П Р
И С Ъ
Д А
№ 95
гр.
Габрово, 04.06.2010 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Габровски окръжен съд в открито заседание на четвърти
юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Благовеста Костова
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: Й.А.В.
Г.П.Р.
с участието на секретаря В.К.,
в присъствието на прокурор от Окръжна прокуратура Милчо Генжов, като разгледа
докладваното от председателя на състава по НОХД № 128 по описа за 2010 година, въз основа
на данните по делото и закона:
П
Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия К.Х.С.
с ЕГН ***,***, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование,
работник за ВИНОВЕН в това, че на 31.01.2010 г., около 20.30 часа в гр. Габрово
на бул.”Могильов” в отсечката на ресторант „Мадлен” и Детска градина „Мики
Маус”, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат
Типо” с рег.№ ***, нарушил правилата за движение, като управлявал МПС непосредствено
преди произшествието със скорост 81,5 км/ч, превишена скорост за населено
място, представляващо нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, при предизвикано от него
рязко завъртане на ляво на волана, изгубил контрол върху автомобила, нарушение
на задълженията по чл.20 ал.1 от ЗДвП и напуснал дясната лента на платното за
движение на автомобила и се качил на левия по посока на движението си тротоар,
нарушение на чл.15 ал.1 от ЗДвП в следствие на което ударил движещия се по
тротоара пешеходец И.М.К. *** с ЕГН *** и причинил по непредпазливост смъртта
му, поради което и на основание чл.343
ал.1 б”в” във вр. с чл.342 ал.1 и чл.54 от НК съдът го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като наказанието да изтърпи в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ от
ОТКРИТ ТИП при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на осн. чл. 59 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1
т.3 от
ЗИНЗС.
ЛИШАВА подсъдимия К.Х.С. с ЕГН *** със снета по делото самоличност от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, на осн. чл.343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия К.Х.С. с ЕГН *** със снета по делото самоличност да заплати на частните обвинители В.В.К.
с ЕГН **** и М.И.К. с ЕГН *** *** направените по делото разноски за адвокат в
размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА подсъдимия К.Х.С. с ЕГН *** със снета по делото самоличност да заплати по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 1093.32 лева /хиляда и деветдесет и три лева и тридесет и две стотинки/ - направени по делото разноски на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Вещественото
доказателство лек автомобил марка „Фиат Типо” с рег.№ *** да се върне на
собственика М.Н.С. с ЕГН *** ***, след влизане на присъдата в сила.
Веществените
доказателства: студентска лична карта на името на И.М.К.; една банкнота
от 2 лева - емисия
Веществените
доказателства люспи зелена боя и люспи бяла боя иззети от зелен десен
калник на лек автомобил „Фиат Типо", с рег № ***, рентгенография на таз №
1096/31.01.2010 г. на името на Н.Н. ДА СЕ УНИЩОЖАТ след влизане на
присъдата в сила.
Присъдата
подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред Апелативен съд - гр. Велико
Търново в 15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
МОТИВИ: На подсъдимия К.Х.С. ***
е предявено обвинение за това, че на 31.01.2010 г., около 20.30 часа в гр. Габрово,
на бул.”Могильов” в отсечката на ресторант „Мадлен” и Детска градина „Мики
Маус”, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фиат
Типо” с рег.№ ***, нарушил правилата за движение, като управлявал МПС непосредствено
преди произшествието със скорост 81,5 км/ч, превишена скорост за населено
място, представляващо нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, при предизвикано от него
рязко завъртане на ляво на волана, изгубил контрол върху автомобила, нарушение
на задълженията по чл.20 ал.1 от ЗДвП и напуснал дясната лента на платното за движение на автомобила и се
качил на левия по посока на движението си тротоар, нарушение на чл.15 ал.1 от ЗДвП в следствие на което ударил
движещия се по тротоара пешеходец И.М.К. *** с ЕГН *** и причинил по
непредпазливост смъртта му - престъпление по чл.343 ал.1 б”в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Като частни обвинители по делото са конституирани родителите
на И.М.К. – В.К. и М.К., които се явяват лично и с адв. С. от ГАК.
Подсъдимият
К.С. се явява лично и с адвокат Ц. от АК - Габрово. Заявява, че е получил лично
препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд. Заявява, че не
желае да дава обяснения по обвинението.
Въз
основа на показанията на свидетелите и заключенията на назначените на
досъдебното производство автотехническа експертиза изготвена от вещото лице Б.И.,
съдебно-медицински експертизи на труп изготвена от д-р К., съдебно-медицинска
експертиза изготвена от д-р Р., химическата експертиза, изготвена от вещото
лице П., приложените други писмени доказателства и документи – протокол за
оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства, с приложени скица и
фотоснимки, протокол за оглед на веществено доказателство и фотоснимки на
същото – МПС, участвало в ПТП, справката от КАТ при Обл. Д на МВР – Габрово,
копия от свидетелство за правоуправление и талона на лекия автомобил и други,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:
Подсъдимия
бил правоспособен водач на МПС от 2000 г. На 31.01.2010 г. вечерта се срещнал в
кафе-аператив „Риск” в гр. Габрово със свидетелките Н.Н. и Д.А. Тъй като валял
дъжд, подсъдимият предложил на свидетелките да ги закара до домовете им с
автомобила си марка „Фиат Типо” с рег.№ ***. Автомобилът бил с две врати. Пътувайки
решили да посетят приятелите на подсъдимия – свидетелите И.Н. и Е.С., които живеели
в жилище на кръстовище с наименование „Еса”. Подсъдимият и двете свидетелки Н.
и А. гостували за кратко на свидетелите Н. и С. и потеглили с автомобила на
подсъдимия в посока кв.”Трендафила на гр. Габрово. На задната седалка зад
шофьора седнала св. Д.А., а до нея св. Н.Н. Пътниците били без предпазни
колани. Момичетата не били правоспособни шофьори. Автомобила управлявал
подсъдимият. Същия не бил употребил алкохол. Подсъдимият управлявал автомобила
си в населено място, където ограничението на скоростта съгласно чл.21 ал.1 от
Закона за движение по пътищата било 50 км/ч. След като преминали кръстовището с
наименование „Еса”, подсъдимият засилил скоростта, която достигнала около 80
км/ ч. През цялото време младежите в автомобила се шегували, момичетата се
закачали с подсъдимия, смеели се, а той
постоянно се обръщал назад, смятайки, че се смеят на него и засилвал скоростта
на автомобила. Подсъдимият преминал покрай училище „Св.св. Кирил и Методий” и
започнал да спуска автомобила надолу. По улицата нямало никакви автомобили и
пътят бил мокър. Предстоял лек ляв завой и подсъдимият, като демонстрация пред
момичетата направил рязко движение с волана на ляво. Вече се движел с 81, 5
км.ч. Пътят бил хлъзгав и вследствие несъобразената скорост колата поднесла. Подсъдимият
загубил контрол върху автомобила и същия се насочил в ляво, пресякъл лентата за
насрещно движение и се качил на левия по посока на движението тротоар. С тези
си действия, К.С. нарушил чл.20 ал.1 и чл.15 ал.1 от ЗДвП. В този момент по
тротоара в посока към училището се движел пешеходеца И.М.К. Подсъдимият го
ударил силно със задната дясна част на автомобила си и той изхвърчал на около 12 метра. К. паднал
на земята, претърколил се и починал на място. Автомобилът управляван от
подсъдимия продължил движението си и се ударил до средната дясна колонка в електрическия
стълб и се насочил надолу по затревения скат, към подпорната стена. При удара И.К.
получил увреждания несъвместими със живота-разкъсана гръдна аорта с остра
кръвозагуба и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно. Веднага след
удара, на балкона на блока до който катастрофирал автомобила, излязла св. М.И.,
която видяла, че от автомобила излиза подсъдимия и двете момичета. Скоро на
мястото пристигнали и други свидетели, които забелязали, че подсъдимия влиза и
излиза от автомобила си и дори св. П.И. го видял да лежи на задната седалка. Подсъдимият
бил силно стресиран и се оплаквал от болки в рамото. Уплашени и с леки
наранявания били и неговите спътнички. След пристигането на органите на полицията,
тримата младежи пътували в катастрофиралия автомобил започнали да се карат за
това кой е управлявал автомобила. Никой от тях не разбрал в началото, че има
пострадал човек.
В
съдебно заседание подсъдимия не дава обяснения по повдигнатото му обвинение и
не съдейства за установяване на фактическата обстановка. В пледоарията си
неговия защитник адв. Л.Ц. твърди, че полицейските органи пристигнали на
местопроизшествието, не са установили кой е шофирал автомобила и счита ,че при
събраните по делото доказателства не е възможно да се установи кой е управлявал
автомобила, не е доказано авторството на деянието и моли подсъдимия да бъде
оправдан.
Така
установената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото гласни доказателства. Показанията на разпитаните
свидетели за непротиворечиви и логични. Свидетелката М.И., която в рамките на
3-4 секунди след удара излязла на терасата на апартамента си, който бил на
четвъртия етаж, забелязала, че някой се опитва да запали катастрофиралия
автомобил и от него излязло момче. След момчето, от шофьорското място излезли
две момичета, като едното легнало на земята, а другото казало: ”Какво направи
този човек, бе?”. След това свидетелката влязла вътре за да се обади в
Полицията и отново излязла на терасата. Тогава видяла, че на тревата има пострадал
човек и до него стои една жена със сина си. Свидетелката видяла как подсъдимия
отново влиза в автомобила и там започнало някакво движение по предни и задни
седалки. След това пристигнали служителите на Полицията. Показанията на тази
свидетелка изцяло кореспондират с показанията на св. Л.К., който в момента на
катастрофата пушел на терасата. Той забелязал автомобила на подсъдимия, който
се движел бързо и видял как автомобила поднесъл, пресякъл насрещното платно, качил
се на тротоара и блъснал пешеходеца, който изхвърчал. Свидетелят К. се обадил в Полицията
и веднага слязъл на мястото на произшествието. Забелязал, че от автомобила
излиза момчето и двете момичета. Свидетелят е категоричен, че автомобилът
управлявало момчето. Свидетелят К. разказва, че на мястото имало още един мъж,
който проверил пулса на пострадалото момче и установил, че такъв няма. Показанията
на този свидетел кореспондират с показанията на св. П.И., който бил в дома си и
чул удара от катастрофата. И. слязъл пред блока веднага, видял пострадалото
момче и установил ,че същото няма пулс. Този свидетел видял, че на задната
седалка на катастрофиралия автомобил лежи подсъдимия, който му казал, че го
боли ръката. Зад автомобила били застанали и двете пострадали момичета. Установената
от свидетелите М.И., Л.К. и П.И. фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
показанията на св. Н.Н. - дадени в съдебно заседание и на св. Д.А. дадени при
разпит пред съдия на досъдебното производство. И двете свидетелки разказват, че
подсъдимия бил рисков шофьор. И друг път преди инцидента се случвало да кара
бързо и да прави номера с автомобила. Свидетелките разказват, че се смеели на
задната седалка, подсъдимия карал все по-бързо и някак си изведнъж автомобилът катастрофирал.
Момичетата били много уплашени след катастрофата и изненадани от това, че
подсъдимия ги упреква, че те са управлявали автомобила. Свидетелката Д.А.
твърди, че и друг път, пътувайки с подсъдимия са се блъскали, той бил
самонадеян водач и демонстрирал възможности. В показанията си на досъдебното
производство св. П.Г., който от терасата си видял, че става катастрофа и
веднага слязъл също е категоричен, че автомобила е управляван от момче - от
подсъдимия.
На
местопроизшествието, след всички описани по-горе свидетели пристигнали и
пътните полицаи О.Х., К.Д., И.Л. и Ц.Д. Всеки от тях възприел пътното
произшествие на един по-късен етап от този установен от показанията на
свидетелите М.И., Л.К. и П.И. и П.Г. Пред свидетеля О.Х. подсъдимият твърдял, че
не е управлявал автомобила, а свидетелките
Н.Н. и Д.А. упреквали подсъдимия за болките и страданията които им причинил. Този
свидетел обаче не успял да си изгради мнение за това кой е управлявал
катастрофиралия автомобил. Свидетелят Д. установил, че на задната седалка на автомобила
лежи подсъдимия, който бил адекватен и веднага след пристигането на полицейския
екип излязъл от автомобила и седнал зад него където били и другите две
момичета. Този свидетел присъствал на скарване между младежите пътували в
катастрофиралия автомобил, като подсъдимия твърдял, че едно от момичетата е
шофирало, а момичетата крещели, че подсъдимия щял да ги убие. Всички те се тревожели
за травмите си. Свидетелят И.Л. видял тримата младежи зад автомобила и също чул
упреците между тях за това кой е шофирал и останал с впечатление, че подсъдимия
бил неадекватен. На скарването между младежите присъствал и свидетелят Д., кой
чул как подсъдимия се чудел каква е тази кола и кой я е блъснал. От показанията
на разпитаните полицейски служители се налага извода, че същите при посещението
си на местопроизшествието не са установили кой от младежите пътували в
автомобила е управлявал същия и всички те са присъствали на скарване между тях,
при което подсъдимия упреквал едно от момичетата, че то е управлявало
автомобила, а момичетата упреквали подсъдимия, че щял да ги убие. Полицейските
служители дори не установили кое от момичетата подсъдимия упреквал, че е
шофирало.
В
съдебно заседание бяха прочетени показанията на свидетелите И.Н. и Е.С. дадени
на досъдебното производство. И двамата свидетели са категорични, че пред тях
подсъдимия не е имал спор със свидетелите Д.А. и Н.Н. и не е давал на никоя от
тя ключовете да шофира автомобила му. И двамата свидетели обаче считат, че
подсъдимия обичайно се правел на интересен когато шофира, засилвал скоростта и
карал смело и самоуверено.
От
подробния анализ на събраните по делото гласни доказателства се налага единствения
възможен извод, а именно, че подсъдимият е управлявал автомобила при
пътно-транспортното произшествие вечерта на 31.01.2010 г., а свидетелките Д.А.
и Н.Н. са се возили на задната седалка на автомобила. От показанията на
свидетелите Л.К. и П.Г., които от
терасите си са видели механизмът по който е станало пътно транспортното
произшествие и първите мигове след катастрофата и от показанията на св. М.И.,
която излязла на терасата си 3-4 секунди след сблъсъка се установява безспорно
и категорично, че автомобилът е управляван от подсъдимия. Всички останали
свидетели пристигнали по-късно, когато участниците в произшествието били извън
автомобила и не са могли да установят кой е шофирал. Действително св. Л.К. и
св. К.Д. са видели подсъдимия да лежи на задната седалка на автомобила и да се
оплаква от болки в рамото, но това е станало на един по-късен етап, когато
както казва и св. М.И. е имало едно движение вътре в автомобила, т.е.
подсъдимия отново след първоначалното излизане е влязъл вътре и е легнал на
задната седалка. Свидетелят П.И., който веднага след произшествието е установил,
че И. К. е починал, твърди, че в този момент в автомобила не е имало никой,
едва по-късно в момента на пристигане на полицейския екип и преди св. Д. да
пристигне на мястото на произшествието, подсъдимия вече е лежал на задната седалката
автомобила. По делото няма нито един свидетел, който да твърди ,че процесния
автомобил е управляван от момиче. Единствено подсъдимият пред полицейските служители
е упреквал момичетата, че те са шофирали. Тази негова теза не се подкрепя от доказателствата по делото.
Факта, че
подсъдимият е управлявал процесния автомобил се подкрепя и от съвкупния анализ
на заключението на съдебномедицинската експертиза изготвена от д-р Р. и
автотехническата експертиза изготвена от вещото лице Б.И. и особено от
подробните и изключително задълбочени обяснения на двете вещи лица дадени при
разпита им пред съд и обясненията на вещото лице И. свързани с механизма на
движение на телата в автомобила и получените травми от пътуващите. Несъстоятелно
е твърдението на защитата, че вещото лице И. не е компетентно да отговори на
тези въпроси тъй като Б.И. е физик по образование и в съдебно заседание той на
база на личната си компетентност и задълбоченото проучване на доказателствата
по делото пресъздаде механизма на пътното произшествие.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза
изготвена от д-р Р. /стр. 89-97/ се установява, че при ПТП, К.С., Д.А. и
Н.Н. са получили следните увреждания на здравето: Д.С.А. получила травма на
шията, травма на гръдния кош в лявата му половина и лявата половина на предната
коремна стена в областта на левия прав коремен мускул, представляващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмите можело да бъдат
причинени при прекомерно огъване на шийния отдел на гръбначния стълб,
най-вероятно странично, както и при страничен натиск или удар на гръдния кош и
корема. Налице било по-голямо съприкосновение между лявата половина на гръдния
кош и корема на св. А. с лявата задна част на купето на лекия автомобил. Вещото
лице е категорично, че при Д.А. липсват травматични увреждания от които би
могъл да се направи извода, че същата е управлявала лекия автомобил и
разположението на травмите и уврежданията по тялото и отговаряли на твърдението
и че е пътувала на задната седалка, зад водача. Св. Н.М.Н. получила частично
разкъсване на връзката между двете срамни кости и разместване на костите в
предно-задна посока, което нарушило отчасти целостта на тазовия пръстен, без да
доведе до пълното му прекъсване, травмата представлявала временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Увреждането било получено при притискане на таза
косо странично в посока отдясно-наляво и отпред-назад. Вещото лице е
категорично, че липсват травматични увреждания, от които да се направи извода, че
св. Н.Н. е шофирала автомобила и разположението на травмите по тялото и
съответствало на описаното от нея местоположение в автомобила - на задна дясна
седалка. Подсъдимият К.С. получил петнисто кръвонасядане в лявата слепоочна
област на главата на площ от 2 см в диаметър и дясната ключица във външната и
трета, както и счупване на дясна лопатка, оток на меките тъкани на дясното
рамо. Описаните счупвания причинили трайно затруднение на движението на десния
крайник за срок от около 3 месеца. По тялото на подсъдимия не били установени
увреждания, които да говорят за воланна травма, евентуално от удар в
арматурното табло, липсвали и травматични увреждания, които могат да бъдат
причинени от предпазен колан. Травмите били причинени при движение на гръдния
кош странично, при което било настъпило съприкосновение между дясното рамо и
деформираната дясна половина на автомобила и съприкосновение между лявата
слепоочна област и лявата врата. За да се извършело движение на тялото с такава
амплитуда било необходимо С. да е без
предпазен колан.
В
съдебно заседание д-р Р. изрази категоричното си становище, че и тримата
младежи в автомобила са получили макар и лека форма на мозъчно сътресение със
загуба на спомени непосредствено след самия инцидент. Вещото лице счита, че от
медицинска гледна точка е възможно подсъдимия след инцидента да не си спомня,
кой е управлявал автомобила.
Съдът
счита, че заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от д-р Р. е
задълбочено и мотивирано и съдът го цени като правилно и законосъобразно.
От
заключението на съдебно автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице Б.И.
се установява, че ударът между автомобила и пешеходеца се е осъществил на левия
тротоар, между задната дясна страница на автомобила и задната част на тялото на
пострадалия. Вещото лице е установило, че скоростта на лекия автомобил към
момента на загубата на устойчивост на движението е била от 79,6 до 81,5 км/ч,
при удара с пешеходеца е била 44,5 км.ч и при удара в електрическия стълб е
била 41,8 км/ч. Вещото лице е категорично, че ако водача е управлявал
автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч, същия е можел да спре преди
мястото на удара и това е било невъзможно да се случи при скоростта с която се
е движил. Експерта И. подробно е описал в заключението си механизма на
възникване и протичане на произшествието, а в съдебно заседание подробно описа
от физическа гледна точка какво е било движението на телата на участниците в
произшествието и от там травмите, които всеки от тях е получил. Вещото лице И. описва
следния механизъм на възникване и протичане на произшествието: След като водача
въздейства на волана и го отклонява на лява в момент в който се движи с
превишена скорост и поради износените задни гуми на автомобила, същия загубва
странична устойчивост и започва равнинно движение по дъговидна траектория на
масовия център към ляв край на платното, с едновременна ротация в посока
обратна на часовниковата стрелка около вертикалната си централна ос, като
задната част на автомобила се премества преимуществено на дясно, изпреварващо
спрямо предната част. Първоначално предната лява гума на автомобила достига до
бордюра на левия тротоар, импулса на въздействие при този контакт увеличава
интензивността на завъртане на автомобила в посока обратна на часовниковата
стрелка, до контакт на предната дясна гума с бордюра, който контакт намалява
тази интензивност. Задната дясна гума, а после и лявата преодоляват бордюра и
автомобила продължава движение косо през
тротоара с дясна страна в посока на движението си към електрическия стълб. В
този момент по тротоара се движи И. К., който се завърта обратно за да избегне излизащия
на тротоара автомобил, но не успява да напусне полосата на движение на
автомобила и се осъществява удар между
дясната страница на автомобила, в зоната на дясната задна гума и задната част
на тялото на пострадалия. Ударът силно отхвърля пешеходецът напред и наляво. При
удара на пешеходеца, скоростта на автомобила била 44-45 км./ч. Лекия автомобил
продължава движението си косо през тротоара
и достига електрическия стълб. Осъществява се удар на дясна част на
автомобила, непосредствено до средната дясна колонка на стълба за улично
осветление. Направлението на ударния импулс при този удар е зад масовия център
на автомобила, като възникналия момент на ударния импулс завърта автомобила
спрямо вертикалната му централна ос в посока на часовниковата стрелка и лекия
автомобил започва движение надолу по затревения скат, към подпорната стена. Автомобилът достига до подпорната стена на ската и след
свободен летеж се установява на заснетото при огледа положение.
В съдебно
заседание вещото лице И. описа обясни, че при движение на автомобила върху
телата в него действат съответните инерционни сили - преносната и
кореолисовата. Вещото лице твърди, че при първоначалния момент от завъртането
на автомобила до покачването му на тротоара никой от пътуващите няма да получи
премествания и удари. Във втория момент, при удара със стълба телата на
пътуващите в автомобила ще се преместят на дясно и назад. В този момент човека,
който седи на задна дясна седалка получава удар в дясно в автомобила и удар в
ляво от човека който седи в ляво от него. Вещото лице прави извода, че травмите
на свидетелката Н.Н. съответстват на това да се е намирала на задна дясна
седалка. Този извод на вещото лице И. съответства и на извода на вещото лице Р.
Най-мек е удара за седящия зад шофьора, тъй като действащите сили го изместват
наляво и назад. Той би се ударил от лявата страна и отзад. Такива травми е
получила свидетелката Д.А.. Вещото лице И. прави и извода, че седящия на
предната седалка на автомобила ще се премести дясно странично и назад.
При
така направените изводи от вещото лице И. за движението на телата в процесния
автомобил при произшествието преценени в съвкупност със заключението на
съдебномедицинската експертиза за травмите, които всеки от пътуващите е получил
се налага единствения възможен извод, че автомобила е управляван от подсъдимия,
който при удара се е изместил в дясно и назад и е получил счупване на дясната
ключица във външната и трета, както и счупване на дясна лопатка, оток на меките
тъкани на дясното рамо. Свидетелките Д.А. и Н.Н. също са получили травми
съответстващи на мястото, което са заемали в автомобила.
В
съдебно заседание вещото лице И. направи категоричен извод, че автомобилът
управляван от подсъдимия е бил механично отклонен от траекторията си с намеса
на водача и не се касае за подхлъзване или неизправност на автомобила.
Съдът
намира заключението на автотехническата експертиза за задълбочено, компетентно
и мотивирано и го цени като такова.
От
заключенията на химическите експертизи изготвени от вещото лице П. се
установява, че към момента на пътнотранспортното произшествие подсъдимия и
пострадалия не са били употребили алкохол. От изготвената химическа експертиза
от вещото лице И.П. се установява, че в кръвта на подсъдимия не е установено
наличието на наркотични вещества.
Вещото
лице П. е изготвила и съдебно-химическа екпертиза, заключението по която изцяло
кореспондира с изводите на автотехническата експертиза за механизма на ПТП и от
която се установява наличие на люспи от зелена боя върху дънките на пострадалия,
сходни по вид и цвят на слоя боя иззет по време на огледа от електрически стълб
за улично осветление. Установено е и че багрилото по дънките на пострадалия е
сходно с петното син цвят иззето от десния калник на автомобила управляван от
подсъдимия.
След
оглед и аутопсия на трупа на И.К., вещото лице д-р К. е изготвило
съдебномедицинска експертиза на труп. Вещото лице е установило, че при
произшествието И.К. е получил тежка-съчетана травма – глава-шия-гръден кош,
изразяваща се в кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки вдясно, дифузен
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки вдясно и частично вляво на главния мозък,
кръвоизлив в средното ухо вдясно, кръвонасядания и охлузвания на лицето и шията
отпред, кръвонасядане на задната горна част на лявото бедро и малко подкожно
кръвонасядане в дясната поясна област до гръбначната линия, разкъсване на
гръдната аорта в областта на арката с масивен кръвоизлив в лявата гръдна
кухина, напречни напуквания на вътрешната повърхност на гръдната аорта и на
лявата сънна артерия, кръвопропиване нагоре към шията във фасциите на шийните
мускули вляво, контузия на задната повърхност на белите дробове с аспирация на
кръв в долните дихателни пътища. Вещото лице прави извода, че причината за
смъртта на И. К. е несъвместимо с живота разкъсване на гръдната аорта с остър
кръвоизлив. Уврежданията отговаряли на това да са получени при силен удар по
гърба, седалището и задната горна част на лявото бедро на пострадалия. Уврежданията
съответствали да са причинени при обстоятелствата на възникналото ПТП и не били
открити увреждания, които да не могат да се обяснят с посочения механизъм.
Състоянието на трупа отговаряло на смърт в срока на произшествието.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, въз основа анализа и
съпоставката на доказателствата по делото, съдът намира, че от обективна страна
е налице пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия К.С. като водач на МПС, в случая на лек автомобил марка
„Фиат Типо” с рег.№ *** и последвалата
смърт на И.К. Подсъдимият управлявал автомобила със скорост 81,5 км/ч, която е
над максимално разрешената за този вид автомобили в населено място, в нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП. С. механично отклонил автомобила в ляво, не могъл да
овладее управлението му в нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, напуснал дясното
платно на движение, преминал през лявото и се качил на тротоара в нарушение на
чл.15 ал.1 от ЗдвП.
От
субективна страна е налице непредпазлива форма на виновно поведение на подсъдимия
С. по смисъла на чл.11 ал.3 предл.1-во от НК. Същият не е предвиждал
настъпването на ПТП и последвалата смърт на И.К., но като водач на МПС е бил
длъжен да не превишава разрешената скорост на движение, като предвиди при тази
скорост и възможността да изгуби контрол върху управлението на автомобила,
длъжен е бил да не отклонява автомобила рязко в лява и да контролира същия без
да навлиза в насрещното платно. Ако е изпълнил задължението си като водач на
МПС да управлява автомобила в рамките на разрешената скорост от 50 км/ч подсъдимия е могъл при ситуация на загубване
устойчивостта на управление, да го овладее и върне безпрепятствено в лентата си
за движение и да предотврати ПТП и последвалата от него смърт.
При тези
съображения съдът прие, че подсъдимият К.С.
е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1 б ”в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК
и го призна за виновен по повдигнатото от прокурора обвинение за това, че на
31.01.2010 г., около 20.30 часа в гр. Габрово на бул.”Могильов” в отсечката на
ресторант „Мадлен” и Детска градина „Мики Маус”, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фиат Типо” с рег. № ***, нарушил
правилата за движение, като управлявал МПС непосредствено преди произшествието
със скорост 81,5 км/ч, превишена скорост за населено място, представляващо
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, при предизвикано от него рязко завъртане
на ляво на волана, изгубил контрол върху
автомобила, нарушение на задълженията по чл.20 ал.1 от ЗДвП и напуснал дясната
лента на платното за движение на
автомобила и се качил на левия по посока
на движението си тротоар, нарушение на чл.15 ал.1 от ЗДвП в следствие на което ударил движещия се по тротоара пешеходец И.М.К. ***
с ЕГН *** и причинил по непредпазливост смъртта му.
При определяне на наказанието съдът съобрази разпоредбата на
чл.54 НК и определи наказание при превес на отегчаващите вината
обстоятелства от четири години лишаване
от свобода. Съдът отчете от една страна това, че извършеното от подсъдимия
престъпление се характеризира с една сравнително висока степен на обществена опасност,
с оглед зачестилите престъпления от този вид и това, че е налице отнемане на
живота, макар и по непредпазливост. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът
цени безкритичното отношение на подсъдимия към случилото се и нежеланието му да
съдейства за разкриване на обективната истина. Налице е една житейски
необяснима липса на съпричастност от страна на подсъдимия към семейството на
загиналото момче и в частност към нелепата смърт на един млад човек. От
показанията на свидетелите Д.А., Н.Н., Е.С. и И.Н. се установява, че подсъдимия
е самонадеян шофьор, който кара демонстративно и често с превишена скорост и
който с шофирането си буди страх в тези свидетели и представлява заплаха за
останалите участници в движението по пътищата. В подкрепа на този извод е и
справката от КАТ при ОДП - Габрово от
която е видно, че от 2000 г. до 23.11.2009 г. подсъдимият деветнадесет пъти е санкциониран
от надлежните органи за нарушаване на Закона за движение по пътищата.
Самонадеяното му и безотговорно поведение като шофьор на пътя и нежеланието му
да се съобразява с нормите на закона са една от причините довели до ПТП предмет
на настоящото дело. ОТ друга страна, като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете това, че подсъдимият е млад човек и, че същия е с чисто съдебно минало.
Така определеното наказание от четири години лишаване от свобода подсъдимия
С. следва да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален
общ режим на осн. чл. 59 ал.1 във вр. с
чл.61 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Съдът лиши
подсъдимия С. от право да управлява МПС за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила, на осн. чл.343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК. При
определяне на това наказание съдът отчете горните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства и намери, че подсъдимия е рисков шофьор и за
превъзпитанието му е необходим максимален срок през който същия да бъде лишен
от право да управлява МПС.
При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът взе в предвид това, че наказанието е установена от закона
мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице извършило престъпление,
която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва
отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за
цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове
на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно.
Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има
конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. Тези цели в настоящия случай с
оглед личностовите качества на подсъдимия и характера на извършеното
престъпление, според настоящия състав на съда могат да бъдат постигнати именно
с налагане на описаното по-горе наказания. Съдът намира, че така ще се
постигнат целите както на генералната така и на личната превенция.
Съдът осъди
подсъдимия С. да заплати на частните обвинители В.В.К. с ЕГН *** и М.И.К. с ЕГН
*** направените по делото разноски за адвокат в размер на 1500.00 лева /хиляда
и петстотин лева/.
Съдът осъди
подсъдимия С. да заплати да заплати по сметка на Габровски окръжен съд сумата
от 1093.32 лева /хиляда и деветдесет и три лева и тридесет и две стотинки/ -
направени по делото разноски на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Съдът постанови вещественото
доказателство лек автомобил марка „Фиат Типо” с рег.№ *** да се върне на
собственика М.Н.С. с ЕГН *** ***, след влизане на присъдата в сила.
Съдът постанови веществените
доказателства: студентска лична карта на името на И.М.К.; една банкнота
от 2 лева - емисия
Съдът постанови веществените
доказателства люспи зелена боя и люспи бяла боя иззети от зелен десен
калник на лек автомобил „Фиат Типо", с рег № ***, рентгенография на таз №
1096/31.01.2010 г. на името на Н.Н. ДА СЕ УНИЩОЖАТ след влизане на
присъдата в сила.
В този смисъл е и произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Б.Костова/