Решение по дело №473/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 190
Дата: 15 юни 2023 г.
Съдия: Боряна Ангелова Димитрова
Дело: 20222100900473
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Бургас, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Търговско дело №
20222100900473 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Гарант ПП“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“,
бл.122-партер, представлявано от управителя Станислав Иванов Петров, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска“ №26, офис 2, чрез адв. Сава Каров против „ЕИВ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“,
бл.161-партер, представлявано заедно от управителите Емил Тодоров Георгиев и Иван
Василев Киряков, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от
60 149,82 лв., дължима по сключен между страните договор за доставка на битумна
емулсия, необходима за извършването на пътно-строителни дейности, ведно с
обезщетение за забавено плащане за периода 01.01.2022г. до 07.12.2022г. в размер на
5697, 52 лв. и законната лихва от 08.12.2022г.- датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и направените в настоящото и
в заповедното производство разноски. Искът е с правно основание чл.415, ал.1, т.3
ГПК–осъдителен иск, предявен след отхвърляне на заявление по чл.410 ГПК,
във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
С молба от 10.01.2023г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че
главницата от 60 149, 82 лв. е заплатена от ответното дружество на 06.01.2023г.,
поради което не поддържа претенцията по главния иск. Обръща внимание, че това се е
случило след образуване на настоящото производство. Заявява, че е останала
неплатена претенцията за мораторна лихва за заявения период и в предявения размер.
Поддържа и претенцията си за разноски, направени както в заповедното, така и в
настоящото производство: държавна такса в заповедното производство в размер на
1317, 43 лв., държавната такса за настоящото производство в размер на 1316, 95лв.,
адвокатското възнаграждение в размер на 2765 лв. в заповедното производство и 3152
лв. – за настоящото.
В подкрепа на твърденията си представя и ангажира доказателства.
Ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба. Не се е явила в
съдебно заседание и не е ангажирала доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
1
страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
установи следното от фактическа и правна страна :
По делото е представено и прието като доказателство ч.гр.д.№7945/22г. по
описа на БРС, видно от което е, че ищецът е предявил заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което е постановен отказ и му е указано, че в
едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането следва да предяви осъдителен
иск срещу длъжника за претендираните суми. Искът е предявен в срок.
В исковата молба се твърди, че поисканото количество битумна емулсия се е
доставяло от ищеца по заявки от ответника, като са съставяни експедиционни бележки
за всяка една доставка. Въз основа на тях са издавани и изпращани на ответника
фактури за стойността на доставеното количество. По 13 броя от тях, представени по
делото, не е извършено плащане от страна на ответника, въпреки че дългът в
претендирания размер е потвърден от него, в подкрепа на което ищецът е представил
изпратената от ответника молба за потвърждение на вземанията към 31.12.2021г.
Предвид представените доказателства, претенцията на ищеца за сумата от 60 149,82лв.
е основателна. Към настоящия момент, ищецът заяви изрично пред съда, че търсената
сума- главница е погасена от ответното дружество и той не поддържа претенцията си
за осъждането му да я заплати. По тези съображения, като взе предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, а именно извършеното погасяване на главницата,
съдът счита, че на това основание искът следва да се отхвърли, като са останали
дължими само мораторната и законна лихви върху нея.
Претендира се обезщетението за забавено плащане за периода 01.01.2022г.-
07.12.2022г. в размер на 5697,52лв. Безспорно се установи по делото, че сумата по
договора в размер на 60 149,82 лв. е следвало да бъде платена през м.декември 2021г.
Безспорно е, че това не се е случило и след покана от страна на ищеца, поради което
претенцията за обезщетение за забавено плащане е основателна. На основание чл.162
ГПК, съдът приема, че размерът й е 5697,52 лв.
Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане. Макар и осъдителен, искът е такъв по чл.415, ал.1, т.3 ГПК - след подадено
заявление по заповедно производство и предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК, поради
което съгласно чл.422, ал.1 ГПК, се смята за висящ от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта /08.12.2022 г. /, независимо, че заявлението е
отхвърлено.
Относно претенцията за заплащане на разноските на ищеца съобразно изхода на
спора: Както бе посочено, ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№7945/22г. по описа
на БРС и е постановен отказ, поради което и му е указано, че в едномесечен срок от
влизане в сила на разпореждането следва да предяви осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3
ГПК срещу длъжника за претендираните суми. Съгласно ТР 4/2013г., ОСГТК на ВКС,
съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1 респ. чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, както и
разпределя отговорността за заплащането им. Това тълкуване касае чл.415, ал.1 ГПК
като не се прави разлика между хипотезите на чл.415, ал.1 ГПК- по установителните
или осъдителния иск. Искане за присъждане на разноски в заповедното производство е
направено със заявлението. В заповедното производство е внесена държавна такса в
размер на 1316, 93 лв., държавната такса за настоящото производство е в същия
размер; адвокатското възнаграждение в заповедното производство е в размер на 2765
лв. и 3152 лв. – за настоящото. На основание чл.78, ал.1 ГПК, предвид основателността
на претенциите, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски в двете производства.
Мотивиран от изложеното, по-горните съображения, Бургаският окръжен съд
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Гарант ПП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.122-партер, представлявано от управителя
Станислав Иванов Петрон, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска“ №26, офис 2, чрез
адв. Сава Каров против „ЕИВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.161-партер, представлявано заедно от
управителите Емил Тодоров Георгиев и Иван Василев Киряков за осъждането му да
заплати сумата от 60 149,82 /шестдесет хиляди сточетиридесет и девет лева и
осемдесет и две стотинки/ лв., дължима по сключен между страните договор за
доставка на битумна емулсия, необходима за извършването на пътно-строителни
дейности, поради заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЕИВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.161-партер, представлявано заедно от управителите Емил
Тодоров Георгиев и Иван Василев Киряков да заплати на „Гарант ПП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.122-
партер, представлявано от управителя Станислав Иванов Петрон, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Пиротска“ №26, офис 2, чрез адв. Сава Каров сумата от 5697, 52 /пет
хиляди шестстотин деветдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 01.01.2022г. до
07.12.2022г., както и законната лихва върху главницата от 60 149,82 лв., считано от
08.12.2022г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЕИВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.161-партер, представлявано заедно от управителите Емил
Тодоров Георгиев и Иван Василев Киряков да заплати на „Гарант ПП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк“Славейков“, бл.122-
партер, представлявано от управителя Станислав Иванов Петрон, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Пиротска“ №26, офис 2, чрез адв. Сава Каров разноски в размер на
2633,86 /двехиляди шестстотин тридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ лева,
представляващи заплатена държавна такса за настоящото и заповедното производство,
както и сумата от 5917 /пет хиляди деветстотин и седемнадесет/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3