РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. Бургас, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120104089 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИВ. ЦВ. АТ., ЕГН
**********, адрес: *, срещу „К.И.И. Бг“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*, *, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът
не му дължи сумите 3725,97 лева главница, 100 лева разноски по арбитражно дело, 50 лева
съдебни разноски, 4508,75 лева законна лихва върху главницата за периода от 25.06.2009 г.
до подаване на исковата молба, които суми са обективирани в изпълнителен лист от
29.12.2010 г., издаден по т. д. № 2908/2010 г. по описа на СГС въз основа на арбитражно
решение от 25.06.2009 г., по които е образувано изпълнително дело № 20208030402645 по
описа на ЧСИ Т.М..
Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като
задълженията са погасени по давност, защото са изтекли повече от две години от
извършване на последното действие по изпълнителното дело, поради което последното е
прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Процесуалният представител на ответника е посочил, че исковата
претенция е неоснователна, тъй като вземането по изпълнителния лист не е погасено по
давност. След образуване на изп. дело 1387/2011 г. на ЧСИ Н.М. са искани и са извършвани
изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 10.11.2020 г. е
образувано ново изп. д. 10334/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., което е прехвърлено на ЧСИ
Т.М. и е образувано изп. д. 2645/2020 г. Моли се съда да отхвърли исковете и присъди на
1
ответника съдебно-деловодни разноски.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.
На 29.12.2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Профи
кредит България“ ЕООД по т. д. № 2908/2010 г. по описа на Софийски градски съд за
сумите 3725,97 лева главница, ведно със законна лихва от 25.06.2009 г. до окончателното
плащане на сумата, 150 лева разноски по делата.
Видно от приложения препис на изп. дело № 20118410401387 по описа
на ЧСИ Н.М. то е образувано по молба на „Профи кредит България“ ЕООД по така
издадения срещу А. изпълнителен лист от 29.12.2010 г. Образувано е на 28.02.2011 г., като
на същия ден е разпоредено да се извършат справки за длъжника. На 19.03.2011 г. е
получена покана за доброволно изпълнение от А.. На 16.03.2011 г. са изпратени запорни
съобщения до всички банки за запор на банковите сметки на длъжника. На 02.11.2011 г. е
насрочен опис на движими вещи на длъжника, който да се състои на 16.12.2011 г. в гр.
Плевен. Извършени са справки за трудови договори, сключени с длъжника, на 22.05.2012 г.,
22.11.2012 г., 05.11.2013 г. С разпореждане от 10.05.2014 г. е насрочен опис на движими
вещи на длъжника, който да се състои на 18.06.2014 г. С разпореждане от 23.02.2015 г. е
наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника.
На 12.11.2015 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на
опис на движимо имущество на длъжника. На 16.05.2016 г. са извършени справки за
месторабота на А.. На 07.12.2017 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на опис
на движимо имущество на длъжника. На 27.08.2019 г. е постъпила молба за конституиране
на нов взискател - „К.И.И. Бг“ ЕООД въз основа на договор за цесия от 08.08.2018 г. между
дружеството и първоначалния кредитор. Възложено на съдебния изпълнител е да извършва
всички необходими действия по изпълнителното дело. С постановление от 28.08.2019 г.
ответното дружество е конституирано като взискател. С постановление от 10.09.2019 г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На 10.11.2020 г. е депозирана молба от „К.И.И. Бг“ ЕООД до ЧСИ Ц.Н.
за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, по който е
образувано предходното такова. Образувано е изп. д. 20207560410334. На 16.11.2020 г. са
изпратени запорни съобщения до банки. Извършени са справки за задължения към
държавата, за притежавано имущество, за месторабота. Делото е изпратено на ЧСИ М., като
е образувано под номер 20208030402645, за продължаване на изпълнителните действия.
Извършени са справки за недвижимо имущество на длъжника, като на 20.01.2021 г. и
28.01.2021 г. са направени искания за вписване на възбрани. Наложен е запор върху трудово
възнаграждение на длъжника.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира следното:
Настоящият кредитор на вземането по договора за потребителски
кредит, сключен между „Профи кредит България“ ЕООД, от една страна, и от друга – И.А.,
2
се явява „К.И.И. Бг“ ЕООД. Съдът намира, че вземанията са валидно прехвърлени на
ответното дружество, като това се установява от приложените по делото договор за
възлагане на вземания и приложение към него.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, когато вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. По силата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г.
от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване
погасителната давност не спира, докато трае изпълнителният процес. Върховният съд е
приел, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Съгласно т. 10 от цитираното Тълкувателно решение, „когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие“.
С решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ІV гр. отд. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е пояснено, че извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от последното разрешение се прилага от тази дата и то само
3
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това.
В случая съдът намира, че последното валидно изпълнително действие
по първото изпълнително дело № 20118410401387 по описа на ЧСИ Н.М. е извършено на
02.11.2011 г. с насрочване на опис на движими вещи на длъжника, като изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона на 02.11.2013 г. Следователно към 26.06.2015 г.
изпълнителното дело вече е било прекратено по силата на закона, поради което се прилага
вместо цитирана т. 10 от Тълкувателното решение Постановлението на ПВС № 3/18.11.1980
г., което гласи, че при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира, т. е. до 02.11.2013 г. прекъснатата поради образуване на изпълнителното дело давност
е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал.
1, б. ж ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с прекратяването на
изпълнителното производство. От 03.11.2013 г. е започнала да тече нова давност, която е
прекъсната на 10.11.2020 г. (към който момент 5-годишната давност е изтекла) с подаването
на молба за образуване на ново изпълнително дело и искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи. Съгласно цитираното Тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, като изпълнителните действия, извършени по второто изпълнително дело,
прекъсващи давността, са извършени на 16.11.2020 г. чрез налагане на запор върху банкови
сметки на А. и на 20.01.2021 г. и 28.01.2021 г. чрез налагане на възбрани върху недвижими
имоти и запор на трудово възнаграждение.
Следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на
ответника, че действията по първото изпълнително дело, извършени след прекратяването му
по силата на закона, също са били годни да прекъснат давността, тъй като, въпреки
перемпцията да е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искан от
взискателя способ, а следва да образува ново изпълнително дело и перемпцията е без правно
значение за прекъсване на давността.
Действително с решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на
ВКС, IV гр. отд. е прието, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Застъпено е становище обаче, че тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното
дело, а по време на висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност е била
спряна. Следователно и постановките в цитираното решение са неприложими в случая, тъй
като изпълнителното производство, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист,
е било образувано по време на действие на Постановление № 3/1980 г., било е прекратено
по силата на закона отново при действието на това Постановление, както е посочено по-
горе, поради което не могат да се отчетат като прекъсващи давността всички последващи
действия, извършени по него. Към датата на образуване на новото изпълнително дело на
10.11.2020 г. 5-годишната давност за вземането вече е била изтекла.
4
Ето защо предявеният иск по чл. 439 ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 535,46 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „К.И.И. Бг“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, *, че ищецът ИВ. ЦВ. АТ., ЕГН
**********, адрес: *, не му дължи сумите 3725,97 лева главница, 100 лева разноски по
арбитражно дело, 50 лева съдебни разноски, 4508,75 лева законна лихва върху главницата за
периода от 25.06.2009 г. до подаване на исковата молба, които суми са обективирани в
изпълнителен лист от 29.12.2010 г., издаден по т. д. № 2908/2010 г. по описа на СГС въз
основа на арбитражно решение от 25.06.2009 г., поради изтекла погасителна давност за
вземанията.
ОСЪЖДА „К.И.И. Бг“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, *, да заплати на ИВ. ЦВ. АТ., ЕГН **********, адрес: *, сумата 535,46 лева
(петстотин тридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки) съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5