№ 645
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501807 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260140/18.06.2021г., постановено от
Районен съд–Несебър по гр. д. № 356/2020г. С това решение съдът е осъдил „ДЗИ –
Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, п.к. 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К Х Ч – главен
изпълнителен директор и Б А В, Е Й Б и Б Х П – изпълнителни директори да заплатят на
„Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: ********* – притежател на полица и бенефициент,
част от дължимото по групова застрахователна полица № 2024 застрахователно
обезщетение в размер на 3 000 лева, възлизащо общо на 67 053,86 лева, поради настъпило
застрахователно покритие – смърт, вследствие на болест на застрахования
кредитополучател И А П., ЕГН: **********, съставляващо част от остатъчния дълг по
главницата по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 13.06.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. С това решение съдът е осъдил „ДЗИ –
Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, п.к. 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К Х Ч – главен
изпълнителен директор и Б А В, Е Й Б и Б Х П – изпълнителни директори да заплатят на
„Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: ********* – притежател на полица и бенефициент,
част от дължимото по групова застрахователна полица № 2023 застрахователно
обезщетение в размер на 2 000 лева, възлизащо общо на 7 470,20 лева, поради настъпило
застрахователно покритие – смърт, вследствие на болест на застрахования
кредитополучател И А П., ЕГН: **********, съставляващо част от остатъчния дълг по
главницата по договор за потребителски кредит № 19R-L266095/21.02.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. С решението съдът е осъдил „ДЗИ –
Животозастраховане“ ЕАД да заплати на А И П., ЕГН: ********** и Й. ИЛ. П., ЕГН:
1
**********, двамата с адрес в гр. Несебър, ул. „Отец Паисий“ № 31 съдебни разноски в
размер на 880 лева.
Решението е постановено при участието на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК:
********* като съищец по делото.
Подадена е въззивна жалба от „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД против решение №
260140/ 18.06.2021г. В жалбата застрахователното дружество въвежда следните оплаквания:
1) в хода на първоинстанционното производство не са събрани достатъчно
доказателства в подкрепа на ищцовото твърдение за настъпили покрити рискове по
Застрахователна програма „Защита на дома и семейството“ въз основа на застрахователно
удостоверение № 854606 по групова застрахователна полица № 2024 с начална дата
21.06.2018г.и Застрахователна програма „Защита на кредита“ въз основа на
застрахователно удостоверение № ********* по групова застрахователна полица 2033 с
начална дата 21.02.2019г.;
2) съдът неправилно е отхвърлил възражението на застрахователя за прилагане на
относимите текстове от Общите условия на застрахователя;
3) съдът неправилно е постановил и в противоречие с общите условия, че
застрахователят трябва да докаже наличието на заболяване преди датата на сключването на
застраховките само и единствено като докаже, че застрахованото лице е било
диагностицирано;
4) районният съд неправилно е приел, че по делото не е проведено пълно и главно
доказване – хроничното дългогодишно сърдечно заболяване не може категорично да бъде
определено като пряка причина за смъртта поради неизвършена аутопсия на починалия, но
всички посочени в заключението на съдебно-медицинската експертиза индикации навеждат
на извод за дългогодишни болестни процеси в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие;
5) съдът е нарушил принципа на равенство на страните и принципа за установяване
на истината.
„ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД иска от въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД не се представлява.
Ответните страни – А И П. и Й. ИЛ. П. представят писмен отговор, в който изразяват
становище за неоснователност на жалбата. Те твърдят, че застрахователното дружество не е
доказало причинно-следствената връзка между заболяванията на техния наследодател,
които са предшествали сключването на застрахователната полица и настъпилата смърт.
Поради това, не са налице предпоставките за изключване на отговорността му. Ответните
страни анализират обстойно заключението на съдебно-медицинската експертиза и мотивите
на съдебното решение и настояват за отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание ответните страни се представляват от адвокат Димитрова от
БАК, която пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна - „Обединена Българска Банка“ АД не изразява становище по
жалбата и не се представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по исковата молба на
АНДР. ИЛ. П. и Й. ИЛ. П. против „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД с правно основание
чл.383, ал.3, вр. чл.382, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за застраховането. Ищците твърдят, че
техният общ наследодател, И А П., е сключил договор за ипотечен кредит на 13.06.2018г. с
„Обединена Българска Банка” АД, по силата на който банката му предоставя кредит в
2
размер на 70 000 лева срещу задължението на П. да върне кредита на 240 месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва за периода от 28.07.2018г. до 28.06.2038г.
съгласно одобрен погасителен план. За обезпечаване на кредита, наследодателят на ищците
учредява в полза на банката договорна ипотека върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.502.424.2.6, находящ се в гр. Несебър, ул. „Отец Паисий“ № 31 с площ
от 106,86 кв. м. (нотариален акт № 200, том IV, рег.№ 7341, дело № 1089/13.06.2018г. на
нотариус с рег.№ 208 на НК). Едновременно с това, за обезпечаване на вземанията си,
банката сключва договор за застраховка на кредитополучателя с „ДЗИ Животозастраховане“
ЕАД чрез групова застрахователна полица № 2024 при следните условия: начална дата на
застраховката – 21.06.2018г., срок на застраховката, равен на срока на кредита - 28.06.2038г.,
притежател на полицата и бенефициент – „Обединена Българска Банка“ АД, месечна
застрахователна премия – 29,17 лева, годишна вноска гаранционен фонд – 0,70 лева;
застрахователни покрития – смърт вследствие на заболяване или злополука; пълна трайна
нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука; временна пълна
нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука. Договорът за застраховка е
сключен с изричното писмено съгласие на кредитополучателя П.. Ищците твърдят, че
техният наследодател е заплащал редовно месечните застрахователни премии и годишната
вноска за гаранционен фонд до настъпването на смъртта му на 08.10.2019г. Ищците
посочват, че задължението на застрахователя е да заплати на „ОББ“ АД обезщетение в
размер на остатъчната стойност на кредита към датата на застрахователното събитие (смърт
или нетрудоспособност), но не повече от 600 000 лева. В исковата молба се посочва, че И П.
е починал на 08.10.2019г. от остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност – факт,
квалифициран като застрахователно събитие и към тази дата остатъкът по кредита е в
размер на 67 053,86 лева. На 30.10.2019г. „ОББ“ АД предявява писмена претенция към „ДЗИ
Животозастраховане“ ЕАД за заплащане на обезщетение в размер на 67 053,86 лева по
полица № 2024 поради смърт на кредитополучателя, но застрахователят отказва.
Ищците твърдят още, че техният наследодател е сключил и договор за потребителски
кредит с „Обединена Българска Банка“ АД на 21.02.2019г., по силата на който банката му
предоставя паричен заем в размер на 8000 лева, които П. се задължава да върне за срок от 96
месеца. За обезпечаване на вземанията си по този договор „ОББ“ АД сключва договор за
застраховка с „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД с групова застрахователна полица № 2033
при следните условия: началната дата на застраховката - 21.02.2019г.; срок на застраховката,
раавен на срока на кредита, но не повече от 120 месеца; бенефициент – „ОББ“ АД; месечна
застрахователна премия – 9,76 лева, годишна вноска за гаранционен фонд – 0,70 лева и
застрахователни покрития – смърт вследствие на заболяване или злополука; пълна трайна
нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука; временна пълна
нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука. Договорът за застраховка е
сключен с изричното писмено съгласие на кредитополучателя П.. Ищците твърдят, че
техният наследодател е заплащал редовно месечните застрахователни премии и годишната
вноска за гаранционен фонд до настъпването на смъртта му на 08.10.2019г. Ищците
посочват, че задължението на застрахователя е да заплати на „ОББ“ АД обезщетение в
размер на остатъчната стойност на кредита към датата на застрахователното събитие (смърт
или нетрудоспособност), но не повече от 35 000 лева. В исковата молба отново се посочва,
че И П. е починал на 08.10.2019г. от остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност –
факт, квалифициран като застрахователно събитие и към тази дата остатъкът по кредита е в
размер на 7 536,51 лева. На 30.10.2019г. „ОББ“ АД предявява писмена претенция към „ДЗИ
3
Животозастраховане“ ЕАД за заплащане обезщетение в размер на 7 536,51 лева по полица
№ 2033 поради смърт на кредитополучателя, но застрахователят отказва.
„Обединена Българска Банка“ АД не предявява иск по застрахователна полица №
2024 и застрахователна полица № 2033, което мотивира наследниците на П. да предявят
такива.
Ищците искат от съда да постанови решение, с което да осъди „ДЗИ
Животозастраховане“ ЕАД да заплати на „ОББ“ АД в качеството му на притежател на
полица и бенефициент, част от застрахователно обезщетение по групова застрахователна
полица № 2024 в размер на 3 000 лева, от общо дължимото обезщетение в размер на 67
053,86 лева, поради настъпило застрахователно събитие– смърт поради болест на
кредитополучателя И А П., представляващо част от остатъчния дълг по договор за ипотечен
кредит от 13.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищците искат от съда да постанови и решение, с което да осъди „ДЗИ
Животозастраховане“ ЕАД да заплати на „ОББ“ АД в качеството му на притежател на
полица и бенефициент, част от застрахователно обезщетение по групова застрахователна
полица № 2033 в размер на 2 000 лева, от общо дължимото обезщетение в размер на 7
536,51 лева, поради настъпило застрахователно събитие– смърт поради болест на
кредитополучателя И А П., представляващо част от остатъчния дълг по договор за ипотечен
кредит от 21.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Исковете са предяви при условията на частичност.
В отговор по чл.131 от ГПК „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД изразява становище за
допустимост и неоснователност на исковете. Ответникът не оспорва факта, че
наследодателят на ищците е застрахован по групова полица 2024 като обезпечение на
ипотечния кредит и по групова полица 2033 като обезпечение по потребителски кредит, но
твърди че договорите са сключени по негово желание, а не от „ОББ“ АД. Това, според
ответника е важно, защото показва съзнателното встъпване на П. в договорното
правоотношение. „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД не оспорва застрахователното събитие и
факта, че е уведомено за него, но оспорва твърдението, че неоснователно е отказало да
изплати обезщетението. Според застрахователното дружество, полиците изключват от
покритие случаите на смърт, причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или
от части от всякакви заболявания, неработоспособност или състояния, за които
застрахованият е знаел или му е била поставена диагноза, или от които застрахованият е бил
лекуван, или за които е провеждал каквато и да е терапия, преди да влезе в сила
застраховката. Дружеството подчертава, че е отказало да изплати обезщетението, защото е
установило, чрез насрещна справка в Националната Здравноосигурителна Каса от
21.11.2019г., че застрахованият е страдал от множество заболявания, диагностицирани преди
сключването на договорите за застраховка, които са в пряка причинно - следствена връзка с
настъпилото събитие - смърт от сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност.
Застрахователят уточнява, че през 2015г. П. е диагноситициран с болестта на Бехтерев и има
данни за стволова стеноза и артериална хипертония, а през 2019г. е диагностициран с
исхемична болест на сърцето. Тези заболявания, според ответника, са причина за смъртта на
Илиан П..
Ответникът твърди, че на 24.04.2018г. наследодателят на ищците подписва
4
заявление, в което декларира знание за факта, че застраховката по ипотечния кредит (полица
2024) не покрива риска „смърт“, която произтича пряко или косвено от предшестващо
заболяване. Застрахованият не посочва да е диагностициран със заболявания към този
момент, с което поставя дружеството в невъзможност да прецени дали да приеме
застраховката при по-висок риск. Застрахованият не сочи заболявания и в застраховката по
потребителския кредит (2033).
Ответното дружество подчертава, че смъртта на П. е резултат от минали заболявания,
които не са оповестени пред него и иска от съда да отхвърли исковете.
С нарочно определение от 04.08.2020г., Районен съд – Несебър конституира като
съищец по делото „Обединена Българска Банка” АД.
В хода на първоинстанционното производство са приети договор за ипотечен кредит
от 13.06.2018г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 200, том 6, рег.№
7341, дело № 1089/13.06.2018г. на нотариус с рег.№ 208 в регистъра на НК, от които се
установява, че „ОББ“ АД предоставя на Илиан П. кредит за закупуване на жилище в размер
на 70 000 лева, който е обезпечен с ипотека. От съдържанието на първия договор е видно, че
наследодателят на ищците се задължава да върне кредита на 240 месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва в периода от 28.07.2018г. до 28.06.2038г., съгласно приложен
погасителен план. По делото е прието извлечение от банкова сметка, от което се установява,
че кредитът е усвоен. Представени са застрахователно удостоверение № 854606 към групова
застрахователна полица № 2024 от 13.06.2018г.; заявление за включване към
застрахователна програма „Защита на дома и семейството”, част 2 групова застраховка
„Живот” от 24.04.2018г. и условия за застрахователно покритие към полица № 2024
Програма „Защита на семейството” от 20.06.2018г., от които се установява, че бенефициент
по застраховката е „ОББ“ АД. От тези доказателства е видно, че наследодателят на ищците
не посочва заболяване в предявения му здравен въпросник, но декларира яснота, че
застраховката не покрива риска „смърт и/или пълна трайна нетрудоспособност, и/или
временна пълна нетрудоспособност“, които произтичат пряко или косвено от здравословно
състояние, предхождащо датата на заявлението и от състояние, за което дружеството не е
уведомено.
По делото е представен договор за потребителски кредит от 21.02.2019г., по силата
на който „ОББ“ АД предоставя на Илиан П. потребителски кредит в размер на 8000 лева със
срок на издължаване 96 месеца. Приложено е извлечение от банкова сметка, от което е
видно, че кредитът е усвоен. По делото е прието застрахователно удостоверение №
********** към групова застрахователна полица № 2033, от които се установява, че
потребителският кредит е обезпечен със застраховка с покритие на риска: смърт, пълна
трайна нетрудоспособност и временна трайна нетрудоспособност, причинени в резултат на
заболяване или злополука.
В хода на съдебното дирене е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
която констатира, че сумите по двата кредита са усвоени изцяло на 21.06.2018г. и на
21.02.2019г., че наследодателят на ищците е правил редовни месечни вноски до датата на
смъртта си и остатъкът от ипотечния кредит към 14.10.2019г. (датата на последната вноска)
е в размер на 67 185,88 лева, а остатъкът по кредита за потребление към 15.10.2019г. е в
размер на 7 470,20 лева. Експертизата констатира също, че Илиан П. е плащал редовно
вноските по договорите за застраховка.
По делото са представени препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
5
наследници № 287/14.10.2019г., от които се установява, че П. е починал на 08.10.2019г. и е
оставил за наследници ищците АНДР. ИЛ. П. и Й. ИЛ. П..
От приложените към делото писмени доказателства е видно, че ищците са направили
искане към застрахователното дружество за изплащане на обезщетенията по полица № 2024
и полица № 2033, при настъпило застрахователно събитие: смърт от заболяване на
кредитополучателя и застрахователят е отказал плащане поради наличие на заболявания,
предхождащи датата на издаване на полиците. Представена е и справка от НОЗК с дата
21.11.2019г.
По делото е извършена и приета съдебно-медицинска експертиза, която заключава,
че Илиан П. е страдал от исхемична болест на сърцето – атеросклеротични процеси в
областта на венечните съдове, които стесняват значително просвета и водят до хронична
коронарна недостатъчност, изразяваща се в недостатъчно кръвоснабдяване на сърдечния
мускул. Според заключението на вещото лице, заболяването е хронично и дългогодишно и
обуславя сърдечна недостатъчност, която се изразява в хроничен венозен застой.
Заболяването е наложило оперативно лечение, което наследодателя на ищците провежда
няколко месеца преди смъртта си чрез поставяне на байпас между аортата и венечните
съдове. Целта на операцията е да се възстанови или подобри кръвоснабдяването на
сърдечния мускул. В заключението вещото лице посочва, че не може да каже категорично
каква е причината за смъртта на П., тъй като не е извършена аутопсия.
В съдебно заседание, вещото лице допълва, че П. е страдал от „миокардиосклероза” -
форма на хипертрофия на миокарда, която свидетелства за дългогодишна хипертонична
болест. Според експерта, в медицинските документи има категорични данни за сърдечна
недостатъчност, която се проявява клинично в отоци по долните крайници и умора при
физически усилия и е резултат от дългогодишно (над 10 години) заболяване. Вещото лице
пояснява, че при П. са налице скалцявания в областта на атеросклеротичните плаки, което
също говори за дългогодишен болестен процес. Експертът твърди, че няма пряка причинно-
следствена връзка между болестта на Бехтерев и смъртта на П. и между хипертоничната
болест и смъртта. В съдебно заседание вещото лице заключава, че съществува причинна
връзка между исхемичната болест на сърцето, за която няма данни да е диагностицирана по-
рано от месец август 2019г. и настъпилата смърт и между запушените коронарни съдове,
които водят да сърдечна недостатъчност и смъртта.
По делото са събрани показанията на свидетелката М Г, която е работила с
наследодателя на ищците и твърди, че не знае той да е страдал от някакви заболявания.
Според Г П. не се е оплаквал дори от високо кръвно, а само от болки в гърба, които са
резултат от болестта на Бехтерев.
Въз основа на изложените факти, които подвежда под приложимите правни норми на
чл.382, ал.1, изр. последно и ал.3 и чл.383, ал.1 от Кодекса за застраховането, районният съд
формира извод за основателност на исковете. За да обоснове този резултат, съдът приема, че
по делото са доказани следните предпоставки: договорите за ипотечен и потребителски
кредит са обезпечени с валидно сключени договори за застраховка "Живот " с бенефициент
– кредитиращата банка; договорите за застраховка покриват рискове, свързани със живота,
здравето и телесната неприкосновеност на кредитополучателя; осъществено е
застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя по време на действието на
договорите за застраховка; кредитополучателят е заплащал вноските по кредитите и
вноските по застраховката до настъпването на смъртта си. Едновременно с това, районният
6
съд дефинира спорния по делото въпрос: представлява ли смъртта на П. покрит/ изключен
риск, респ. съществува ли пряка причинно-следствена връзка между смъртта на
кредитополучателя и заболяванията, за които той е диагностициран преди сключването на
договорите за застраховка: болест на Бехтерев от 2015г. и артериална хипертония от 2015г.
и пряка причинно-следствена връзка между смъртта и заболяването, за което е
диагностициран след сключването на договорите: исхемична болест на сърцето от 2019г. За
да отговори на спорните въпроси, първоинстанционният съд анализира разпоредбата на
чл.362 от КЗ и приема, че към датата на сключване на договорите за застраховка,
наследодателят на ищците е страдал от болестта на Бехтерев (диагностицирана през 2015г.)
и артериална хипертония (диагностицирана през 2015г.), които не са причина за настъпилата
смърт, а при действието на договорите е диагностициран с исхемична болест на сърцето
(2019г.), която е непосредствена причина за настъпилата смърт. В резултат на този извод,
съдът намира, че обезщетение по договорите за застраховка се дължи в размер на
остатъчната част от ипотечния и потребителския кредит.
Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 260140/18.06.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.382, ал.1 от Кодекса за застраховането в редакцията от
01.01.2016г. при застраховка, сключена за обезпечение в полза на кредитор, между
застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице – длъжник, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е
сключен застрахователният договор, включващо главница, лихви и разноски към датата на
настъпване на застрахователното събитие. В случай, че застрахователната сума за дадено
застраховано лице не е с фиксиран размер, ако не е уговорено друго, тя е равна на
непогасената част от главницата, за обезпечението на която е сключен застрахователният
договор, заедно с непросрочените лихви. Когато дължимото обезщетение или
застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор надхвърлят
размера на непогасената част от задължението по изречение първо и след като се извърши
плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на длъжника или на неговите наследници. По
повод изплащането на обезщетение по застраховка, сключена в полза на кредитор,
7
длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до
размера на непогасената част от задължението. Според алинея втора от цитираната правна
норма застрахователния договор между застраховащ, който е кредитор, и застраховател по
повод на имуществено или неимуществено благо на длъжник се сключва в полза на
кредитор за обезпечение на вземането на кредитора само с изрично предварително писмено
съгласие на длъжника, като писменото съгласие не се изисква при обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо. В алинея трета на чл.382 от КЗ са разписани задълженията и
последиците при настъпване на застрахователното събитие смърт на длъжник –
застраховано лице. В този случай кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър
стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на
застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод
изплащането на обезщетение по застраховката в полза на кредитор, наследниците на
длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на
застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от
задължението.
Застраховката в полза на кредитор, сключена от длъжник, е регламентира в чл.383 от
Кодекса за застраховането. Според ал.1 при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният
договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на
застрахователното събитие. В алинея трета са разписани задълженията на кредитора в
случай на смърт на длъжника. Кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър
стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна
застрахователя на застрахователната сума по договора. В този случай наследниците на
длъжника, неговите съдружници или поръчители по кредита имат правата на застрахован,
освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението.
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят извършва плащане към
кредитора до размера на непогасената част от задължението по ал.1.
В конкретния случай от съдържанието на приложените по делото застрахователно
удостоверение № 854606 към групова застрахователна полица 2024 и застрахователно
удостоверение № ********** по групова застрахователна полица 2033 се установява, че
притежател на полиците и бенефициент по двете застраховки „Живот“ е кредиторът
„Обединена Българска Банка“ АД. Това обстоятелство потвърждава твърдението на ищците,
че договорите за застраховка са сключени от кредитодателя за обезпечаване на вземанията
му по договора за ипотечен кредит и по договора за потребителския кредит, поради което
приложение намира нормата на чл.382 от КЗ. Възражението на застрахователното
дружество, че застраховката е сключена по волята и желанието на кредитополучателя не е
доказано, тъй като по делото не се съдържат документи, от които да се заключи, че
наследодателят на ищците е инициирал обезпечаването на двата кредита. Независимо от
вида на застраховката обаче, (сключена по реда на чл.382 от КЗ от кредитор за обезпечение
или сключена от длъжника по реда на чл.383 от КЗ в полза кредитор), кредиторът има
задължението да претендира изплащането на застрахователно обезщетение с грижата на
добър стопанин. В конкретния случай по делото не се твърди и не се установява кредиторът
и бенефициент по двата договора за застраховка да е поискал плащане на обезщетение. При
това положение, наследниците на длъжника правилно и основателно са поискали от
застрахователното дружество да покрие риска от осъщественото застрахователно събитие.
8
Правилен и обоснован е изводът на районния съд, че чл.382, ал.3 от КЗ признава на
длъжника качеството на страна – застрахован по учреденото застрахователно
правоотношение и в това си качество длъжникът, респ. неговите наследници са носители на
паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение на самостоятелно
правно основание. Правилото на чл.382, ал.3, изр. II от КЗ, което е идентично с това на
чл.383, ал.3, изр. IIот КЗ признава на наследниците на длъжника всички права на
застрахован, освен правото им да получат обезщетението до размера на непогасената част от
задължението. При това положение, неизпълнението от кредитора на задължението му да
претендира обезщетението от застрахователя има за последица и дава право на
наследниците на длъжника да претендират същото, а при отказ да предявят иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото в полза на кредитора обезщетение.
Анализът на чл.382, ал.1 от Кодекса за застраховането обосновава извод, че за да е
основателен иска на наследниците на длъжника, трябва да са изпълнени следните
предпоставки при условията на кумулативност: 1. застрахователен договор, сключен в полза
на кредитора за обезпечаване на вземането му по договор за кредит; 2. застрахователно
събитие и 3. покрит риск. В настоящия казус не е спорно между страните в процеса, а от
представените по делото застрахователно удостоверение № 854606 към групова
застрахователна полица 2024 и застрахователно удостоверение № ********** по групова
застрахователна полица 2033 се установява, че между „ОББ“ АД и „ДЗИ
Животозастраховане“ ЕАД са сключени два договора за застраховка „Живот“, по силата на
които застрахован кредитополучател е наследодателят на въззиваемите страни, а притежател
на полицата и бенефициент е „ОББ“ АД. Първият от двата договора е сключен с начална
дата 21.06.2018г. и срок на застраховката, равен на срока на ипотечния кредит (240 месеца),
а вторият договор е сключен с начална дата 21.02.2019г. и срок на застраховката, равен на
срока на потребителския кредит (96 месеца). Застрахователното покритие по двете
застраховки е смърт в следствие на заболяване или злополука; пълна трайна
нетрудоспособност в следствие на заболяване или злополука и временна пълна
нетрудоспособност в следствие на заболяване или злополука. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което е прието без оспорване от страните, се установява, че П. е
заплащал редовно месечните вноски по двата договора и няма неизпълнение от негова
страна.
При това положение, не може да има съмнение, че от фактическа страна е
осъществена първата от двете предпоставки и на изследване подлежи осъществяването на
застрахователното събитие. В процесния случай, от представения по делото препис –
извлечение от акт за смърт № 0086/09.10.2019г. се установява, че Илиан П. е починал на
08.10.2019г. От съдържанието на съобщение за смърт № 14/08.10.2019г. е видно, че
причината за смъртта е сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Тези обстоятелства не
се оспорват от страните. Спорният по делото въпрос е досежно третата материалноправна
предпоставка, а именно: съществува ли причинна връзка между смъртта на П. и
заболяванията, от които същият е страдал преди датата на застраховката, т.е. налице ли е
изключен, непокрит застрахователен риск. Това е и основното възражение на въззивното
дружество, въведено в жалбата. Отговорът на този въпрос е отрицателен и се извежда от
анализа на приложимата норма по чл.362 от Кодекса за застраховането и Общите условия
към застрахователния договор и от събраните по делото медицински документи и
заключение на съдебно-медицинската експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.362, ал.1 от Кодекса за застраховането, при
9
сключването на застрахователен договор, когато застрахователят е поставил въпроси,
застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да
обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от
значение за риска. Това изискване се прилага и за застрахования, когато при сключването на
договора е била поискана информация и от него. Според алинея втора съществените
обстоятелства за риска са само тези, за които застрахователят е поставил въпрос изрично и
писмено. Последиците от поставянето на въпроси са разписани в изр. II – застрахователят не
може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице
преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено
въпрос. Според алинея трета, когато застрахователят е сключил договор, въпреки че
предварително е поставил на застраховащия въпроси и на тях не е отговорено или е
отговорено неясно, застрахователят няма право да прекрати едностранно застрахователния
договор, да откаже плащане или да намали неговия размер на основание, че не е отговорено
или е отговорено неясно. В алинея четвърта и пета на цитираната правна норма са
разписани възможните хипотези при договаряне. Според тези норми, когато застраховащият
е разкрил съществени обстоятелства и застрахователят е сключил застрахователния договор,
застрахователят не може да се позовава на разкритите обстоятелства, за да прекрати
едностранно договора, да откаже плащане или да намали неговия размер. Застрахователят не
може да се позовава и на неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, които са
били проверени от него при сключване на застрахователния договор. Когато не е отговорено
на въпрос или отговорът е неясен, без да има укриване на съществено за риска
обстоятелство, това не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния
договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение.
За целите на застрахователното правоотношение, понятията „злополука“ и
„заболяване“ са дефинирани в Условията за застрахователно покритие към полица № 2024.
Първото понятие е определено като внезапно и неочаквано събитие, което води директно
или чрез непрекъсната последователност от събития до смърт, пълна трайна
неработоспособност или временна пълна нетрудоспособност, а второто понятие е
дефинирано като всяко патологично състояние или състояние на анормално функциониране
на органите на тялото на застрахованото лице, което не е причинено от злополука и
подлежи на обективна диагноза.
В т.3.1, предл.I от Условията на Обезщетение към полица № 2024 са посочени
изключенията от покритие на риска. Това са случаите на смърт, която е причинена от или
произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от всякакви заболявания или
състояния, за които застрахованият е знаел или му е била поставена диагноза, или от които
застрахованият е бил лекуван или за които е получавал лекарства, преди датата на влизане в
сила на индивидуалната застраховка на съответния застрахован клиент. Според Условията
за застрахователното покритие по полица 2033, не се изплаща никакво обезщетение в
случай на смърт, причинена от опортюнистична инфекция, злокачествен неоплазъм или
самоубийство, ако към времето на такава смърт застрахованото лице е имало синдром на
придобита имунна недостатъчност.
Анализът на цитираните разпоредби сочи, че съществените за риска обстоятелства се
установяват посредством поставянето на конкретни въпроси за състоянието на
застрахования кредитополучател. В настоящия случай от съдържанието на приложеното по
делото заявление за включване към застрахователна програма е видно, че на наследодателя
на ищците са предявени въпросите по чл.362 от КЗ, но той не е отговорил, включително и да
10
страда от сърдечно заболяване или заболяване на кръвоносните съдове през последните
десет години преди сключване на договорите. От представените по делото медицински
документи – амбулаторен лист № 001212/06.07.2018г., амбулаторен лист №
000958/22.05.2018г., амбулаторен лист № 000484/12.03.2018г., амбулаторен лист №
000289/08.02.2018г., амбулаторен лист № 000039/04.01.2018г. и амбулаторен лист №
001029/13.05.2016г., всички издадени от д-р Соня Йовчева се установява, че П. е страдал от
болки ставите и гръбначния стълб, за които говори и свидетелката Георгиева. Тези болки,
съдебно-медицинската експертиза свързва с болестта на Бехтерев. От заключението на
експертизата се установява, че преди датата, на която са сключени договорите за
застраховка, наследодателят на ищците е диагностициран с болестта на Бехтерев (2015г.) и
хипертонично заболяване (2015г.) Сред сключването на застраховките, през 2019г. на П. е
поставена диагноза исхемична болест на сърцето.
Болестта на Бехтерев, според заключението на съдебно-медицинската експертиза се
характеризира с изразени деформации на костите, които образуват гръдната клетка и
променят взаимоотношенията и разположението на органите в нея. Според експертизата и
обясненията на вещото лице в съдебно заседание, това заболяване може да има
благоприятстващо значение, но не е причина за настъпилата смърт. Така е, защото
заболяването засяга гръбначния стълб и предизвиква изкривяването му. Лекарствата, които
са изписвани на П. за лечение на тази болест, са противовъзпалителни медикаменти и не
влияят на атеросклерозата и на исхемичната болест на сърцето.
Хипертоничната болест, „миокардиосклероза“ според експертизата и обясненията на
вещото лице представлява заболяване от трети функционален клас, което се развива в
продължение на много години. Това е състояние на коронарните съдове, с което човек може
да живее дълго време без да е диагностициран и без да приема медикаменти. Това
заболяване също може да благоприятства настъпването на смъртта, но не може да бъде
пряка причина за нея.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че през 2019г.
П. е диагностициран с исхемична болест на сърцето, която представлява атеросклеротичен
процес в областта на венечните съдове, води до съществено стесняване на просветата и до
хронична коронарна недостатъчност (недостатъчност в кръвоснабдяването на сърдечния
мускул) и е непосредствена причина за настъпването на смъртта. „….. Пряката причинна
връзка с настъпилата смърт има исхемичната болест на сърцето, запушени коронарни съдове
и от тях сърдечна недостатъчност…..“ Според медицинската епикриза, в периода между
26.08.2019г. и 03.09.2019г. кредитополучателят е опериран от тромб на коронарна
недостатъчност и му е направен байпас на три места. Това заболяване обаче, е открито през
2019г., когато договорите за застраховка са сключени, поради което смъртта, настъпила в
резултат на него, представлява покрит риск и основание за изплащане на застрахователното
обезщетение.
Възражението на „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД, че релевантно за покриване на
риска е страданието, а не диагностицирането на заболяването, е основателно, но не води до
промяна в решаващия извод на съда. Така е, защото тежестта да установи фактите, се носи
от страната, която черпи благоприятни правни последици от тяхното настъпване. В
конкретния случай, вещото лице действително твърди, че П. е страдал от сърдечна
недостатъчност, много преди оперативната интервенция, за което свидетелстват оттоци по
долните крайници и умора при физически натоварвания. Това заключение обаче не е
достатъчно, за да се приеме, че наследодателят на ищците е знаел за заболяването и че
11
смъртта е настъпила в резултат на дългогодишното хронично заболяване. Затова районният
съд е приел, че застрахователят не е доказал възражението си и е приел за дата на
диагностицирането - 20.08.2019г., датата, на която е извършена оперативната интервенция.
Като е достигнал до тези правни изводи, Районен съд – Несебър, е постановил
правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени
във въззивната жалба. Поради това, жалбата на „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД се явява
неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с нормата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред въззивната инстанция, настоящият съдебен състав намира, че трябва да присъди в полза
на въззиваемите извършените от тях разноски за процесуално представителство пред
Окръжен съд – Бургас в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260140/18.06.2021г., постановено от Районен съд –
Несебър по гр. д. № 356/2020г.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление в гр. София, п.к. 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от К Х Ч – главен изпълнителен директор и Б А В, Е Й Б и Б Х П –
изпълнителни директори да заплати на АНДР. ИЛ. П., ЕГН: ********** от гр. Несебър, ул.
Отец Паисий“ № 31, ет.2 и на Й. ИЛ. П., ЕГН: ********** от гр. Несебър, ул. Отец Паисий“
№ 31, ет.2 съдебни разноски в размер на 500 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12