Решение по дело №1581/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 10
Дата: 24 януари 2025 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20241630201581
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Монтана, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630201581 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от
ЗДвП.
С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба Серия К № 8496241 на
ОДМВР - Монтана е наложено на М. И. Д. от гр.С., с посочен електронен
адрес, чрез адв.В. Б. И. от ПАК, административно наказание - ГЛОБА в размер
на 50 (петдесет) лева за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от наложената глоба Д., чрез адв.В. Б. И. от ПАК, моли да
бъде отменен издадения фиш. Претендират се разноски на основание чл.38 от
ЗАдв.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка
с изложените доводи, намира жалбата за допустима и частично основателна.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като видно от данните по
делото е подадена в законния 14-сет дневен срок – съгласно разпечатка от
АИС АНД и надлежно изготвена разписка за връчване на ЕФ, обжалвания ЕФ
е бил връчен на 24.11.2024г., а жалбата е подадена чрез ЕПЕП на 04.12.2024г.,
17:37:52 часа, т.е. в законния 14-дневен срок. Жалбата е подадена чрез ЕПЕП,
подписата с КЕП от адв.И., упълномощен от жалбоподателя Д..
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, с краен
резултат потвърждаване на обжалвания ЕФ, по следните съображения:
1
На 25.12.2023г. в 13:29 часа на РП 2 - 81 при км 96.988 е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство - стационарна видео - радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип АТСС
“SITRAFFIK ERS 400” с идн. № 003059047В8D, че МПС – во - л.а. „А.ХХХ”
с рег. № ХХХХХ се е движил с превишена скорост от 15 км/ч, като
действително отчетената е била 78 км/ч при толеранс приспаднати 3 км/ч, а
именно 75 км/ч при разрешена скорост 60 км/ч извън населеното място с
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26. За установеното
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП (технически погрешно
посочено чл.21, ал.1 от ЗДвП) бил издаден ЕФ Серия К № 8496241 и наложено
съответното административно наказание на основание чл.189, ал.4 вр. с
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50
(петдесет) лева на собственика по регистрация на л.а. – жалбоподателя М. И.
Д..
Процесното администртивно нарушение е установено чрез стационарна
видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
тип АТСС “SITRAFFIK ERS 400”, т.е. със система по смисъла на чл.189, ал.4
от ЗДвП. Този тип средство за измерване е одобрено за страната и е било годно
към датата на установяване на нарушението – 25.12.2023г., видно от Протокол
за проверка № 003 - СГ - ИСИС от 01.02.2023г. на БИМ гр.С., като
периодичността на последващите проверки е една година. Процесната система
е монтирана извън границите на населено място, за което място ограничението
на скоростта е 60 км/ч. Приложения клип на л.4, л.20, л.21 от делото е годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП и
изрично посочва посоката на движение на заснетото МПС, привишило
максимално допустимата скорост в процесния пътен участък, макар и да не е
посочена изрично в ЕФ, както и всички останали изискващи се данни относно
нарушението заснето с процесното АТСС. Процесното нарушение се
установява въз основа на това веществено доказателствено средство и не
налице декларация от страна на собственика на заснетия л.а. по смисъла на
чл.189, ал.5, изр.2-ро вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП, т.е. нарушението е доказано, в
т.ч. и по отношение на автора му в лицето на жалбоподателя М. И. Д..
Видно е от приложения клип (л.4, л.20, л.21 от делото) към ЕФ Серия К
8496241, че посоката на движение на управляваното МПС, превишило
максимално разрешената скорост е от гр.С. - гр.Берковица - гр.Монтана, а
мястото на нарушението е достатъчно ясно посочено в ЕФ имайки предвид
утвърдения образец по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът не уважи искането на
жалбоподателя, направено чрез адв.В. И. от ПАК, позовавайки се на
разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, респ. да се
представят по делото на електронен носител данните от АТСС “SITRAFFIK
ERS 400” с идн. № 003059047В8D относно процесния автомобил и ЕФ, тъй
като намери това искане за неоснователно. То е такова тъй като приложения
2
по делото клип не е нечетим и неавтентичен. Този клип е предоставен на съда
именно на основание чл.5, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, и съдържа всички
изискващи се данни относно процесното нарушение, заснето с АТСС.
Не са били налице и условия за съставяне на АУАН спрямо Д., защото за
процесното нарешение се предвижда само глоба, респ. не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки.
С оглед на прецизност, макар и жалбата да е бланкетна, съдът изиска
справка от ОПУ – Монтана, съдържаща се в писмо № 11-00-2/06.01.2025г.,
съгласно което на основание Заповед № 18/10.09.2021г. от заповедна книга на
обект: ,,РП ІІ-81 „Костинброд -Берковица-Монтана участък от км 8+200 до км
51 + 235.16 и от км 86+289 до км 101 + 199.48“ пътен знак В26 (50) при км.
97+560 - ляво е демонтран, а на км. 96+950 - дясно и на км. 97+200 - ляво са
монтирани пътни знаци В26 (60). Поставените пътни знаци се намират в
близост до гр.Монтана. Въведената забрана с пътни знаци В26 (60) е в сила до
следващото кръстовище или до пътен знак, който я отменя. Като се има
предвид горепосоченото и това, че маскимално разрешената скорост, макар и
извън населено място, е била въведена с пътен знак В26 (60), общото правило
за разрешена скорост от 90 км/ч извън населено място, не важи в процесния
случай.
Съдът имайки предвид чл.189, ал.4 от ЗДвП, а не чл.186, ал.4 от ЗАНН,
определящ минималното законово съдържание на електронния фиш, намира,
че в случая процесния ЕФ съдържа точни данни за мястото на нарушението и
описанието му, а при санкциониране на процесното административно
нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
в т.ч. и по отношение на субект, тъй като е наложено съответното
административно наказание по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Съдът намира, че
процесния ЕФ е издаден съгласно утвърдения образец при условията на
чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП и при спазване изискванията на чл.189,
ал.5 от ЗДвП. По безспорен начин е установено нарушението заснето със
стационарна видео – радарна система в отсъствие на контролен орган и
неговия автор, а протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
на МВР не е съставян, тъй като в процесния случай привишението на
максимално допустиманата скорост не е установено чрез мобилно АТСС. ЕФ е
издаден съгласно утвърдения образец при условията на чл.189, ал.4, изр.
последно от ЗДвП, без да е законово изискващо да се посочи посоката на
движение (посочена е в клипа към обжалвания ЕФ), защото достатъчно ясно
са посочени мястото и времето на извършване на нарушението, а приложената
санкционна норма на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП означава, че нарушението е
извършено извън населено място, изрично посочено в ЕФ.
Видно от данните по делото изрично е приспаднат т. нар. толеранс 3
3
км/ч, като отчената привешена скорост е 78 км/ч при допустима максимално
разрешена скорост 60 км/ч, при което крайната превишена скорост посочена в
ЕФ е 75 км/ч. Доказателствата по делото навеждат данни за поставен пътен
знак В26 с ограничение максималната скорост до 60 км/ч в извън населено
място.
Въз основа на събраните в производството доказателства, правилно
административнонаказващият орган е издал електронен фиш, като правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
При безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина, правилно
и законосъобразно е издаден електронен фиш. Наложеното наказание
съответства на тежестта на извършеното деяние и на личността на
нарушителя,
Неприложими са разпоредбите на чл.34 от ЗАНН, тъй като е издаден
ЕФ, а към момента на постановяване на настоящето решение, считано от
25.12.2023г. не са изминали 4г. и 6м., т.е. към настоящия момент
административнонаказателната отговорност не е погасена по давност.
Настоящият съд намира, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение чрез посочване на чл.21, ал.1 от ЗДвП (според настоящия съд
става дума за техническа грешка), вместо чл.21, ал.2 от ЗДвП. Последното е
технически не прецизно посочено, но може да се измени чрез прилагане
разпоредбата на чл.63, ал.7 от ЗАНН (изм., ДВ бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.) - Съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да: т.1.приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението; Без да е налице съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, нарушената разпоредба е
чл.21, ал.2 от ЗДвП, а не посочената чл.21, ал.1 от ЗДвП, с краен резултат
приложение на посочената в обжалвания ЕФ санкционна норма на чл.182,
ал.2, т.2 от ЗДвП. Съгласно чл.58д от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.) - На обжалване и протестиране подлежат:
1.наказателното постановление; 2. предупреждението по чл.28; 3.резолюцията
за прекратяване на административнонаказателното производство;
4.електронният фиш. ЕФ е изрично посочен като вид акт, който подлежи на
изменение в хипотезата на чл.63, ал.2, т.4 вр. с чл.63, ал.7 от ЗАНН. Тези
разпоредби са действащи след приемане на ТР № 8/16.09.2021г. на
Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II
колегия на ВАС, към който момент не е било така изчерпателно упоменато,
както е направено с разпоредбите на ЗАНН, чрез изм., ДВ бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г. относно видовете актове по чл.58д от ЗАНН.
По безспорен начин е установено нарушението заснето със стационарна
видео – радарна система в отсъствие на контролен орган и неговия автор в
лицето на жалбоподателя М. И. Д., както е в случая, собственик по
регистрация на процесното МПС (съгласно база данни при КАТ – л.5 от
делото), непосочил др. лице ползвател на л.а. в законния срок съгласно чл.189,
4
ал.5 от ЗДвП. Твърденията на жалбоподателя Д. не се подкрепят от събраните
по делото доказателства, но за прецизност обжалвания ЕФ следва да бъде
изменен чрез приложението на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН.
При този изход на делото направеното искане за присъждане на разноски
за адвокатски хонорар съгласно чл.38 от ЗАдв, следва да бъде оставено без
уважение.
На основание гореизложеното и чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.1 от ЗАНН
(изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Елекронен фиш за налагане на ГЛОБА Серия К № 8496241 на
ОДМВР - Монтана, с който на М. И. Д., с посочен електронен адрес, чрез
адв.В. Б. И. от ПАК, е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП, за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
извършеното административно нарушение е еднакво наказуемото по чл.21,
ал.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Елекронен фиш за налагане на ГЛОБА Серия К №
8496241 на ОДМВР – Монтана, в останалата му част, като законосъобразен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Д., направено
чрез пълномощника му адв.В. Б. И. от ПАК, за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар съгласно чл.38 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5