№ 794
гр. София, 14.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100604673 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. И.Ю., повереник на частния
тъжител ЕМ. Д. М. срещу присъда на Софийски районен съд, НО, 12 с-в от
02.12.20 г. по НЧХД №16510/19 г., с която подс. Х.С.Н. е признат за
невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК.
При служебна проверка въззивният съд констатира, че подадената
въззивна жалба не е била надлежно администрирана от районният съд.
Въззивната жалба на повереника е бланкетна и в нея общо се твърди, че с
присъдата на районния съд са нарушени разпоредбите на материалния закон
и са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а
обвинението е доказано от обективна и субективна страна, без да са изложени
конкретни аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, не е
посочено на кои доказателства се позовава повереника, има ли искане за
събиране на нови доказателства във въззивното производство и не са развити
съображения относно твърдяната неправилна интерпретация на
доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд.
При това съдържание на постъпилата въззивна жалба от повереника на
частния тъжител, същата не отговаря на законовите изисквания на чл.320,
1
ал.1 от НПК.
Процесуалната разпоредба на чл.320, ал.1 от НПК, тълкувана в
систематическа връзка с разпоредбите на чл.335, ал.4 от НПК, чл.336, ал.2 от
НПК и чл.337, ал.2 от НПК, и във връзка с принципа на чл.15, ал.1 от НПК,
уреждащ правото на защита на подсъдимия, отправя конкретни и завишени
изисквания към съдържанието на въззивната жалба от частния тъжител или
неговия повереник, в сравнение с въззивната жалба от подсъдимия или
неговия защитник /които е допустимо да бъдат бланкетни/. Въззивната жалба
от частния тъжител или неговия повереник, подобно на протеста от
прокурора, трябва да съдържа конкретно формулирани искания и ясна
обосновка на твърденията за неправилност на атакуваната присъда, което
произтича от изискването на цитираните по-горе разпоредби на НПК жалбата
на частния тъжител да е „съответна”. Липсата на конкретни искания или на
аргументирани твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт,
определя като неясни рамките на въззивната проверка, която макар и
служебна, е ограничена от забраната за влошаване положението на
подсъдимия /reformatio in pejus/ без наличието на „съответен протест” от
прокурора или „съответна жалба“ от частния обвинител или частния тъжител.
По тази причина исканията във въззивната жалба на частния тъжител трябва
не само да бъдат формулирани по категоричен и недвусмислен начин, но
едновременно с това е нужно да бъдат ясно аргументирани. В противен
случай не може да се обезпечи ефективно правото на защита на подсъдимия,
тъй като последният изначално не може да организира защитата си, ако не
знае какви са исканията на частния тъжител или на какво са основани, и в
частност тези от тях, които касаят влошаване на положението му.
В конкретния случай, във въззивната жалба на повереника общо се
твърди, че с присъдата на районния съд са нарушени разпоредбите на
материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, а обвинението е доказано от обективна и субективна страна, без да
са изложени конкретни аргументи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт, не е посочено на кои доказателства се позовава повереника, има
ли искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство и
не са развити съображения относно твърдяната неправилна интерпретация на
доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд. Общата и неясна
2
аргументация на въззивната жалба, се приравнява на липса на обосновка.
Предвид изложеното по-горе относно съдържанието на понятието „съответна
жалба“, настоящата такава не отговаря на тези изисквания и съответно не е
годна да иницира въззивно производство. Няма как подсъдимият по делото да
узнае на какви конкретни основания се иска влошаване на неговото
положение, респ. да се защитава по тях.
Предвид изложеното, съдията от първоинстанционния съд, който
администрира жалбата, следва в съответствие с разпоредбата на чл.323, ал.1,
т.1 от НПК да даде указания на повереника да допълни въззивната жалба,
като посочи конкретни аргументи за незаконосъобразност на атакуваната
присъда, както и евентуално да направи искания за събиране на нови
доказателства, като определи 7-дневен срок за изпълнение на указанията. В
случай, че указанията не бъдат изпълнени в този срок, съдията от
първоинстанционния съд следва на основание чл.323, ал.1, т.1 от НПК да
върне въззивната жалба.
По тези съображения, настоящото производство пред въззивната
инстанция следва да бъде прекратено и делото да се върне на районния съд за
надлежно администриране.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по ВНЧХД
№4673/21 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав.
ВРЪЩА делото на районния съд за администриране.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3