№ 18847
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110113439 по описа за 2023 година
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422
ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 19.12.2022 г. по ч.гр.д. 66039/2022 г. СРС, 179-ти състав: 6312,62
лева главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.; 872,08 лева – мораторна лихва за периода 15.01.2020 г. до 01.11.2022 г.; 35,04
лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.;
7,46 лева мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 01.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 01.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за процесния период
топлинна енергия, а потребителят не я заплатил в 45-дневен срок от датата на
публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата
цена, поради което е изпаднал в забава. Сочи, че сградата – ЕС, където се намира
процесниятимот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
„Техем сървисиз“ ЕООД, като след 2020 г., услугата се предоставяла от фирма „Д.“ ЕООД.
Претендира и суми за услугата дялово разпределение Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва качеството потребител. Подробно
излага, че не е собственик, нито ползвател на процесния имот. Сочи, че няма данни за
идентичност между процесния ап. № 9 и твърдения от ищеца абонатен номер. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност и развива подробни съображения в тази насока.
Прави искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
„Д.” ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на
ищеца, не взема становище по предявените искове.
Заявените по реда на чл. 410 от ГПК вземания произтичат от облигационни
правоотношения между страните с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ тези правоотношения възникват между топлофикационното
дружество и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот.
Доказателствата по делото не установяват ответникът А. С. П. да е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот надходящ се в ***
Представен е Нотариален акт за собственост за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение видно от който ответникът е признат за собственик на
Апартамент №8, находящ се в ***
Видно от представените по делото фактури ищецът претендира суми за апартамент 9,
но не е посочил това в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба.
Не се установява от ангажираните от ищцовото дружество доказателства, че между
него и ответникът е налице облигационно отношение за доставка на ТЕ за процесния
недвжими имот.
Други доказателства за собствеността върху процесния имот не са ангажирани, което
с оглед изрично заявеното в писмения отговор оспорване и последици на доказателствена
тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК предпоставя извода, че страните по делото не са и страни по
правоотношение с предмет доставяне на топлинна енергия до имота, находящ се в ***,, аб.
№*** Предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК установителни искове са недоказани по
основание и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и в приложение на чл.78,ал.3 ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответника разноски за производството в размер на 750лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление *** искове за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че А. С.
2
П. с ЕГН: ********** дължи сумата от 6 312,62 лева (шест хиляди триста и дванадесет лева
и 62 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.№ *** за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 872,08 лева (осемстотин седемдесет и два лева и 08 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.01.2020 г. до 01.11.2022 г., 35,04лева (тридесет и пет лева и
04 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7,46 лева (седем лева и 46 стотинки),
представляваща мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за период от 01.12.2019 г. до 01.11.2022 г, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №66039/2022г.на СРС, 179 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** да
заплати на А. С. П. с ЕГН: ********** на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 750лв. –
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД със седалище и адрес на
управление като трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3