№ 14
гр. Кюстендил, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500301 по описа за 2021 година
Застрахователна компания „*********“ АД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „***************“ ***********, чрез пълномощника
адв.Д.Т., обжалва Решение № 260103/18.02.2021 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д.№ 934 по описа за 2020 г. на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС - Кюстендил е осъдил
Застрахователна компания „*********“ АД да заплати на К.К. П. – А. с ЕГН
**********, сумата от ***** лева , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени й като резултат от смъртта на сестра й Е.К. П. – Г.,
настъпила вследствие на реализирано ПТП с МПС „*******************“, рег. №
************, управлявано от Е.Б.С. и застраховано по задължителна застраховка
„*************“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от *********** г.
до датата на окончателното изплащане на главницата, а за разликата до пълния
предявен размер от ********** лева е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан,
съответно претенцията за присъждане на законна лихва от датата на деянието –
******** г до ******** г. вкл. е оставил без уважение като погасена по давност;
осъдил е ответника да заплати на ищцата *********** лева деловодни разноски с
оглед уважената част от иска.
Въззивното дружество обжалва изцяло постановеното първоинстанционно
решение с аргументи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че
1
присъждайки обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, съдът неправилно е
възприел, че същата има качество на увредено лице, като не се е съобразил със
задължителните указания по тълкуване на закона, дадени в ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Акцентира върху обстоятелството, че по делото не
са събрани доказателства за наличие на изключителен случай по смисъла на
цитираното ТР, нито за преживени от ищцата морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка.
Иска се изцяло да бъде отменено обжалваното решение с постановяване на
ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна К.К.
П. - А., чрез пълномощника адв. Г.Г. от САК, с който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба.
Твърди се, че по делото по безспорен начин са доказани претърпените от ищцата
неимуществени вреди, вследствие смъртта на пострадалата, които надхвърлят
обичайните болки и страдания в обществото и отговарят на посочените в ТР № 1/2016
г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, предвид което се приема, че същата страна има
право на обезщетение.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаването на
първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивното
производство.
В срока за отговор е подадена и насрещна въззивна жалба от К.К. П. – А. чрез
пълномощника адв. Г.Г. от САК, насочена против Решение № 260103/18.02.2021 г.
постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 934 по описа за 2020 г. на същия
съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата от ***** до **********
лева.
Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано и при постановяването му районният
съд е нарушил принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, присъждайки
обезщетение в занижен размер с оглед претърпените неимуществени вреди. Счита се,
че по делото са доказани по безспорен начин претърпените от ищцата неимуществени
вреди и че ищцата попада в кръга на правоимащите лица, съгласно в ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС с право да получи обезщетение в справедлив размер.
Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок отговор по насрещната въззивна жалба не е
депозиран.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба са допустими, доколкото същите са подадени в законоустановения срок
и от надлежна страна и са насочени срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт.
По същество окръжният съд намира следното:
2
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи в жалбите, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна
разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) , урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка
"*************", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав,
от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор
за застраховка "*************" между делинквента и ответника – застраховател.
Правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната
жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата е от кръга на увредените
лица, които притежават субективно право на застрахователно обезщетение за
причинените им неимуществени вреди при смърт на близък, респ. ако притежава
активна материална легитимация в настоящия процес, какъв е интензитетът и обемът
на причинените им неимуществени вреди.
Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25. V. 1961 г. и
ППВС № 5/24. ХI. 1969 г., както и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в съответния установен по делото случай е
справедливо да бъдат обезщетени.
Прието е, че макар и братята и сестрите да са част от най-близкия родствен и
семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях,
причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи
заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди по изключение,
когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
3
съответната родствена връзка- т.е.правото да получат обезщетение не е абсолютно и не
може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
В настоящото производство са събрани в достатъчен обем доказателства за
значително по-интензивна от обичайната за този вид родствени връзки такава, което
обуславя материално-правната легитимация на ищцата.
От гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако
са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Значимостта на психотравмата е свързана с близостта и привързаността
между ищцата и сестра й. Връзката между двете сестри е била изключително силна до
степен на симбиотична, т. е. те са били силно зависими една от друга за дълъг период
от време. В случая по-зависимата страна е ищцата, тъй като за нея са полагани
грижите, тя е протектираната. Това е оказало значение за начина, по който преживява
загубата на сестра си, като продължава да търси по-голяма близост и да общува с
нейните деца, за да компенсира психическите щети от загубата на толкова близък
човек. Загубата е основната причина за състоянието й, в което е от доста
продължителен период – от м.май *******г.до настоящия момент.
От друга страна, спорни са и въпроси, които касаят прилагането на
критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. По
този въпрос съществува задължителна съдебна практика, в съответствие с която е
постановен атакуваният съдебен акт – ППВС № 4/1968 г. В същото е разяснено, че
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.
52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е
обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в
случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните
отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съобразяването на
критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай.
Съгласно практиката на ВКС, като например: решение № 66/03.07.2012 г. по т.
д. № 619/2011 г. на II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на II т.
о., при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
4
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на отговорност на
застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз
на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на
увреждането. В настоящия случай, при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди на ищеца, районният съд е съобразил изяснените в
задължителната практика на ВКС критерии и е взел предвид установените по делото
релевантни обстоятелства, като ги е оценил адекватно поотделно и в тяхната
съвкупност. Извършената от съда преценка досежно дължимия размер на
обезщетението е към датата на събитието, което сочи на отчитане от съда на социално-
икономическите условия в страната към този конкретен момент, съответно на основата
за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие.
Ето защо, въззивният съд намира, че преценката на отделните факти по делото от
значение за определяне размера на обезщетението при спазване на принципа за
справедливост е адекватна, което сочи на обоснованост на съдебния акт Преценени
поотделно и в съвкупност, горните обстоятелства водят до извод, че решението е
законосъобразно и правилно и ще бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, за настоящата инстанция не се дължат разноски на
страните.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260103/18.02.2021 г., постановено по гр.дело №
934 / 2020 г. на Районен съд – Кюстендил .
Решението е постановено при конституирано трето лице - помагач— А.С.С.,
ЕГН: **********.
Настоящото решение не подлежи на обжалване по арг.от чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5