№ 173
гр. Варна, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Д. П. К.а
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора С. Г. Я.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600256 по описа за 2022 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по въззивна жалби от защитниците на двама от подсъдимите М.
А. А. и А. Н. К. против присъда № 9, постановена на 30.06.2022 г. по НОХД
№ 87/22 г. по описа на ОC – гр. Шумен.
С атакувания съдебен акт три лица са били признати за виновни както
следва:
1. подсъдимата Д. Е. Г., ЕГН ********** в извършване на престъпление
по смисъла на чл.249 ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1
т.1 от НК и било наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
́
за срок от една година; На осн. чл. 66 от НК ШОС е отложил
изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три
години;
2. подсъдимия М. А. А., ЕГН ********** в извършването на
престъпление по смисъла на чл.249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за
което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от три години и глоба в размер на 200 лв.; на
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС ШОС е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието; на
основание чл.59 ал.1 т.2 и ал.2 от НПК съдът приспадал времето, през
което подсъдимият А. е бил задържан с Постановление на прокурор на
1
13.12.2021г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода и по мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от
14.12.2021г. до 30.06.2022г., като два дни домашен арест се зачитат за
един ден лишаване от свобода
3. подсъдимата А. Н. К., ЕГН ********** в извършването на
престъпление по смисъла на чл.249, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК , за
което при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК и било наложено наказание
́
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година; На осн. чл. 66
от НК ШОС е отложил изпълнението на наложеното наказание с
изпитателен срок от три години.
Съдът се произнесъл по реда на чл.189, ал.3 от НПК и е възложил
заплащането на сторените по делото разноски от тримата подсъдими;
произнесъл се е и относно съдбата на веществените доказателства.
В жалбите се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения от първата инстанция при анализа на доказателствата, довели до
постановяване на необоснован и неправилен съдебен акт. Твърди се, че
наличните годни доказателства сочели, че подсъдими А. и К. не били наясно,
че плащат покупките си с чужда банкова карта. Въззивната инстанция е
сезирана с искане за постановяване на нова присъда, с която и двамата
въззивници да бъдат изцяло оправдани по предявените обвинения. В
условията на евентуалност се поддържа искане за намаляване на наказанията.
В съдебно заседание въззивниците лично и чрез защитниците си
поддържат изложените във въззивните жалби оплаквания. Отново се твърди,
че обвиненията не са доказани по безспорен начин, най-вече с оглед
субективната съставомерност на деянията за двамата въззивници, тъй като те
не съзнавали, че плащат с чужда банкова карта.
Представителят на въззивната прокуратура намира жалбите за
неоснователни, моли настоящата инстанция да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и добре
мотивирана. На първо място прокурорът изтъква, че авторството на деянието
е доказано, а правната квалификация е правилна. Първата инстанция
правилно е отхвърлила всички възражения на защитата, наведени в хода на
съдебните прения и идентични на поддържани и пред въззивната инстанция.
В последната си дума подсъдимите заявяват желанието си да бъдат
оправдани.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за
установено следното:
Предмет на въззивна проверка е присъда № 9, постановена на
30.06.2022 г. по НОХД № 87/22 г. по описа на ОC – гр. Шумен, с която
първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. А. А., ЕГН **********
2
за виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл.249, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 07.07.2020г., в гр. Нови пазар, на два пъти, при
условията на продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент
и данни от платежен инструмент - дебитна карта на „Банка ДСК" ЕАД с №
474836******3672, без съгласието на титуляря й Ж.В.К. от гр. Варна, за
осъществяване на 2 бр. покупки на стоки от магазин „Мини Маркет",
находящ се в град Нови пазар на улица „Плиска", № 66"А", като с това му е
нанесъл имуществени вреди на обща стойност 108,37лв. и деянието не
съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание, за което му
е било наложено наказание, индивидуализирано при условията на чл.54 ал. 1
от НК „ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ” за срок от три години и „Глоба” в
размер на 200 лв.
На осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС първата инстанция е
определила строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.59 ал.1 т.2 и ал.2 от НПК съдът приспадал времето,
през което подсъдимият М. А. е бил задържан с Постановление на прокурор
на 13.12.2021г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода и по мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 14.12.2021г.
до 30.06.2022г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване
от свобода.
Със същия съдебен акт е била ангажирана наказателната отговорност и
на въззивницата А. Н. К., ЕГН ********** за осъществено престъпление,
наказуемо по чл.249, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като на 07.07.2020г., в
гр. Нови пазар, на два пъти, при условията на продължавано престъпление, е
използвала платежен инструмент и данни от платежен инструмент - дебитна
л
карта на „Банка ДСК" ЕАД с № 474836*****3672, без съгласието на
титуляря й Ж.В.К. от гр. Варна, за осъществяване на 2 бр. покупки на стоки
от магазини -„Мини Маркет", находящ се в град Нови пазар на улица
„Плиска", № 66"А" и от магазин „Супер Кулчеви“, находящ се в град Нови
пазар на улица „Оборище", № 22, като с това му е нанесла имуществени вреди
на обща стойност 189,96лв., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление, за което при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК и било
́
наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една
година; На осн. чл.66 от НК ШОС е отложил изпълнението на наложеното
наказание с изпитателен срок от три години.
С присъда № 9/30.06.2022 г. е била призната за виновна и Д. Е. Г., ЕГН
********** за осъществено престъпление по смисъла на чл.249 ал.1 от НК,
тъй като на 06.07.2020г. и на 07.07.2020г., в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление използвала платежен инструмент и данни от
платежен инструмент - дебитна карта на банка „Юробанк България" АД с №
4170990301537583, без. съгласието на титуляря й Ж.В.К. от гр. Варна, за
осъществяване на 5 бр. покупки в интернет сайта „ЕFВЕТ.СОМ" и 4 бр.
покупки в интернет сайта „Badoo help badoo.com", като с това му е нанесла
вреда на обща стойност 1325,05 лв. и деянието не съставлява по-тежко
престъпление, за което при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК и било
́
3
наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една
година; На осн. чл.66 от НК ШОС е отложил изпълнението на наложеното
наказание с изпитателен срок от три години. Подсъдимата Г. не е обжалвала
съдебния акт.
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за
обжалване и от надлежна страна, като разгледани по същество се преценяват
като неоснователни по следните аргументи:
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателства въззивна инстанция приема за безспорно установена
следната фактическа обстановка:
Въззивницата А. К. е рождена майка на възз. А. и към месец юли
2020г. те живеели в едно домакинство в гр. Нови пазар заедно със свид.А. К. -
съпруг на подсъдимата А. К., и свид.П.М., която живеела на съпружески
начала с подс.М. А. и майка на детето му.
В същото време подс.А. поддържал паралелна интимна връзка с
подс.Д. Г., която също живеела в гр. Нови пазар. Д. Г. през инкриминирания
период предоставяла сексуални услуги срещу заплащане в гр. Варна в нает от
нея апартамент.
Пострадалият Ж.К. живеел в гр. Варна. Късно вечерта в петък около
полунощ на 03/04.07.2020г. след дълъг работен ден, решил да ползва
сексуална услуга срещу заплащане. Потърсил телефонен номер в
специализиран сайт и се спрял на този на подс.Г.. Така в ранните часове на
04.07.2020г. свидетелят Ж.В.К. се свързал с подсъдимата Г. на телефон
++359********* и установил контакт с нея. Двамата се договорили да се
срещнат още същия ден в централната част на гр. Варна. Така и сторили, след
което се отправили към използваната от подсъдимата Г. квартира, находяща
се в гр.Варна, ул.“Христо Самсаров“ 4. След реализиране на услугата,
свидетелят Ж.К. се облякъл и напуснал квартирата на подс.Г., без да
забележи, че си е забравил найлонов тефтер, съдържащ документите му -
лична карта, свидетелство за управление на МПС, както и банкови карти -
дебитна карта на „Банка ДСК" ЕАД с № 474836*****3672, дебитна карта на
банка „Юробанк България" АД с № 4170990301537583, кредитна карта на
банка „Юробанк България" АД и дебитна карта на „Уникредит Булбанк“,
всички на негово име.
По-късно същия ден - събота (04.07.2020 г.), когато се обличал, за да
излезе, св.К. установил липсата на найлоновото тефтерче и допуснал, че
може да го е забравил вечерта при подсъдимата. Затова и звъннал на
телефона, на който я намерил преди това. Подсъдимата Г. вече била
установила, че в квартирата и са останали горепосочените лични документи и
банкови карти. Тя потвърдила в проведения телефонен разговор, че банковите
карти и документите му са у нея. Двамата се уговорили да се видят
следващата седмица, за да върне подс.Д. Г. на св.К. вещите му.
Междувременно обаче подс.Д. Г. решила да се възползва от създалата
4
се ситуация. На 05.07.2020г. тя се видяла с подс. М. А. и му предала
дебитната карта на „Банка ДСК" ЕАД с № 474836*****3672 с титуляр Ж.К..
Тази карта била безконтактна и позволявала извършване на плащания до
100,00лв. без въвеждане на ПИН код.
От своя страна подс.Г. решила да се възползва от дебитна карта на
св.К., издадена от банка „Юробанк България" АД с № 4170990301537583.
През периода от 06.07.2020г. до 07.07.2020г. в гр.Варна подс. Г., използвайки
тази банкова карта и данните от нея, осъществила 5 плащания към
„EFBET.COM" в размер общо на 1220 лв. и 4 плащания в интернет сайта
„Badoo help badoo.com" за обща сума от 82.48 лв. Във връзка с използването
на тези сайтове били автоматично заплатени и 22.57 лв., представляващи
банкови такси. Плащането с тази карта се осъществявало с въвеждането на
номера на картата, а потвърждаването с трицифрения код за сигурност (CVV
или CVC), изписан на обратната страна на картата. Подсъдимата спряла да
отговаря и на телефонните обаждания на св.К., който продължил да се опитва
да си върне документите и банковите карти.
В същото време подс. А. в гр.Нови пазар също решил да се възползва
от получената банкова дебитна карта на „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Ж.К.,
като закупи стоки за бита за себе си и семейството си.
Сутринта на 07.07.2020 г. подсъдимата А. К. и нейния съпруг – св.А.
К. получили пенсиите си по банков път – 212.50 лв. и 393.72 лв. (л.118 и л.119
от т.4, дп). В 06:57ч и 06:58 ч. от един и същ банкомат била извършена
справка за наличността по банковите карти на двамата съпрузи, за което им
била начислена и такса от 0.50 лв. (отново л.118 и л.119 т.4 дп) Три часа по-
късно наличността по картовите сметки на А. К. и А. К. била изтеглена – в
09:57 ч. и 10:04ч., от два различни банкомата, находящи се в гр.Нови пазар.
Непосредствено след това подс.М. А. и свид. П.М., посетили магазин
„Мини Маркет“, находящ се в гр. Нови пазар, ул. „Плиска“ №66а. В 10:17:41
часа на 07.07.2020г. подс.М. А. използвал безконтактната дебитна карта,
издадена от Банка ДСК с титуляр пострадалия, за да заплати стоки за сумата
от 10,37 лв.
След като тази транзакция минала успешно, в 10:24:24 часа на
07.07.2020г. подс.М. А. използвал отново същата банкова карта, но този път,
за да закупи стоки, вече на по-висока стойност - 98,00 лв. Двете плащанията
били извършени без въвеждане на ПИН код, тъй картата била безконтактна и
позволявала плащания на стойност до 100,00 лв.
След като извършил успешно посочените покупки подс. А. и св.М. се
прибрали у дома. Подс.А. предоставил картата на майка си - подс. А. К..
Веднага след това подс.А. К., нейният син - подс. М. А., съпругът и - свид.А.
́
К. и свид. П.М., посетили дружно същия магазин „Мини Маркет“, находящ се
в гр. Нови пазар, ул. „Плиска“ №66а. На същата -дата 07.07.2020г. в 11:12:22
часа подс.А. К. закупила стоки за още 92.80 лв. Плащането било извършено
безконтактно с картата на банка ДСК на свид.К., без въвеждане на ПИН код,
5
тъй като стойността била по-малка от 100,00 лв.
По-късно подс.А. К. и съпругът и св.А. К. се отправили към друг
́
магазин за хранителни продукти – „Супер Раковски“, находящ се на
пл.Раковски № 1, гр.Нови пазар, където подс.А. К. осъществила още четири
плащания със същата дебитна карта – в 11:35 ч – 34.36 лв., в 11:48 ч. били
платени 77.16 лв., в 11:55 ч. – 43.15 лв. и в 12:01ч. – още 44:38 лв. (видно от
банково извлечение т.4, л.16 дп). За тези плащания не е повдигнато
обвинение, поради което и се коментират единствено с оглед пълнота на
фактическото изложение.
Малко по-късно в същия ден подс.А. К. и подс.М. А. посетили и трети
магазин, находящ се в гр.Нови пазар, ул.„Оборище“ №22, където в 12:57:00
часа подс.К. заплатила стоки за 97,16 лв. Плащането отново било извършено
безконтактно чрез банковата карта на свид.К., без въвеждане на ПИН код, тъй
като стойността не надхвърляла 100,00 лв.
На 07.07.2020г. около обяд свид.Ж.К. установил, че е получил няколко
SMS-и от банка ДСК, с които бил уведомен за извършени плащания с
дебитната му карта в супермаркети в гр.Нови пазар. Опитал да се свърже по
телефона с подсъдимата Г., но той бил изключен. Тогава св.К. разбрал, че без
неговото съгласие банковите му карти се ползват и веднага предприел
действия по тяхното блокиране. В следобеда на същия ден св.К. сигнализирал
и разследващите органи.
Няколко дни по-късно подс.Г. се обадила на свидетеля от тел.
++359*********, нейна собственост (видно от писмо на „Теленор България“,
л.72, т.3) и му казала да си оттегли жалбата и че тя щяла да върне
документите. Свидетелят и заявил, че вече се е снабдил с нови и старите не го
́
интересуват. От същия мобилен телефонен номер на 21.07.2020 г. св.К.
получил и заплашителни съобщения от подс.Д. Г. по WhatsUp, с които тя
настоявала да си оттегли жалбата и да не тормози семейството и „нашите“,
тъй като те нямали вина за случилото се. В противен случай – жената на
свидетеля щяла да разбере при какви обстоятелства той си е загубил
документите и да види снимки и клипчета от тяхната среща (т.1, л.72 и сл.
дп).
Междувременно свид.К. се снабдил с банкови извлечения за
движението на средствата по банковите му сметки и установил, че и друга
негова карта е била използвана за плащания в сайтовете Efbet, badoo и bet.
Цялата информация свидетелят предоставил на органите на досъдебното
производство. Предоставил също така и снимки от телефона си.
Нанесените на свид.Ж.К. имуществени вреди не са възстановени.
От заключението на комплексната и лицево-идентификационна
експертиза № 41/2020г., приложена на л.5-76 в т.2 от ДП, с предмет на
изследване видео записите от охранителните камери от трите търговски
обекта, изготвена от вещо лице И.Х., се установява по недвусмислен начин,
че: 1. Компакт диск с надпис „MAXELL“ 700МВ е предаден с протокол за
6
доброволно предаване от лицето Радостина Василева Петрова, ЕГН
**********, и касае магазин в гр. Нови пазар на ул. „Плиска“ № 66А; че
дискът, обект на експертизата съдържа 7 бр.видеофайла, записани в
специализиран формат - DAV файл (.dav) и плейър на компютърна видео
охранителна система; че видео файловете са цифров презапис от
оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео
охранителна система и не са установени следи от манипулация/намеса върху
записаната информация, както и че таймкодът, вкопиран в изображението не
се прекъсва; че файловете са регистрирани от три камери, насочени към
вътрешната част на хранителен магазин; че записаното изображение е цветно,
с вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Вещото лице категорично
посочва, че лица пазаруващи в периода от 10:11:30 ч. до 10:25:00 ч. на
07.07.2020 г. (според часовото време на охранителната система) в магазин в
гр. Нови пазар на ул. „Плиска“ № 66А са М. А. А., ЕГН ********** и П. С.
М., ЕГН **********. Извършени са две плащания с карта, подавана на
касиерката от М. А. А., ЕГН **********; Лица пазаруващи в периода от
11:08:00 ч. до 11:15:00 ч. на 07.07.2020г. (според часовото време на
охранителната система) в магазин в гр. Нови пазар на ул. „Плиска“ № 66А са
А. А. К., ЕГН ********** и А. Н. К., ЕГН **********. Извършено е едно
плащане с карта, подавана на касиерката от А. Н. К., ЕГН **********.
Според т. 2 от заключението компакт диск „MAXELL“ 700МВ е
предаден предоставен с протокол за доброволно предаване от лицето А.В.Д.,
и касае магазин в гр. Нови пазар на пл. „Раковски“ № 1; дискът, обект на
експертизата съдържа 3 бр. видеофайла, записани в специализиран формат
AVI и плейър на компютърна видео охранителна система.; видео файловете
са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск
на компютърна видео охранителна система. Не се установиха следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. Таймкодът, вкопиран в
изображението не се прекъсва; файловете са регистрирани от една камера,
насочена към вътрешната част на хранителен магазин; записаното
изображение е цветно, с вкопирани в кадър данни за дата и часово време; при
направената оценка на снимковите кадри вещото лице е установило, че те са с
качество, което не позволява ограничаване на частни и част от общи
признаци, характеризиращи заснетите лица. Причина за това са: ниска
разделителна способност и отдалечеността на заснемащото устройство,
съчетана с недостатъчна запълненост на кадъра от заснемания обект и
наличието на маски на лицата които са заснети; В случая тези фотокопия са
годни за евентуално разпознаване, но не и категорична идентификация.
Според т. 3 от заключението Компакт диск с надпис„MAXELL“
700МВ е предоставен с протокол за доброволно предаване от лицето М.Л.К.,
ЕГН **********, и касае магазин в гр. Нови пазар на ул. „Оборище“ № 22.
Дискът, обект на експертизата съдържа 5 бр. видеофайла, записани в
специализиран формат DAV файл (.dav) и плейър на компютърна видео
охранителна система. (сн.1); Видео файловете са цифров презапис от
7
оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео
охранителна система; Не са установени следи от манипулация/намеса върху
записаната информация. Таймкодът, вкопиран в изображението не се
прекъсва; Файловете са регистрирани от три камери, две насочени към
вътрешната част на хранителен магазин и една насочена към паркинга на
магазина; Установено бе, че записаното изображение е цветно, с вкопирани в
кадър данни за дата и часово време; Лицата пазаруващи в периода от 12:40:05
ч. до 13:02:06 ч. на 07.07.2020 г. (според часовото време на охранителната
система) в магазин в гр. Нови пазар на ул. „Оборище“ № 22 са М. А. ЕГН
********** и А. Н. К., ЕГН **********. Извършено е едно плащане с карта,
подавана на касиерката от А. Н. К., ЕГН **********. След пазаруването
лицето А. Н. К., ЕГН ********** и още три лица отпътуват с лек автомобил с
рег. № Н2208ВН.
От заключението на съдебно психиатричната експертиза за
подсъдимия М. А. на вещото лице С.С. (л.124-129 в т.2 от ДП) по отношение
на подс. М. А. А., съдът приема за установено, че: Данните от анамнезата,
психичното изследване и свидетелските показания не показват наличие на
актуално или отминало психично разстройство при подс. М. А. А. и той не
фигурира в диспансерния регистър на ДПБ с. Царев брод. Поради
отсъствието на психични еквиваленти на „умствена недоразвитост,
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“ по време на
деянието подс. А. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Липсата на сензорни нарушения,
психопатологични деформации и когнитивен дефицит обуславя годността на
освидетелствания да получава, обработва, запазва и предава по адекватен
начин информация за събития от заобикалящата го среда или субективните си
преживявания, респ. да възприема правилно и точно факти и обстоятелства,
свързани с деянието, да ги запаметява и възпроизвежда по достоверен начин в
обясненията/показанията си по настоящото производство в качеството на
обвиняем или свидетел. Вещото лице заключва, че не може да бъде изключен
потенциал за манипулативно поведение в личностовата структура и
прагматика на А., но отсъстват потвърждения за конкретни действия с такава
характеристика от негова страна спрямо Д. Г.. За подс. М. според
експертизата не са налични пречки от психиатрично естество за участието на
М. А. в наказателно производство като обвиняем. Предвид на това съдът
приема, че подс.А. е психично здрав и разбира свойството и значението на
извършеното от него и може да ръководи постъпките си.
От заключението на съдебно психиатричната експертиза за
подсъдимата Д. Г. (л.132-13, т.2 от ДП), изготвена от вещото лице С.С., съдът
приема за безспорно установено, че: Данните от анамнезата, психичното
изследване и свидетелските показания не показват наличие на актуално или
отминало психично разстройство на подс. Д. Е. Г. и тя не фигурира в
диспансерния регистър на ДПБ с. Царев брод; Поради отсъствието на
психични еквиваленти на “умствена недоразвитост, продължително или
8
краткотрайно разстройство на съзнанието“ по време на деянията подс. Г. е
могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си; Липсата на сензорни нарушения, психопатологични
деформации и когнитивен дефицит обуславя годността на освидетелствания
да получава, обработва, запазва и предава по адекватен начин информация за
събития от заобикалящата я среда или субективните си преживявания, респ.
да възприема правилно и точно факти и обстоятелства, свързани с деянието,
да ги запаметява и възпроизвежда по достоверен начин в
обясненията/показанията си по настоящото производство в качеството на
обвиняема или свидетел. Вещото лице е категорично, че при подс. Д. Г. са
налице предпоставки за зависимо от референтни личности поведение, но
отсъстват потвърждения за конкретни въздействия с такава характеристика от
страна на М. А. спрямо нея. Вещото лице заключава, че не са налични пречки
от психиатрично естество за участието на Д. Г. в наказателно производство
като обвиняема. Предвид на това съдът приема, че подс.Г. е психично здрава,
разбира свойството и значението на извършеното от нея и може да ръководи
постъпките си.
Към месец юли 2020 година подсъдимите Д. Е. Г. и А. Н. К. не са
имали противообществени прояви, а М. А. А. бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и осъждан за извършено
престъпление от общ характер, както следва: С решение по НАХД
№526/2015г. на РС - Нови пазар, в сила от 05.11.2015г., за престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК му било наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв.; С решение по НАХД №183/2016г. на РС - Нови
пазар, в сила от 11.07.2016г., за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от
НК му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.;
С определение от 25.01.2018г. за одобряване на споразумение по НОХД
№602/2017г. на РС - Нови пазар, за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК на А.
е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца,
чието изтърпяване на основание чл.66 от НК било отложено за срок от 3
години. Последното осъждане на подс.М. А. е с присъда № 1/13.01.2022 г. на
РС Поморие, постановена по НОХД № 129/2021 г. и влязла в сила на
30.05.2022г. Възз.А. е бил признат за виновен за осъществено престъпление
по чл.343В, ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година при първоначален общ режим и глоба в
размер на 500 лв. Със същата присъда е било приведено в изпълнение и
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, наложено по
НОХД № 602/2017 г. на РС Нови пазар.
Видно от гореизложеното е, че настоящият състав на въззивния съд
възприема идентична с възприетата от първата съдебна инстанция фактическа
обстановка. Споделят се и направените въз основа на събраните
доказателства правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е основал
присъдата си на гласните доказателства - частично на обясненията на
подсъдимата Д. Е. Г., дадени в хода на съдебното следствие /л.169 - 172 от
9
съдебното дело/, както и от обясненията и, дадени пред съдия в хода на
́
досъдебното производство - л. 7-9, т.V от ДП, и приобщени чрез прочитането
им на основание чл.279 ал.1 т.3 от НПК, частично от обясненията на подс.М.
А. А., дадени в хода на съдебното следствие /л.172 - 174, частично от
обясненията на подсъдимата А. Н., дадени в хода на съдебното следствие
/л.174 - 175 и л.213 - 214 от съдебното дело/; и изцяло, стъпвайки на заявеното
от разпитаните в съдебно заседание свидетели: показания на пострадалия
Ж.В.К., дадени в хода на съдебното следствие на 22.06.2022г. /л.165 - 166 от
съдебното дело/; на свид. Х.Д.Г. - продавачка в магазина на ЕТ „Кулчеви“ на
площад „Раковски“ в гр.Нови пазар, дадени в хода на съдебното следствие
/л.154-155 от съдебното дело/, както и от показанията и, дадени в хода на
́
досъдебното производство на л.88-89, т.1 дп, и приобщени чрез прочитането
им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, както и от предявените пред
нея видеофайлове на записи от охранителни камери на магазина; на свид.
Р.И.И. - продавачка в супермаркет „Кулчеви 2“ в гр.Нови пазар, дадени в
хода на съдебното следствие/л.155-156 от съдебното дело/, както и от
показанията и дадени в хода на досъдебното производство на л.86-87 т.1 и
приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК,
както и от предявените пред нея видеофайлове на записи от охранителни
камери на магазина; на свид.М.К. - продавачка в магазин на ЕТ „Кулчо
Кулчев“ на ул.“Плиска“ №66а, дадени в хода на съдебното следствие /л.156-
159 от съдебното дело/, както и от показанията и, дадени в хода на
́
досъдебното производство на л.90-91 т.1 и приобщени чрез прочитането им
на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, както и от предявените пред нея
видеофайлове на записи от охранителни камери на магазина; на свид. М.Г.Ц. -
оперативен работник в РУ - Нови пазар, работещ в областта на
икономическите престъпления, която е извършила първоначалните
оперативно-издирвателни мероприятия по установяване на извършителите на
процесните деяния, дадени в хода на съдебното следствие/л.159-160 от
съдебното дело/; на свид. Г.Е. Г. – поемно лице при извършване на
претърсването и изземването в дома на подс.К. и подс.А. на ул.“Люти брод“
№35 в гр. Нови пазар, дадени в хода на съдебното следствие /л.211 от
съдебното дело/,както и от предявения му протокол за претърсване и
изземване; на свид. И.Д.Д. - поемно лице при извършване на претърсването и
изземването в дома на подс.К. и подс.А. на ул.“Люти брод“ №35 в гр. Нови
пазар, дадени в хода на съдебното следствие /л.212 от съдебното дело/, както
и от предявения му протокол за претърсване и изземване; частично от
показанията на свид. П. С. М. - живуща на семейни начала с подс.М. А. и в
едно домакинство с подс.К. и свид.А. К., дадени в хода на съдебното
следствие /л.167-168 от съдебното дело/; на свид. А. А. К. - съпруг на подс.К.
и баща на подс.А., дадени в хода на съдебното следствие /л.168 от съдебното
дело/; от заключението на комплексната и лицево-идентификационна
експертиза № 41/2020г. относно записите от охранителни камери, изготвена
от вещо лице И.Х., приложена на л.5-76 в т.11 от ДП, от заключението на
10
техническата и лицево- идинтификационна експертиза № 34 / 2020г. относно
снимки от сайта ало.бг, изготвена от изготвена от вещо лице И.Х., приложена
на л. 101-105 в т.2 от ДП, от заключението на техническата експертиза на
мобилни устройства, изготвено от вещо лице С.Д., приложена на л. 109-112 в
т.2 от ДП, от заключението на съдебно психиатричната експертиза за
подсъдимия М. А. на вещото лице С.С., приложена на л.124-129 в т.2 от ДП,
от заключението на съдебно психиатричната експертиза за подсъдимата Д. Г.,
изготвена от вещото лице С.С., приложена на л.132-137 в т.2 от ДП, всички
поддържани от вещите лица в съдебно заседание на 22.06.2022г. и приети от
съда като пълни, обосновани и компетентно дадени; от справката от „Банка
ДСК“ ЕАД /л.15-16 от т.4 от ДП/ за извършени транзакции, от извлечението
от сметката в от „Банка ДСК“ ЕАД на А. Н. К. приложено на л. 118 от т.4 от
ДП, от извлечението от сметката от „Банка ДСК“ ЕАД на А. К. приложено на
л. 119 от т.4 от ДП, от справката от „Юробанк България“ АД /л.5-10 т.4 от
ДП/ за извършени транзакции, от изпратените от „Бробет Лимитед“ - Малта
писмо и справки /л.25-42 и л.46-49 т.4 от ДП/ относно сайта ефбет.бг;
информацията, фиксирана чрез видео записите на СД от охранителни камери
от търговските обекти, в които са пазарували подс.А. и подс.К.; от приетите в
хода на съдебното следствие писмени доказателства, както и от приложените
писмени доказателства, присъединени по реда на чл.283 от НПК към
материалите по делото.
Правилно ШОС не е кредитирал изцяло обясненията на подсъдимите,
като е отхвърлил твърденията им, че на 07.07.2020 г. не са знаели, че плащат с
чужда банкова карта, както и че банковата карта на св.Ж.К. била дадена по
погрешка от подс.Д. Г. на подс.А. К.. Това възражение е стояло на
вниманието на първата инстанция и тя мотивирано го е отхвърлила, след
задълбочен анализ на доказателствената маса. И настоящият състав на
въззивната инстанция цени обясненията на подсъдимите в тази им част като
средство за защита, на каквото всеки от тях има неизменно право, но
същевременно ги намира за опровергани от събраните по делото
доказателства. На първо място и в допълнение на изложеното от ШОС, към
което въззивния съд се присъединява, не може да се кредитира като
достоверно твърдението на подс.А. и подс.К., че са мислели, че плащат с
банковите карти на съпрузите К.. Това е така, защото очевидно официалните
доходи на фамилията, включваща семейството на подс.А. - св.П. М., тяхното
непълнолетно дете и съпрузите К. са се формирали от пенсиите на
последните двама, тъй като нито един от тях не е работил. Тези средства са
постъпили по картовите сметки на А. К. и на А. К. в ранните часове на
07.07.2020г. В 7.00 ч. е била извършена проверка за наличността по двете
карти, видно от предоставената справка от банка ДСК. И едва след това,
около 10 ч на същия ден цялата наличност и по двете карти е била изтеглена.
Десетина минути по-късно подс.А. е бил вече в първия магазин, където в
10.17 ч. е извършил първото плащане с банковата карта на св.К.. Лишено от
всякаква логика е неговата майка да му даде дебитните карти, от които току
11
що са били изтеглени всички налични средства. С първото разплащане
подс.А. всъщност е изпробвал дали чуждата карта „работи“ и едва след като
лично се е уверил, че плащанията се осъществяват без проблем (без да е
необходимо въвеждане на ПИН код), той я е предоставил на майка си. След
това на свой ред подс.А. К. особено осторожно е подбирала стоките,
подпомагана от сина си, и е внимавала покупките и да не надхвърлят 100
́
лева, именно защото е била наясно, че не разполага с ПИН кода на чуждата
карта. Затова се е наложило и подс.А. К. да прави множество покупки от
различни търговски обекти – за времето от 10.17 ч. до 12:57 ч. двамата (в
различни комбинации с членове на семейството) са осъществили 9 отделни
покупки, всяка на стойност под 100 лв., в три различни търговски обекта.
Този въззивен състав (въпреки липсата на обвинение) приема за установено,
че покупките в „Супер Раковски“ в гр.Нови пазар през инкриминирания ден,
платени с дебитната карта на св.К. са осъществени от подс.А. К., тъй като
този извод е изводим от информацията на видео файловете, показанията на
оперативния работник М.Ц., която разпознава на тях подсъдимата К. и нейния
съпруг, както и от банковата информация за извършените плащания с
инкриминирата карта на Банка ДСК.
Въззивната инстанция приема за установено, че картата на
пострадалия К. е била предоставена от подсъдимата Д. Г. на подс.М. А..
Заявеното от нея едва в съдебно заседение, близо две години след деянието,
че картата на св.К. по грешка е била дадена на някаква жена (оказала се
майката на нейния любовник), за недостоверно. На първо място обясненията
на подс.Д. Г. са неубедителни – тя не може да уточни на кой банкомат се е
срещнала с подс.А. К., твърди, че е било по обяд, а видно от банковите
извлечения парите от картите на съпрузите К. са били изтеглени около 10 ч., а
първото плащане с картата на св.Ж.К. е извършено в 10:17ч. Сама подс.Г.
заявява, че към инкриминирания период е била любовница на подс.М. А. и с
него „почти често“ са се срещали. Тя признава, че преди „срещата“ й с майка
му на банкомата, 3-4 дни преди това се е видяла с М. А.. Именно след тази
среща и поведението на подс.Д. Г. спрямо пострадалия е претърпяло коренна
промяна – първоначалната и готовност за съдействие и връщане на
́
документите и банковите карти е преминала в активно плащане с чуждите
платежни инструменти, неотговаряне на телефонни обаждания, промяна на
телефонния номер и до отправяне на заплахи. Затова и въззивният съд
намира, че единственото разумно обяснение за това как картата на св.Ж.К. е
попаднала у подс.М. А. е чрез единствения им общ познат – подс.Д. Г..
Всъщност по отношение на основните факти, свързани с държането на
инкриминираните вещи, не възниква никакъв спор по делото. Защитата не
възразяват срещу така установените фактически положения и редовността на
извършените процесуално-следствени действия по претърсването и
изземването. Съдът от първата инстанция е анализирал в достатъчна степен
доказателствените източници, които сочат, че подсъдимите А. К. и М. А.
съзнателно са ползвали чужда банкова карта, за да извършат множество
12
разплащания.
Възраженията на подсъдимите и защитата са изключително, свързани със
субективната страна на деянието. Платежната карта е вид платежен
инструмент, като е носител не само на записана по електронен път
информация. Тя е носител и на информация, която персонализира самата нея
(име на оправомощен ползвател, идентификационен номер на картата, срок на
валидност, допълнителен код за сигурност). Тази информация е необходима,
за да е възможно картата да бъде използвана. Тя служи както за
авторизацията, при активирането на картата и въвеждането й в действие, така
и при извършването на разплащания без физическото присъствие на картата.
Тази информация е изписана с релефни големи букви и цифри върху самата
пластика. Т.е. името на Ж.К. е било отчетливо изписано върху ползваната от
подсъдимите карта. За разлика обаче от четирицифрения ПИН код. Именно
защото подсъдимите не са разполагали с този ПИН код, всички осъществени
от тях покупки са внимателно планирани, за да не надвишават стойността за
безконтактно плащане. Съзнанието за липса на съгласие от страна на
титуляра и целта да бъде постигнат противоправния резултат е манифестиран
и от двамата подсъдими с избрания от тях начин на осъществяване на
покупките – вместо да изчерпят нужните за домакинството им продукти
(както постъпва обичайно всеки средно статистически човек) и да извършат
еднократно плащане, вкл. и на сума над 100 лева, изискваща въвеждане на
ПИН код, двамата подсъдими са извършвали по няколко последователни
„тура“ в един и същи магазин, плащали са по няколко пъти, но винаги под 100
лв. Затова субективно знание на двамата подсъдими, че не разполагат със
съгласието на титуляра на платежния инструмент не е хипотетично, а е
изводимо от вече коментираните факти по делото.
По оплакването за несправедливост на наложеното наказание на
подс.М. А.:
Подс. А. поддържа искане за намаляване на размера на наложеното
му наказание "Лишаване от свобода".
ШОС при определяне на наказанието не е допуснал нарушение на
закона и на принципа на справедливостта. Първостепенният съд е отчел
действителната обществена опасност на деянието, която по обективни
критерии е определена от законодателя – за престъплението по чл. 249, ал. 1
от НК предвиденото наказание е "Лишаване от свобода" за срок от 2 до 8
години. Деянието по настоящото дело не се различава от обичайните от този
вид.
Личността на подсъдимия, обаче разкрива висока степен на
обществена опасност. Касае се за лице, което многократно е осъждано за
различни по вид престъпления против собствеността, за които са му били
наложени различни по вид наказания – от административни до наказание
"Лишаване от свобода". Упражнената наказателна репресия обаче изобщо не
е повлияла за превъзпитанието на А..
13
ШОС е отчел две смекчаващи вината обстоятелства – млада възраст и
ниската стойност на инкриминираната вреда, с които и въззивната инстанция
се солидаризира.
Затова индивидуализирайки наказателната отговорност на М. А.,
законосъобразно съставът на ШОС е приложил чл.54 от НК, а не чл. 55.
Първата предпоставка за приложение на цитираната разпоредба е наличието
на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Изобилната практика на ВКС, е дефинирала, че многобройни ще са тези
смекчаващи обстоятелства, които значително надхвърлят отегчаващите
такива, а изключителни – тези, които съществено отличават разглеждания
казус от типичните случаи. В първия случай става въпрос за количествена, а
във втория – за качествена оценка на смекчаващите обстоятелства. Възможно
е освен това някое от многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства да бъде изключително по своя характер – напр. тежко
заболяване, напредналата възраст на подсъдимия. Втората предпоставка за
приложението на чл. 55 НК изисква да се направи извод, че и най-лекото
наказание, предвидено за съответното престъпление се явява несъразмерно
тежко. Очевидно е, че с оглед изложените факти не може да се достигне до
подобно решение.
Ценността на накърнения обект на защита /в случая функционирането
на финансовата система/, обстоятелството, че престъпните навици на подс. А.
се характеризират с тенденция за задълбочаване, а не изкореняване, за което
свидетелства криминалното му минало, обстоятелството, че предишните
осъждания не са повлияли положително по никакъв начин на жалбоподателя,
напротив, не могат да обосноват извод за явна прекомерност на наложеното
наказание. В Р. 49-77-II е посочено, че, за да определи наказанието при
условията на чл. 55 НК, съдът е длъжен да обсъди смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, да прецени едните и другите и направи извод, че
в конкретния случай смекчаващите обстоятелства са изключителни или
многобройни, което обуславя значително по-ниска степен от типичната
обществена опасност за този вид престъпления. Съгласно Р. 6383-II, пък
нормата на чл. 55 НК се прилага по изключение само в случаите, когато
данните, които характеризират престъплението и автора му, показват, че
действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца.
При анализ на обсъжданата конкретика, такъв извод категорично не може да
бъде изведен.
Не може да бъде възприето и възражението на защитата за
„малозначителност „ или „явна незначителност“ на деянието, обосновани от
ниския размер на инкриминираните суми. В Решение № 86 от 13.05.2021 г. на
ВКС по н. д. № 294/2021 г., III н. о., НК е посочил, че: „Всякога ползването
на чужд платежен инструмент без съгласието на титуляра, независимо дали от
това са настъпили или не имуществени вреди, накърнява обществените
отношения в степен, налагаща реализиране на наказателна отговорност за
извършителя. Неслучайно законът не изисква от деянието да са настъпили
14
щети, за да се приеме, че е извършено престъпление по чл.249, ал.1 НК.
Когато от деянието са причинени щети, степента на обществена опасност на
деянието допълнително се завишава и размерът на щетите се отчита при
индивидуализация на наказанието.“
В допълнение следва да се отбележи престъпната упоритост,
проявена от въззивниците при осъществяването на деянията по чл.249, ал.1 от
НК – в рамките на два часа подсъдимите А. и К. са извършил 9 трансакции в
три различни търговски обекта без съгласието на пострадалия собственик на
дебитната карта, като по този начин са ощетили един български гражданин и
неговото семейство със сума от над 400 лева. Тяхното престъпно поведение е
било прекратено едва след намеса на банката-издател на дебитната карта и
нейното блокиране. Затова и искането на защитата за намаляване на
наложените на въззивника наказания не може да бъде удовлетворено
По изложените съображения въззивната инстанция намери, че
отмереното наказание на подс.М. А. "Лишаване от свобода" над минималния
и под средния размер - 3 години, е справедливо и съответно на целите по чл.
36 от НК - да се отнеме възможността на подсъдимия да върши други
престъпления, да се превъзпита, както и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. ШОС е наложил и
кумулативно предвиденото наказание "Глоба", чийто размер законодателно е
обвързан с размера на получената сума. Изложените по-горе аргументи
относно индивидуализацията на наказанието "Лишаване от свобода" са
относими и тук. Въззивният съд намира, че двете наказания следва да се
преценяват комплексно, като се отчете тяхното съвместно въздействие върху
личността на подсъдимия и тяхната различна роля в процеса на неговото
поправяне. В конкретния случай комбинацията от наказание "Лишаване от
свобода" към минималния размер и "Глоба" в максималния – би постигнало
онова балансирано въздействие, необходимо за постигане целите по чл. 36 от
НК.
По отношение на подс.А. К. първата инстанция е отчела наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - зряла възраст,
извършеното от нея деяние е инцидентен случай в нейния съзнателен живот и
било резултат от „увличане“ след успешните транзакции, направени от сина й
подс.А.. Макар въззивната инстанция да не е съгласна с последния извод на
първоинстанционния съд, то не разполага с правомощие да го коригира,
предвид липсата на протест. Подс.А. К. пресметливо и упорито е пазарувала с
чуждата дебитна карта до момента на нейното блокиране. В подобно
поведение не се съзира „увлечение“, а пряк умисъл за облагодетелстване за
чужда сметка. Затова смекчаване на наказанието по отношение на възз.К., по
мнение на въззивната инстанция, би граничело с ненаказаност.
В този смисъл не са налице основания за изменения на присъдата.
По изложените съображения и предвид липсата на други констатирани
основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание
15
чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9, постановена на 30.06.2022 г. по НОХД
№ 87/22 г. по описа на ОC – гр. Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16