Р Е Ш Е Н И Е
№44
гр. Габрово, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ПОЛИНА ПЕНКОВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Александър
Александров, като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 50 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба от адвокат Л.Ц., в качеството на служебен защитник на
подсъдимия С.Г.Е. ***, срещу присъда № 247 от 22.06.2020 г. по НОХД № 478/2020
г. по описа на Районен съд – Габрово.
С
атакуваната присъда състав на Районен съд – Габрово е признал подсъдимия С.Г.Е.
за виновен в това, че на 20.03.2020 г., от къща в с. М., общ. Габрово, при
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот – с изваждане, чрез подлостване на планка от катинар на врата, и
чрез използване на технически средства – клещи и железен лост, отнел чужди
движими вещи – 2 бр. медници, електрически проводници с дължина 165 м и бр. круша
с фасунга, всичко на обща стойност 244.78 лв., от владението на собственика Г.А.М.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2
от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим,
съгласно предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗИНЗПС.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е постановил при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода да се приспадне времето, през което спрямо подсъдимия
С.Е. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” в досъдебната
фаза на процеса – с определение № 140/27.03.2020 г. по ЧНД № 298/2020 г. на РС
– Габрово, както и на основание чл. 59, ал. 2 от НК времето, през което същият
е бил задържан с постановление на РП – Габрово от 25.03.2020 г. за срок от 72
часа.
Съдът
се е произнесъл за веществените доказателства, съставляващи 2 бр. частни от ел.
проводници и 2 бр. обгорени проводници, които да бъдат унищожени след влизане
на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимия С.Е. да заплати по сметка на ОД на МВР
- Габрово сума в размер на 84 лв., дължима за възстановяване разноските от
досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и 5 лв.
държавна такса по сметка на РС – Габрово, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Във въззивната жалба на адв. Ц.
се твърди, че така наложеното на подзащитния му наказание се явява
несправедливо и е несъразмерно тежко. Излага се, че съдът не е отчел в
достатъчна степен смекчаващите отговорността на подсъдимия Е. обстоятелства –
самопризнанията и изразеното съжаление; обстоятелството, че се касае за млад
човек, което дава надежда за неговото поправяне и превъзпитание, независимо от
съдебното му минало; наличието на изключително смекчаващо обстоятелство,
каквото се явява ниската стойност на предмета на престъплението, обуславящ
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Искането в жалбата е съдът да измени
присъдата, като намали съществено размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред
настоящия въззивен състав адв. Ц. поддържа жалбата. По същество изтъква същите
съображения за редуцира размера на наказанието лишаване от свобода, каквито са
изложени в жалбата.
Подсъдимият С.Е. поддържа жалбата.
Придържа се към становището на защитника си. При упражняване на право на лична
защита моли за намаляване на размера на наказанието поне с шест месеца.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Габрово оспорва жалбата и обосновава искане първоинстанционният
съдебен акт да се потвърди, като правилен и законосъобразен.
Настоящият
състав на въззивния съд разгледа въззивната жалба с изложените в него доводи,
взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, като приема за установено
следното:
Подсъдимият С.Г.Е. *** е предаден
на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а” от НК.
Производството пред първоинстанционния
съд е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, в
частност по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият С.Е. е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил
да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд е установил
фактическата обстановка по делото, която съответства на изложената в
обвинителния акт, като правилно е приел, че тя се подкрепя от събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и направените
самопризнания от подсъдимия. Приетата фактическа обстановка е, както следва:
Подсъдимият С.Г.Е. е роден на ***
***. Същият живее в гр. Габрово; завършил е основно образование, не е женен,
осъждан е, не работи.
С определение № 142 от 09.03.2017
г. по ЧНД № 10/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязло в сила на
25.03.2017 г., на подсъдимия С.Е. е определено едно общо наказание по влезли в
сила присъда по НОХД № 1362/2015 г. и по присъда по НОХД № 1129/2016 г., двете
по описа на Районен съд – Габрово, в размер на четири години лишаване от
свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е
изтърпяно на 10.062019 г.
На 20.03.2020 г. подсъдимият С.Е.
се намирал в дома на майка си в с. М., общ. Габрово. Решил да извърши кражба от
съседния имот, собственост на пострадалата Г.А.М.. В изпълнение на взетото
решение прескочил оградата и проникнал в двора на съседката. Установил минаващи
от къщата към сушината два електрически проводника с обща дължина 120 м,
единият от които имал поставена крушка с фасунга. Подсъдимият се върнал в
къщата на майка си, за да вземе клещи, след което отново влязъл в имота на
пострадалата. Там отрязал проводниците заедно с крушката и фасунгата и ги
пренесъл в двора на майка си, където ги обгорил. След това взел железен лост, с
който отишъл в двора на свидетелката М.. Подлостил планка от катинар на вратата
на зимника и проникнал в помещението. От там взел два електрически проводника с
обща дължина 45 м и два медника. Непосредствено след това подсъдимият обгорил и
тези проводници. По-късно същият ден предал отнетите вещи в пункт за изкупуване
на вторични суровини, намиращ се на бул. „С.“ № ** в гр. Габрово, където по
това време работела свидетелката Ц.Б.. Същевременно живущият в близост до
процесния имот свидетел Д.М.установил извършеното посегателство и сигнализирал
за него на пострадалата М., която от своя страна подала сигнал в полицията. Бил
установен авторът на деянието. С протокол за доброволно предаване от 26.03.2020
г. свидетелката Б. предалата намиращите се пункта за вторични суровини два броя
части от електрически проводници и два броя обгорени трижилни многожични
електрически проводници.
Според заключението на
съдебно-оценъчната експертиза, стойността на вещите, предмет на престъплението,
възлиза на 244.78 лв.
При правилно установената
фактическа обстановка съставът на Районен съд - Габрово е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият Е. е осъществил с
действията си както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав
на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, за което го е признал за виновен и му е
наложил наказание лишаване от свобода. Законосъобразен е изводът, че
престъплението е осъществено при наличието на квалифициращите признаци –
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и ползване на
технически средства, както и в условията на опасен рецидив в хипотезата на чл.
29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Въззивният съд намира за
неоснователно оплакването във въззивната жалба, поддържано и в съдебно
заседание, относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е
индивидуализирал наказанието, давайки превес на смекчаващите обстоятелства –
направеното изначално от подсъдимия самопризнание; изключително затрудненото му
материално положение; ниската стойност на инкриминираните вещи и изразеното
съжаление. Отчел е и наличието на отегчаващи обстоятелства – сериозно
обремененото съдебно минало на подсъдимия Е. и осъществяването на два
квалифициращи признака от състава на престъплението. При тези данни съдът е
определил наказание от три години и девет месеца лишаване от свобода, което по
правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирал
с 1/3, като е наложил на подсъдимия Е. две години и шест месеца лишаване от
свобода.
Въззивният съд счита, че
наложеното на подсъдимия Е. наказание е съобразено с целите по чл. 36 от НК и
намаляването му би било проява на неоправдана снизходителност. Както е прието и
от районния съд, С.Е. е с изключително утежнено съдебно минало. От 2003 г.,
когато е бил все още непълнолетен, до момента, същият е осъждан многократно
само за престъпления против собствеността – кражби. Непосредствено преди
извършването на деянията, обуславящи наличието на опасен рецидив по настоящото
производство, подсъдимият е изтърпял предходно наказание в размер на четири
години лишаване от свобода отново за кражби. Тези обстоятелства, разгледани
съвкупно с тежестта на настоящото деянието – кражба, извършена в условията на
опасен рецидив и при осъществени два квалифициращи признака от състава на
престъплението, изключват възможността за приложение на чл. 58а, ал. 4, във вр.
с чл. 55 от НК и определяне на наказанието под най-ниския предел. Поначало
изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното проявление
на две условия – наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото, предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В разглеждания
случай не е налице кумулативност на двете условия. Стойността на предмета на
престъплението е отчетен в полза на подсъдимия при индивидуализация на
наказанието. Тази стойност обаче не е пренебрежимо ниска, за да съставлява изключително
смекчаващо обстоятелство, като не е проявено и другото изискване за приложение
на чл. 55 от НК - предвиденото наказание със специален минимум от три години
лишаване от свобода да е несъразмерно тежко за подсъдимия. Подсъдимият е
сравнително млад човек, но независимо от това не е показал желание за вграждане
в социума, чрез спазване на установените правила за поведение; не е трудово
ангажиран и не проявява усилия за реализиране на доходи по честен начин. Изтърпял
е предходното си наказание лишаване от свобода на 10.06.2019 г. и около девет
месеца след това върши ново престъпление.
Правилно и обосновано районният
съд е приел, че по отношение на подсъдимия Е. не са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК. Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС първостепенният съд е определил първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно е
приложена нормата на чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл за веществените доказателства,
както и за разноските и държавната такса, дължими от подсъдимото лице.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
По изложените съображения
въззивният съд приема, че присъдата следва да се потвърди, като правилна и
законосъобразна.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 247 от 22.06.2020 г. по
НОХД № 478/2020 г. по описа на Районен съд - Габрово.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.