Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мирослава Йорданова | |
Въз основа на закона и доказателствата и на осн. Чл. 301 от НПК Съдът ПРИСЪДИ ПРИЗНАВА Г. А. П., родена в [населено място]с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВНА в това, че за времето от неустановена дата в началото на 2008год. до 01.02.2008год. в Б. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у В. В. Е. от Б., че е собственик на товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер“, вид Фургон с рег. [рег.номер на МПС] , при което на 01.02.2008год. при Нотариус – К. М. с рег. № 415 на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Благоевград, в качеството си на [фирма], Б. е сключила със същия договор за покупко – продажба на моторно превозно средство, с продажна цена в размер на 500.00лв. /петстотин лева/, като на същата дата получила от него сумата от 500.00лв. /петстотин лева/, с което му причинила имотна вреда в размер на същата сума – престъпление по чл.209, ал.1 от НК. На основание чл. 209 ал. 1 от НК, вр. чл. 54 ал. 1 отНК съдът я ОСЪЖДА като й НАЛАГА наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година. На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА така наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години. ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1........... 2............ МОТИВИ: Производството е образувано с обвинителен акт на Районна прокуратура - Б., с който срещу подсъдимата Г. А. П., родена в [населено място], българка, български гражданин, разведена, с висше образование, безработна, живуща в [населено място],[жк], ет.1, неосъждана, с ЕГН [ЕГН] е повдигнато обвинение за това, че за времето от неустановена дата в началото на 2008г. до 01.02.2008г. в Б. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у В. В. Е. от Б., че е собственик на товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер“, вид Фургон с рег. [рег.номер на МПС] , при което на 01.02.2008год. при Нотариус – К. М. с рег. № 415 на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Благоевград, в качеството си на [фирма], Б. е сключила със същия договор за покупко – продажба на моторно превозно средство, с продажна цена в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, като на същата дата получила от него сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, с което му причинила имотна вреда в размер на същата сума – престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Представителят на Районна прокуратура - Б. поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал по безспорен начин е установено, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението, отразено в обвинителния акт. Пледира П. да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение като й се наложи наказание “лишаване от свобода” ориентирано към минимума предвиден от закона, като изтърпяване на наказанието на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. В. Е. е конституиран в качеството на частен обвинител поделото.По делото е упълномощен и повереник-адв.А..В пледоарията се присъединява към становището на представителя на прокуратурата. Подсъдимата се явява лично в съдебното заседание и се представлява от договорен защитник – адв. Б., който пледира, че подзащитната му е невиновна. Оспорва твърдението на представителя на Районна прокуратура, че П. е продала автомобила, който не е бил собствен. Твърди, че МПС винаги е било в нейно владение, дори по давност и по документи тя го е притежавала. Подсъдимата в последната си дума излага становище, че не се признава за виновна, моли съда да я оправдае. Съдът като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на страните и разпоредбата на чл. 374 от НПК намира за установени от фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод се формира на база събраните на досъдебното и съдебно производство доказателства,на които съдът даде вяра. Ето защо, предвид ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл. 301 от НПК, съдът приема за установено следното: Подсъдимата Г. А. П. е [дата на раждане] в [населено място], с настоящ адрес: [населено място],[жк], ет.1, и с постоянен адрес: Б., [жк], ет.5, ап. 13, българка, българска гражданка, разведена, с висше образование, безработна, неосъждана, с ЕГН [ЕГН]. Подсъдимата Г. А. П. е регистрирана в търговския регистър при БлОС като едноличен търговец с наименование [фирма], Б. с предмет на дейност търговия. През 2005 г. П. закупила товарен автомобил марка „Ситроен Джемпър”, вид Фургон с рег. [рег.номер на МПС] . През 2007 г. търговецът преустановил дейността си и подс. П. прехвърлила собствеността на товарния автомобил на св. М. Г., с когото живеела на съпружески начала, за което на 13.11.20107 г. бил сключен договора за покупко – продажба на този автомобил пред помощник нотариус А. Б., при Нотариус Искра К. с район на действие БлРС. Подс. П. обяснила на свидетеля Г., че свидетелството за регистрация част І е загубено, за което при регистрацията на товарния автомобил в сектор „ПП” при ОД на МВР Б., Г. следва да попълни декларация по чл.141, ал.2 от ЗДвП, в която да декларира, че същото е загубено. В началото на 2008 г. св. В. В. Е. от Б. търсел да си закупи товарен автомобил. От св. С. Д. разбрал, че подс. П. продава товарен автомобил марка „Ситроен Джемпър”, бял на цвят. Проучил цената на такъв вид автомобили, която била около 8000-9000 лв. и решил, че ако П. му продаде автомобила на изгодна цена, ще го закупи. След като узнала това обстоятелство П. решила да се облагодетелства, макар и по престъпен начин, като въведе Е. в заблуждение, че все още е собственик на този автомобил и ще му го продаде. В началото на 2008 г. между подс. П. и св. В. Е. в Б. се състояла среща, на която подсъдимата му обяснила, че има регистрирана фирма на нейно име [фирма] и притежава товарен автомобил марка „Ситроен Джемпър”, вид Фургон с рег. [рег.номер на МПС] въпреки, че била с ясното съзнание, че собствеността на автомобила вече е на друго лице. Обяснила му също, че автомобилът е хладилен, бял на цвят и го продава за сумата от 4000.00 лв., тъй като имал технически проблем и се намира при майстор, в[жк], в складовете до борсата. Св. Е. се договорил с П. да закупи товарния автомобил за сумата от 4000.00 лв. и отишли заедно при майстора в[жк]. Там в разговор с него Е. разбрал за състоянието на автомобила и с подс. П. се уговорили да й заплати сумата от 500.00 лв. при подписване на договора за покупко – продажба, а останалата част от сумата в размер на 3500.00 лв. да заплати след ремонта на автомобила. На 01.02.2008 г. в кантората на Нотариус К. М. с рег. № 415 и район на действие Районен съд Благоевград между св. В. Е. и подс. Г. П., в качеството й на [фирма], Б. бил сключен договор за покупко – продажба на товарен автомобил марка „Ситроен Джемпър”, вид Фургон с рег. [рег.номер на МПС] с продажна цена от 500.00 лв., която сума П. получила от св. Е. преди подписване на договора в кантората на нотариуса. Тогава подс. П. предала на св. Е. оригинала на Свидетелството за регистрация част І и след подписване на договора се разделили. След подписване на договора св. Е. все още не получавал автомобила, който се намирал на ремонт в[жк], поради което отишъл в[жк]при майстора, но автомобилът не бил там. От майстора разбрал, че след като бил от ремонтиран автомобилът е взет от св. А. П. - баща на П. и същият придобил собствеността на автомобила, тъй като му бил прехвърлен от действителния собственик - св. М. Г.. В последствие св. А. П., заедно със съпругата си продали товарния автомобил на свидетеля В. Ч. от [населено място], който станал собственик на автомобила. Всичко това св. Е. узнал от негови познати, разбрал, че е измамен и депозирал жалба в Районна прокуратура Б.. Изложената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В. Е., В. Ч., М. Г., А. П., С. Д., В. Е., Д. У., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно допълващи, напълно подкрепящи с приложените към ДП писмени доказателства. От разпита на свидетеля В. Е. се установява, че с подсъдимата сключили договор за покупко-продажба на МПС Ситроен Джъмпер, вид фургон за сума в размер на 4000 лева. След финализиране на сделката същият получил големия талон на МПС, но не взел автомобила, тъй като бил оставен за ремонт. Въпросната сума заплащал постепенно по 200 лв, по 300 лв, по 500 лв до сумата в размер на 4000 лева. Изминало доста време, но Е. не получавал автомобила, което го принудило да посети майстора, при който бил оставен автомобила. При посещението на майстора Е. разбрал, че колата е поправена, но дошла Г. с баща си и взели колата. Тогава Е. започнал да звъни на П. да си търси колата, но последната не му давала категоричен отговор кога той може да си получи автомобила. Е. се опитвал по всякакъв начин да си получи автомобила – звънял на подс. П., посещавал дома й, но това така и не станало, поради което същият депозирал жалба в Районна прокуратура Б.. Е. твърди, че причините да чака толкова време, за да си получи автомобила били, че с П. били в много добри отношения. В разпита си св. Ч. заявява, че закупил бус Ситроен Джъмпер от бащата на Г. П. – А. съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 18.10.2011 г., за което заплатил на А. сума в размер на 1800 лв. В разпита си св. В. Е. заявява, че познава подс. П., тъй като същата живяла в неговия апартамент. Твърди, че синът му – В. Е. трябвало да му прехвърли бус, но тъй като същият бил извън страната, договорът бил сключен между В. Е. и подс. П.. Не знае за каква цена е сключен договора. Заявява, че не е давал пари на П. и не е придружавал сина си до [населено място] за да търси автомобила. Не знае дали В. Е. е търсил автомобила от П. и дали го е получил. В показанията си полицейският служител - св. Д. У. установява, че му била възложена проверка по жалба на В. Е., към която бил приложен договор за покупко-продажба на МПС – Ситроен Джъмпер. След извършена проверка същият установява, че съществува и друг договор за покупко-продажба на същото МПС. След съпоставка на двата договора установява, че като продавач на същите фигурира подс. Г. П., и едно и също МПС е продадено на две различни лица, което го накарало да предостави материалите на Районна прокуратура Б.. Св. Д. заявява, че от Г. знае, че иска да продава МПС. Същият е запознал П. със св. В. Е. с цел покупко-продажба на автомобил Ситроен Джъмпер. От Е. разбрал, че е закупил микробуса и получил големия талон. Твърди, че Г. е искала заем от Е., но дали е получила такъв не знае. В разпита си св. Г. заявява, че познава Г. П., тъй като били заедно за известно време. През това време П. му прехвърлила автомобил Ситроен Джъмпер съгласно писмен договор за покупо-продажба, за който автомобил заплатил съответната сума и регистрирал същия в КАТ. Впоследствие продал автомобила на А. П.. В КАТ бил заедно с подс. П., когато попълнил декларация за изгубен регистрационен талон. Не познава В. Е.. Св. А. П. – баща на подс. П. установява, че със сина си закупили МПС – микробус хладилен Ситроен Джъмпер от [населено място]. През 2007 г. подс. П. го уведомила, че е прехвърлила собствеността на автомобила на М. Г., с който по това време съжителствала. Прехвърлянето било фиктивно. През 2009 г. Г. прехвърля автомобила на негово име. П. установява, че до този момент Г. не е регистрирал автомобила в КАТ и не е заплащал данъци. След като сключили договор заплатил данъците и отишъл в КАТ да регистрира автомобила, но не намерил големия талон, който по негови думи стоял в жабката, за което в КАТ попълнил декларация, че е изгубен. Известно време ползвал автомобила, след което разпространил в [населено място], че продава същия като го продал на св. Ч. съгласно договор за покупко-продажба и от този момент той не е собственик на автомобила. Запознал се с В. Е. през 2012 г., когато последният посетил дома на П. в [населено място] да търси подс. П.. Е. на два пъти посещавал дома на св. П. в [населено място] да търси П., но и двата пъти не успял да я намери. Същата била уведомена от св. П., че В. Е. я търси, но тя му отговорила, че я търси във връзка с взет от нея заем, по който П. му се издължила. В хода на съдебното следствие е разпитана при режим на довеждане от страна на подсъдимата св. Н. И.. Последната е приятелка на подс. П.. Твърди, че П. я запознала с В. Е. и от същата знае, че В. е искал Г. да заложи товарен автомобил във връзка с поискан от нея заем.Не уточнява марка,модел и регистрационен номер на МПС. Заявява, че Г. дължала пари на В., които му върнала. Съдът не даде вяра на показанията на св.Н. И. и прие,че не допринасят за разкриване на обективната действителност по делото,тъй като не установяват релеванти към предмета на доказване факти. Приетата за установена фактическа обстановка се извежда от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал : показанията на разпитаните свидетели, протоколи за извършените действия по разследването, протокол за доброволно предаване от 03.02.2014 г., относими писмени документи, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, карта и др. Обясненията на подсъдимата П. съдът възприе като защитна теза.От една страна същите не кореспондират с гласните и писмени доказателства, които са приети като достоверни и относими към предмета на доказване,от друга са житейски и правно нелогични. Въпреки,че по делото са приложени оригинал и копие на нотариално заверен договор за покупко-продажба на товарен автомобил марка „Ситроен Джемпър”, вид Фургон с рег. [рег.номер на МПС] със страни Г. П. в качеството на продавач и В. Е. в качеството на купувач,подсъдимата твърди,че инкриминираната вещ е била предмет на залог, за който тя е получила от В. Е. сумата от 4000 /четири хиляди лева/ и не е върнала хиляда лева. Предявен е на подсъдимата оригинал на договор за покупко-продажба на товарен автомобил марка „Ситроен Джемпър”, вид Фургон с рег. [рег.номер на МПС] /приложен на л.50 от ДП/,за който тя твърди,че е подписала с имена на купувач В. Е. и е получила копие на същия договор без нотариална заверка.В хода на съдебното производство е установила, че е приложено нотариално заверено копие на същия договор. Твърденията но подсъдимата П. не са подкрепени със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Подсъдимата не отрича, че е прехвърлила собствеността на инкриминираната вещ. Съдът установява вътрешно противоречие в заявеното от подсъдимата в обясненията относно опасенията й да не и бъде взет автомобила от В. Е.,а същевременно твърди,че той никога не го е искал да му се предава във владение.Напротив ,казал е да остане за ползване при Г. П.. Видно от приложената по делото справка за съдимост П. не е неосъждана, има наложено административно наказание. При така установената фактическа обстановка и след преценка на относимите към предмета на доказване факти и действайки по гореописания начин, подс. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Субект на така очертаната измама е В. Е.. Изпълнителното деяние се изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение и се осъществява винаги и само с действие. Възбуждането на заблуда представлява създаване на невярна представа у адресата на измамата. При заблуждението се касае до формиране на неправилни представи у измаменото лице относно определени факти от действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. От обективна страна, на инкриминираната дата – началото на 2008 г. до 01.02.2008 г. в Б. с цел да набави за себе си имотна облага подс. П. е възбудила заблуждение у В. В. Е. от Б., че е собственик на товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер“, вид Фургон с рег. [рег.номер на МПС] , сключила е със същия договор за покупко – продажба на моторно превозно средство, с продажна цена в размер на 500.00лв. /петстотин лева/, като на същата дата получила от него сумата от 500.00лв. /петстотин лева/, с което му причинила имотна вреда в размер на същата сума. С действията си подсъдимата е осъществила от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав “измама”. Обективните действия, които покриват състава на изпълнителното деяние на престъплението измама чрез поддържане и въвеждане в заблуждение, подсъдимата е извършила, като първоначално е възбудила у пострадалия заблуждение, че е собственик на товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер“, вид Фургон с рег. [рег.номер на МПС] , сключила със същия договор за покупко – продажба на моторно превозно средство с продажна цена в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, като на същата дата получила от него сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, с което му причинила имотна вреда в размер на същата сума. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като П. е съзнавала обществено опасния характер на инкриминираното деяние, предвиждала е неговите обществено опасни последици и е искала тяхното настъпване, мотивирана от желанието си да си набави средства по този престъпен начин. Наличието на пряк умисъл се извежда от обективните действия на подсъдимата, след като получила парите престанала да контактува с пострадалия, не изпълнила задължението си да му предаде във владение МПС. Налице е и изискуемата съгласно закона користната цел на деянието – подсъдимата е целяла имотната облага за себе си , като е съзнавала и била с ясното съзнание, че собствеността на автомобила вече е на друго лице и съответно неизбежността на настъпилата имотна вреда у пострадалия. С престъплението са засегнати обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост и гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Причини за извършване на престъплението е ниското право съзнание и стремеж за материално облагодетелстване от страна на извършителя, макар и по престъпен начин. За извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, към момента на извършване на деянието законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от една до шест години. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление в конкретния случай, съдът отчете като смекчаващи вината на дееца обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Смекчаващи отговорността обстоятелства са добрите й характеристични данни,предвид съдебното й минало,а именно П. е неосъждана към датата на инкриминираното деяние. С оглед наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимата, съдът намира, че в настоящия случай е налице приложение разпоредбата на чл. 54 от НК и при съобразяване на всички тези индивидуализиращи обстоятелства и за осъществяване на генералната и индивидуалната превенция по отношение на подсъдимата П., следва да се наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 12 месеца. Според преценката на съда именно така определеното наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което е справедливо и би изиграло своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо него. С оглед обаче целите на личната и генералната превенция и тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, наложеното на П. наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като при отчетените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства биха се постигнали с успех и с отлагане на неговото изпълнение за срок от три години. По този начин съдът счита, че ще се постигне необходимият поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Причините за извършване на престъплението са незачитане на личната собственост и установените правила и норми за нейното опазване и желанието за облагодетелстване по неправомерен начин. Съдът счита, че в случая не може да приложи разпоредбата на чл.209, ал.3 НК, с която подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност като й се наложи административно наказание с оглед продължителния период от време, през който престанала да контактува с пострадалия и обстоятелството, че пострадалият не е получил процесното МПС. По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |