№ 89
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100600118 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е присъда № 260166/17.11.2021 г. по НОХД №
995/2020 г. на РС-Варна, постановена на 17.11.2021 г., с която подсъдимият Д. АТ. Д., ЕГН
********** е признат за ВИНОВЕН за това, че на 01.07.2017 г. в землището на с. Аврен,
обл. Варна, се заканил с престъпление против личността – с убийство спрямо ПЛ. ЦВ. Н.,
като насочил към него огнестрелно оръжие – пистолет марка, „SIG SAUEBR“ модел „SP
2002“ и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му, поради което и
на основание чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК ВРС му е наложил
наказание „ПРОБАЦИЯ” при съвкупност на следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
Предявеният граждански иск от гражданския ищец и частен обвините Пл. Н. за
претърпените от него неимуществени вреди е уважен до размера на 5000 лева, като е
отхвърлен до пълния размер от 19 520 лева. Разноските, сторени в съдебното производство,
както и държавната такса върху уважения иск са възложени върху подсъдимия.
Производството е по реда на глава ХХI НПК и е образувано по жалба, подадена от
подсъдимия Д. АТ. Д. чрез процесуалния му представител адв. П.Б. срещу присъда
№260166/17.11.2021г., постановена по НОХД № 995/20г. по описа на РС-Варна, 1-ви
наказателен състав. С жалбата и допълнителните мотиви се сочи за неправилност и
необоснованост на постановения първоинстанционен съдебен акт, с доводи, нарушения на
материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание се определя за явно
несправедливо. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или
алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
В срока за обжалване е постъпила жалба и от повереника на гражданския ищец и
1
частен обвинител П.Н. - адв. Ал. А. от АК Варна, с която се изтъква незаконосъобразност на
присъдата в наказателно и гражданско-осъдителната й части, като се иска измяна на
атакувания акт и определяне на по-тежко наказание „Лишаване от свобода“, чието
изпълнение на основание чл. 66 от НК да бъде отложено, както и уважаване на предявения
граждански иск в цялост.
В съдебното заседание представителят на ВОП счита подадената от подс. Д. въззивна
жалба за неоснователна, тъй като не са налице нарушения на материалния и процесуалния
закон. Подадената от частния обвинител и граждански ищец Н. въззивна жалба
прокуратурата счита за основателна поради неприложимостта на нормата на чл. 55 от НК за
конкретния случай, поради което счита, че присъдата следва да се измени и да се определи
наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Представителят на частния обвинител и граждански ищец поддържа въззивната
жалба, a намира въззивната жалба, депозирана от страна на подсъдимия за неоснователна,
поради което моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на сторените
разноски по делото.
В съдебно заседание защитата в лицето на адв. Б. поддържа подадената въззивна
жалба, като намира, че първоинстанционният съд не е направил дължимото по чл. 305, ал. 1
от НПК обсъждане и анализ на гласните доказателства, поради което първоинстанционният
акт страда от липса на мотиви. Навеждат се твърдения, че подсъдимият е действал, за да
защити своя и този на майка си живот и здраве и не е осъществил състава на
претендираното престъпление. Пледира за оправдателна присъда или делото да бъде
върнато за ново разглеждане, въззивната жалба на гр. ищец и частен обвинител да бъде
оставена без уважение.
Защитникът - адв. К. от АК Варна поддържа изложеното от адв. Б., както и
наведените доводи в жалбата, като намира, че присъдата е постановенa при недостатъчно
събрани доказателства за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Моли да
бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Подсъдимият не се признава за виновен и твърди, че е извадил пистолета си с цел
защита. В последната си дума подсъдимият моли за справедливо решение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, както и след извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност, прие
за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят ПЛ. ЦВ. Н. живеел на семейни начала със св. П. Д.а – сестра да
подсъдимия Д. АТ. Д.. Същата била и управител на „Полигрейн“ ЕООД – Варна, в която Н.
работел като организатор на производството. Н. и подсъдимият Д. били земеделски
производители на зърнени култури, като между тях имало траен конфликт, в резултат на
който взаимно се обвинявали, че единия жъне нивите на другия. Причина за конфликта
между двамата били именно неуредените им финансови и семейни отношения.
На 01.07.2017 год. подсъдимият Д. отишъл с наети от него комбайни от гр.Добрич да
жъне в землището на с.Аврен, област Варна. На място имало охранители, наети също от
него. След като посочил на комбайнерите къде да жънат подсъдимият си тръгнал. На същата
дата /01.07.2017 г./ като организатор производство на „Полигрейн“ ЕООД в землището на
с.Аврен, област Варна отишъл и св.П.Н.. Той имал договорка със свидетелите Ю. и С.С.
собственици на ниви в землището, дружеството „Полигрейн“ ЕООД да ожъне 40 дка от
техния парцел, който граничел с този обработван от подсъдимия Д.. Когато св.Н. отишъл в
нивата на св. Ю. и С.С. заварил на място два комбайна, наети от Д. да жънат. Н. се обадил
на св.С. и го попитал, дали той е изпратил комбайните да жънат. След като от него се
уверил, че той не е изпращал комбайни да жънат нивите му, подал сигнал по телефона до
ОДЧ при Четвърто РУ при ОД МВР – Варна за случилото се, както и на свид. П.П., работещ
2
в КТИ, за да провери документите на комбайните. Междувременно Н. разбрал от
комбайнерите, че са били наети именно от подсъдимия Д.. Малко след обаждането в
полицията на място пристигнали служители на охранителна фирма „БГ СОТ“, подсъдимия
Д. заедно със своята майка – З.Ж.. Последните дошли с л.а. „Ауди“, управляван от Д.. На
място между Д. и Н. възникнал скандал, при който двамата се обиждали и спорели за това,
кой следва да ожъне нивата, в която работели комбайните, наети от подсъдимия Д.. На
място пристигнали и семейство С.и, които с носения от тях лаптоп установили, че
действително около половината от тяхната нива е ожъната от комбайнерите, наети от Д. и се
разбрали с последния да „отцепи“ от друга негова нива – 40 дка, които да бъдат ожънати от
св. Н., с който имали уговорка за това. Полицейските служители съставили предупредителни
протоколи на Д. и Н., след което си заминали. Междувременно пристигнал и свид. П. П.,
който извършил проверка на комбайните на подс. Д. и не установил никакви документни
нередовности. Свидетелите С.и си тръгнали, като св. Н. с комбайн започнал да жъне в
парцела, за който св.С.и се били разбрали с подс. Д.. В един момент, докато жънел св.Н. в
края на определения му парцел, подсъдимият Д. навлязъл в неожънатата част с л.а. „Ауди“ и
спрял автомобила, за да препречи пътя на комбайната, управлявана от Н.. Последният спрял
комбайна на няколко метра от автомобила. Подсъдимият слязъл от автомобила, отишъл към
задната част на колата и извадил от купето боен пистолет марка, „SIG SAUER“ модел „SP
2002“ и го насочил към кабината на комбайна, където бил св.Н.. После свалил ръката си,
след което отново насочил оръжието си към Н..
Свидетелят Н. се уплашил, че Д. реално би могъл да изпълни заплахата си. При него
отишъл св.П.П. - инспектор в ОД „Земеделие“ и видял случващото се, както и че Н.,
треперейки се опитвал да се обади по мобилния си телефон, а свид. В.Д. бил при него в
кабината и му давал вода. Малко по-късно пристигнали служители на Четвърто РУ, на които
подсъдимият Д. предал оръжието си, а всички присъстващи на мястото били поканени да се
явят в полицейското управление за изясняване на случая.
В хода на образуваното ДП № 2135/2017 год. по описа на Четвърта РУ при ОД МВР –
Варна била изготвена Експертна справка № 106/31.07.2017 год. от която е видно, че
представения за изследване пистолет марка, „SIG SAUER“ модел „SP 2002“ е „огнестрелно
оръжие“ и е предназначен за стрелба с бойни патрони – 9х19. При проверка на
взаимодействието на частите и механизмите на пистолета, се установява тяхното нормално
взаимодействие. Същият е технически изправен, годен да произведе изстрел, като не се
установяват преправяния, заличавания по оръжието.
В хода на съдебното следствие за установяване на състоянието на св.П.Н. била
назначена и изготвена съдебно – психиатрична експертиза, чието заключение, поддържано
от вещото лице в открито съдебно заседание пред ВРС, ВОС намира за обективно,
компетентно и пълно. От него е видно, че към момента на деянието - 01.07.2017 г., св. ПЛ.
ЦВ. Н. е изпаднал в състояние на – Остра стресова реакция – Ф43.0. Това е състояние на
субективен стрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното
функциониране, което възниква в период на адаптация към значими жизнени промени или
към последиците на стресогенно жизнено събитие. Страдащите имат симптоми на повишена
тревожност, чувство на безперспективност, намаляване на обичайните интереси и контакти,
нарушение на съня и потиснати емоции. Това разстройство се причинява от външен стрес и
обикновено симптомите могат да отзвучат след като лицето се адаптира към ситуацията.
След първоначалната фаза на „зашеметеност“, може да се наблюдава тъга, безнадежност,
липса на радост, нервност, плач, тревога. Лечението на Разстройство на адаптацията – Остра
стресова реакция включва прилагането на психотерапевтични методи на лечение и
използване на психофармакологични средства. Симптоматиката на Остра стресова реакция
отзвучава бързо, обикновено започват и затихват след 24-38 часа и обикновено симптомите
са минимални след 3-10 дни и могат да отзвучат до месец. Към настоящето психиатрично
освидетелстване на ПЛ. ЦВ. Н. не се диагностицират психични разстройства
психиатричното интервю и разговор за моментите свързани с инцидента, води до
дискомфорт при осв. Н..
3
В рамките на първоинстанционното производство, при спазване на съответния
процесуален ред е събран в достатъчна степен доказателствен материал за обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от
фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз основа на анализ на събраните
относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на
решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателства.
В наказателното производство са събрани множество гласни доказателства, а именно:
обясненията на подсъдимия Д.Д., свид. П.Н., св. П. Д.а, св. А.А. /вкл. и прочетените и
приобщени показания по реда на чл. 281 от НПК, дадени в хода на ДП, л.25/, св. П.П., св.
С.Н. /вкл. и прочетените и приобщени показания по реда на чл. 281 от НПК, дадени в хода
на ДП, л. 27/, св. В.Д., св. В.К. /вкл. и прочетените и приобщени показания по реда на чл.
281 от НПК, дадени в хода на ДП, л. 29/, свЯ.Я., св.Ю. С.а, св. С. С., св. С.М. /вкл. и
прочетените и приобщени показания по реда на чл. 281 от НПК, дадени в хода на ДП, л. 41/,
св. Р.Ч., св. И.Т., св. А. Д., св. П.К. /вкл. и прочетените и приобщени показания по реда на
чл. 281 от НПК, дадени в хода на ДП, л. 45/, св. Д.Ф. /вкл. и прочетените и приобщени
показания по реда на чл. 281 от НПК, дадени в хода на ДП, л. 46, св. Н. Н. /вкл. и
прочетените и приобщени показания по реда на чл. 281 от НПК, дадени в хода на ДП, л. 47/,
св. Й.О., св. З.Ж. /вкл. и прочетените и приобщени показания по реда на чл. 281 от НПК,
дадени в хода на ДП л. 31/, които в последващия анализ ще бъдат коментирани и оценени
съпоставено едни с други, както и с писмените доказателства по делото - молба, справки,
докладни записки, протокол за предупреждение на Д.Д. и П.Н., протокол за доброволно
предаване, докладни записки, справка за съдимост и др., инкорпорирани по реда на чл.283 от
НПК, с приетите в хода на съдебното дирене, заключение на съдебно-психиатричната
експертиза.
Първоинстанционният съд резонно разделя гласните доказателства на две групи. В
едната попадат обясненията на подс. Д., в които подробно разказва за отношенията между
него и св.Н.. Подсъдимият категорично не се признава за виновен и твърди, че действията
му са продиктувани от това, че е искал да попречи да бъдат ожънати неправомерно площи,
които не се полагали на св. П.Н.. Допълва, че комбайнът се е движел към неговия автомобил,
бил е близо до него, в който момент майка му /свид.З.Ж./ е започнала да вика от уплаха и го
молела да направи нещо, като това е бил мотивът му да извади от купето на МПС законно
притежавания от него пистолет - „SIG SAUEBR“ модел „SP 2002“. В подкрепа на заявеното
от подсъдимия относно влошените отношения между него и св. Н., както и отчасти за
мотива за използване на оръжието, са и показанията на св.А.П. Антонов, св.З.Ж., св.Н. Н.,
св. С.М..
Свидетелят А.П., който е охранявал подсъдимия, подробно обяснява за конфликта
между подсъдимия Д. и св. Н., като описва това, че лекият автомобил е навлязъл в нивата, за
да попречи пътя на комбайна, но след като той е продължил движение към него, подс. Д. е
извадил и държал в ръката си пистолет, който не бил насочен към комбайна, управляван от
св.Н., а нагоре „към небето“. В тази насока са показанията на св.Ж., майка на подсъдимия,
която посочва, че синът й взел от колата пистолета, за да ги предпази от действията на св.Н.,
да не бъдат премазани от комбайна и го насочил към гумите на комбайна. Свидетелят Н. Н.
(шофьор в охранителната фирма, охраняваща подс. Д.) в унисон с обясненията на св.Ж.,
сочи, че комбайнът, управляван от св. Пл. Н. се насочил „заплашително“ към автомобила на
подсъдимия, който видял в това опасност и извадил пистолета, който бил насочен не към
комбайнера, а към гумата. Управителят на охранителната фирма свид. С.М. на свой ред
споделя, че е възприел приближаването на комбайна спрямо лекия автомобил, след което
забелязал, че подс. Д. е държал свободно в ръката си пистолет.
Всички тези свидетели твърдят, че са възприели обстоятелството, че комбайнът се е
движил към колата (която незнайно как му се е озовала на пътя) и затова подсъдимият
4
извадил пистолета си, като насочеността му е спорна. С оглед противоречивите и нелогични
данни относно факти от значение по делото, съдът не може да ги приеме като напълно
кореспондиращи с обективната истина.
Свидетелите П.К., Д.Ф., И.Т., Р.Ч. и А. Д. са били наети от подсъдимия да ожънат
процесната нива и да извозят продукцията. Те споделят единствено и само възприятията си
по отношение на първия възникнал спор относно нивата, в която са жънали – тази на сем.
С.и и че при заминаването си са забелязали, че лекият автомобил на подс. Д. и комбайна са
били спрени едни до други в другата нива. Не са станали очевидци на други събития.
Техните показания само подкрепят развилия се по-рано спор по отношение на жътвата в
мястото на С.и и твърденията относно позициите на превозните средства.
С нужното внимание, първоинстанционният съд е обяснил защо кредитира отчасти
показанията на разпитаните от тази група свидетели относно случилото се в землището на
с.Аврен, област Варна между подсъдимия и св.Н.. От тях се извличат данни по отношение
на причината за възникналия спор, разположението на лекия автомобил и комбайна в
нивата, както и държането на пистолет в ръцете на подсъдимия. Съдът, вземайки предвид
тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото, както и противоречивите
твърдения относно съществени обстоятелства, намира, че в частта за мотивите на
подсъдимия за използване на оръжието - за самозащита, както и посоката на неговото
насочване, не може да кредитира и да приеме същите за достоверни, тъй като са
разнопосочни и непоследователни.
По отношение на обясненията на подсъдимия предвид тяхната природа, същите
следва да бъдат преценени с оглед тяхната логичност и последователност и да бъдат
съпоставени с останалия доказателствен материал. В конкретния случай съдът кредитира
обясненията на подсъдимия в частта, че отношенията му с пострадалия – св.Н. са били
поначало обтегнати, че на инкриминираната дата е имало размяна на реплики, но не и в
частта, че не е насочвал собствения си пистолет към кабината на управлявания от св. Н.
комбайн, а го е използвал само за защита. В тази им част обясненията на подсъдимия са
неподкрепени от останалите събрани по делото доказателствени материали, обсъдени по
делото, поради което и съдът не ги кредитира и ги намира за израз на защитната позиция на
подсъдимия.
В другата група гласни доказателства първоинстанционният съд е систематизирал
показанията на св. П.Н., св. П. Д.а, св. П.П., св. С.Н., св. В.Д., св. Й.О., св. Ю. С.а, св. С. С.,
св. В.К., св.Я.Я.. Показанията на тези свидетели, са пълни, логични, непротиворечиви и
последователни, поради което и съдът ги кредитира изцяло, като дори и да са налице
непълноти и неточности, то те са пренебрежимо незначителни. Св. Д.а подробно разказва за
развитието на взаимоотношенията между подсъдимия Д. и св. Н., както в миналото, така и
на инкриминираната дата, споделя и за отражението, което е оставило инцидента, върху
психологичното и емоционално състояние на св. Пл. Н..
Св.П., св.Н., свД. и св. О. – очевидци на развилите се събития непротиворечиво
пресъздават случилото се на инкриминираната дата между св. Н. и подсъдимия Д. и са
категорични, че подсъдимият е извадил и насочил притежавания от него пистолет към
кабината на комбайна, където се е намирал св. Н.. Заявеното от тях е взаимосвързано и
допълващо се помежду си и от останалите материали по делото – писмени доказателства,
поради което и съдът кредитира изцяло заявеното от тази група свидетели относно
инкриминираното деяние.
Свид. Ст. С. и свид. Юл. С.а описват само първопричината на разрасналия се
конфликт и постигнатото между страните съгласие да се преотстъпят дължимите 40 дка от
подсъдимия на св. Пл. Н. от друга засята земеделска площ, но не са ставали свидетели на
процесните действия, за които е внесен обвинителният акт.
Св.Я.Я. и св. Вл. К. са полицейските служители, отзовали се и на двата сигнала, които
дават сведения за предварителния спор относно жътвата на нивата и за последвалия
конфликт, при който са установили лекия автомобил и комбайнът, спрени в нивата в
5
непосредствена близост едни до други. Не са станали очевидци на случилото се, а само
пресъздават възприетото от тях и споделените им от двете страни данни.
Свидетелските показания от тази втора група допринасят за изследване на
фактическата обстановка и установяване на обективната истина, поради което съдебният
състав счита, че съвсем коректно ВРС ги е приел за безпристрастни, последователни,
логични и достоверни.
Почти всички свидетели – очевидци споделят за държаното от подсъдимия
огнестрелно оръжие, което дори и самият деец не отрича. Без особено значение е кога той е
бил използван, след като е целял сплашване на свид. Пл. Н.. Използването на огнестрелното
оръжие не може да се тълкува по различен начин освен според предназначението му, годно
да отнема животи. Това само по себе си е достатъчно за изпълнение на състава на
престъплението, а твърдяното субективно намерение у подсъдимия остава несподелено от
съда.
Поради изложеното до тук съдът намира за безспорно доказано авторството на
деянието. Причините за това са следните:
Безспорно се установява, че между лицата е съществувал конфликт, продължаващ
години наред. На 01.07.2017 г. се е създало отново напрежение поради спорните площи от
нивата на сем. С.и, което с намесата на полицейските органи и свидетелите, се е потушило.
Всички свидетели са възприели навлизането на лекия автомобил в неожънатата нива спрямо
комбайна и разположението на двете превозни средства едни към други, след
преустановяване на тяхното движение. Няма спор и относно държането на пистолета от
подс. Д.. Единственият спорен момент се явява насочеността на огнестрелното оръжие,
както и причината за неговата намеса в ситуацията. Според настоящият състав, твърдяните
мотиви за използване на оръжието, а именно с цел самозащита, са житейски неоправдани,
тъй като самият лек автомобил е навлязъл в нетипична за движението му площ и се е
поставил в непосредствена близост до комбайна, за да му препречи пътя. Поради това тезата
на подсъдимия не може да бъде споделена и възприета за достоверна от настоящия състав.
След паркиране на автомобила, комбайнът също преустановил движение, като двете
превозни средства са се намирали успоредно едно спрямо друго. В този момент
подсъдимият е насочил пистолет към комбайна и в частност към свид. Пл. Н..
Изследвайки и анализирайки всички доказателства в тяхната съвкупност, след
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съдът
изгради своето вътрешно убеждение за безспорна установеност на очертаното с
обвинителния акт обвинение и възприема взетото от първоинстанционния съд решение за
правилно и законосъобразно, като единствено възможно.
Подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
престъплението, за което е предаден на съд – по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК, а
именно на процесната дата и място се заканил с престъпление против личността – с
убийство спрямо ПЛ. ЦВ. Н., като насочил към него огнестрелно оръжие – пистолет марка
Зигзауер „SIG SAUER” модел „SP 2002” и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му.
Принципно положение е, че за да бъде осъществен състава на визираното
престъпление, следва заканата да бъде направена по такъв начин, че би могла да възбуди
основателен страх у пострадалия, че престъплението ще бъде осъществено. Това се подкрепя
и от съдебната практика, обективирана в ТР № 53/18.09.1989 г. по н.д. № 47/1989 г., ОСНК:
„Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание,
че заканата би могла да се осъществи“. За съставомерността на деянието е достатъчно
поведението на дееца само да обуславя вероятност от пораждане на решение за
осъществяването на заканата и бъдещо предприемане на действия за изпълнението му. Не е
необходимо и пострадалият действително да се е изплашил, а само да съществува
основание, че заканата за убийство би могла да се осъществи и адресатът да е възприел това.
6
В процесния случай подс. Д. е използвал огнестрелно оръжие, представляващо само
по себе си е средство, което има потенциала да причини смърт. Поради горното за въззивния
съд не остава съмнение, че у свид. Пл. Н. в конкретната обстановка би могъл да бъде
възбуден основателен страх от извършване на престъплението убийство, след като заплахата
е възприета от него. Както е установено от доказателствата по делото (свид. показания и
СППЕ), заканването за убийство не само е могло, а е и възбудило у същия страх от
бъдещото му осъществяване. В този смисъл и настоящият съдебен състав намира, че
действията на подсъдимия Д. към св. Пл. Н. са били със заплашителен характер и с такъв
интензитет, че са били годни да възбудят основателен страх от извършването на
престъпление спрямо св. П.Н.. /в този смисъл е и Решение № 86/18.05.2021 г. на ВКС по
н.д. № 324 /2021 г. , ІІ н.о./.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, като подс. Д. е целял св.
Пл. Н. да възприеме поведението му като действителна заплаха.
Поради всичко изложено, ВОС намира, че ВРС е достигнал до категоричен извод за
съставомерност на деянието, извършено от подс. Д., като законосъобразно е мотивирал
посочената правна конструкция.
Въззивната инстанция не откри нарушение на правилата по индивидуализация на
наказанието при определяне на наложеното наказание. Изводът на проверявания съд, че в
случая намира приложение разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2, б.“б“ от НК, се споделя и от
настоящата инстанция. Освен споменатите многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на доказателства за каквито
и да било други противообществени прояви, добри характеристични данни, историята на
конфликтни отношения между подсъдимия и св. Н., ВОС счита, че като смекчаващо вината
обстоятелство следва да бъде отчетено и продължителността на наказателното
производство. В конкретния случай наказателното производство, водено срещу
подсъдимия, до настоящия момент е с продължителност около пет години, считано от
извършване на деянието, което само по себе си представлява изключително смекчаващо
вината обстоятелство. Нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл.6, т.1 от
ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в разумен срок подлежи на компенсация чрез
отчитането му като фактор, който влияе на процеса на индивидуализация на наказанието. В
този смисъл, видът и размерът на наказанието, наложено на подсъдимия, след замяна на
„лишаването от свобода“ с „пробация“, въззивната инстанция намира за определени при
гарантиране постигане на целите на наказанието - специалната и генералната превенция.
Уважен е гражданският иск за неимуществени вреди до размера на 5000 лева, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
считано от 01.07.2017 г., който размер ВОС намира за адекватен да овъзмезди причинените
от деянието неимуществени вреди. Тъй като обезвредата следва да е достатъчна по размер в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, съдът намира за законосъобразно отхвърлянето му в частта над 5000
лева до предявения размер от 19 520 лева.
По въззивните жалби:
По така направените възражения от защитата на подс. Д., на първо място, ВОС
обоснова защо приема, че първоинстанционният съд е изградил вътрешното си убеждение и
взел законосъобразно решение, съблюдавайки принципите, заложени в чл. 13 и чл. 14 от
НПК. Съдът е провел подробно съдебно следствие, в което е взел в максимална степен
всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина и е изследвал всички
обстоятелства по делото. Усилията на съда и разследващите органи са изиграли своята роля,
за да се достигне до един единствен и законосъобразен извод.
По отношение на възраженията, касаещи свидетелските показания относно
противоречивите им части, както и мотивите за извършване на престъплението, настоящата
инстанция, намира, че:
7
1. Непълнотите и неточностите в кредитираните от съда свидетелски показания са по
детайли, които не могат да окажат влияние върху преценката на съда относно
престъпната дейност на подсъдимия. Обстоятелствата, дали свид. В.Д. е бил в
комбайна, дали св. Желева е била в лекия автомобил, дали св. Пл. Н. е слязъл след
инцидента от комбайна, или не, са неотносими към предмета на доказване, поради
което и не дискредитират в тяхната цялост показанията на свидетелите, в които има
противоречия в тази насока.
2. По-голямата част от свидетелите споделят възприятията си, че лекият автомобил е
навлязъл в нивата и е паркирал с дясна врата към комбайна. В последствие
противоречиви са свидетелските показания за движението на комбайна и паркирането
му в каква позиция спрямо лекия автомобил е станало. Факт е, че няма данни за
съприкосновение между двете превозни средства, както и че след преустановяване на
движението им са се намирали на известно разстояние, успоредно спрямо едни от
други. Това за съдения състав означава, че след като самият подсъдим се е поставил в
положение да бъде пред/до земеделската техника и то в площ, в която тя се е движила
предварително, несъстоятелни се явяват твърденията за заплашително поведение от
страна на свид. Пл. Н.. Поради това не може да се сподели твърдението, че подс. е
защитавал своя и живота на майка си, вадейки огнестрелното си оръжие.
3. Насочването на пистолета към комбайнерната кабина по време на движение на
комбайна или след преустановяването му не оправдава виновното поведение на
подсъдимия, а само по себе си осъществява състава на чл. 144 НК.
4. Уплахата, макар и несъставомерен елемент, се е установила и е обсъдена в СППЕ,
която ВРС законосъобразно е приел за обективна, компетентна и пълна. В
действителност посещението на свид. Пл. Н. в Спешна помощ в ДКЦ „Св. Иван
Рилски-Аспарухово- Варна“ е останало доказателствено обезпечено, поради което и
това твърдение не е кредитирано от съда за достоверно и отговарящо на обективната
истина. За съставомерността на деянието е достатъчно поведението на дееца да е
възприето от адресата и то да е съставено от действия, които са обективно
застрашаващи, без да се изследва психологичното и емоционално възприятие и
преживяване на заплашеното лице.
5. Поведението на подсъдимия е разгледано в контекста на влошените отношения между
страните, поради което и това обстоятелство е отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието му, но не може
да се тълкува като оневиняващо.
6. По размера на обезщетението – съдът по-рано се мотивира за решението си.
По така направените възражения от повереника на частния тъжител и граждански
ищец П.Н., настоящият съдебен състав счита, че определеното наказание при условията на
чл. 55, ал. 1 от НК е законосъобразно и коректно, тъй като са налице единствено и само
смекчаващи отговорността обстоятелства, които са многобройни и изключителни - чистото
съдебно минало на подсъдимия, липсата на доказателства за каквито и да било други
противообществени прояви, добри характеристични данни, история на конфликтни
отношения между подсъдимия и св. Н. и отдалеченост във времето на извършеното деяние
от настоящия момент. За справедливо се счита и присъденото обезщетение, което е уважено
в достатъчен размер, за да обезвреди претърпените от свид. Пл. Н. неимуществени вреди.
Поради изложените съображения, въззивната инстанция, остави въззивните жалби без
уважение, тъй като счита същите за неоснователни, като прие изцяло изводите на ВРС
относно наказателната отговорност на подсъдимия.
8
Предвид изхода на делото, разноските по делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
се възлагат на подсъдимия. В първоинстанционното производство такива са държавната
такса върху уважения граждански иск и разходите за изготвената СППЕ. Във въззивната
инстанция предвид направеното изявление на процесуалния представител на гражданския
ищец и частен обвинител и представените доказателства по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 лева, съдът прецени, че същите следва да бъдат понесени
и заплатени от подсъдимия.
При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка на
присъдата, въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата,
поради което намира, че първоинстанционният съд е постановил един правилен и
законосъобразен акт и няма основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260166 от 17.11.2021 г, 37-ми наказателен
състав, постановена по НОХД № 995/2020г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. АТ. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Оборище“ № 7, ап. 1, ет. 1 ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. ЦВ. Н., ЕГН ********** направените от
него РАЗНОСКИ в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на
800.00 /осемстотин/ лева, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9