РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 16.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Ширин Сефер
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2134 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищццата Й.И.Й. твърди, че е собственик на куче
„болонка“, което на 04.04.2017г, около 16,30 часа било нападнато от бездомно
куче в гр. Русе, в района около ул „Котовск“ № 3. След инцидента бездомното
куче било прибрано в общински приют, но скоро след това отново било пуснато. В
резултат на нападението кучето на ищцата получило множество увреждания по
краката и по гръдния кош, което наложило да престои в клиника до 02.07.2019г.
където му било проведено лечение. За проведеното лечение ищцата заплатила 270
лева. Ищцата изпитала и силен стрес и притеснение за здравето на кучето си.
Й. претендира обезщетение за
имуществени вреди в размер на 270 лева и обезщетение за неимуществени вреди
/преживени страдания/- в размер на 1000 лева.
Ответника оспорва исковете, като счита, че
същите не са доказани. По иска за неимуществени вреди навежда довод, че при
телесно увреждане на лице, което не е довело до неговата смърт близките му
нямат право на обезщетение, а такова право има само увреденото лице. От това
прави извод, че на още по-силно основание при увреждане на куче собственикът му
няма право на обезщетение за неимуществени вреди.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 49 от ЗЗД- за обезщетяване на вреди настъпили във връзка с неизпълнение на
възложени по закон задължения.
Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
По делото се установяват следните
факти:
Свидетелят М. е присъствал в момента
на инцидента, когато ищцата е извела кучето си на разходка и същото било
нападнато от бездомно куче. За бездомното куче се грижили на съседен общински
паркинг за репатрирани автомобили и то и друг път проявявало агресия в присъствието
на свидетеля. Виждайки как бездомното куче напада кучето на ищцата М. се
притекъл на помощ като хванал бездомното куче и го притиснал към земята. От
паркинга за репатрирани автомобили излязъл служител, който казал на М. да пусне
кучето, защото то е тяхно. След инцидента бездомното куче било отведено от
служители, които се занимавали с бездомни животни. След инцидента М. не е
виждал повече бездомното куче на паркинга за репатрирани автомобили.
Свидетелката А.А. е дъщеря на ищцата
и твърди, че тя е подарила на майка си болонката Лора преди 8 години. След
инцидента кучето било в много лошо състояние- с големи дупки по тялото. Кучето
не можело да става и да се движи. Лекували го във ветеринарна клиника. Ищцата
понесла много зле инцидента с кучето, била уплашена и стресирана.
Представени са шест броя касови
бележки за ветеринарни услуги, в периода непосредствено след инцидента, на обща
стойност 249 лева.
По делото е назначено вещо лице,
ветеринарен лекар, което дава заключение, че на кучето на ищцата са причинени
следните увреждания: ухапни рани в областта на гръдния кош, болезненост и
натъртване на преден десен крак, кръвозагуба, неадекватно отпуснато състояние.
В периода на възстановяване на кучето е бил извършен общ клиничен преглед и
всекидневно проследяване на състоянието, рентгенография, изследване с ехограф,
обработка на раните, поставяне на абокат, включване на система, венозен
антибиотик, лекарства за анаеробна инфекция, силни обезболяващи, кръвоспиращи.
Стационарното лечение в клиника е било 5 дни, след което кучето е било изписано
за домашно лечение. Общият период за възстановяване е бил 12 дни, а стойността
на лечението е била 249 лева и съответства на приложените по делото касови
бележки.
От правна страна съдът намира
следното:
Съгласно решение № 279 от 28.09. 2011 г. постановено
по гр. дело № 1533/2010 година на трето гражданско отделение на ВКС „...
исковете за обезщетения за вреди причинени от ухапване от бездомни кучета
намират правното си основание в чл. 49 ЗЗД. Пасивно отговорна страна е
съответната Община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността
на общината следва от възложени със закон задължения ( чл. 35, ал. 4 ЗВМД
/отм./ във вр. с § 3, т. 1 от същия и Закон за защита на животните гл.
„Безстопанствени животни”) по организиране настаняването на скитащите кучета в
изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е
административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до
фактически действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие
на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета
в определи за целта места, отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД,
като юридическо лице на основание извършено от нея възлагане на установени със
закон нейни задължения.”
Съгласно Закона за защита на
животните:
Чл. 41 (1) Безстопанствените животни
се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 2
и 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал.
1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(2) Органите на местната власт
изграждат приюти за безстопанствени животни.
(3) Кметовете на населените места
отговарят за дейността на приютите по ал. 2.
(4) Приютите за безстопанствени
животни се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните,
регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с
нестопанска цел.
(5) Организациите за защита на
животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени животни.
Задължението за овладяване на
популацията на безстопанствените животни чрез настаняването им в приюти е на
органите на местната власт и за изпълнението им отговарят кметовете на
населените места. Това задължение се изпълнява чрез настаняване на животните в
приюти. Ответника по делото- Община Русе дължи на гражданите резултат- а именно да бъдат настанени в приюти
безстопанствените животни. След като този резултат не е постигнат и по улиците
има безстопанствени животни, то отговорност за вредите, които могат да бъдат
причинени от тези животни носи общината.
Следователно Община Русе носи
отговорност за вредите от безстопанствени кучета, включително и в процесния
случай. Дори и да се приеме, че кучето не е било безстопанствено, а е било
стопанисвано от служителите на общинския паркинг (каквито твърдения има), то
отново отговорността би била за Община Русе.
Искът за имуществени вреди е частично
основателен до размера 249 лева. По делото са представени касови бележки за
ветеринарни услуги на обща стойност 249 лева, като вещото лице потвърждава, че
тези разходи са свързани с лечението на кучето на ищцата във връзка с
нападението от бездомното куче. По тези съображения искът за имуществени вреди
следва да се уважи до размера 249 лева, а над него следва да се отхвърли.
Искът за неимуществени вреди е неоснователен.
За да се произнесе по този иск съдът
следва да даде отговор на няколко въпроса:
1. възможно ли е увреждането на вещ (закона
приравнява животните на вещи) да причини и неимуществени вреди на собственика
на вещта?
2. ако се приеме, че вредите по
първия въпрос е възможно да съществуват, то справедливостта изисква ли те да
бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Горните въпроси нямат нормативно
разрешение, като съдебната практика в тази насока е малко.
Съгласно Постановление № 4 от
25.V.1961 г. на Пленума на ВС:
„Право да получи обезщетение за имуществени
вреди от непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди,
като самия пострадал, а в случай на смърт неговите деца, съпруг, родители,
братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са
били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия.“
Цитираното разрешение е допълнено с
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума
на ВС:
„Имат право на обезщетение за неимуществени
вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако
единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала.“
Разрешението на въпроса, за кръга на
лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен
близък търпи последващо развитие в резултат на изискванията към българската
държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, като в
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК се приема:
„ Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.“
Въпреки развитието
на обществените отношения и съдебната практика, кръгът на лицата имащи право на
обезщетение продължава да търпи едно от ограниченията, заложени още в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. на
Пленума на ВС, а именно, че право на обезщетение имат само „онези лица, които са понесли такива вреди,
като самия пострадал, а в случай на смърт…“. Т.е.
само в случай на смърт на пострадалият
неговите близки, ще имат право на обезщетение. Ако пострадалият от
деликта е жив, то само той има право на обезщетение за причинените страдания и
болки, но не и неговите близки.
В случаят
„пострадалият“ е куче, което закона приравнява на вещ и кучето не може да
получи „лично“ обезщетение за претърпените имуществени вреди. Но след като
закона /разтълкуван чрез практиката на ВКС и ВС/ не дава право да се получи
обезщетение за телесни повреди претърпени от близък роднина, то на по-силно
основание, при този критерии за справедливост, не би следвало да се присъжда
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на телесни увреждания на
собствено куче.
Въпросът за
подлежащите на обезщетяване страдания е разгледан в Решение № 1102 от 9.IV.1981 г. по гр. д. № 623/81 г., I г. о. на ВС : „Най-сетне по справедливост се определя
естеството и характерът на страданията, които подлежат на обезщетяване. Не
всяко неприятно усещане или чувство и не всяка душевна депресия дават основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които
справедливостта изисква да бъдат възмездени. При това както по въпросите за
размера на обезщетението и за кръга на активно легитимираните да искат
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, така и по въпроса за естеството
и характера на подлежащите на обезщетяване страдания съдът прилага не строго
субективен критерий, а отразява от общите схващания за справедливост. От тази
гледна точка не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение
за неимуществени вреди за преживените страдания във връзка с наблюдаван палеж
на лично имущество.“
Горното решение дава отговори на
основополагащи въпроси свързани с обезщетяването на неимуществени вреди, а
именно: 1. не всяко негативно преживяване подлежи на обезщетяване по чл. 52 от ЗЗД и 2. съдът прилага не строго
субективен критерий, а общите схващания за справедливост при определяне на
подлежащите на обезщетяване страдания. Стъпвайки на посочените разрешения и на
обстоятелството, че не се присъжда обезщетение за телесна повреда на близък,
съдът приема, че не следва да се присъжда обезщетение за телесна повреда на
собствено куче. Изложеното не означава, че стопанинът не е страдал, за
телесните увреждания на кучето, а означава, че тези страдания не подлежат на
обезщетяване според разбиранията за справедливост, към настоящия момент на
общественото развитие. Същото е положението и със страданията, които едно лице
може да преживее във връзка с телесни повреди на негов близък- възможно е
такива страдания да бъдат преживени и да имат силен интензитет, но те не
подлежат на обезщетяване.
Възражението за съпричиняване на
ответника остана недоказано- не се установиха обстоятелства, които да сочат, че
ищцата е допринесла за настъпването на вредите.
Ищцата е направила разноски в размер
на 500 лева, от които следва да й се присъдят 100 лева съобразно изхода на
делото. Същата сума следва да се присъди и на Община Русе за представителството
от юрисконсулт, съобразно отхвърлената част от иска. След насрещна компенсация
на задълженията за разноски, такива не следва да се присъждат на никоя от
страните.
Мотивиран така и на основание чл. 49
и чл.52 от ЗЗД съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА
Община Русе, с адрес
гр. Русе, пл. „Свобода” № 6 да заплати на Й.И.Й., с адрес *** сумата 249 /двеста
четиридесет и девет/ лева представляваща обезщетение за имуществени вреди
изразяващи се в разходи за лечение на телесни увреждания на собствено куче
порода „болонка“, вследствие на нападение и ухапване от безстопанствено куче на
27.06.2019г. в гр. Русе, като отхвърля иска за обезщетение за имуществени вреди
над уважения размер.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на Й.И.Й., с адрес *** предявен срещу Община Русе,
с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” № 6 за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в уплаха, стрес и страдание вследствие на
телесни увреждания на собствено куче порода „болонка“, причинени при нападение
и ухапване от безстопанствено куче на 27.06.2019г. в гр. Русе
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/