или
„пробация“. От друга страна, в изпълнение на правомощията си на инстанция
по същество, въззивният съд намира, че при определяне на наказанието
следва да бъдат отчетени смекчаващите и отегчаващи отговорността на
подс.М. обстоятелства, както следва: смекчаващи – същият е неосъждан
/освобождаван е от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“ при условията на чл.78а от НК за извършено
непредпазливо престъпление/, относително ниската степен на обществената
опасност на деянието и неговото инцидентното и битово естество, ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия, както и вида и характера на
нанесените телесни увреждания на тъжителя /леки/; и отегчаващи –
недобрите му характеристични данни по местоживеене. При това положение
въззивният съд намира, че така наложеното на подсъдимия М. от първата
съдебна инстанция наказание при значителен превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, към минималния предвиден в закона размер
на наказанието „пробация“ с определените две задължителни пробационни
мерки, по вид и размер изцяло съответства на характера и тежестта на
извършеното престъпление, на степента на обществена опасност на деянието
и дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, като същото е напълно в състояние да постигне целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване на законите; да се въздейства предупредително -
възпиращо спрямо него и възпитателно - предупредително спрямо другите
членове на обществото, т.е. наложеното на подс.М. наказание не е явно
11
несправедливо, каквото неоснователно оплакване се прави в жалбата на
повереника на частния тъжител. Правилен и съобразен с материалния закон е
и извода на първоинстанционния съд, че в случая са неприложими
разпоредбите на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е
така, тъй като от свидетелството за съдимост на подс.М. е видно, че с
Присъда № 121/29.09.2020 год., постановена по Н.о.х.дело № 236/2020 год. по
описа на М. районен съд, подс.М. вече е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК, което е пречка за повторното приложение на посочената законова
разпоредба.
Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в
гражданско-осъдителната й част, с която подс.Х. М. е осъден да заплати на
тъжителя Т. Б., чрез неговата майка и законен представител Г.Ф. Б.
обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в
размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането, до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск за претърпените
от престъплението неимуществени вреди, за разликата до пълния му предявен
размер от 7 000 лв., като неоснователен и недоказан. Безспорно е установено
по делото, че от виновното и противоправно поведение на подсъдимия,
пострадалият Т. Б. е претъпял неимуществени вреди, които следва да бъдат
възмездени. При определяне на дължимото обезщетение на частния тъжител
за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 4 000
лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Така, видно е от
доказателствата по делото, че от деянието на подсъдимия М., на тъжителя са
били причинени синкавомораво - червено кръвонасядане, с размери 1/1.5 см в
средната трета на лявата ушна мида по предната й повърхност; както и розово
- жълтеникаво охлузване на кожата с овална форма и диаметър 0.5 см
непосредствено зад средната трета на лявата ушна мида, разположено на
нивото на околната здрава кожа, които са довели до болки и страдания, т.е.
налице е увреждане на телесната неприкосновеност на тъжителя, несъмнено
довело до болки и страдания, макар и не особено големи по интензитет и
продължителност. Установено е от доказателствата по делото още, обаче, че
12
болките и страданията от описаните телесни увреждания не са единствената
последица за частния тъжител от виновното и противоправно поведение на
подс.М.. Това е така, тъй като от доказателствата по делото, вкл. и от
показанията на свидетелите Ж.Ж. и Г.М., се установява, че деянието на
подсъдимия е причинило на частния тъжител психологични проблеми –
тревожност, срам и обида, както и страхови изживявания, които са наложили
психологични прегледи и консултации на тъжителя за период от няколко
месеца. Установено е от доказателствата по делото също, че след случилото
се частният тъжител Т. Б. станал затворен, имал проблеми със съня, рядко
посещавал гр.Д., като при посещенията си се виждал само с приятеля си С.Ю.
и то за кратко време, тъй като изпитвал неудобство, гняв, срам и страх да се
движи в града, както и се чувствал унизен от случилото се. При тези данни
настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд,
че присъденото на тъжителя обезщетение в размер от 4 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от деня на увреждането, до окончателното й
изплащане, което е осъден подс.М. да му заплати, е в пълна мяра необходимо
и достатъчно да възмезди причинените на тъжителя неимуществени вреди от
престъплението. Правилно съдът е отхвърлил предявеният граждански иск за
обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди в
останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 7 000 лв.,
с оглед неоснователността и недоказаността на същия в тази му част.
С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбите на
процесуалния закон – чл.189 ал.3 от НПК, правилно с присъдата си
първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати на частния
тъжител направените от последния разноски по делото, както и е осъдил
подсъдимия да заплати по сметка на съда държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
По жалбата на повереника на частния тъжител и граждански ищец Т. Е.
Б. от гр.К. – непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Г. Б..
Разгледана по същество, жалбата на повереника на частния тъжител и
граждански ищец Т. Б. – адв.Д. Д., е неоснователна.
С оглед изложените по-горе в мотивите съображения /във връзка с
жалбата на подсъдимия Х. М. против първоинстанционната присъда/ относно
13
правилността – обосноваността и законосъобразността на обжалваната
присъда, както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско –
осъдителната й части, които не е необходимо да бъдат преповтаряни,
настоящата инстанция намира, че жалбата на повереника на частния тъжител
и граждански ищец Т. Б. е изцяло неоснователна.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия Х. М.
наказание не е явно несправедливо и при постановяването на присъдата не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са
налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което
следва същата да бъде потвърдена.
При това положение, и с оглед неоснователността и на двете въззивни
жалби против първоинстанционната присъда – както жалбата на защитника
на подсъдимия, така и тази на повереника на частния тъжител, следва
направените от страните разноски пред въззивната инстанция да останат в
тяхна тежест така, както са направени.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във
вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 25/29.11.2022 год., постановена по
Н.ч.х.дело № 268/2021 год. по описа на М. районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14