№ 362
гр. Плевен , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. Иванов
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600579 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.243 ал.7 и 8 от НПК
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Д. В. В. от
гр.***, обл.Плевен, чрез адвокат В.П.-АК-гр.Плевен, срещу определение №
323/04.08.2021г. по ЧНД №1471/2021 г. на РС-гр.Плевен.
С обжалваното определение, РС-гр.Плевен, потвърдил постановление от
19.07.2021г. на РП-Плевен за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 1546/2021 г. по описа на РП-гр.Плевен, ЗМ №62/2021г. по описа на РУ-
гр.***, водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност и необоснованост
на на определението на първоинстанционният съд.Твърди се също, че както
то, така и постановлението на прокурора са актове постановени при
непълнота на доказателствата, изразяващо се в липса на проведен разпит на
Ф.Ч., срещу когото е подадения сигнал.Като доводи се сочи, че извън
вниманието на съда са останали разпространения видеоклип, съдържащ
заплашителни изрази по отношение на Д.В. и показанията на свидетелите
относно състоянието на Д.В..Изразява се становище за неправилност на
доводите на съда, с които се е позовал на изготвената съдебно-психиатрична
експертиза.Като довод се отправя упрек към прокурора ,че не е проведен
разпит на Ф.Ч. и съответно и на него да му бъде извършена такава
1
експертиза.За наличие на обективната страна на престъплението се сочат
показанията на П.Ц., Б.В., А.М., Д.В.,А.В. и П.Н., на които също са станали
достояние отправените заплахи.По отношение на субективната страна се
цитира съдебна практика –Решение №37/31.01.1991г по н.д. №876/90г. на I
н.о. на ВС.Изложена е фактическа обстановка и цитирани използваните думи
и изрази от Ф.Ч., закани срещу личността на Д.В., публикувани в социалната
мрежа „Фейсбук“.Твърди се, че страхът обзел Д.В., е бил възприет и от
разпитаните по делото свидетели.Изразява се становище, че обективираните
просташки думи и изразази от страна на Ч., са с персонална атака, но тъй като
са в явно противоречие с доброто възпитание, чрез тях се нарушава
обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото.т.е.
поведението на Ч. покрива признаците на състава на престъплението по
чл.325, ал.1 от НК. При така изложените доводи се моли въззивния съд да
отмени определението на РС-Плевен и върне делото на РП-гр.Плевен, за
извършване на последващи следствени действия и правилно приложение на
материалния закон.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба,
доказателствата по делото и след цялостна проверка на обжалвания съдебен
акт намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователена по следните съображения:
Досъдебното производство е образувано на 27.04.2021г., затова, че на
15.03.2021г. в гр.***, обл.Плевен, са отправени закани спрямо Д.В. от с.гр. с
убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.3 ,вр. с ал.1 от НК.
На досъдебното производство няма привлечено лице в качеството на
обвиняем.
В качеството на свидетели са разпитани Д.В., П.Ц., Б.В.,А.М., Д.В.,А.В. и
П.Н..Изготвени са техническа и съдебно психолого-психиатрична експертиза.
По същество не се оспорва фактологията установена на досъдебното
производство.Оспорват се правните изводи, че не е налице извършено
2
престъпление по чл.144, ал.3 от НК.Д.В. е подсъдим по НОХД №1367/2020г.
на РС-гр.Плевен, по което дело пък като свидетел за насроченото на
16.03.2020г. съдебно заседание, бил призован Ф.Ч..Същият към това време не
се намирал в страната.На 15.03.2021г. Ф.Ч. публикувал Live stori в социалната
мрежа „Фейсбук“.Ч. отправял обидни думи към Д.В., включително и на
няколко пъти думите, че ще го убие.Това станало достояние на приятели в
мрежата както на Ф.Ч., така и на Д.В.. По данни в делото, на 20.03.2021г.
Ф.Ч. е напуснал страната.
За да прекрати наказателното производство, в мотивите на
постановлението си от 26.05.2021г. прокурорът приел, че е налице хипотезата
на чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1,т.1 от НПК – поради липса на
престъпление /деянието не съставалява престъпление/, липса на
съставамерност от обективна и субективна страна.Приел,че гласните
доказателствени средства кореспондират с показанията на свидетелите,
голяма част от които са роднинин на Д.В., както и ,че в действителност са
отправени закани за убийство. Акцентирал на заключението по назначената
съдебно психолого-психиатрична експерти- за, от която е видно че не са
установяват данни за тежка ситуационнакриза/остра стресова реакция/,
възникнала след конкретното събитие/получената заплаха на 15.03.2021г/ и
водеща след себе си извъннормени реакции при освидителствания Д.В..Приел
заключението, че същият е бил в ситуация на продължително във времето
конфликт с Ф.Ч., с повторение на ситуациите, който е провокирал кумулирано
и трайно пеживяване на неудовлетвореност, недоволство, предпазливост и
нидоверие в отношение с хората, като получената заплаха, като кулминация
на влошените отношения, е предизвикала реакция за търсене на съдействие от
правоохранителните органи.Обсъждайки освен събраните доказателства, така
и съдебната практика приел, че заканата в конкретния случай е хипотетична,
тъй като следва да е обективирана не само с думи, но и с външно проявени
действия и тази закана, да е възприета като реална и с конкретна възможност
да бъде осъществена.За това се е позовал изцяло на заключението на съдебно-
психиатричната експертиза, съобразно което не са установени данни за тежка
ситуационна криза възникнала след получената заплаха на 15.03.2021г.Приел
за безспорно установено при това положение, че Д.В. не е възприел
отправените му закани с убийство болезнено и с опасения за осъществяването
3
им с действия.Счел за нелогично, ако е имал Ф.Ч. такива намерения, то да ги
публикува в социалната мрежа и те да станат достояние на неопределен кръг
лица.
Постановлението е било обжалвано от Д.В., чрез защитника, със
съображения за незаконосъобразност и необоснованост.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е
обсъдил в достатъчна степен събраните гласни доказателствени средства и
заключението на техническата експертиза.Въз основа на тях приел за
безспорно установено, че Ф.Ч. е отправил към Д.В. заплахи с изразите „Ша та
убия“, „Убивам та“,“ Ша та унищожа“, наред с други думи, публикувано в
профила му, в социалната мрежа „Фейсбук“и това е станало достояние на
неограничен кръг хора.Позовавайки се и на заключението по
съдебнопсихиатричната експертиза, първоинстанционния съд, в конкретния
случай правилно е приел от правна страна приетото и в постановлението на
прокурора, че деянието в конкретния случай от Ф.Ч. е несъставомерно от
обективна и субективна страна.За да достигне до този извод съдът обстойно е
изложил в мотивите си съдебната пректика обективирана в ТП №53/1989г на
ОСНК на ВС.Цитирал е и правната терия за този вид престъпление-чл.144,
ал.3 от НК, относима към конкретния случай, а именно че деянието се счита
за довършено, когато обективираното от дееца намерение за извършване на
престъпление против личността на заплашение стигне до съзнанието на
жертвата.В този смисъл е обсъдил предходните обтегнати междуличностни
отношения на Д.В. с Ф.Ч..Правилно е приел, че няма данни у Ф.Ч., да е било
формирано решение за извършване на престъплението, израз на което са били
заканите.В случая освен показанията на голяма част от свидетелите-роднини
на Д.В., от съществено значение за действително възприетото от Д.В. е това,
дали тези закани са могли да предизвикат основателен страх, е именно
заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза. Правилно
първоинстанционния съд е кредитирал това заключение.Не са налице
основание да се счита заключението за непълно или неясно, както и за
необосновано.Не възникват съмнения за неправилност, поради което
обосновано първоинстанционния съд е приел, че заканването за убийство от
Ф.Ч., не е възбудило основателен страх у Д.В. за осъществянето му.
4
Въз основа на така събраните доказателства по досъдебното
производство, правният извод на първоинстанционният съд, че на база
събраните доказателства и така изложената фактически обстановка от
прокурора, не е налице състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, е
законосъобразен.
Възраженията на защитата на Д.В., че не е направен задълбочен анализ
на доказателствения материал при това положение, въззивния съд намира за
неоснователен.Това, че не проведен разпит на Ф.Ч., не е лишило от
достатъчна доказателствена съвкупност, в подкрепа на която е и
заключението по цитираната експертиза, както прокурора, така и
първоинстанционния съд, за да направят своите фактически и правни
изводи.Във връзка с това възражение следва да се посочи, че съобразно
чл.243, ал.5 от НПК, както първоинстанционния съд така и въззивната
инстанция е ограничена само до преценка за обосноваността и
законосъобразността на постановлението на прокурора, съответно и
определението на първоинстанционния съд.В какво качество следва да бъде
разпитан Ф.Ч. не се сочи от защитника.Съдът, не може и няма право да дава
указания за какво престъпление и кой да бъде привлечен към наказателна
отговорност.В пълен смисъл това важи и за възражението на защитата, че не е
обсъден въпроса дали се касае за друго престъпление-по чл.325 от НК.С
оглед персоналната насоченост на използваните от Ф.Ч. думи, доводите за
наличие на престъплението „хулиганство“, са несъстоятелни. При така
събрания до момента доказателствен материал, вземайки предвид
заключението по съдебно-психиатричната експертиза, то несъставомерността
се явава в липса на доказателства за умисъла от страна на Ф.Ч., както и в
липса на доказателства, че отправената закана чрез социалната мрежа е
възбудила у Д.В., основателен страх за живота му. Разпространяването на
такъв вид закана, чрез социалната мрежа е явно в резултат на
дългогодишните лоши отношения между Ф.Ч. и Д.В. и така обективираните
вербални действия, чрез социалната мрежа, не могат да се квалифицират като
действителна закана с убийство.Те са в следствие на емоционално състояние,
изразяващо негативно отношение и гняв, но не може да се направи извод,че
са целели да предизвикат страх от осъществяване на заканата.
Ето защо въззивната жалба е неоснователна, поради което определе-
5
нието на първоинстанционният съд, следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.243 ал.8 от НПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №323/04.08.2021г. по ЧНД №1471/ 2021г. на
РС-гр.Плевен, с което е потвърдено постановление от 19.07.2021г. на РП-
Плевен, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 1546/2021 г. по описа на РП-гр.Плевен, ЗМ №62/2021г. по
описа на РУ-гр.***, водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6