РЕШЕНИЕ
№ 25
02.07.2018г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 31.05.2018г. при участие на секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев т.д. № 87 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са иск с правно основание по чл. 108 от
Закона за собствеността – за установяване право на собственост и предаване на
владението върху движима вещ, кумулативно съединен с иск по чл. 59 от ЗЗД – за
обезщетение за лишаване от ползване на веща.
При условията на евентуалност е предявен иск по чл. 57,
ал. 2 от ЗЗД за паричната равностойност на веща в размер на 50000,00 лева, ако
се окаже, че е невъзможно да се предаде самата вещ.
Ищецът Ц.Г.К. в качеството й на едноличен търговец с фирма
ЕТ „Ц.Г.-Ф.“ с ЕИК ********* претендира осъждане на ответника „Хит-91“ООД с ЕИК
********* да предаде на ищеца в цялост движима вещ - преместваем обект,
павилион - магазин за хранителни стоки в ***, разположен върху общински имот N. ***, находящ
се в кв. **, по плана на селото, а ако това не е възможно да разглоби павилиона
и да предаде материалите на ищеца, а ако и това не е възможно без повреждане на
веща – да се осъди ответника да заплати обезщетение в размер на стойността на
павилиона, която се твърди да е 50000,00 лева. Отделно се претендира и
обезщетение за лишаване от възможността за ползване на обекта в размер на 7500
лева за периода 10.07.2016г. до 10.10.2017г.
С исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на павилиона, който е сглобен от материали собствени на ищеца и с
наети от него работници. Твърди се, че между страните имало отношения по
договор за заем за послужване от ***г. във основа на който ищецът предоставил безвъзмездно
ползването на павилиона на ответника за определен срок, който изтекъл на
15.04.2014. г. след изтичане на срока ответника отказал да върне обекта на
ищеца и не плаща и обезщетение за ползване.
С уточнителна молба вх. N. 6924/11.12.2017г. ищецът е уточнил, че претендира предаване
на павилиона на основание правото си на собственост върху него. Твърди, че със
сключване на договора за заем за послужване е дал съгласие ответника да
преиздаде на свое име необходимите документи за ползване на павилиона, намиращ
се в имот общинска собственост. След изтичане на срока на договор е изпратил
покана до ответника с която поискал да му бъде върнато държането на павилиона
като се осигури достъп на ищеца за демонтиране на павилиона и изнасяне от имота
на общината, но ответника не осигурил достъп и не връщал павилиона.
Ответника е депозирал в срок отговор на
исковата молба, с която се оспорват исковете като неоснователни. Оспорва
твърдението на ищеца, че е собственик на павилиона. Твърди, че няма идентичност
между павилиона описан в проектите приложени към исковата молба и намиращият се
на място павилион. Посочва, че павилиона не бил включен в дълготрайните активи
на ищеца според отчета му за 2007г.. твърди, че владее намиращият се на място
павилион на самостоятелно основание по силата на разрешение за поставяне 3/***г.,
издадено от общината, което било издадено на основание сключен договор за наем
на имота с общината и което разрешение за поставяне било реализирано. В съдебно
заседание от 29.03.2018г. уточнява, че не е изграждал павилиона, а поддържа
другите си възражения - за изтекла придобивна давност в негова полза като
твърди, че получил владението на ***г. от ищеца и оттогава го владее за себе си
необезпокоявано и при евентуалност, че договора от ***г. не е за заем за
послужване, а за учредяване безвъзмездно и безсрочно в негова полза на вещно
право на ползване върху описания павилион., което не е прекратено по
предвидения в закона ред и претенцията за предаването на павилиона е
неоснователна. Сочи, че не дължи обезщетение за лишаване от ползване, защото е
собственик на павилиона, а ищецът не е такъв. Оспорва връчването на приложената
към исковата молба нотариална покана.
Оспорва като антидатиран и с неистински печат
представения с исковата молба Анекс от ***г. към Договора от ***г.
ПОС
след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по
делото писмени и гласно доказателства и заключението на СТЕ намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В съдебно заседание от 29.03.2018г. е
прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че обекта е във
фактическа власт на ответника.
Следователно за уважаване на всеки един от
предявените искове (независимо главен или евентуален) е необходимо ищеца да
докаже правото си на собственост върху процесната вещ и че се касае за движима
вещ, каквито са твърденията в исковата молба. От писмените доказателства
(разрешение за поставяне по чл. 56 ЗУТ от ***г.-на името на ищеца-л. 7; договор
между ищеца и община Р. от ***г.-л.6; строителните проекти одобрени на ***г., л. 24-27 и л. 31-58, от СТЕ на в.л. Ц. и свидетелските
показания на св. М. К. ПОС намира за установено, че процесния обект е изграден
от ищеца, тъй като ответника поначало не е оспорил изграждането на обекта от
ищеца, а и в съдебно заседание от 29.03.2018г. ответника уточнява, че не твърди
да е изграждал обекта. Освен това строителните проекти посочват за инвеститор
ищеца, в който смисъл са и показанията на св. К., които ПОС кредитира в тази им
част тъй като кореспондират с другите доказателства.
Изграждането на обекта е станало в периода
от ***г. когато са одобрени проектите (преди тяхното одобряване не може да се изгражда
обекта) до ***г.- когато е съставен от РДНСК П. констативния протокол на л. 13
от делото, в който се констатира, че обекта е изграден, но с отклонения.
Няма спор между страните и се установява
от разрешението по чл. 56 ЗУТ и договора между ищеца и община Р. и писмото на
л. 19 от делото от общината до ищеца, че недвижимия имот, в който е изграден
обекта е общинска собственост.
От обяснителната записка (л.32 от делото)
и проектите по част „Архитектурна“ и „Конструктивна“ се установява, че е било
предвидено изграждането на метална конструкция със стоманобетонови основи, вкопани в терена на дълбочина извън
зона на замръзване, в които основи е вбетонирана чрез закладни части и заварки
металната конструкция от греди, ферми, столици и колони свързани помежду си
чрез заваряване. Предвидено е било покрива и стените да са от леки монтажни
преградни сандвич-панели „Изополи“, като покрива се покрива с ламарина, а пода
е бетонна плоча с теракотова настилка.
От СТЕ на в.л. Ц., показанията на св. Й. П.
и посочения по-горе Констативен протокол от РДНСК П. се установява, че обекта е
изграден в отклонение от проекта като външните стени вместо с монтажни панели
са изградени от масивна зидария с газобетонови блокчета „Итонг“.
От съдебно техническата експертиза която
ПОС намира за обективно и компетентно изготвена и разясненията на вещото лице
при изслушване на заключението му в последното ОСЗ се установява, че обекта е
изграден по комбиниран тип строителство. Според вещото лице се касае за вид
строителство, а не точно за павилион. Обекта представлява комбинация между
т.нар. сглобяемо строителство и масивно такова. Според вещото лице Ц. по начина,
по който е изграден обекта е невъзможно той да се разглоби без да се разруши
поне частично. Вещото лице посочва, че външните стени са зидария, която трябва
да се разбие, защото се лепи с теракол, като според него не може да се изреже
„итонга“ без да се счупи. За пода също е необходимо разбиване с хидрочук, а не
може да се премахне. Само металната конструкция би могла да се разглоби, но
останалата част ще се разруши. Сглобките на металната конструкция са заварки и
трябва да се режат. Посочва, че конструктивно сградата е така изградена, че
според него не може да се разглоби. Вещото лице изяснява, че металната
конструкция ако се изреже в основите и се вдигне ще се прегъне, защото в
момента бетона ограничава колоните на конструкцията да се кривят.
При така установените факти ПОС намира
исковете за неоснователни тъй като не се доказва ищецът да е собственик на
обекта. Съображенията затова са следните:
Не се касае за преместваем обект по
смисъла на чл. 56 от ЗУТ, тоест не се касае за движима вещ. Изграденото представлява
недвижима вещ, защото е трайно прикрепена към земята и не може да се отдели без
същественото й повреждане.
Определящо за вещноправния статут на
обекта (движима вещ/преместваем обект или недвижима вещ) е действащото към
момента на нейното изграждане законодателство ЗУТ и ЗС.
Към 2004г. когато е изграден обекта
действа редакцията на чл. 56 от ЗУТ от 2001г., действала до изменението на
закона ДВ бр. 103/23.12.2005 г. и текста е изисквал, за да има даден обект
характера на преместваем такъв той да не е трайно свързан с терена, тоест със
земята. В случая се установява точно обратното от заключението на вещото лице.
Обекта и към настоящият момент с оглед
заключението на вещото лице не е преместваем по смисъла на легалната дефиниция
на ЗУТ дадена с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, въведена с изменението на ЗУТ ДВ, бр.
82 от 2012г. в сила от 26.11.2012г., защото разрушаването му води до загуба на неговата
индивидуализация и до невъзможност да се ползва на друго място със същото
предназначение.
След като обекта е изграден като недвижима
вещ то по силата на приращението (чл. 92 от Закона за собствеността) той е
станал собственост на собственика на терена, а именно Община Р. като
сключваните между нея и ищеца договори за наем на терена и издаването на
разрешение за поставяне на преместваем обект са ирелевантни за обективния вещен
статут на обекта.
ПОС не възприема изложеното в мотивите на
представените по делото съдебни решения по административни дела, свързани с
издавани заповеди за забрана ползването на обекта от РДНСК, тъй като тези
решения са задължителни за гражданския съд само относно валидността и
законосъобразността на съответния административен акт съгласно чл. 302 ГПК и
нямат отношение към вещноправния статут на обекта, а и мотивите на съдебните
решения не са задължителни.
С оглед принципа за непосредственост при
събиране на доказателствата ПОС не може да се опира на преразказване в мотивите
на тези решения на съдържанието на експертиза слушана по друго дело с друг
предмет.
След като не се установява ищецът да е собственик
на веща, той не може да иска нейното връщане с иска по чл. 108 ЗС, нито да иска
обезщетение за лишаване от ползване на основание право на собственост, нито да
претендира нейната равностойност.
По отношение иска за равностойността на
веща ПОС намира, че следва да се добави, че той е неоснователен и на
самостоятелно основание (даже да се сметне, че ищецът е собственик), защото
ответника няма никаква вина, че веща не може да се разглоби без да се разруши.
Изграждането на обекта изначално от конструктивна страна не позволява неговото
разглобяване без разрушаване според вещото лице, а изграждането е осъществено
от ищеца и той сам се е поставил в положение да не може да се разглоби веща без
да бъде разрушена.
Предвид изложеното предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни поради липса на активна
материално-правна легитимация на ищеца като е безпредметно да се обсъждат
останалите твърдения и възражения на страните и събраните по повод на тях
доказателства.
При този изход на делото на ищеца не се
дължат разноски.
Ищецът дължи направените от ответника
разноски за адвокатски хонорар
в размер на 2400, 00 лева реално платени видно от фактурата и банковото
извлечение към нея на л. 124 от делото, както и 413,73 лева-депозити за вещи
лица.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни, предявените от Ц.Г.К. с ЕГН **********, в качеството й на едноличен
търговец с фирма ЕТ „Ц.Г.-Ф.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в *** СРЕЩУ „Хит-91“ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление в *** искове, както следва:
1.
Иск с правно
основание по чл. 108 от Закона за собствеността – за установяване право на
собственост и предаване на владението върху „Павилион - магазин за хранителни стоки“, разположен върху общински имот
N. ***, находящ се в кв. **, по плана на ***.
2.
Иск по чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите – за обезщетение за лишаване от ползване на
веща в размер на 7500,00 /седем хиляди
и петстотин/ лева за периода 10.07.2016г. до 10.10.2017г.
3.
Иск по чл. 57,
ал. 2 от ЗЗД за сумата от 50000,00 /петдесет хиляди/ лева - паричната равностойност на веща.
ОСЪЖДА Ц.Г.К. с ЕГН **********,
в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „Ц.Г.-Ф.“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Хит-91“ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в ***
разноски по делото за
адвокатски хонорар в размер на 2400, 00 лева и 413,73 лева-депозити за вещи
лица.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: