Решение по дело №178/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 214

гр. Видин, 26.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

Десети септември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Касационно АНД №

178

по описа за

2019

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Видин против Решение № 199 от 17.05.2019 г. по АНД № 368/2019 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е отменено НП № 05-0000900 от 11.03.2019 г. на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда” - Видин, с което на „ДКМК“ ЕООД гр.Видин, представлявано от управителя З.Й.Д. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда за извършено нарушение на последния.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че неправилни се явяват изводите на първоинстанционния съд за наличието на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, предвид безспорно осъществения състав на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ и значимостта на охраняваните обществени отношения.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС и потвърди атакуваното НП.

Ответникът „ДКМК“ ЕООД гр.Видин, представлявано от управителя З.Й.Д., редовно призован, представител не се е явил и не е взето становище по постъпилата касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

 Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните съображения:

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която Районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно се установява, че при извършена на 06.02.2019 г., в Дирекция „ Инспекция по труда” Видин, проверка по документи на ответното дружество е установено, че последното като работодател не е изпълнило напълно даденото задължително за изпълнение предписание № 1 от протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 182890 от 28.08.2018г. на Дирекция „ Инспекция по труда” Видин, а именно: в срок до 15.09.2018г. да изплати на Николай Людмилов Живков, работещ в дружеството като «машинен оператор», начислената за месец юни 2018г. работна заплата – чиста сума 321,02 лева и остатък за получаване в размер на 137,02 лева. При проверката било установено, че в дадения за изпълнение срок – 15.09.2018г. работодателят е изплатил чистата сума от 321,02 лева, а остатъка от 137,02 лева е бил изплатен на 04.02.2019г. след срока.

Предвид констатираното, свидетелят Попарданова приела че ответника е допуснал нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и съставила АУАН № 05-0000900 от 06.02.2019г., връчен на представляващия ответното дружество, който изразил несъгласие със съставения акт, тъй като предписанието е било изпълнено.

Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка на 11.03.2019 г. Директора на Дирекция „ Инспекция по труда” Видин издал атакуваното НП, с което на ответното дружество, като работодател било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда за извършеното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

По делото са представени протоколите от извършените на 28.08.2018 г. и 06.02.2019 г. проверки и платежно нареждане за изплатеният на 04.02.2019 г. остатък от 137,02 лева.

При така установената фактическа обстановка Районен съд – Видин приел, че при издаване на атакуваното НП са били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. От една страна нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на констатиране на нарушението, налице е неяснота каква сума не е била изплатена в дадения с предписанието срок, както и че предвид извършеното на 04.02.209г. плащане е налице маловажен случай. По изложените съображения Съдът отменил атакуваното НП.

Касационната инстанция споделя само част от мотивите на решаващия съд и извода му за наличие на маловажен случай на нарушение, но счита, че този извод не обосновава отмяна на НП, а е основание за изменение размера на наложената санкция. За да направи този извод, Съдът съобрази следното:

Работодателят е наказан за нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, като изпълнителното деяние на това нарушение се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая такова е дадено с Протокол № ПР 1828960/28.08.2018 год. по т.1, с който е разпоредено на работодателя да изплати на Николай Людмилов Живков, работещ в дружеството като «машинен оператор», начислената за месец юни 2018г. работна заплата – чиста сума 321,02 лева и остатък за получаване в размер на 137,02 лева в срок до 15.09.2018г.

Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство.

По делото не се оспорва, че начислената за месец юни 2018г. работна заплата на работника Живков – чиста сума 321,02 лева е била изплатена в срока на даденото задължително за изпълнение предписание, а именно до 15.09.2018г., а остатъкът в размер на 137,02 лева е бил изплатен на 04.02.2019г., след дадения срок, но преди извършената последваща проверка на 06.02.2019г..

Действително неизплащането на остатъка от 137,02 лева в дадения с предписанието срок осъществява състава на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ.

Макар съставомерно и доказано, касационната инстанция споделя извода на РС-Видин, че деянието се явява маловажно по смисъла на закона. Според посочената като нарушена норма на закона -  чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Районният съд обаче не е отчел съществуването на привилегирован състав на същото нарушение, установен в чл. 415в от КТ. Цитираната норма на кодекса е озаглавена "Отговорност за маловажно нарушение" и очертава привилегировани състави на всички нарушения на КТ (с изключение на предвидените в ал.2 на същия текст), които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. В този случай работодателят се наказва с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 100 до 300 лв. При тълкуването на цитираната разпоредба се налага извода, че нарушението, което законът квалифицира като маловажно, може да е само за неизпълнение на задължение, вменено на съответното административнонаказателно отговорно лице с разпоредбите на КТ, а не на друг нормативен акт, като същото следва да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, както и от нарушението не следва да са настъпили неблагоприятни за работника или служителя негативни последици, като обратното следва да се установи надлежно пред наказващия орган, респ. пред съда, който е инстанция по съществото на спора.

Касационната инстанция счита, че в случая са били налице всички визирани от разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ предпоставки. Дружеството е наказано за нарушение на разпоредбите на КТ. На второ място, нарушението е било отстранено, като към момента на извършената последваща проверка – на 06.02.2019г. даденото предписание е било изпълнено. Ето защо Съдът намира, че след като същността на даденото предписание се е изразявало в заплащане на всички начислени на работника Живков суми, то с изплащането на чистата сума в дадения срок, а остатъка макар и със закъснение, към датата на съставяне на акта за нарушение, последното е било отстранено. В тази връзка, следва да се отбележи, че нормата наистина изисква само обективна възможност да бъде отстранено нарушението, но при логическото й тълкуване се налага извод, че това отстраняване следва и да се реализира до издаване на наказателното постановление, което изискване в случая е налице. Третата предпоставка на чл.415в, ал.1 от КТ също е била налице. По делото не се твърди и не се установява от събраните доказателства настъпили вредни последици за работника Живков в резултат на изплатеният след дадения срок остатък.

При това положение районният съд е следвало да приложи специалният, привилегирован текст на чл. 415в от КТ. Ето защо настоящата инстанция намира за безспорно, че установеното нарушение покрива признаците, посочени в разпоредбата на чл. 415в от КТ. Като не е приложил същата норма, която е привилегирована спрямо общия състав на нарушението по  чл. 415, ал. 1 от КТ, административнонаказващият орган неправилно е приложил закона, доколкото разпоредбата на чл. 415в от КТ е специален текст, който се прилага приоритетно в случаите, когато са налице неговите изисквания.

Във връзка с горното, както и с оглед постановения отменителен диспозитив от решаващия съдебен състав на РС, следва да се отбележи още, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, на която се е позовал Съдът и според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК..

Тъй като фактите по делото са изяснени, няма пречка настоящата инстанция, прилагайки нормата на чл. 415в от КТ, да се произнесе по съществото на спора, което също е допустимо отново съобразявайки постановеното Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, като измени размера на наложената „имуществена санкция“ от 1 500 лева на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изречение „второ” от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Видин

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Решение № 199 от 17.05.2019 г. по АНД № 38/2019 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е отменено НП № 05-0000900 от 11.03.2019 г. на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда” - Видин, с което на „ДКМК“ ЕООД гр.Видин, представлявано от управителя З.Й.Д. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда за извършено нарушение на последния, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0000900 от 11.03.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин, с което на „ДКМК“ ЕООД гр.Видин, представлявано от управителя З.Й.Д., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева,  за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                              /Н.Дончева/                                         /Н.Витков/

                                                                                        2.

                                                                                           /Б.Борисов/