Определение по дело №853/2024 на Административен съд - Велико Търново

Настоящото административно производство е по реда на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

Образувано е по особено искане от Г. С. В. от [населено място], чрез *** Й. М. П., за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнине на Заповед за налагане на ПАМ № 24-0319-000060 от 12.10.2024 година на младши автокнтрольор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Полски Тръмбеш. искане за спиране изпълнението на заповедта до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Счита, че липсват предпоставките по чл. 60 от АПК за допускане на предварително изпълнение. Нарушен е принципът на съразмерност. Наемодателят „ИзиРентБългария“ ЕООД изискал от Г. С. В. допълнително наемно възнаграждение в размер на 12 000 лв. – по 200олв. За всеки месец, в който МПС е без регистрация и не може да се използва от компанията за отдаване на автомобила. Видно от касов бон от 13.10.2024г. била заплатена сумата [рег. номер]. в полза на „ИзиРентБългария“ ЕООД. Тази сума представлявала наемът на МПС само до 12.11.2024г. и на тази дата Г. С. В. следва да заплати още 2000лв. за всеки следващ месец. Сумата 12 000лв. намира за несъразмерно висока с тежестта на нарушението. Иска спиране на предварителното изпълнение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата срещу Разпореждането за допуснато предварително изпълнение на заповедта за процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

В чл. 171 от ЗДВП е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, изчерпателно посочени в нормата на закона, като една от тях е по т. 2а прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. По силата на чл. 172 от ЗДВП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

За оспорващия липсва и правен интерес от оспорване на твърдяното допуснато предварително изпълнение на заповедта, тъй като адресат на заповедта е собственикът на МПС - „ИзиРентБългария“ ЕООД, [населено място]. Наличието на "засягане"на права и законни интереси на лицето, което обжалва акта, е задължително конституционно условие за възникване на процесуален правен интерес от обжалване. По смисъла на чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБ, административният акт "засяга" граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни парва или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективното право или законен интерес на граждани или юридически лица, е материално правното основание за оспорване на административния акт от неговите адресати, а не трети лица. Недопустимо е съдебно обжалване на акта от лице, чиито права или законни интереси не са пряко нарушени или застрашени /Решение № 21/26.10.1995 г. на КС на РБ по конст.дело № 18/1995 г./ От така посоченото е безспорно, че за да се приложи общата клауза за обжалваемост, визирана в нормата на чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБ е необходимо с акта да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон, но това право не е неограничено и за да възникне то, е необходимо да са налице всички елементи, характеризиращи едно волеизявление като властническо, израз на субординационни отношения, издадено от орган на изпълнителната власт или друг овластен за това орган, в изпълнение на осъществяваната от него изпълнително-разпоредителна дейност, създаващо права или задължения или засягащо (нарушаващо или застрашаващо) правната сфера на конкретен адресат или на определен кръг правни субекти. Анализирайки така цитираната норма на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, следва да бъде посочено още, че "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респективно на това - в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт, а негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права на адресата на акта; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, или към предотвратяването им, или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай, релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на оспорващия на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта.

Субект на правото да иска спиране на предварителното изпълнение е адресатът на акта и правото на искане за спиране на изпълнението принадлежи нему и съществува до момента, до който той има това процесуално качество. В конкретната хипотеза, липсват твърдения доказателства подалият искането за спиране да притежава качеството на адресат на заповедта за налагане на ПАМ. Собственикът на МПС, регистрацията на което се прекратява с ПАМ е „ИзиРентБългария“ ЕООД, [населено място].

На последно място, за оспорващия не е налице правен интерес от спиране на изпълнението и в този случай искането е лишено от предмет и е недопустимо. Липсва жалба от собственика на МПС - „ИзиРентБългария“ ЕООД, [населено място]. В настоящата хипотеза, заповедта е изпълнена – прекратена е регистрацията на автомобила и наред с това са отнети двете регистрационни табели на МПС, което лишава искането от предмет. По своето естество, искането за спиране на изпълнението, когато вече актът е изпълнен представлява искане за възстановяване на положението отпреди изпълнението,което обаче е нещо различно от визираното в чл. 166, ал.2 от АПК право.

Всичко това прави искането за спиране на допуснато предварително изпълнение на заповедта недопустимо и предпоставят оставянето му без разглеждане.

Воден от гореизложеното, Административен съд-Велико Търново, пети състав

О П Р Е Д. Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане от Г. С. В. от [населено място], чрез адв. Й. М. П. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнине на Заповед за налагане на ПАМ № 24-0319-000060 от 12.10.2024 година на младши автокнтрольор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Полски Тръмбеш.

Определението подлежи на касационно оспорване пред ВАС на РБ в 7 дневен срок от получаване на препис от същото, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 3 АПК.

На основание чл. 138, ал.1 АПК препис от определението да се изпрати на страните.