№ 981
гр. Варна , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100500766 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
К.К. Г., ЕГН **********, чрез особения представител адв. А.А., срещу
решение №260029/08.01.2021 г., постановено по гр.д. № 9741/2019 г. на ВРС,
изменено по реда на чл.248 от ГПК с Определение 262393/01.03.2021г., в
частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, жк. „Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6, следните сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК с № 2035/12.03.2019г. по ч.гр.д. № 3839/2019г. по описа на ВРС, 49
състав: сумата от общо 278.24 лева, представляваща сбор от стойността на
абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги по
договори и за периоди както следва: 36,88 лева за периода 18.03.2017г.-
17.06.2017г. по договор за мобилни услуги № *********/09.05.2016г. за
мобилен номер **********; 24,68 лева за периода 18.03.2017г. - 17.06.2017г.
по договор за мобилни услуги № *********/ 21.08.2015г. за мобилен номер
**********; 34,88 лева за периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г. по договор за
мобилни услуги № *********/12.10.2015г. за мобилен номер **********;
1
53,78 лева за периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г. по договор за мобилни услуги
№ *********/ 18.04.2016г. за мобилен номер **********; 26,39 лева за
периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г. по договор за мобилни услуги №
*********/29.05.2014г. изм. с доп. споразумение № *********/28.04.2016г. за
мобилен номер **********; 39,26 лева за 18.02.2017г.-17.06.2017г. по договор
за мобилни услуги № *********/ 10.02.2016г. за мобилен номер **********;
62,37 лева за периода 18.02.2017г.- 17.06.2017г. по договор за мобилни услуги
№ *********/13.12.2013г. и сертификат за пакетни услуги №
*********/21.08.2015г. за мобилен номер ********** и сумата от 688.31
лева, представляваща сбор от дължими лизингови вноски и предсрочно
изискуеми остатъци от дължими лизингови вноски по договори и периоди
както следва: 44,07 лева, представляващи дължими лизингови вноски за
периода 18.02-17.06.2017г. и 131,31 лева, предсрочно изискуем остатък от
дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 09.05.2016г. за мобилно
устройство Sony Xperia M4 Aqua Black; 39,96 лева, представляващи дължими
лизингови вноски за периода 18.02-17.06.2017г. и 9,99лева, предсрочно
изискуем остатък от дължими лизингови вноски по договор за лизинг от
21.08.2015г. за мобилно устройство Sony Xperia Е4 White; 85,77 лева,
представляващи дължими лизингови вноски за периода 18.03-17.06.2017г. и
257,31 лева, предсрочно изискуем остатък от дължими лизингови вноски по
договор за лизинг от 18.04.2016г. за мобилно устройство Sony Xperia M5
Gold; 47,96 лева, представляващи дължими лизингови вноски за периода
18.02-17.06.2017г. и 71,94 лева, предсрочно изискуем остатък от 7броя
лизингови вноски по договор за лизинг от 10.02.2016г. за мобилно устройство
Lenovo A6000 Black, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от подаване на заявлението в съда - 11.03.2019г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излага бланкетно оплакване срещу правилността и
обосноваността на обжалваното решение и се иска неговата отмяна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и
правилност на решението в обжалваната част.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
2
Производството пред ВРС е образувано по предявени „Теленор
България” ЕАД срещу К.К. Г. обективно съединени осъдителни искове с
правно основание 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумата от общо 1512,43лева, формирана като сбор от следните
задължения: 36,88лева, представляваща стойност на абонаментни такси,
потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода 18.03.2017г.-
17.06.2017г. и 74,97лева, частично вземане от цялото в размер на 279,78лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими
по договор за мобилни услуги № *********/09.05.2016г. за мобилен номер
**********; 24,68лева, представляваща стойност на абонаментни такси,
потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода 18.03.2017г.-
17.06.2017г. и 34,98лева, частично вземане от цялото в размер на 49,31лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими
по договор за мобилни услуги № *********/21.08.2015г. за мобилен номер
**********; 34,88лева, представляваща стойност на абонаментни такси,
потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода 18.03.2017г.-
17.06.2017г. и 49,98лева, частично вземане от цялото в размер на 70,45лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими
по договор за мобилни услуги № *********/12.10.2015г. за мобилен номер
**********; 53,78лева, представляваща стойност на абонаментни такси,
потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода 18.03.2017г.-
17.06.2017г. и 77,49лева, частично вземане от цялото в размер на 270,99лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими
по договор за мобилни услуги № *********/18.04.2016г. за мобилен номер
**********; 26,39лева, представляваща стойност на абонаментни такси,
потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода 18.03.2017г.-
17.06.2017г. и 37,47лева, частично вземане от цялото в размер на 135,25лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими
по договор за мобилни услуги № *********/29.05.2014г., изм. с
доп.споразумение № *********/28.04.2016г. за мобилен номер **********;
41,86лева, представляваща стойност на абонаментни такси, потребени и
неплатени далекосъобщителни услуги в периода 18.02.2017г.- 17.06.2017г. и
99,99лева, частично вземане от цялото в размер на 275,29лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими
3
по договор за мобилни услуги № *********/10.02.2016г. за мобилен номер
**********; 103,12лева, представляваща стойност на абонаментни такси,
потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода 18.02.2017г.-
17.06.2017г. и 62,49лева, частично вземане от цялото в размер на 88,04лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими
по договор за мобилни услуги № *********/13.12.2013г. и сертификат за
пакетни услуги № *********/21.08.2015г. за мобилен номер **********;
44,07лева, представляващи дължими лизингови вноски за периода 18.02-
17.06.2017г. и 145,90лева, предсрочно изискуем остатък от 10броя лизингови
вноски по договор за лизинг от 09.05.2016г. за мобилно устройство Sony
Xperia M4 Aqua Black; 39,96лева, представляващи дължими лизингови
вноски за периода 18.02-17.06.2017г. и 19,98лева, предсрочно изискуем
остатък от 2броя лизингови вноски по договор за лизинг от 21.08.2015г. за
мобилно устройство Sony Xperia Е4 White; 85,77лева, представляващи
дължими лизингови вноски за периода 18.03-17.06.2017г. и 285,90лева,
предсрочно изискуем остатък от 10броя лизингови вноски по договор за
лизинг от 18.04.2016г. за мобилно устройство Sony Xperia M5 Gold;
47,96лева, представляващи дължими лизингови вноски за периода 18.02-
17.06.2017г. и 83,93лева, предсрочно изискуем остатък от 7броя лизингови
вноски по договор за лизинг от 10.02.2016г. за мобилно устройство Lenovo
A6000 Black, за които са издадени фактури № №: **********/18.03.2017г., №
**********/18.04.2017г., № **********/18.05.2017г., №
**********/18.06.2017г. и № **********/ 18.07.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-
11.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2035/12.03.2019г. по ч.гр.д. № 3839/2019г. по описа на ВРС, 49 състав.
Ищецът твърди, че по силата на посочените договори за мобилни услуги
за периода 18.02.2017г. - 17.06.2017г. на ответницата са предоставени услуги,
за които същата дължи абонаментни такси и цена на обща стойност
539,35лева. Предвид изпадането й в забава по погасяването им, на
07.06.2017г. операторът е спрял достъпа на ответницата чрез ползваните
мобилни номера до мобилната си мрежа, от който момент и договорните
отношения се считат за прекратени. От този момент е спряно начисляването
4
на абонаментни такси и е започнало начисляване на дължими неустойки за
предсрочно прекратяване на договорните отношения с абоната, които в
случая, се претендират в частичен размер. По силата на сключените между
страните договори за лизинг, ответницата е получила съответните мобилни
устройства срещу лизингова цена, разсрочена на 23 равни месечни вноски.
Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и на основание чл. 12
ОУ, ищецът е обявил всички оставащи до края на договорите лизингови
вноски за предсрочно изискуеми. На 18.06.2017г. на ответницата била
изпратена покана за доброволно плащане, с която е била уведомена за
размера на задълженията й, в т.ч. и евентуално дължимите неустойки, като в
отговор на поканата ищецът е получил плащане на сумата от 100 лева. За
събиране на вземането си ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с което обосновава и
правния си интерес от предприетата форма на защита.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител, в който
изразява становище за неоснователност на претенциите. Оспорва между
страните да се сключени процесните договори, вкл. истинността на същите.
Оспорва представените фактури, като твърди, че посочените в тях суми са
несъответни на сбора потребените услуги посочен в исковата молба. Оспорва
посочените във фактурите услуги да са активирани и реално потребени от
ответницата, вкл. да съществува задължение за плащане на такси за услуги-
спиране на номер, за закупено съдържание от Гугъл плей стор. Твърди да е
налице несъответствие между начисляваните абонаментни такси и
уговорените такива. Прави се възражение за нищожност на неустоечните
клаузи като неравноправни, евентуално се възразява за прекомерност на
същите. Фактурата, с която са били начислени се сочи да няма нужните
реквизите по ЗСч. Оспорва ответницата да е получила вещите предмет на
договорите за лизинг. Възразява и срещу предсрочното им прекратяване,
както и срещу твърдението ответницата да е получила уведомление за това. В
евентуалност, твърди нищожност на клауза от договорите/ОУ
регламентираща възможност потребителят да бъде уведомяван за размера на
задълженията с предоставяне срок за изпълнение считано от датата на
изготвяне на писмото с предупреждение за последиците от неизпълнението.
5
Липсвало и изявление от ищеца за връщане на лизинговата вещ.
Задължението по лизинговите договори се оспорва и по размер.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. В рамките на дължимата служебна
проверка по допустимост на производството съдът констатира, че искът с
правно основание чл.422 от ГПК е предявен по реда на чл.415, ал.1, т. 2 от
ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което се явява процесуално допустим.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Въззивното производство се
развива в рамките на обжалваната част от първоинстанционното решение и
заявените в срок от въззивника оплаквания. Тъй като въззивният съд е такъв
по съществото на спора, посочването на оплаквания, обуславящи порочността
на първоинстанционното решение не е задължителен елемент от въззивната
жалба (арг. чл. 262, ал. 1 ГПК), но очертава предмета на въззивното
обжалване. Жалбоподателят трябва да посочи конкретните фактически
доводи на първата инстанция, които смята за неправилни, както и
основанията за това - процесуални нарушения, включително доказателствена
и/или фактическа непълнота, резултат от тези нарушения и искания във
връзка с това, необоснованост, неточно приложение на материален закон.
Допустимите процесуални действия на въззивния съд относно фактическата
страна на спора се определят от поведението на страните, които очертават
6
неговия обхват пред въззивната инстанция (арг. чл.260, т. 5 и 6; чл. 266, ал. 2
и 3; чл. 267, ал.1, чл. 269 ГПК). Въззивният съд не е ограничен от
оплакванията в жалбата само когато служебно проверява допустимостта на
въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно
решение и неговата допустимост в обжалваната част, правилността в
случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или
характера на заявеното искане, както и за точното приложение на
императивните материалноправни норми и за правната квалификация на
спора. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от
обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея
конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови
факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното
производство. Бланкетната въззивна жалба е допустима, но сезира въззивния
съд да извърши проверка само в рамките на служебните му задължения; може
да бъде допълнена до изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, но след това
възможностите на въззивника да сочи пороци на решението, обуславящи
неговата неправилност и във връзка с това да прави доказателствени искания,
са преклудирани. Ако бъде сторено, недопустимо е въззивният съд да се
произнася по нововъведените оплаквания, както и по доказателствените
искания, свързани с установяването и преодоляването на уточнените пороци
на първоинстанционното решение, без значение дали се въвеждат фактически
твърдения и/или се сочат и представят доказателства.
В разглеждания случай въззивната жалба, с която настоящата инстанция
е сезирана, е напълно бланкетна, като в нея не са изложени абсолютно
никакви конкретни оплаквания извън общата формулировка за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Въведените след срока за обжалване
на първоинстанционното решение нови фактически твърдения, не следва да
бъдат разглеждани поради забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК, още повече, че
същите се свеждат единствено до генерално и бланкетно препращане към
всички поддържани в първата инстанция възражения, без същите да са
конкретизирани.
Съдът не споделя тези бланкетни оплаквания и намира подадената жалба
за неоснователна. При служебно извършената проверка на
законосъобразността на акта и при липсата на конкретни оплаквания, съдът
7
намира, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си не е
нарушил императивни разпоредби на закона. Дадената правна квалификация
на спора кореспондира на наведените в исковата молба фактически
твърдения. Не се констатира порок във формата на процесните договори, до
какъвто единствено се свежда дължимата от съда служебна проверка за
валидност на сделките. От друга страна при справка с договорите и общите
условия съдът не констатира при уговаряне на клаузите, относими към
пренесената на въззивна инстанция част от спора, страните да са се
отклонили от императивни разпоредби, уреждащи защитата на потребителя.
С обжалваното решение е уважен единствено искът за абонаментни такси,
цена за услуги и лизингови вноски до прекратяване на договорите, които са
индивидуално уговорени съобразно избрания от потребителя продукт и
ценови план, поради което не са неравноправни, а са дължими срещу
потребените услуги по действащ договор. Претенцията за предсрочно
изискуемите лизингови вноски не попада в някой от фактическите състави на
чл.143 от ЗЗП, тъй като е съизмерима с претърпяната от лизингодателя вреда
от лишаване от ползването върху лизинговата вещ след прекратяване на
договора, при липса на данни същата да е върната. Извършената от
първоинстанционния съд проверка за неравноправни клаузи е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което с
оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция препраща към
мотивите в тази част. Досежно размера на претенцията задължението на съда
по чл. 162 от ЗЗД е осъществено в съответствие с даденото задължително
тълкуване на нормата на чл.76, ал.2 от ЗЗД. Налага се изводът, че
постановеният съдебен акт е правилен като краен резултат.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция
разноски в размер на 150 лева, изразяващи се в заплатен депозит за особен
представител.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260029/08.01.2021 г., постановено по гр.д.
№ 9741/2019 г. на ВРС, изменено по реда на чл.248 от ГПК с Определение
№262393/01.03.2021г., в частта, с която е прието за установено, че К.К. Г.,
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Никола Кънев” № 11, вх.
А, ет. 3, ап. 16, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост” 4, Бизнес парк
София, сграда 6, следните сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 2035/12.03.2019г. по ч.гр.д. №
3839/2019г. по описа на ВРС, 49 състав:
- сумата от общо 278.24 лева, представляваща сбор от стойността на
абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги по
договори и за периоди както следва: 36,88 лева за периода 18.03.2017г.-
17.06.2017г. по договор за мобилни услуги № *********/09.05.2016г. за
мобилен номер **********; 24,68 лева за периода 18.03.2017г. - 17.06.2017г.
по договор за мобилни услуги № *********/ 21.08.2015г. за мобилен номер
**********; 34,88 лева за периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г. по договор за
мобилни услуги № *********/12.10.2015г. за мобилен номер **********;
53,78 лева за периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г. по договор за мобилни услуги
№ *********/ 18.04.2016г. за мобилен номер **********; 26,39 лева за
периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г. по договор за мобилни услуги №
*********/29.05.2014г. изм. с доп. споразумение № *********/28.04.2016г. за
мобилен номер **********; 39,26 лева за 18.02.2017г.-17.06.2017г. по договор
за мобилни услуги № *********/ 10.02.2016г. за мобилен номер **********;
62,37 лева за периода 18.02.2017г.- 17.06.2017г. по договор за мобилни услуги
№ *********/13.12.2013г. и сертификат за пакетни услуги №
*********/21.08.2015г. за мобилен номер ********** и
- сумата от общо 688.31 лева, представляваща сбор от дължими
лизингови вноски и предсрочно изискуеми остатъци от дължими лизингови
вноски по договори и периоди както следва: 44,07 лева, представляващи
дължими лизингови вноски за периода 18.02-17.06.2017г. и 131,31 лева,
9
предсрочно изискуем остатък от дължими лизингови вноски по договор за
лизинг от 09.05.2016г. за мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black;
39,96 лева, представляващи дължими лизингови вноски за периода 18.02-
17.06.2017г. и 9,99лева, предсрочно изискуем остатък от дължими лизингови
вноски по договор за лизинг от 21.08.2015г. за мобилно устройство Sony
Xperia Е4 White; 85,77 лева, представляващи дължими лизингови вноски за
периода 18.03-17.06.2017г. и 257,31 лева, предсрочно изискуем остатък от
дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 18.04.2016г. за мобилно
устройство Sony Xperia M5 Gold; 47,96 лева, представляващи дължими
лизингови вноски за периода 18.02-17.06.2017г. и 71,94 лева, предсрочно
изискуем остатък от 7броя лизингови вноски по договор за лизинг от
10.02.2016г. за мобилно устройство Lenovo A6000 Black,
- ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на
заявлението в съда - 11.03.2019г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА К.К. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул.
„Никола Кънев” № 11, вх. А, ет. 3, ап. 16, да заплати на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк.
„Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 150 лева,
представляваща сторени във въззивното производство разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10