№ 1014
гр. Варна, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20233100500060 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК образувано по частна жалба
вх. № 20169/2.12.2022г против разпореждането на ЧСИ Ст.Янкова, рег.№ 719,
от 23.11.2022 за връщането на подадената от М. И. Д. чрез процесуалния й
представител д-р М. К. Д. жалба вх.№ 18997/11.11.2022г.
Счита същото за недопустимо, евентуално неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон и
нарушаване на ЕКЗПЧОС и нарушаване правото на ЕС, при допуснати
съществени процесуални нарушени на съдопроизводствените правила и
необосновано.
Счита, че напълно е в дискрецията на ЧСИ произнасянето по поставените
въпроси.
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното разпореждане и
за връщане делото на ЧСИ за администриране на подадената жалба.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Взискателят Община Варна, редовно уведомен за подадената жалба на
на 3.01.2023г, е не е депозирал писмен отговор..
По делото са приложени обясненията на ЧСИ Станислава Янкова per.
№ 719, в което счита подадената въззивна жалба вх.№ 18997/ 11.11.2022г
Въззивният съд, за се произнесе съобрази следното:
Настоящата частна жалба е подадена от надлежна страна срещу акт,
подлежащ на обжалване – разпореждането на ЧСИ от 23.11.2022г за връщане
на подадената от длъжницата чрез адв.М. К.Д. въззивна жалба вх.№
1
18997/11.11.2022г.
За издаденото разпореждане длъжницата е била надлежно уведомена на
24.11.2022г чрез адв.М. К.Д., потвърдила с обратен е-мейл получаването на
посочената дата.
Ч.жалба е депозирана в кантората на ЧСИ на 2.12.2022г.
Срокът за обжалване, както е посочено и в самото разпореждане е
едноседмичен. Следователно, същият започва да тече от датата на
уведомяването на длъжницата - 24.11.2022г, четвъртък, и изтича на
1.12.2022г, четвъртък, съобразно разпоредбата на чл.60 ал.4 ГПК.
При това положение същата е недопустима поради просрочието й и
затова подлежи на връщане.
Дори подадената частна жалба да се приеме за редовна, би била
неоснователна по сл.съображения:
Изп.д.№ 713/2022 е образувано на 30.08.2022г по молба на Община
Варна срещу длъжницата М. И. Д. въз основа на влязъл в сила на 4.02.2022г
Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-7682-
1/06.11.2021г за сл.суми:
258,07лв-ДНИ главница, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2022г;
64,89лв-лихва за ДНИ;
224,96лв-ТБО главница, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2022г.;
56,56лева-лихва за ТБО.
Изп.дело е било присъединено към изп.д.№ 721/2018.
За удовлетворяване на вземането е бил наложен запор върху банкови
сметки на длъжницата в „ТБ“АД. /л.12-13/.
ПДИ й е била връчена на 27.10.2022г., по ел.поща чрез процесуалния й
представител адв.д-р М. Д. от ВАК /л.17-22/
От процесуалния представител на длъжницата д-р М. К.Д. е подадена
въззивна жалба с вх.№ 18997/11.11.2022г срещу действията на ЧСИ,
изразяващи се в нередовно уведомяване за изпълнението й, както иза
недължимост на разноските по изпълнението.
В жалбата са наведени следните оплаквания :
С ПДИ на длъжницата било съобщено, че с Акт за установяване на
данъчно задължение, издаден Община Варна, тя била осъдена да заплати
олихвяема сума от 483,03лв от 24.08.2022г, ведно със законната лихва, която
към момента била 2,68лв. и неолихвяема сума – 121,45лв в полза на
взискателя Община Варна.
Освен това, била информирана, че:
Задължението й по изп.дело възлизало на 121,45лв-неолихвяема сума;
483,03лв-главница; 2,68лв-лихви; 5лв-доп.разноски и 152,40лв-разноски по
изп.д., както и таксата по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ с вкл.ДДС в размер на
2
73,46лв. така общото й задължение по изп.дело към 13.09.2022г възлизало на
838,02лв. Съобщено й било за налагането на запори на банковите й сметки в
„Търговска Банка"АД и „Банка ДСК"АД. Уведомена била, че ЧСИ
присъединява изп.д.№ 713/2022 към изп.д.№ 721/2018.
Също така длъжницата била поканена в двуседмичен срок от връчването
на ПДИ да изпълни доброволно задължението си, като била предупредена, че
ако не стори това в дадения срок, ЧСИ ще пристъпи към принудително
изпълнение по реда на ГПК чрез удръжки от банковите сметки на
длъжницата, трудовото й възнаграждение, опис и продажба на нейното
движимо и недвижимо имущество.
Освен това, длъжницата била заплашена, че ако възпрепятства
изпълнението на посочената дата , ЧСИ ще се ползва от правомощията си по
чл.431 ГПК, като нареди да бъдат отворени сградите да се претърсят вещите,
жилището и др. помещения и при съпротива ще поиска съдействие от
полицейските органи или от кмета на района, общината или кметството.
Счита, че Актът за установяване на данъчно задължение не е сред
актовете по чл. 404 ГПК, подлежащи на принудително изпълнение – същият
не подлежал на принудително изпълнение.
Счита издадения акт адм.акт от 6.11.2021г за нищожен поради липсата на
авторство като неподписан такъв - обстоятелството, че имало положен
подпис, но без името на неговия автор, се приравнявало на неподписването му
и го правел нищожен.
С издадения АА никой, вкл. и данъчно-задълженото лице не можело да
бъде осъдено.
Освен това актът на бил влязъл в сила, тъй като никога не бил съобщаван
валидно на адресата му-длъжницата.
Счита, че ЧСИ не бил компетентен да уведомява за „осъждане" с
неподлежащ на принудително изпълнение акт.
Разноските, които били причинени на длъжницата в настоящото
изп.производство, не са дължими поради некомпетентността, респ. поради
нищожността на акта.
Актовете, послужили за образуване и водене на изп.д.№ 721/2018, към
което е присъединено настоящото изп.д.№ 713/2022г, са били предмет на
адм.дела, по силата на които същите адм.актове са били върнати на Директора
на ДМДТ при Община Варна, след което не били съобщавани на длъжницата
и съответно няма данни да са влезли в сила.
Поради това счита, че длъжницата не била редовно уведомена за
изпълнението - нарушение по чл.435 ГПК.
Същата не дължи разноските по изпълнението, основание за които е
образуването и воденето на изп.дело.
Служителят от Община Варна е издал нищожен административен акт,
като е превишил правомощията си и у злоупотребил с власт, приемайки, че
3
адресат на акта е „осъден" от Община Варна, невярно е удостоверил, че актът
е влязъл в сила, лишил е от уведомяване адресата на акта, както и го е лишил
от възможността да разбере каква стойност дължи за данъци и го е лишил от
възможността да изпълни доброволно същото задължение.
ЧСИ е нарушил изискването за обществено доверие, като е приел за
образуване и водене на изп.дело по неподлежащ на принудително изпълнение
акт.
ЧСИ е злоупотребил с властническо правомощие, като е подвел адресата
на акта, че същият е „осъден" с акта на Община Варна.
Ограниченията на чл.435 ал. 2 ГПК не следвало да се прилагат, тъй като
тези ограничения практически водели до отказ от правосъдие.
Поради изложеното моли за отмяната действията на ЧСИ Ст.Янкова по
настоящото изп.дело и да бъде задължен ЧСИ да прекрати производството
поради липсата на компетентност за образуването му.
Моли за присъждането на сторените по делото разноски.
Отправено е искане за Преюдициално запитване до Съда на ЕС по
настоящото дело относно въпроса: Допуска ли първичното право на ЕС и по-
специално Хартата на основните права на ЕС, както и налице ли е
съвместимост с мерките по Плана за възстановяване и устойчивост на
Република България, национална правна норма, и по-специално чл.435 ал.2
ГПК, която да не дава възможност за извършване на цялостен съдебен
контрол на всички действия на ЧСИ, респ. противоречи ли такава национална
правна норма на правото на ЕС и нарушава ли върховенството на закона?
Жалбата съдържа и искане към Административен съдия за приемане за
разглеждане жалба срещу процесния Индивидуален административен акт
относно неговата валидност, респ. моли за прогласяване на нищожността на
„влезлия в сила" (според издателя му) неподписан и с липса на авторство Акт
МД-АУ-7682-1/06.11.2021г, издаден от Цв.Н.Борисова на длъжност
гл.инспектор КРД при Община Варна.
Отправено е и искане за преюдициално запитване: Дали е длъжен
административният съд, пред който бива оспорен ИАА на местен данъчен
орган относно валидността на акта, да се произнесе и за неговата нищожност;
евентуално, като бъде отменен същият акт, да бъде осъден неговият издател
за разноски и да върне производството за компетентно съставяне и
предявяване на същия акт; неизпълнявайки това, а оставяйки без разглеждане
жалба против такъв адм.акт, нарушава ли Адм.съд правото на ЕС?
Така подадената въззивна жалба на длъжницата чрез процесуалния й
представител д-р М. К.Д., е била оставена от ЧСИ без движение, на осн.чл.261
т.4 ГПК, с указания за отстраняване нередовностите по нея в едноседмичен
срок :
За представяне на доказателства за внесена д.такса в размер на 25лв по
4
см-ка на ВОС;
За представяне на док-ва за внесени по см-ка на ЧСИ такса от 24лв – за
връчването на препис от същата на другата страна /т.5 от Тарифата към
ЗЧСИ/, както и 24лв – за изготвяне на копие от изп.дело //т.8 от
Тарифата/ или общо 48лв
Съобщението за това е връчено на адв.М.Д. по ел.поща на 15.11.2022г –
вторник, работен ден.
С молба вх.№ 19537/23.11.2022г е депозирано искане от адв.д-р М. Д. за
продължаване срока за отстраняване нередовностите поради невъзможността
й да се свърже с доверителката си и да й предаде за дадените указания и в
условията на евентуалност е отправено искане за освобождаването от
заплащане на такси.
За да постанови обжалваното Разпореждане от 23.11.2022г за връщането
на подадената въззивна жалба ЧСИ е приел, че не са налице обективни
причини за продължаване на срока : доколкото не са представени
доказателства и не се сочат твърдения за други особени непредвидени
обстоятелства, заявените от адв.д-р М. Д. доводи, че не била успяла да се
свърже с доверителката си, за да й предаде указанията на ЧСИ, не съставляват
уважителни причини по см.чл.63 ал.1 ГПК.
На сл.място е приел, че не е компетентен да се произнесе по искане за
освобождаване от такси : съгл.т.12 от TP № 6/06.11.2013г по тълк.д.№ 6/2012г
на ВКС, ОСГТК, искането за освобождаване от заплащане на такси и
разноски по производството трябва да бъде разгледано от администриращия
съд, който разглежда процесната жалба.
В правомощията на ЧСИ е да следи служебно за редовността на
подадената жалба съгл.чл.436 ал.4 ГПК, като намират приложение нормите на
чл.260 и чл.261 ГПК относно съдържанието на жалбата и приложенията към
нея. Затова и в неговите правомощия е да я върне при наличието на
предпоставките на чл.262 ал.2 ГПК.
Предвид изложеното правилно ЧСИ е върнал подадената въззивна жалба
вх.№ 18997/11.11.2022г.
В допълнение следва да се посочи и това, че молбата от 23.11.2022 с
горепосочените искания от адв.д-р М.К.Д. е била подадена отново след
изтичане срока за отстраняване на нередовностите. Същият като
едноседмичен е започнал да тече от 15.11.2022г и е изтекъл на 22.11.2022г,
вторник, работен ден. При това положение, само на основание неизпълнение
в законовия срок дадените от ЧСИ указания въззивната жалба е подлежала на
връщане.
Гореизложеното налага отново извод за правилност на постановеното от
ВРС разпореждане на ЧСИ Ст.Янкова, рег.№ 719, от 23.11.2022 за връщане
подадената от М. И. Д. чрез процесуалния й представител д-р М. К. Д. жалба
5
вх.№ 18997/11.11.2022г.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба вх.№ 20169/
2.12.2022г, подадена от длъжницата М. И. Д., чрез нейния процесуален
представител адв.д-р М. К. Д., против разпореждането на ЧСИ Ст.Янкова, рег.
№ 719, от 23.11.2022 за връщане на подадената от същата въззивна жалба вх.
№ 18997/11.11.2022г.
Определението може да се обжалван с частна жалба пред АПЕЛАТИВЕН
СЪД-ВАРНА в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6