Р Е Ш Е Н И Е
3488 / 12.8.2015г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV състав,
гражданско отделение в публично съдебно заседание проведено на 08 юли 2015 година в състав:
Районен съдия:
Даниела Павлова
при участието на секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 2112 / 2010 г. по описа на ВРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата по
извършването.
С влязло в сила решение № 1379 от 28.02.2012
г. е допусната делба на наследствен недвижим имот, представляващ апартамент № 3 /три/ на ет.2
/втори/ в сградата на ул.”М.Колони” №
23 в гр.Варна с идентификатор *** с площ 94.17 кв.м., при съседи: на същия
етаж ***, под обекта ***,
над обекта *** ведно с принадлежащата изба с площ
14.22 кв.м. и таванска стая площ 11.64
кв.м. ведно с 149817 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж между съделителите и
при квоти: ½ /една втора/ ид.част за В.И.Д. с ЕГН **********, ¼ /една четвърт/ ид.част за А.Т.Т. с ЕГН **********
и ¼ /една четвърт/ за Л.А.Т. с
ЕГН **********.
В
първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по
допускане на делбата са приети за разглеждане претенциите на ищцата В.Д. реда на чл.346 ГПК против двамата ответници за заплащане
на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползване на
съсобствения недвижим имот за периода от
02.09.2009 год. до
10.12.2013 г. в размер на общо 500 лева месечно разделно и поравно от
всеки.
След настъпване смъртта на
ищцата в хода на производството с определение от 05.10.2014 г. са конституирани
нейните наследници И.М.Д. – Благова с ЕГН **********
и П.М.Д. с ЕГН **********. След встъпване като главна страна в
производството, всеки от наследниците поддържа молбата и претендира от ответниците по ½ от 500 лева като претенцията на И.Д. е за 250 лева на
месец от двамата ответници – по 125 лева от всеки и
претенцията на П.Д. е за 250 лева на
месец от двамата ответници – по 125 лева от всеки.
Приета
за разглеждане е претенцията на
ответниците А.Т. и Л.Т. против
ищцата В.Д. за заплащане на стойността
на извършени в имота подобрения с които се е увеличила
стойността на имота и разноски за управление на
съсобствения имот в размер на 12 790.95 лева при равни квоти, съставляваща ½ част от 25 581.89 лева съгласно допуснато изменение и молба от 08.07.2015 г. за
периода от 1992 год. до
2013 год. по
т.2 от молбата, съгласно приложена към молбата
таблица №1 в качеството им на добросъвестни
владелци на частта на ищцата, извършени със свои
собствени средства със знанието и без противопоставянето на ищцата. След встъпване на
нейните наследници сумата се претендира в размер на ½ от всеки ответник поравно
от всеки ищец, а именно претенцията на А.Т. против И.Д. е за 3197.74
лева и против П.Д. за 3197.74 лева и
претенцията на Л.Т. против И.Д. е за 3197.74 лева и
против П.Д. за 3197.74 лева.
Претенцията включва: монтаж на
метални решетки за обезопасяване – м.септември 1992 г.- по 300 лева от всеки
ищец, възстановителен ремонт м.февруари
– м.март 2001 г.- по 525 лева от всеки ищец, ремонт изба м.октомври – м. ноември 2003 г. – по 976.73
лева от всеки ищец, частичен основен
ремонт на жилището м.май-м.юли 2004 г. – по 5976.69 лева от всеки ищец, ремонт
/север – спални/ м.октомври – ноември 2009 г. – по 3420.80 лева от всеки ищец,
ремонт подмяна дограма м.май-юни 2013 г. – по 1591.73 лева от всеки ищец.
С допълнителна молба от 17.06.2014
г. са посочени нововъзникнали
обстоятелства, които са наложили извършването на спешен ремон
и СМР в жилището, включващи СМР на баня, тоалет и на кухня.
Приета за разглеждане на основание чл.346 ГПК е претенцията на Л.А.Т. против В.И.Д. за заплащане на сумата 4453
лева, съставляваща ½
част от обща
сума 9306 лева, дължима на основание
чл.61, ал.2 ЗЗД, вр. чл.30 от ЗЗД по т.3 от
молбата, съгласно приложена към молбата таблица
№1. След встъпване на нейните наследници сумата се претендира
поравно от тях, а именно по ½ от сумата – по 2226.50 лева.
Претенцията включва възнаграждение за управление
на работа по осъществяване на монтаж на метални решетки за обезопасяване
м.септември 1992г. – 120 лева, за осъществяване на възстановителен ремонт
м.февруари – м.март 2001 г.- 210 лева, за осъществяване на ремонт изба м.октомври – ноември 2003 г. – 510 лева, за
осъществяване на частичен основен ремонт на жилището м.май - юли 2004 г. – 1785
лева, за осъществяване на ремонт /север – спални/ м.октомври – ноември 2009 г.
– 1427 лева, за осъществяване ремонт подмяна дограма м.май - юни 2013 г. – 501
лева.
Твърди се, че съделителят
Л.Т. е осъществил управлението на описаните строително - ремонтни дейности за извършване
на подобрения в имота със знанието и без противопоставянето на ищцата и с нейно съгласие, поради което тя му дължи заплащане на възнаграждение и
част от разноските за тяхното извършване.
Приета за разглеждане е претенцията на
Л.А.Т. за възлагане на процесния имот
на основание чл.349 ГПК срещу заплащане в пари
на дела на ищците. Съделителят сочи, че при откриване на наследството е живял в
жилището и няма собствено жилище.
Ищцата
изразява следното становище по предявените от ответниците
претенции:
С
влязлото в сила решение по допускане на делбата е отречено правото на
собственост на ответниците за дела на ищцата В.Д., заявено
на основание изтекла придобивна давност, като е прието, че същите нямат качеството на
владелци, следователно ответниците държат, а не владеят нейната идеална част от имота,
следователно претенциите им за заплащане
на подобрения, направени през 1992 г., 2001г., 2003г. и 2004 г. са погасени по
давност.
Съдът като взе предвид становището на
страните, след анализ на доказателствата по делото, както поотделно, така
и в тяхната съвкупност и въз основа на
закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От заключението на СТОЕ от 26.11.2013
г., изготвено от вещото лице О., ценено
от съда като компетентно дадено, оспорено от ответника се установява, че пазарната
стойност на допуснатия до делба имот – ап.№ 3 ведно с принадлежащите му изба и
таванско помещение и съответните ид.части от общите
части на сградата е 147 400 лева.
От заключението на СТОЕ от 24.03.2014 г.,
изготвено от вещото лице П., ценено от съда като компетентно дадено се
установява, че пазарният наем за имота за периода от 02.09.2009 г. до
10.12.2011 г. е 29 920 лева.
От заключението на повторната СТОЕ
от 30.06.2015 г., изготвено от вещото лице О.,
ценено от съда като компетентно дадено се установява, че пазарната
стойност на допуснатия до делба имот – ап.№ 3 ведно с принадлежащите му изба и
таванско помещение и съответните ид.части от общите
части на сградата е 149 400 лева, в
т.ч. за 1/4 ид.част 37350 лева.
От заключението на комплексната СТОЕ
основно и допълнително, изготвено от вещите лица Е.В. и М.А., което съдът цени като компетентно дадено,
оспорено от ответника се установява, че увеличената
стойност на апартамента вследствие на подобренията е 10565.67 лева. Размерът на
разноските за подобренията и за управление на имота през периода 02.09.1992 г.
– 10.12.2013 г. е 21237.71 лева и за
управление на имота разноските са 338.97 лева.
От заключението на
комплексната СТОЕ, изготвено от вещите лица Г.Г., Т.О.
и А.В., което съдът цени като
компетентно дадено се установява, че разноските за извършване на подобренията
са в размер на 62178.67 лева, а разноските за управление на имота са в размер
на 1215 лева. Съгласно количествена стойностна сметка разноските за извършване
на подобренията ремонт /север – спални/ м.октомври – ноември 2009 г. по т.5 на
молбата са в размер на 12960.89 лева и за подобренията извършени през 2013 г.
- ремонт подмяна дограма м.май-юни 2013
г. по т.6 на молбата в размер на 3796.52
лева.
Събраните в производството гласни доказателства са в подкрепа на писменните такива.
По отношение прекратяването на
съсобствеността:
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството
е живял в него и не притежава друго
жилище, може да поиска то
да бъде поставено
в неговия дял, като дяловете на
останалите съделители се уравнят с друг
имот или с пари. Когато няколко съделители,
отговарящи на условията по изречение
първо, предявят претенции за поставяне
на имота в техния дял, предпочита
се онзи, който предложи по-висока цена.
Както бе посочено по-горе
от събраните в хода на производството доказателства се установи, че съделителят Л.Т. е живял в процесния имот до смъртта
на наследодателката Победа Данаилова и заедно с родителите
си, като процесния имот е бил семейно жилище на
родителите му. Същият е представил доказателство от СВ Варна, че не притежава
друго жилище. Този
факт не се
оспорва в производството. Ищцата не е заявила претенция за
възлагане. По изложените съображения,
съдът намира, че допуснатият до делба имот следва да се възложи на съделителя Л.Т., като
същият заплати за уравняване на дяловете на останалите съделители
по реда на чл.349, ал.6 ГПК суми, както следва: на И.М.Д. – Благова
с ЕГН ********** – 37350 лева и на П.М.Д. с ЕГН ********** – 37350 лева.
По иска
за обезщетение на ищцата против ответниците с пр.осн.чл.31, ал.2 ЗС:
Съгласно същата разпоредба всеки съсобственик
може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.
Съдът като съобрази, че
от представената по делото нотариална покана от Л.Т. до В.Д. в отговор на нейна
нотариална покана от 31.08.2008 г. за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот се извежда извод, че ищцата е отправила писменно
поискване до същия ответник на същата дата, приема, че претенцията на всеки от нейните правоприемниците
И.М.Д.
– Благова и П.М.Д. е основателна и следва да се уважи до размера на ½ от общата претенция против ответниците съразмерно с наследствените им права. Съгласно
изготвеното заключение на СТОЕ, пазарният наем на делбения
имот за периода от 02.09.2009 г. до 10.12.2011 г. е 29 920 лева. След аритметични
сметки по делене на сумата на 51 месеца на
периода се установява, че месечният наем е в размер на 587 лева. Претенцията е
за 500 лева на месец, поради което искът е доказан по размер и следва да се
уважи до заявения размер – по 250 лева на месец – общо по 6375 лева, дължими от
съделителят Л.Т. на всеки от ищците за процесния
период.
Молбата
на И.Д. и на П.Д. против съделителят А.Т.Т. следва да се
отхвърли, тъй като липсват доказателства по делото, ангажирани от ищците за отправено
писменно поискване до съсобственика за заплащане на обезщетение за минал период преди заявяване на претенцията в съдебно заседание на
10.12.2013 г.
По предявеният иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД:
За да е налице водене на чужда
работа без мандат е необходимо да е предприета чужда
работа, включваща правни или фактически действия
в чужд интерес, да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да
е извършено доброволно, а да не произтича от нормативно задължение. Хипотезата
на чл. 61, ал. 1 ЗЗД предвижда задължение за заинтересованото
лице, ако работата е предприета уместно и е добре управлявана, да изпълни
задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за
личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е
направил, като съгласно ал. 2, при предприета работа и в собствен интерес,
отговорността на заинтересования е ограничена само до размера на обогатяването.
Съгласно
нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК в тежест на ищеца по молбата е да установи осъществяване на описаните СМР в имота, извършване на разходите и
техния размер.
В тежест на ответника по молбата е да
установи всички правоизключващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи
възражения.
С
влязлото в сила решение по допускане на делбата е разрешен с res judicata между страните въпроса за владението, като е прието,
че ответниците Тенчеви нямат качеството на владелци
на имота, а същите държат честта на ищците, заместили в хода на производството
ищцата В.Д.. От това следва, че молбата на ответниците
с пр.осн.чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане на по-малката
стойност измежду стойността на подобренията, извършени в имота и стойността на разноските за тяхното
извършване е основателна.
По отношение размера на задължението:
По възражението на ищцата /ищците/:
Исковата претенция обхваща периода от 1992 г. до 2013 г. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок, като изключенията са посочени в нормата на чл.111 ЗЗД съгласно която с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за
труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор; вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания;
Доколкото запазване цялостта
на веща не е елемент от наемното правоотношение, то приложение в отношенията
между страните следва да намерят правилата на раздел 6, гл. ІІ ЗЗД (чл. 60 –
62). От изготвените заключение и гласните доказателства по делото се установи,
че в периода м. 09.1992 г. – м.05, 06.
2013 г. ответникът Л.Т. е извършил
подобрения в съсобствения имот. С изтичането на 5 - годишния срок преди подаване на молбата, считано от
извършване на подобренията, тоест преди 10.12.2008
г. искът за обезщетение за посочени в молбата
подобрения извършени в периода 1992
г.- 2004 г. са погасени по давност, следователно възражението е основателно.
От заключението на комплексната СТОЕ,
изготвено от вещите лица Г.Г., Т.О. и А.В., което съдът цени като компетентно дадено се
установява и съгласно количествено-стойностна сметка на разноските за
извършване на подобренията ремонт /север – спални/ м.октомври – ноември 2009 г.
по т.5 на молбата е 12960.89 лева и за подобренията извършени през 2013 г.
- ремонт подмяна дограма м.май-юни 2013
г. по т.6 на молбата е 3796.52 лева. Общо стойността на разноските е 16757.40 лева, като
за ¼ за дела на всеки ищец размерът е 4189.35 лева. От това следва, че искът е доказан по размер
като претенцията е в по-малък размер – 3197.74 лева. При това положение всеки ищец дължи на всеки ответник 3197.74
лева, която сума е съответна на деля му.
Съгласно същото заключение разноските
за управление на имота за целия период от м. декември 2008 г. до м.декември
2013 г. е 1215 лева. От това следва, че ищците дължат на съделителя Л.Т. 50% от тази сума, тоест общо 607.50 лева или всеки по 303.75 лева, която сума е съответна на дела им. За
горницата до 2226.50 лева искът е неоснователен като погасен по давност и
следва да се отхвърли
От
ангажираните в хода на процеса писмени и гласни доказателства се установява, че
част от процесните СМР са извършени по повод авария на
вертикален щранг мръсен канал, което е довело до
наводнение в жилището за което е извършен спешен авариен ремонт на 09.03.2014
г. Като е действал не само в интерес на заинтересования, но и в свой интерес, заинтересованият отговаря само до размера на
обогатяването. Ето защо последният дължи заплащане на стойността на извършените
СМР, които съгласно представените писменни
доказателства на лист 199 - 207 от делото са в размер на 7870 лева. Ако бе извършил сам работата, ищецът би заплатил 50% от тази сума, тоест това
е сумата, с която се е обогатил. Тези
подобрения обаче са извън процесния период и не
подлежат на възстановяване от съсобствениците до размера на притежаваната от тях идеална част от общата
вещ.
По дължимите държавни такси за производството:
На осн.чл.355, вр.чл.77 ГПК съделителите дължат държавна
такса за производството по сметка на РС Варна в размер
на 4 % върху стойността на дяловете
им, както и по 4 % за уважената част и за отхвърлената
част на всеки от предявените съединени
осъдителни искове, но не по-малко от 50
лева.
По
разноските:
Ответниците дължат
поравно на всеки ищец разноски за производството за депозити за вещи лица в общ
размер на 500 лева. Не се претендира заплащане на възнаграждение за
адвокат.
Ищците дължат поравно на всеки ответник съдебно-деловодни разноски за производството за
депозити за вещи лица в общ размер на 1349 лева.
По възражението на ищците
с пр.осн.чл.78, ал.5 ГПК:
Договореният и
заплатен адв.хонорар от ответниците е в размер на 2900 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с оглед общата цена на уважените осъдителните искове,
която е 7002.98 лева, възнаграждението е
в размер на 580 лева + 5% за горницата
над 5000 лева до 10000 лева. Изчисленото възнаграждение в минимален размер
следва да е 695 лева. Съгласно пар. 2 ДР на
Наредбата в случаите на чл.78, ал.5 ГПК присъденото възнаграждение не може да е по-ниско
от двукратния размер на възнагражденията,
посочени в Наредбата. Така определеното от съда възнаграждение следва да е в размер на 1390
лева, като се редуцира претендираното възнаграждение от 2900 лева до 1390 лева. Определено от съда възнаграждение
в този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото,
на цената на иска и на положения от адвоката
труд по договора
за правна защита и съдействие и е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
МРАВ, изм. и доп. ДВ бр.28 от
28.03.2014 г. Възражението на ищците
е основателно и следва да се уважи.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на Л.А.Т. с ЕГН ********** недвижим имот, представляващ апартамент № 3 /три/ на ет.2 /втори/
в сградата на ул.”М.Колони” № 23 в гр.Варна с идентификатор *** с площ 94.17 кв.м., при съседи: на
същия етаж *** под обекта ***, над обекта *** ведно с принадлежащата изба с площ 14.22 кв.м. и таванска
стая площ 11.64 кв.м. ведно с 149817 % ид.части от общите
части на сградата и от правото
на строеж, при условие, че изплати в шестмесечен срок определеното парично уравнение на съделителите И.М.Д. – Благова с ЕГН ********** и П.М.Д. с ЕГН **********.
Пазарната цена
на имота съгласно заключението на СТОЕ от 30.06.2015 г. на вещото лице Т.О. е
149 400 лева.
ОСЪЖДА Л.А.Т. с ЕГН **********
да заплати на И.М.Д. – Благова с ЕГН ********** за уравнение на
дела й за описания по-горе недвижим имот
апартамент № 3 /три/ на ет.2 /втори/
в сградата на ул.”М.Колони” № 23 в гр.Варна с
идентификатор ***с площ
94.17 кв.м., при съседи: на същия
етаж ***, под обекта *** над обекта *** ведно с принадлежащата изба с площ 14.22 кв.м. и таванска стая площ 11.64 кв.м. ведно
с 149817 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж
сумата 37 350
/тридесет и седем хиляди триста и петдесет/ лева в 6-месечен срок ведно
със законната лихва от влизане в сила на решението до изплащане на сумата, на осн.чл.349, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Л.А.Т. с
ЕГН ********** да заплати на П.М.Д. с
ЕГН ********** за уравнение на
дела му за описания по-горе недвижим имот
апартамент № 3 /три/ на ет.2 /втори/
в сградата на ул.”М.Колони” № 23 в гр.Варна с
идентификатор *** с площ
94.17 кв.м., при съседи: на същия
етаж ***, под обекта ***, над обекта *** ведно с принадлежащата изба с площ 14.22 кв.м. и таванска стая площ 11.64 кв.м. ведно
с 149817 % ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж
сумата 37 350
/тридесет и седем хиляди триста и петдесет/ лева в 6-месечен срок ведно
със законната лихва от влизане в сила на решението до изплащане на сумата, на осн.чл.349, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Л.А.Т. с
ЕГН ********** да заплати на И.М.Д. – Благова с ЕГН ********** сумата 6375 /шест хиляди триста
седемдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за ползване на
съсобствения
имот – ап.№ 3 за периода от 02.09.2009 год. до
10.12.2013 г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.М.Д. – Благова с ЕГН ********** против А.Т.Т. с ЕГН **********
за заплащане на сумата 6375 /шест хиляди триста седемдесет и пет/
лева, представляваща обезщетение за ползване на
съсобствения
имот – ап.№ 3 за периода от 02.09.2009 год. до
10.12.2013 г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Л.А.Т. с
ЕГН ********** да заплати на П.М.Д. с ЕГН ********** сумата 6375
/шест хиляди триста седемдесет и пет/ лева,
представляваща обезщетение за ползване на
съсобствения
имот – ап.№ 3 за периода от 02.09.2009 год. до
10.12.2013 г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ молбата
на П.М.Д.
с ЕГН ********** против А.Т.Т. с ЕГН **********
за заплащане на сумата 6375 /шест хиляди триста седемдесет и пет/
лева, представляваща обезщетение за ползване на
съсобствения
имот – ап.№ 3 за периода от 02.09.2009 год. до
10.12.2013 г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА И.М.Д. – Благова с ЕГН ********** да плати на Л.А.Т. с ЕГН ********** сумата 3197.74 / три хиляди сто деветдесет и седем лева и 74 ст./ лева,
представляваща стойността на разноските за ремонт /север – спални/ през м.октомври
– ноември 2009 г. и за ремонт /подмяна дограма/ през м.май-юни 2013 г., с
които подобрения се е увеличила
стойността на имота, на осн.чл.61, ал.2 ЗЗД, вр.чл.30 ЗС.
ОСЪЖДА П.М.Д. с ЕГН ********** да плати на
Л.А.Т. с ЕГН ********** сумата 3197.74
/три хиляди сто деветдесет и седем лева и 74 ст./ лева,
представляваща стойността на разноските
за ремонт /север – спални/ през м.октомври – ноември 2009 г. и за ремонт
/подмяна дограма/ през м.май-юни 2013 г., с които подобрения се е увеличила стойността на
имота, на осн.чл.61, ал.2 ЗЗД, вр.чл.30
ЗС.
ОТХВЪРЛЯ молбата на А.Т.Т.
с ЕГН ********** против И.М.Д. – Благова с
ЕГН ********** за заплащане на сумата 3197.74 /три хиляди сто
деветдесет и седем лева и 74 ст./ лева,
представляваща стойността на разноските за ремонт /север – спални/ през
м.октомври – ноември 2009 г. и за ремонт /подмяна дограма/ през м.май-юни 2013
г., с които подобрения се е увеличила
стойността на имота, на осн.чл.61, ал.2 ЗЗД, вр.чл.30 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ молбата на А.Т.Т.
с ЕГН ********** против П.М.Д. с ЕГН ********** за заплащане на сумата 3197.74 /три хиляди сто деветдесет и седем
лева и 74 ст./ лева, представляваща стойността на разноските за
ремонт /север – спални/ през м.октомври – ноември 2009 г. и за ремонт /подмяна
дограма/ през м.май-юни 2013 г., с които
подобрения се е увеличила стойността на имота, на осн.чл.61,
ал.2 ЗЗД, вр.чл.30 ЗС.
ОСЪЖДА И.М.Д. – Благова с ЕГН ********** да плати на Л.А.Т. с ЕГН ********** сумата 303.75 /триста и три лева и 75 ст./
лева, представляваща
стойността на разноските за управление на имота за периода от м. декември 2008
г. до м.декември 2013 г., на осн.чл.61, ал.2 ЗЗД, вр.чл.30 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 2226.50
лева.
ОСЪЖДА П.М.Д. с ЕГН **********
да плати на Л.А.Т. с ЕГН **********
сумата 303.75 /триста и три лева и 75
ст./ лева, представляваща
стойността на разноските за управление на имота за периода от м. декември 2008
г. до м.декември 2013 г., на осн.чл.61, ал.2 ЗЗД, вр.чл.30 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 2226.50
лева.
ОСЪЖДА
И.М.Д. – Благова с ЕГН ********** да заплати държавна такса за производството по сметка на РС Варна в размер на
1926.91 /хиляда деветстотин двадесет и шест лева и 91 ст./ лева, на осн.чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА
П.М.Д. с ЕГН ********** да заплати
държавна такса за производството по
сметка на РС Варна в размер на 1926.91 /хиляда деветстотин двадесет и шест
лева и 91 ст./ лева, на осн.чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА
Л.А.Т. с ЕГН ********** да заплати
държавна такса за производството по
сметка на РС Варна в размер на 2080.91 /две хиляди и осемдесет лева и 91
ст./ лева, на осн.чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА А.Т.Т. с ЕГН **********
да заплати държавна такса за
производството по сметка на РС Варна
в размер на 1749.82 /хиляда седемстотин четиридесет и девет лева и 82 ст./ лева,
на осн.чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА И.М.Д. – Благова с ЕГН ********** и П.М.Д.
с ЕГН ********** да заплатят на Л.А.Т. с
ЕГН ********** **********, всеки по 674.50 /шестстотин седемдесет и четири лева
и 50 ст./ лева за съдебно-деловодни разноски и всеки по 695
/шестстотин деветдесет и пет/ лева за
възнаграждение за адвокат, на осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА
И.М.Д. – Благова с ЕГН ********** и П.М.Д. с ЕГН ********** да заплатят на А.Т.Т.
с ЕГН **********, всеки по 674.50
/шестстотин седемдесет и четири лева и 50 ст./
лева за съдебно-деловодни разноски и всеки по 695
/шестстотин деветдесет и пет/ лева за
възнаграждение за адвокат, на осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Л.А.Т. с ЕГН ********** да заплати
на И.М.Д. – Благова с ЕГН ********** и
на П.М.Д. с ЕГН ********** разноски за производството в размер на по 125 лева
на всеки, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
А.Т.Т. с ЕГН ********** да заплати на И.М.Д. –
Благова с ЕГН ********** и на П.М.Д. с ЕГН ********** разноски за
производството в размер на по 125 лева
на всеки, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: