РЕШЕНИЕ
№ 13281
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110139409 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. Н. Б. срещу „Топлофикация София“
ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи
сумата от 3005,92 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от
м.11.2006 г. до м.04.2014 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33, вх. 2,
ап. 24, аб. №111083, и сумата от 3700,21 лева, представляваща лихва за същия период;
сумата от 296,02 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. до м.04.2018 г. и сумата от 115,35 лева, представляваща лихва за същия период;
сумата от 1001,10 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. до м.06.2022 г. и сумата от 45,56 лева, представляваща лихва за този период,
претендирани от ответника и обективирани в извлечение от сметки и фактура за аб. №
111083 и номер на инсталация № **********.
Ищецът твърди, че през месец май 2022 г. е получил от ответното дружество фактура
№ 001901134104 от 30.04.2022 г. за аб. № 111083 и номер на инсталация № **********, в
която било отбелязано, че към 11.05.2022 г. има сума за плащане на обща стойност 8086,22
лв. След направена справка в офис на ответното дружество, било издадено детайлно
извлечение от сметки за номер на инсталация № **********, за които била издадена
гореописаната фактура. Извлечението от сметки било издадено от ответника към 18.07.2022
г. и отразявало задължения за периода от м.11.2006 г. до м.06.2022 г., като за посочения
период начислената сума възлизала на 8 164,16 лева и включвала ТЕ, дялово разпределение
и лихви. След като получил фактурата и се запознал с извлечението, ищецът посетил офис
1
на ответника, за да направи извънсъдебно възражение за изтекла погасителна давност.
Служителите на ответника предложили да подаде типизирано заявление, след като се
запознал с него обаче, ищецът установил, че освен позоваването на изтекла погасителна
давност, е необходимо да се задължи да заплати всички задължения, които не са обхванати
от погасителната давност, както и да признае дължимостта им. Сочи, че фактурите са
издавани за недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33,
вх. 2, ап. 24, на който е даден аб. № 111083 с номер на инсталация № **********. Оспорва
да е собственик/ползвател на имота. Оспорва наличието на облигационно правоотношение.
Евентуално релевира възражение за изтекла погасителна давност, като развива подробни
съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва твърденията на ищеца за липса на облигационни отношения между страните, като в
тази връзка излага, че Никола Трайков Б. и Пенка Михайлова Б.а са дарили на ищеца
процесния имот, което се установявало от Нотариален акт № 112 от 1991 г., запазвайки си
пожизнено правото на ползване върху имота, от което право обаче са се отказали през 2006
г. Развива подробни съображения, че ищецът в качеството си на собственик на процесния
имот, е клиент на ТЕ, както и че същият е обвързан от ОУ за продажба на ТЕ. Излага
подробни твърдения в насока, че е недопустим иск за признаване установено недължимост
на суми, начислени за ТЕ, поради изтекла погасителна давност, като в случай, че искът се
приеме за допустим, то признава същия изцяло по основание за периодите от м.11.2006 г. до
м.04.2014 г. и за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. Моли съда да отхвърли предявения
иск в останалата част. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е подал
насрещна искова молба срещу Т. Н. Б., с която са предявени насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от
924,86 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33, вх. 2,
ап. 24, аб. №111083, ведно със законната лихва считано от 05.01.2023 г. до окончателно
изплащане; сумата от 75,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020
г. до 20.12.2022 г.; сумата от 70,36 лева, представляваща стойност на услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано
от 05.01.2023 г. до окончателно изплащане, и сумата от 10,75 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2020 г. до 20.12.2022 г.
Ищецът по насрещния иск твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът
не е упражнили правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ.
Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат
2
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от
датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по насрещния иск.
Ответникът по него развива съображения за недопустимост на предявените искове. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност и развива подробни съображения в тази насока.
Оспорва наличието на облигационни отношения между страните и навежда подробни
доводи. Сочи, че титуляр на вземанията за дялово разпределение /главница и лихви/ е ФДР,
а не ищецът. Оспорва претенциите за лихви и излага, че липсват доказателства за
поставянето в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С молба от 05.04.2023г. третото лице-помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД е заявил, че дяловото разпределение за процесния период и
имот е извършено законосъобразно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковите молби по първоначалните и насрещните искове са редовни и предявените с
тях искове са процесуално допустими. Релевираното от ответника по насрещните искове
възражение за недопустимост на насрещните осъдителни искове поради наличие на
идентитет с предмета на първоначалните искове е неоснователно. Действително, що се касае
до страните и основанието на исковете, те са един и същи, но не е налице идентитет по
отношение на искането към съда, каквото е изискването н чл. 126, ал. 1 ГПК. Това е така,
защото евентуалното отхвърляне на отрицателния установителен иск води единствено до
установяване на вземането със сила на пресъдено нещо, но не и до пораждане на
изпълнителна сила за ответника по него. Той би могъл да се снабди с изпълнителен лист за
признатите суми, само ако предяви насрещен осъдителен иск за тяхното заплащане. Наред с
това, ответникът по отрицателния установителен иск има интерес да предяви насрещен
осъдителен иск и за да прекъсне течението на погасителната давност за вземанията. Ето
защо не е налице поддържаната от ответника по насрещните искове хипотеза на чл. 126, ал.
1 ГПК.
По предявените отрицателни установителни искове, ищецът следва да установи
наличието на правен интерес от предявения иск, т.е. че ответното дружество е начислило на
ищеца претендираните суми.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на договор за доставка на
топлинна енергия с ищеца, стойността на доставената топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот за исковия период, начина на формиране на претенцията му към ищеца,
включително квотата, за която отговаря ищеца, наличието на обстоятелства, водещи до
3
спиране или прекъсване на давността.
По предявените насрещни осъдителни искове в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна
енергия за процесния период и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже погасяване на дълга.
По отношение на първоначалните искове, съдът намира следното.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице
тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от
1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не
може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.
В конкретната хипотеза, с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че „Топлофикация София“ ЕАД претендира от Т. Н. Б. за периода от
м.11.2006 г. до м.04.2014 г. сумата от 3 005,92 лева, представляваща главница и сумата от
3 700,21 лева, представляваща лихва; за периода м.05.2017 г. до м.04.2018 г. сумата от
296,02 лева, представляваща главница и сумата от 115,35 лева, представляваща лихва; за
периода м.05.2020 г. до м.06.2022 г. сумата от 1 001,10 лева, представляваща главница и
сумата от 45,56 лева, представляваща лихва; че процесният имот е топлоснабден, че
„Топлофикация София“ ЕАД е доставило ТЕ в количеството и с качество посочено в
исковата молба на индивидуализираната стойност, че дяловото разпределение е извършено
от фирмата „Нелбо Инженеринг“ ООД, която фирма за процесния период е извършила
дялово разпределение на стойност, индивидуализирана в исковата молба; че размерът на
претендираните лихви е изчислен математически правилно.
С оглед така изложените безспорни между страните обстоятелства, за ищеца по
първоначалните искове е налице правен интерес от тяхното предявяване, доколкото
ответникът безспорно е начислил срещу него процесните вземания и претендира тяхното
плащане. Също така въпросите, свързани с доставката на топлинна енергия и извършването
4
на услугата дялово разпределение, както и с правилното изчисляване на размера на
процесните суми за главници и лихви са безспорни.
Предмет на установяване по предявените искове /първоначални и насрещни/ е
наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, както и възражението за изтекла погасителна давност.
В тази насока съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В случая от приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 112, том IV, дело
№ 686/1991г. от 29.01.1991г. се установява, че Т. Н. Б. е придобил по силата на дарение
апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Червена звезда“, бл. 33, ет. 1, ап. 24, като
дарителите Никола Трайков Б. и Пенка Михайлова Б.а са запазили за себе си пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота. От приетата декларация от 12.05.2006г.,
вписана в Службата по вписванията се установява, че двамата дарители са се отказали от
правото си на ползване, учредено по силата на описания нотариален акт. От приетото
удостоверение за идентичност, издадено от СО, район „Изгрев“, се установява, че описаният
в нотариалния акт ж.к. „Червена звезда“ е идентичен с ж.к. „Дианабад“.
Следователно, от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по
безспорен начин, че считано от 12.05.2006г. /преди началото на процесния период по
главните и насрещните искове/ Т. Н. Б. е бил единствен собственик и ползвател на
процесния топлоснабден имот, поради което и доколкото не се твърди и не се доказва
имотът да е бил отчужден след това, именно той се явява потребител на доставената в имота
топлинна енергия за битови нужди въз основа на неформалното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД.
По отношение на погасителната давност съдът намира следното.
Ответникът признава, че вземанията за периодите от м.11.2006 г. до м.04.2014 г. и от
м.05.2017 г. до м.04.2018 г. са изцяло погасени по давност. Освен направеното признание,
при отчитане на всички обстоятелства и при липса на доказателства за прекъсване на
давността, давностният срок за вземането за м.04.2018г. е изтекъл през 2021г. – още преди
датата на завеждане на първоначалния иск. Следователно давността е изтекла и за всички
5
вземания за предходни месеци, предмет на първоначалните искове. Съгласно нормата на чл.
119 ЗЗД, с погасяване на главницата се погасява и акцесорното вземане за мораторна лихва,
независимо дали давността за лихвата е изтекла.
Спорен по делото е единствено въпросът за погасителната давност по отношение на
вземанията за периода от м.05.2020г. до м.06.2022г. По този въпрос съдът намира следното.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По отношение на процесните фактури за периода от м.05.2020г. до м.06.2022г. са
приложими общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени на 27.06.2016г. В чл.
32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава
ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно при действието на общите условия от
27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-
дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася.
На следващо място по отношение на давността за вземанията за периода от м.05.2020г.
до м.06.2022г. не е относимо спирането за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. по силата
на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП.
Най-старото процесно вземане от спорния период - за м.05.2020г. е възникнало на
01.06.2020г. /с изтичане на месеца, за който се дължи/ и е станало изискуемо на 15.07.2020г.
/с изтичане на 45-дневния срок за плащане съгласно общите условия/. Считано от тази дата,
тригодишната погасителна давност за вземането за м.05.2020г. изтича на 15.07.2023г. Преди
нейното изтичане, обаче, давността е прекъсната на 05.01.2023г. по силата на предявения от
„Топлофикация София“ ЕАД насрещен иск в настоящото производство. Същото се отнася и
за вземанията за следващите месеци до м.04.2022г. включително. Що се касае до вземанията
за месеците 05.2022г. и 06.2022г., които не са предмет на насрещния иск, давността за тях
изтича на 15.07.2025г., респективно на 14.08.2025г. Ето защо погасителната давност не е
изтекла за което и да било вземане за периода от м.05.2020г. до м. 06.2022г.
С оглед гореизложеното, предявените отрицателни установителни искове за
недължимост на сумата от сумата от 3005,92 лева, представляваща главница за цена на
топлинна енергия за периода от м.11.2006 г. до м.04.2014 г. за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Дианабад“, бл. 33, вх. 2, ап. 24, аб. №111083, и сумата от 3700,21 лева, представляваща
лихва за същия период; както и сумата от 296,02 лева, представляваща главница за цена на
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2018 г. за посочения имот и сумата от
115,35 лева, представляваща лихва за същия период, са основателни и следва да бъдат
6
уважени изцяло.
Предявените отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от 1001,10
лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до
м.06.2022 г. и сумата от 45,56 лева, представляваща лихва за този период, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По отношение на насрещните осъдителни искове съдът намира следното.
Съобразно гореизложеното, по делото се установи, че между страните е налице
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
за процесния период и имот. Установи се също, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
приложимите общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите
/месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е.
потребителят на топлинна енергия изпада в забава за плащане на нейната цена с настъпване
на падежа, без да е необходимо изпращане на покана. Както беше посочено,
обстоятелствата, че имотът е топлоснабден и е доставена топлинна енергия в
претендираното количество и качество са безспорни по делото. Установи се също, че
вземанията за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. – предмет на насрещните искове, не са
погасени по давност, същото се отнася и за лихвите за периода от 15.09.2020г. до
20.12.2022г. Следователно насрещните осъдителни искове за заплащане на цена на
доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху нея са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
При това положение следва да бъдат разгледани релевираните с отговора на исковата
молба по насрещния иск възражения относно материалноправната легитимация на
„Топлофикация София“ ЕАД да претендира цена на услугата дялово разпределение и
относно изпадането на потребителя в забава за плащане на тази услуга, респективно
дължимостта на претендираната лихва. По тези въпроси съдът намира следното.
От представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово
разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Нелбо Инженеринг“ ООД,
като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово
разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи
условия, същите са публикувани. Вземането на ищеца за цена на тази услуга се основава на
възлагането на ищеца, по силата на сключения договор между него и третото лице като
фирма за дялово разпределение на основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ. При това положение и при
безспорния по делото размер на вземането за цена на тази услуга, следва изводът, че
насрещният осъдителен иск за нейното заплащане е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Основателно е, обаче, възражението на ответника по насрещните искове за недължимост
на мораторна лихва върху вземането за цена на услугата дялово разпределение поради липса
7
на забава за плащане. Както беше уточнено по-горе, клаузата на чл. 36, ал. 1 ОУ урежда срок
за плащане единствено за вземанията за цена на доставена топлинна енергия. По отношение
на услугата дялово разпределение, в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на
клиентите. В случая ищецът по насрещния иск не е ангажирал доказателства за наличието
на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до
потребителя покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо насрещния
иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Предвид гореизложеното, предявените насрещни искове за заплащане на сумата от
924,86 лева, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33, вх. 2, ап. 24, аб.
№111083, ведно със законната лихва считано от 05.01.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата от 75,61 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за
периода от 15.09.2020 г. до 20.12.2022 г. и сумата от 70,36 лева, представляваща стойност на
услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва считано от 05.01.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
Предявеният насрещен осъдителен иск за сумата от 10,75 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2020 г. до
20.12.2022 г., следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. По отношение на
първоначалните отрицателни установителни искове е налице хипотезата на чл. 78, ал 2 ГПК,
тъй като с отговора на исковата молба ответникът оспорва единствено възраженията на
ищеца, че не е налице облигационно правоотношение между страните, както и за изтекла
погасителна давност за периода от м.05.2020г. до м.06.2022г., които възражения на ищеца са
неоснователни. По отношение на останалите периоди, предмет на отрицателните искове,
ответникът изрично е признал тяхното погасяване по давност. Както е уточнено с
определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. І г. о., определение №
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 318/25.07.2018 г.
по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. №
3300/2018 г., III г. о. на ВКС; определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК и др., извънсъдебната покана на кредитора до длъжника да плати,
дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на
иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност.
8
Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото
задължение, макар за част от него, или за цялото, да е изтекъл давностният срок, не са
неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на
иск. Ето защо сторените от ищеца разноски по уважените отрицателни установителни
искове следва да останат в тежест на ищеца. Ответникът не е сторил разноски по
първоначалните искове, претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определи на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, които следва да му
бъдат присъдени изцяло.
По насрещните искове ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е сторил разноски за
държавна такса в размер на 100 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер е 100 лева, или общо 200 лева. С оглед уважената част от насрещните искове, на
ищеца по тях следва да бъдат присъдени разноски в размер на 198,01 лева. Ответникът по
насрещните искове Т. Н. Б. е сторил разноски по тях за адвокатско възнаграждение в размер
на 450 лева, платено изцяло в брой. С оглед отхвърлената част, ответникът има право на
разноски в размер на 4,47 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. Н. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Д“, бл. , вх. , ет., ап. , не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Яс“ № Б, сумата от 3005,92 лева, представляваща главница
за цена на топлинна енергия за периода от м.11.2006 г. до м.04.2014 г. за имот, находящ се в
гр. С, ж.к. „Д“, бл. , вх. , ап., аб. №111083, и сумата от 3700,21 лева, представляваща
мораторна лихва за същия период; сумата от 296,02 лева, представляваща главница за цена
на топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2018 г. за посочения имот, и сумата от
115,35 лева, представляваща мораторна лихва за същия период.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Н. Б. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
Т. Н. Б. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1001,10 лева, представляваща
главница за цена на топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.06.2022 г. за имот,
находящ се в гр. С, ж.к. „Д“, бл., вх. , ап. аб. №111083, и сумата от 45,56 лева,
представляваща мораторна лихва за този период.
ОСЪЖДА Т. Н. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Д“, бл. вх. Б, ет., ап. , да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 924,86 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“,
бл. вх. , ап. , аб. №111083, ведно със законната лихва считано от 05.01.2023 г. до
9
окончателно изплащане на вземането, сумата от 75,61 лева, представляваща мораторна
лихва върху тази главница за периода от 15.09.2020 г. до 20.12.2022 г. и сумата от 70,36
лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г.
до м.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от 05.01.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. Н. Б. осъдителен иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10,75 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2020 г. до
20.12.2022 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Т. Н. Б. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 4,47 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Т. Н. Б. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 3 ГПК сумата от 298,01 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Нелбо
Инженеринг“ ООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10