Решение по дело №163/2019 на Районен съд - Айтос

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                        27.06.2019 година                       Град А.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.кият Районен съд                                                                       4-ти наказателен състав

На         12.06. /дванадесети ЮНИ/  2019г                                  

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Мария Дучева

 

Секретар        …..Росица Марковска……

Прокурор       ……………………….

като разгледа докладваното          от        съдия       Дучева

Административно-наказателно  дело     №  163     по    описа    за    2019   година,

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Производството е образувано е по жалба на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Т. Ф. М., против наказателно постановление №364769-F385954/ 16.10.2018 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Б.,ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.      

             Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на НП /без да конкретизира точно какви/. Сочи, че издаденото НП е необосновано и твърди, че не са доказани обективните съставомерни признаци на нарушението.

В с. з. въззивникът- редовно призован, се явява лично. Явява се упълномощеният защитник-адв.П., поддържа жалбата и моли да бъде отменено НП  като неправилно и незаконосъобразно, сочи несъставомерност на деянието с посочения законов текст.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител-ю.к. К.. В о.с.з. оспорва жалбата като неоснователна, излага подробни доводи за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Ha 14.05.2018г., около  13,00ч., свид.А. и К. отишли на проверка в обект автомивка „***“ на адрес: гр.А., ***, стопанисван от „***“ ЕООД. Проверката била извършена под формата на „контролна покупка“ на автомиене . След измиване на автомобила им на свидетелите направило впечатление, че свид.Б. М. (работник в автомивката) не им издала касов бон за стойността на услугата и те решили да извършат проверка и на касовата наличност в обекта. Свид.А. и К. влезли втори път в обекта, легитимирали се и поискали да им бъде предоставен междинен дневен отчет от фискалното устройство. Според отчета оборота в касата възлизал на 50лева. Свид.А. и К. поканили свид.Б. М. да извади и да изброи всички пари в касата. Изброената от свидетелката сума възлизала на 126,20лева. Не била въведена първоначална сума при започване на работния ден.

 

За констатираното бил съставен АУАН № F 385954/22.05.2018г, в съдържанието на който свид. А. подробно описал установеното нарушение. Деянието било квалифицирано като такова по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с  чл. 118, ал.4 от ЗДДС

Свид. П. връчил АУАН на управителя на търговския обект. В графата за възражения не били вписани такива.

На 16.10.2018 г. въз основа на съставения акт било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с  чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание санкционната норма на чл. 185, ал.2 от същия закон, на въззивника било определено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени  доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото - показанията на свид. А. и К.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

След изслушване и съпоставка на показанията на свид. Б. М., съдът прецени да не кредитира с доверие тези показния, т.к свидетелката е в лични и трудови правоотношение с управителя на дружеството –нарушител /в качеството на негова майка/, а показанията й са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото. Освен това свид.М. не можа да отговори на въпроса защо не е навела възраженията си още по време на проверката. Свид. А. и К. ясно отговориха, че многократно са й дали да разбере, че трябва да преброи наличната сума в касата. По време на о.с.з. свидетелката беше многократно запитана от съда и отговори категорично, че е разбрала ясно от служителите на НАП, че на проверка подлежат наличностите в „касата“ на обекта. Лишена от житейска и правна логика е тезата на свидетелката, че част от сумата в касата са нейни лични средства. Никой от проверяващите не спомена тя да е казала подобно нещо. На следващо място това не е направил управителят на дружеството при връчване на АУАН, нито в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. В този смисъл съдът счита, че показанията на свид.М. изразяват защитната теза на дружеството –нарушител и не следва да бъдат кредитирани с доверие.

От правна страна:

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

             Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

             Разгледана по същество  тя е неоснователна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 28.03.2019г съгласно отбелязването направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДДС, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на чл.185, ал.2 ЗДДС.

В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.

Относно това има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно, настоящият съдебен състав с оглед и на възприетата от него по-горе фактическа обстановка, събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства счита, че търговецът е осъществил състава на административно нарушение по смисъла на  чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Не се спори по делото, че по време на проверката е констатирана разлика в размер от 76,20 лв. между сумата посочена в извадения междинен отчет на ФУ и наличните средства в касата. По обяснение на свид.М. тази сума е нейна лична, но свидетелката не даде логично обяснение защо не е казала това на контролните органи, освен  че се е „притеснила и е забравила.“ В този смисъл съдът, счита че изложените твърдения са именно такива, не бяха представени доказателства в тази насока и съдът в настоящия си състав приема изложеното за защитна теза на нарушителя, с когото свидетелката М. е в близка родствена връзка /майка и син/.

Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на осъществяването му се е стигнало до неотразяване на приходи, поради което и на основание изречение последно от чл. 185, ал.2 от ЗДДС, административно-наказващият орган е наложил санкцията по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Отговорността на търговеца е обективна и безвиновна, поради което не е необходимо да се обсъжда субективната страна на нарушението. Касае се за бездействие от страна на служител на юридическото лице, което е довело до извършване на нарушението и ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Деянието е въздигнато в състав на нарушение по ЗДДС именно поради потенциалната опасност да се укрият приходи и от там да се намали данъчната основа, а от там и данъка, който ЮЛ трябва да плати. Информацията от фискалното устройство влиза чрез дистанционна връзка директно в информационната система на НАП и служи за извършване на проверки и анализи, поради което извършеното нарушение води до неподаване на такава информация и препятства органите по приходите да извършат съответните проверки и анализи. Поради тази причина отговорността е безвиновна и се носи винаги от дружеството.

Посочената разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 2006 г., предвижда необходимост да се регистрира "всяка промяна" на касовата наличност, без да се правят каквито и да било изключения от общото правило. Липсата на вредни последици не е самостоятелно основание, което да мотивира наказващия орган да приеме, че се касае за маловажен случай и да не наложи наказание в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, като липсата на вреди обуславя единствено налагането на по-ниска санкция за нарушителя по чл. 185, ал.1 ЗДДС. В този смисъл и правилно е определен размерът на наказанието „Имуществена санкция“ към предвидения минимум от 3000лева.

Водим от изложеното   и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

 

                                        Р  Е   Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №364769-F385954/ 16.10.2018 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Б.,ЦУ на НАП, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Т. Ф. М., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

 

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                      Районен съдия: