МОТИВИ/към
решение № 260010/08.02.2021г. по а. н. дело № 14/2021г.
Производството е образувано по внесено от Районна
прокуратура Велинград постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78 А НК, с
което О.А.Г.,***, роден на *** г.,
е обвинен в това, че
от
15.01.2019 г. до 19.04.2020 г. в гр. Ракитово, като пълнолетно лице, без да е
сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст-със Ц.А.П. /родена
на *** г./ от гр. Велинград, с което от
обективна и субективна страна е осъществил състав престъпление по чл.191, ал. 1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият О.А.Г.
не отрича изложените факти в обстоятелствената част на постановелението.
Признава, че е заживял с пострадалата П. преди да е навършила 16 години и че е
знаел за възрастта й.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следното от фактическа страна:
Досъдебното
производство е образувано и водено срещу
О.А.Г. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, работи в дърводобива, живущ ***, с ЕГН ********** за това, че от *** г. до 19.04.2020 г. в гр. Ракитово,
като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-годишна възраст Ц.А.П. /родена на *** г./от гр. Велинград, с което от обективна и субективна страна е
осъществил състав на престъпление по
чл.191, ал. 1 НК .
От събраните в хода на разследването
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че обв.
Г. и свид. Ц.П. заживели заедно на семейни начала през м. март 2019 г., когато
св. П. е била на 14 години, а Г. на 18
г. дома на неговите родители в гр. Ракитово,
ул. „Пирин ” 13, според общоприетите
традиции в общността. Обв. О.Г. и свид.
Ц.П. нямат сключен граждански брак.
Към момента на извършване на деянието, Г. е бил пълнолетен, а пострадалата е
навършила 14 години. Г. е знаел действителната възраст на П.. От
съжителството им, на 23.03.2020г. е родено детето А.О.Г.. На 20.04.2020г. Ц.П.
навършила 16 години.
В подкрепа на обвинителната теза са
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели-пострадалата, родителите
на обвиняемия и социалния работник от „Отдел закрила на детето“ при ДСП гр.
Велинград св. Л.Б..
Пострадалата
Ц.П. установи, че с О.Г. се събрали да живеят като семейство през месец март
2019 г., когато е била на 14 години и от тогава продължават да живеят заедно на
съпружески начала, в дома на родителите му. Доброволно взела решение да
установи съжителство с него, защото се обичали. Подсъдимият знаел
действителната й възраст. Родителите на Г. ги приели в дома си и им оказвали
финансова и морална подкрепа. Съжителството им продължавало и до момента. От
него е родено детето Амели Гяурова.
Свидетелите
К.М. и А.Г.-родители на подсъдимия, установяват,
че съжителството между сина им и пострадалата започнало през месец март на
2019г, когато двамата заживели в техния
дом. По това
време сина им бил на 18 години, а Ц. на 14 години. От начало реагирали отрицателно на тази
проява заради ниската възраст на момичето, но по-късно се примирили. Преценили,
че следва да се съобразят с желанието им. Действията и на двамата оценяват като
обичайни и в съответствие с традициите на етническата общност, към която
принадлежат.
Свидетелката Б., социален работник,
установява, че по повод постъпил сигнал в отдел „Закрила на детето“ към ДСП
Ракитово, във връзка с постъпила от непълнолетната Ц.П. молба за отпускане на
семейни помощи за раждане и отглеждане на дете, било извършено социално
проучване, при което се установило, че от месец март 2019г. П. живее в дома на обвиняемия О.Г. ***, като
съжителството е допуснато със съгласието на родителите на момчето. От Отдел „ Закрила на детето“ към ДСП Велинград
спрямо пострадалата било предприета мярка за закрила, като са проведени срещи с
нея, съжителя й и с неговите родители. Обвиняемият е знаел за възрастта на
пострадалата. Съжителството на двамата продължава и до момента.
Съдът счита, че след направения
анализ на събрания доказателствен материал по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК, от обясненията на обвиняемия и от показанията на разпитаните свидетели Ц.П., К.М., А.Г. и Л.Б. се установи по несъмнен начин участието на обв. Г. в изпълнителната деятелност от обективна и
субективна страна-авторството на деянието и виновното поведение, както и
обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съдът кредитира показанията
на разпитаните свидетели, досежно главния факт от
предмета на доказването за съставомерността на
деянието-че обвиняемият е заживял на съпружески начала без брак с лице
ненавършило 16-годишна възраст. Те кореспондират изцяло с дадените от него обяснения
и ги подкрепят.
От показанията на разпитания по делото като свидетел-социален
работник Б., дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и
като последица от прякото изпълнение на служебните й задължения, се установяват
обективните признаци от състава на престъплението. За достоверността на гласните доказателства
съдът изхожда от тяхната съпоставка с показанията на пострадалата и на
родителите на обвиняемия, както и приложените по делото и на досъдебното
производство писмени доказателства от една страна и от друга с тяхната
убедителност, която е последица от последователността и обективността на тези
доказателства. Показанията на социалния работник не се опровергават, а напротив
подкрепят се от останалия доказателствен материал, събран по делото досежно
обстоятелството, че обв. Г. е заживял на съпружески
начала без брак с лице ненавършило
16-годишна възраст. В тази насока са показанията на останалите
свидетели и обясненията на дееца. Безспорно се установи, че двамата са заживели
заедно, защото „се обичали“ и
намерението име е било да създадат семейна връзка, съобразно
традициите в тяхната общност. Обстоятелството, че от съжителството им е родено
дете потвърждава обвинителната теза, че между П. и Г. е имало интимни отношения
и намерение за създаване на поколение, т.е съществували са съпружески
отношения. Когато е установено
фактическото съжителство на двамата, Г. е навършил 18 годишна възраст, т.е.
същият е годен субект на наказателна отговорност за това престъпление-пълнолетно
лице от мъжки пол. Изпълнителното деяние
на престъплението по чл.191, ал. 1 от НК се осъществява само чрез действие и се
изразява в установяване на фактическо съжителство между субекта на
престъплението и момичето, което не е навършило 16-годишна възраст. По своята
същност това съжителство наподобява отношенията между мъж и жена, които
възникват при сключване на граждански брак. Втората особеност от обективна
страна е, че заживяването на съпружески начала с лице от женски пол, което не е
навършило 16-годишна възраст, се осъществява със съдействащото поведение на пострадалата.
Теорията и практиката приемат, че лицето от женски пол участва съвсем
доброволно при установяване на тези отношения, произтичащи от заживяване на
съпружески начала с лице от мъжки пол, което е пълнолетно. Друга особеност от
обективна страна на престъплението по чл.191, ал. 1 от НК е, че това
престъпление се явява продължено, тъй като с него се създава едно трайно
продължително престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване
или докато пострадалата навърши 16-години, когато може да сключи граждански
брак при условията на чл. 6, ал. 2 от СК. За извършване на престъплението е
достатъчно да бъдат установени изискуемите се от разпоредбата фактически
отношения-заживяване на съпружески начала.
От събраните по
делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че с деянието
обвиняемият е осъществил всички признаци от обективна страна на състава на
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК за периода от месец март 2019г.-датата
на установяване на фактическото съжителство с Ц.П. до 19.04.2020г., т.е.
допреди пострадалата да навърши 16 годишна възраст. Установените обстоятелства се подкрепят
от дадените в хода на съдебното
дирене показания на разпитаните
свидетели. Ето защо съдът намира, че деянието е съставомерно
от обективна страна за този периоди
доказателствата в тази насока са категорични и последователни.
По отношение на периода на съжителството и предвид че
се установи, че е започнало през месец
март, а не на посочената в постановлението дата 15.01.2019г, съдът намира, че престъплението
е несъставомерно за периода 15.01.2019г. до месец март 2019 г. Това фактическо
обстоятелство относно периода на съвместното съжителство между обвиняемия и
пострадалата обаче не се отразява на
правната квалификация на престъплението и доколкото касае период, който е
включен в обвиненото, не представлява установени нови фактически обстоятелства
по смисъла на чл. 378, ал. 3 НПК. С него не се отежнява
положението на обвиняемия, поради което следва да бъде съобразено от съда при
постановяване на решението. Ето защо, Г. следва да бъде оправдан в извършване на
престъплението за периода 15.01.2019 до месец март 2019 година.
От представените доказателства се установи и
субективното отношение на дееца към общественоопасния характер на извършеното от него деяние и
към обществено опасните последици. Същият е знаел фактическите обстоятелства от
състава на престъплението, а именно че пострадалата не е навършила шестнадесет
години по време, когато е заживял с нея.
Този извод съдът обосновава след
анализ на събрания доказателствен материал. Свидетелските показания са
непротиворечиви в тази част. С
поведението си по установяване на съвместното съжителство с П., О.Г. съзнателно
е осъществил деянието, като то е било негова непосредствена цел. Това говори за
наличието на пряк умисъл при извършване престъпление по чл. 191, ал. 1 НК.
С оглед на горното съдът намира, че обв. О.А.Г. *** от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК , а именно:
- от месец март до 19.04.2020г. деня, преди пострадалата да
навръши 16 години, в гр. Ракитово като пълнолетно
лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16-годишна възраст – с Ц.А.П. от гр. Велинград, поради което следва да носи наказателна отговорност.
От доказателствата по делото,
събрани по предвидения в НПК ред в съвкупност от фактическа и правна страна се
установи по безспорен начин авторството на деянието, участието в деятелността
на обв. Г., виновното поведение и обстоятелствата,
при които е осъществено, както и с оглед на това се установи приложимия
материален закон и възприетата правна квалификация.
Деянието е извършено при п р я к
умисъл, тъй като обв. Г. е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. Този извод следва от цялото волево
поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй като Г. е съзнавал
всичките признаци на осъществения състав на престъплението, а с извършването на деянието се е стремял към
настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае за
единство на цел и на престъпен резултат.
С ъ д ъ т счете, че в случая обв. О. А.Г. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и да му се
наложи административно наказание
на осн. чл.78А от НК. Налице са предпоставките на
чл.78А от НК, при наличието на които съдът е длъжен приложи института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
За извършеното от него умишлено престъпление по чл. 191, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода" до две
години или пробация, както и обществено порицание. Обвиняемият е с чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. Спрямо него не е прилаган института на чл.78А от НК. От
престъплението не са причинени имуществени вреди. Наказанието с оглед разпоредбата
на чл.78а, ал.1 от НК- глоба, платима в полза на държавата, следва да се
определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, добрите му характеристични данни
и оказаното съдействие на социалните работници. Съдът счете, че наказанието
следва да се наложи в рамките на законовия минимум от 1000 лева.
По горните
съображения бе постановено настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: