Решение по дело №596/2019 на Административен съд - Перник

Р Е Ш E Н И Е

№ 549

гр. Перник, 09.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                  Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар Е. В. и при участието на прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 596/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът В.Ж.И., с ЕГН **********, с адрес: ***  е сезирал съда с иск с правно основание чл. 1, ал.1 във вр. с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Искът е предявен срещу Областна дирекция на вътрешните работи /ОД на МВР/-Перник, с цена на иска, в размер на 300,00 лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - заплатено адвокатско възнаграждение по а.н.д. № ***/2019г. по описа на Районен съд-Перник. В исковата молба се посочва, че с решение № 455 от 15.07.2019г. по АНД № ***/2019г. на районен съд-Перник е било отменено наказателно постановление № 18-1158-005325 от 25.01.2019г. на началник-сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Перник,  с което на ищеца била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Решението на районен съд-Перник е влязло в сила на 31.07.2019г.. В резултат на незаконосъобразния акт, издаден от ответника за И. настъпила имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение, което е в пряка връзка с неправомерните действия на служителите на ответника по издаване на порочното наказателно постановление. Претендира се и присъждане на лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и присъждане на сторените по настоящето делото разноски.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адвокат Д.Д.,*** излага доводи, че искът е доказан по основание и размер и пледира да се уважи в пълен размер. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по иска-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Звездалина Василева изцяло поддържа отговора по исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения иск и предлага същият да се уважи.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № ***/2019г. на Районен съд-Перник, се установява, че с НП №18-1158-005325 от 25.01.2019г.  началник-сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Перник,  е наложил на В.Ж.И., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП административно наказание "Глоба" в размер на 700.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.  Наказателното постановление е обжалвано. Образувано е АНД № ***/2019г. по описа на Районен съд-Перник.  Пред районен съд-Перник, ищеца И. е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв. Красимир Сотиров, от АК-Перник, съгласно пълномощно от 08.07.2019г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното  и платено в брой на 08.07.2019г. възнаграждение за един адвокат по делото на районен Перник  е в размер на 300 лева. С решение № 455 от 15.07.2019г., постановено по АНД № ***/2019г. по описа на Районен съд-Перник НП № 18-1158-005325 от 25.01.2019г. на началник-сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Перник е отменено изцяло. Решението е влязло в сила на 31.07.2019г.

    При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника.  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП № 18-1158-005325 от 25.01.2019г. на началник-сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Перник е отменено като незаконосъобразено с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по ТД №2/2014г. се приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Оспорваното наказателно постановление е отменено. С оглед на това е налице първата от визираните в чл. 204, ал. 1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

Съгласно съдържанието на Договор за правна защита и съдействие от 08.07.2019г. ищецът е възложил на адв. К.С. ***оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред Районен съд-Перник по обжалване на наказателното постановление. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвокатът се е явил в откритото съдебно заседание и е осъществил правна помощ в защита правата на доверителя си. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, издадено срещу ищеца пред първоинстанционния съд същият е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 300 лв. и последният е осъществил процесуално представителство пред въззивния съд.

С оглед на изложеното и като взе предвид, че са налице безспорни доказателства се приема, че във връзка с обжалването пред съда на наказателното постановление, издадено срещу ищеца от началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сума в размер на 300лева за процесуално представителство по АНД образувано пред районен съд-Перник.

Безспорно се установява от приложеното по делото АНД № ***/2019г. на районен съд-Перник, че наказателно постановление № 18-1158-005325 от 25.01.2019г. на началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник е отменено като незаконосъобразно с решение № 455 от 15.07.2019г.. Решението е влязло в сила на 31.07.2019г..  

Не се споделят изложените съображения на ответника свързани с това, че наказателното постановление било отменено само поради това, че не била посочена точната санкция и поради това не се дължало адвокатско възнаграждение. В тази връзка ще се отбележи единствено това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице. Дали и на какво основание е отменен акта, в настоящето производство е без значение, тъй като съдът не може да извършва последващ контрол. Необходима предпоставка по ЗОДОВ е  единствено отмяната на акта, която в случая е налице.

Следващото възражение на ответника е,  че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна помощ във водено съдебно производство, т.е. породена е от облигационно отношение, което не е обвързано с отмененото НП. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.

С оглед на това и като се съобрази напълно с  изложените  в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.

От доказателствата по делото се приема, че за да се защити от наказателното постановление ищецът е ползвал адвокат.  Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното постановление и е взел участие в първоинстанционното производство. Същият е осъществил процесуално представителство. В кориците на АНД № ***/2019г. са приложени пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие. В последният е отбелязано, че договореното възнаграждение е в размер на 300.00лв. и че същото е заплатено при подписване на договора. По въпроса за доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с  Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките в случая са налице- има договор за правна защита и съдействие с  отбелязано в същия плащане в брой. Договорът е приложен по въззивното дело. Следователно същият има значението на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева.

Разгледан по същество предявеният иск за сумата от 300 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.09.2019г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № ***/2019г. по описа на Районен съд-Перник, писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат. Между адвоката и наказаното лице на 08.07.2019г. е сключен договор за правна защита и съдействие по н.а.х.д. № ***/2019г. по описа на районен съд-Перник, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено изцяло в брой при подписване на договора. Така направените разноски представляват имуществена вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в извършено административно нарушение и явяваща се пряка последица от проведеното срещу ищеца административно наказателно производство приключило с отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.  Тези разноски се явяват пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, по което е оправдан ищеца, т. е. се явяват такива, които са включени в обхвата на чл. 4 във връзка с  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране по този ред. Не са налице предпоставките на чл. 5 от ЗОДОВ. Поради това искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен.  Същият е основателен и доказан и искът ще бъде уважен за сумата от 300 лева.

При този изход на спора е основателно и акцесорното искане за присъждане на лихви върху претендираната сума от  300 лв..  Ответникът ще бъде осъден да заплати  законната лихва върху сумата от 300лева, считано от предявяването на исковата молба - 26.09.2019г. до датата на окончателното й изплащане.

ППри този изход от делото ищецът има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно. Разгледано по същество е основателно.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Искът е уважен изцяло и въз основа на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 310лв. /триста и десет лева/, представляващи заплатена държавна такса /10лв./ и  300лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.09.2019г..

 На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на В.Ж.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, по банкова сметка *** “***”АД-Бизнес Център П., IBAN ***, BIG: ***  сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на отмяна  на наказателно постановление № 18-1158-005325 от 25.01.2019г. на началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба-26.09.2019г.  до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на В.Ж.И., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 310 /триста и десет/ лева съдебни разноски по АД № 596/2019г. по описа на Административен съд-Перник.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд-Перник пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

                                                                                               

         СЪДИЯ:/П/