№ 547
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000503105 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 74 от 21.09.2024 г. по т. д. № 52/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Враца, съдът на основание чл. 432 във връзка с чл. 380 КЗ,
във вр. с. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е осъдил ЗК „Лев Инс: АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на Т. Ц. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ №
**, ЕГН ********** сумата 8 000, 00 (осем хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
телесни повреди, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 22.03.2024 г. около 20:15 часа на път III-101, в района на км
17+500 пред табелата за град Криводол, по вина на Д. Н. С., ЕГН: **********
– водач на застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Лупо”, с рег. № ********, ведно със законната лихва за забава върху тази
сума, считано от 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД В ЧАСТТА за
разликата над сумата 8 000, 00 лв. до пълния претендиран размер от 60 000,00
лв., като неоснователен.
Предвид отхвърлената част на предявения иск и на основание чл.
1
78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил ищеца Т. Ц. Ю., ЕГН: **********, с адрес
град ***, ул. „***” № **, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, №
67А, представлявано от В. И., М. Д. и П. Д. – изпълнителни директори, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски по
съразмерност в размер 1 213, 33 лв. за адвокатско възнаграждение и за
възнаграждения на вещите лица по изпълнените експертизи.
С решението и на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във връзка с чл.
36, ал. 2 от ЗА е осъдил ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А,
представлявано от В. И., М. Д. и П. Д. – изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д., ЕГН ********** – ШАК, с адрес на кантората
гр. София, пл. "Позитано", № 2, сумата 1 236, 00 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на Т. Ц. Ю., ЕГН: ********** - ищец по т.д. № 52/2024г. на
Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част на иска за неимуществени
вреди. Ответникът е осъден също и да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.
Враца сумата 53,33 лв. разноски за възнаграждение на вещите лица по
изготвените експертизи и сумата 320, 00 лева държавна такса, съразмерно на
уважената част от иска за неимуществени вреди, както и 5 (пет) лева – за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца Т. Ц. Ю.,
ЕГН: ********** , който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в
ЧАСТТА, с която Окръжен съд – Враца е отхвърлил главната искова
претенция за разликата над 8 000 лева до 20 000 лева. В останалата си част до
общо претендирания размер от 60 000 лева ищецът не е подал жалба,
съответно в тази си част първоинстанционното съдебно решение е влязло в
сила. Наведени са възражения, че първоинстанционното решение в
обжалваната му част е неправилно и постановено в противоречие на
материалния закон. По същество се релевира нарушение на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, доколкото определеното от първоинстанционния съд
обезщетение и приложения от него принцип на справедливост не отразявал
действителната тежест на причинения противоправен резултат и не
съответствал на степента на търпените от ищцата вреди. Претендират се
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
ЗК „Лев Инс“, ЕИК *********, с който се оспорват твърденията, изложени във
въззивната жалба на въззивника. Сочи се, че първоинстанционното съдебно
решение е правилно и постановено в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД и
съдебната практика, определяща размера на обезщетенията за неимуществени
вреди в сходни случаи поради което се прави искане същото да бъде
потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
2
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Окръжен съд – Враца, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за частично
правилно и обосновано. Окръжен съд – Враца правилно е изяснил
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за
основателността на предявените искове, но неправилно е приложим
императивната правна норма на чл. 52 ЗЗД.
От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената
съвкупност се обосновава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
BG/22/123001407809, с начална дата на покритие 13.05.2023г. и валидна до
12.05.2024 г., сключена при ответното застрахователно дружество, с която се
покрива отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
“Лупо”, с рег. № ******** - Д. Н. С., ЕГН: **********; настъпването на
процесното ПТП на 22.03.2024 г.; предявена от ищеца пред застрахователя
извънсъдебна претенция на 16.04.2024г. за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди, въз основа на която в
дружеството е образувана преписка по щета № 0000-1000-03-24-
7325/16.04.2024 г. и неизплащане на претендираното застрахователно
3
обезщетение от застрахователя към момента на подаване на исковата молба,
поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374
от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези
обстоятелства.
Относно механизма на инцидента, по делото са представени и приети
следните релевантни писмени доказателства: Протокола за оглед на
местопроизшествие от 22.03.2024г. и Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица от 22.03.2024 г., от които по делото безспорно се установява
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 22.03.2024 г. около 20,00
часа на път III - 101 в района на км 17+500 пред табелата за град Криводол,
причинено виновно от Д. Н. С., ЕГН: ********** - водач на лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Лупо”, с рег. № ********, която е нарушила правилата
за движение по пътищата, в резултат на което е причинила неимуществени
вреди на ищеца Т. Ц. Ю., който е бил пътник на предна дясна седалка в
автомобила.
Въз основа на горните писмени доказателства, по делото е допусната,
изготвена Съдебно-автотехническа експертиза от която се установява
механизма на процесното ПТП: На 22.03.2024 г. около 20,00 часа на път
III101 (Враца - Криводол) на км 17+500, лек автомобил „Фолксваген Лупо“ с
per. №******* движейки се в посока от гр. Криводол към гр. Враца със
скорост от около 92 км/ч., се отклонява и навлиза в несрещното платно за
движение, където се блъска в лек автомобил „Опел Астра“ с per. №
********, който се е движил в участъка на ПТП-то в посока от гр. Враца
към гр. Криводол в полагащата му се лента за движение на ППС със скорост
около 59 км/ч., вследствие на което пътника в лек автомобил „Фолксваген
Лупо“ Т. Ц. Ю. е получил описаните в медицинските документи
наранявания.“
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на Съдебно-
автотехническата експертиза, която е компетентно изготвена, като не
противоречи на останалите събрани по делото доказателства, а напротив – тя
се основава на тях. Вещото лице е работило след като е възприело събраните
по делото свидетелски показания и писмени документи, обсъдил е същите във
връзка с притежаваните от него специални знания и при съобразяване на
наличните деформации на процесния лек автомобил, като с това е дало
обосновани заключения за механизма и техническата причина за случването
на инцидента от 22.03.2024 г.
В тази връзка, единствения спорен въпрос по делото е концентриран
около установяване на размера на неимуществените вреди, които са
претърпени от страна на ищцата и са в пряка причинно – следствена връзка с
инцидента.
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие
на инцидента от 22.03.2024 г. по делото е приета медицинска документация,
въз основа на която, заедно с извършен личен преглед на ищеца, е приета като
неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ),
установяваща, че в резултат на процесното ПТП на 22.03.2024 г. ищецът,
4
понастоящем въззивник, е получил следните увреждания: Счупване на лява
ключица, което му е причинило трайно затруднение на движенията на горен
ляв крайник. Налице е причинно-следствена връзка между полученото от
ищеца увреждане и процесното ПТП. Според заключението, лечението
което е било проведено на пострадалия е било медикаментозно и
консервативно, като няма медицински данни как е протекъл
възстановителния период след изписване от болничното заведение. В
резултат на посоченото счупване ищецът е търпял болки и страдания с
интензитет характерен за този вид травми, които постепенно са
отзвучавали по време на възстановителния период. Посоченото увреждане е
довело до неудобства в ДЕЖ, свързани с функцията на горен ляв крайник по
отношение на самообслужването. От заключението се установява също, че
към момента ищеца търпи болки при определени условия, свързани с промяна
на времето или физическо претоварване на горен ляв крайник.
Оздравителният период е от порядъка на 2-3 месеца. Не са налице
усложнения в общото здравословно състояние на ищеца, вследствие
претърпяното ПТП. В заключението е отразено също, че не може да се
отговори по медицински път дали при настъпване на ПТП ищецът е бил с
поставен обезопасителен колан, но дори и да е бил с такъв, същият не е имал
никаква превантивна функция, имайки предвид механизма на ПТП, както и
механизма на получаване на увреждането, а именно - страничен удар в лекия
автомобил, в който се е возил и факта, че същият си е ударил лявото рамо в
облегалката на водача на лекия автомобил, т.е. инерционните сили са
действали настрани, а не напред. Във връзка с изготвяне на заключението, на
02.09.2024 г., на ищеца е извършен преглед от вещото лице д-р К.. Ищецът се
оплаквал от болки при елевация, претоварване и промяна на времето. При
прегледа е установено, че движенията в ляво рамо - б.о., че се чува хрущене и
се опипва лека подутина във външния край на лява ключица. От направената
рентгенография - състояние след счупване във външния сегмент на лява
ключица. При изслушването на вещото лице в съдебното заседание пред
първоинстанционния съд, пояснило, че по принцип диагнозата "комоцио"
(загубата на съзнанието) следва да бъде поставена освен по сведение от
самия пострадал, и да се подкрепи и от определени оплаквания -
световъртеж, главоболие, гадене, повръщане, както и от инструментални
изследвания, най-често направени със скенер (компютърен томограф), при
които се проследяват изменения в самия мозъчен паренхим. В случая на
пострадалия не са правени такива изследвания, за да бъде подкрепена
поставената му диагноза "комоцио". За това, при липсата на тези
доказателства, вещото лице не може да приеме, че съществува такава
диагноза. Според вещото лице пострадалият е твърдял, че има загуба на
съзнание, но в анамнезата не е отразено, че има главоболие, световъртеж,
гадене и повръщане и не му е правено инструменталното изследване, т.е.
поставената му диагноза „комоцио” не е подкрепена с никакви други
доказателства.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключението на
допуснатата и приета по делото СМЕ, която е компетентно изготвена и не
5
противоречи на останалите събрани по делото доказателства, а напротив
– тя се основава на тях.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие от инцидента по делото са разпитани като свидетели В. К. И. -
майка на ищеца, и Д. Р. А. – колега на ищеца. Свидетелката В. И. твърди в
показанията си, че след като разбрала за инцидента вечерта, към 21.00ч. на
22.03.2024г., отишла в Спешното отделение към МБАЛ „Христо Ботев" в гр.
Враца. Видяла сина си след като му било направено рентгеново изследване.
Той ходил сам в коридора наклонен на една страна, изглеждал като пиян и бил
много зле. Казал на свидетелката, че много го боли рамото и главата и че не
помнел нищо. От Спешното отделение ищецът бил преместен в отделение
"Хирургия". Свидетелката твърди, че преоблякла сина си и се прибрала у дома
си; когато отишла на другата сутрин той лежал на леглото и му били включени
системи; след като изтекла системата, го преоблякла и измила, защото целият
бил в кръв. Свидетелката ходила на свиждане на сина си в болницата и му
помагала с тоалет, с храна, с абсолютно всичко. Според свидетелката
пострадалият престоял в болницата повече от седмица, около 10 дни, а след
като бил изписан от болницата, си дошъл в къщи. Свидетелката твърди също,
че синът й близо два месеца и половина не е ходил на работа и до днес се
оплаква, че ръката го боли, когато застуди времето, както и че за тези болки
синът й приема медикаменти - Аулин, обезболяващо. Свидетелката твърди
също, че инцидента със сигурност се е отразил психически на сина й, защото
го вижда по-затворен, стои си вкъщи, не излиза с приятели, както преди, не се
вози при някой в автомобил, защото се страхува, а сам си шофира неговият
автомобил.
Свидетелят Д. А. твърди в показанията си, че за първи път е видял
ищеца около две-три седмици след инцидента, посетил го в неговия дом.
Доколкото свидетелят разбрал и от майка му, ищецът имал проблем с мозъка -
някакво сътресение, и ключицата на рамото му била счупена. Това свидетелят
знае от близките на ищеца. Свидетелят твърди, че ищецът не бил в добро
състояние, била му превързана ръката. Посочва, че преди инцидента с Т.
работели заедно в строителството - правили покриви, но откакто станал
инцидента, ищецът не е в състояние да работи, защото тази работа е тежка и
има много движение и с крака и с ръце и се натоварва физически, поради
което не е идвал на работа.
Преценени в по реда на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд
кредитира изцяло показанията на двамата свидетели и в тази релевантна част
за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, тъй като
показанията са дадени непосредствено пред първоинстанционния съд,
възпроизвеждат лично възприети обстоятелства, като са пълни, логични,
непротиворечиви, житейски убедителни и дадени под страх от наказателна
отговорност по чл. 290 от НК.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат
6
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“.
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1) настъпилото ПТП и
неговия механизъм; 2) противоправното поведение на виновния водач; 3)
претърпените неимуществени вреди; 4) наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП; 5) ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ (в сила от 01.01.2016
г.), установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – отправена
е писмена претенция от пострадалия, а същевременно е налице и липса на
възражения, и ангажирани доказателства от страна на ЗД „Лев Инс, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално-правната
легитимация на застрахователното дружество.
Събраните по делото доказателства, ведно с приетите по делото САТЕ и
СМЕ, установяват противоправното и виновно деяние на водача на лекия
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Лупо”, с рег. № ********- Д. Н. С.,
ЕГН: **********, в резултат на което е настъпило ПТП и на Т. Ц. Ю. са
причинени телесни увреждания и негативни психични изживявания.
Въз основа на доказателствената сила на процесният Констативен
протокол и Протокол за оглед на местопроизшествие, настоящият въззивен
съд приема за установена датата и мястото на ПТП, щетите, наличието на
пътни знаци и маркировка и местоположението на МПС, включително и
посоката, по която са се движили. Механизмът на ПТП се установява от
приетата по делото САТЕ, които бяха коментирани подробно по-горе.
Ето защо, от събраните доказателства по делото, се установява в
категоричност, че на 22.03.2024 г. около 20,00 часа на път III101 (Враца -
Криводол) на км 17+500, лек автомобил „Фолксваген Лупо“ с per. №*******
движейки се в посока от гр. Криводол към гр. Враца със скорост от около 92
км/ч., се отклонява и навлиза в несрещното платно за движение, където се
блъска в лек автомобил „Опел Астра“ с per. № ********, който се е движил в
участъка на ПТП-то в посока от гр. Враца към гр. Криводол в полагащата му
се лента за движение на ППС със скорост около 59 км/ч., вследствие на което
пътника в лек автомобил „Фолксваген Лупо“ Т. Ц. Ю. е получил описаните в
медицинските документи наранявания. С това си поведение, несъмнено както
и първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, водача на лекият
7
автомобил „Фолксваген Лупо“ с per. №******* - Д. Н. С. е нарушила
правилата на която е нарушила чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки се с
превишена скорост от 92.00 км.ч., при максимално разрешена във въпросния
участък скорост от 90 км.ч. навлязла в насрещното платно за движение и
причинила ПТП.
По отношение на вината, същата е установена под формата на
непредпазливост, макар че за нея е установена оборимата презумпция по
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
На следващо място, настъпилите вреди за пострадалия, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват
от изслушаната по делото СМЕ, както и от събраните свидетелски показания.
От друга страна, Гражданската отговорност на виновния водач е
застрахована при ЗД „Лев инс“ АД.
Налага се изводът, че са налице всички изискуеми предпоставки за
ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, а поради съществуващото правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на процесния лек
автомобил със застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на
застрахователя.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият въззивен съд намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г. са възпроизведени
и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за определяне на
справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални
болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
така и икономическото състояние на страната към момента на увреждането,
израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя
към този момент (така и Определение № 60674/10.12.2021г. по т. д.№ 208/21,
ВКС, І т. о.).
В настоящия случай, въззивният съд съобрази 1) младата и
трудоспособна възраст на пострадалия към момента на инцидента – 23 години;
2) характера на причинените и телесни увреждания, в това число по-
интензивните болки в първите дни след инцидента и проведеното лечение в
8
болнично заведение, както и че възстановяването е било съпроводено с
обездвижване по време на престоя в болницата за около 4 дни; 3)
невъзможността да води нормален живот за няколко месеца (1-2) съответно да
полага труд, от който да генерира доходи; 4) целия възстановителен период от
около 2-3 месеца; 5) изпитвания продължително дискомфорт в лявата ръка в
областта на счупената лява ключица; 6) преживяната остра травматична
стресова реакция, която обаче не е с трайни последици върху психическото
състояние на пострадалия; 7) стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респективно
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При тези обстоятелства настоящият въззивен съд намира, че
справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед
конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер 20 000 лева.
Настоящият въззивен състав не споделя извода на първостепенния съд и не
намира за справедливо обезщетението от 8 000 лв. Настоящият въззивен
състав приема, че обезщетение в размер на 20 000 лв. би репарирало
причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на деликта, без да
води до неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде отменено в ЧАСТТА, с която искът е
отхвърлен за сумата над 8 000 до 20 000 лв. и на ищеца допълнително следва
да бъде присъдена сумата от 12 000 лв. Решението В ЧАСТТА, с която искът е
отхвърлен за сумата над 20 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв., като
необжалвано от ищеца е влязло в сила.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ЗД „Лев инс“ АД, следва да се спомене следното:
Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи.
Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. В тази връзка, на
основание чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички
допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите от страна
на пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни
последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се
осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите.
В този смисъл, по делото не е доказано, че пострадалия в момента на
ПТП е бил без поставен предпазен колан, с оглед на което следва да се приеме,
че възражението с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е доказано при
условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154 от ГПК от
страна на „Лев Инс“ АД и съответно обезщетението за неимуществени вреди
не следва да се намалява. Извън липсата на пълно и главно доказване на
възражението за съпричиняване от страна на ответника, въззиваем, в
9
настоящото производство, в заключението на съдебно-медицинската
експертиза е отразено, че не може да се отговори по медицински път дали при
настъпване на ПТП ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, но дори и
да е бил с такъв, същият не е имал никаква превантивна функция,
имайки предвид механизма на ПТП, както и механизма на получаване на
увреждането, а именно - страничен удар в лекия автомобил, в който се е
возил и факта, че същият си е ударил лявото рамо в облегалката на водача на
лекия автомобил, т.е. инерционните сили са действали настрани, а не напред.
Въз основа на гореизложеното съдът споделя извода на първоинстанционния
съд, че по делото няма категорични доказателства за наличието на пряка
причинно-следствена връзка (каузалитет) между непоставянето на предпазен
колан от пострадалия и вредоносния резултат и конкретно, че получената
травма на лява ключица не би била получена, ако е бил с поставен предпазен
колан.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество „ЗК Лев инс“ АД да заплати на ищеца Т. Ю.
обезщетение за неимуществени вреди 20 000 лева. Ето защо обжалваното
решение следва да бъде отменено в ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за
сумата над 8 000 до 20 000 лв. и на ищеца допълнително следва да бъде
присъдена сумата от 12 000 лв.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде
разгледана и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение.
В случая не е спорно, че ищецът е предявил претенцията си пред
ответното застрахователно дружество на 16.04.2024 г. В тази си част
настоящия съд счита, че решението на Окръжен съд – Враца е правилно и в
съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите му, като посочва, че според
приетите по делото писмени доказателства (претенция от 16.04.2024 г.)
пострадалият Т. Ю. е заявил пред застрахователя застрахователна претенция
за заплащане на имуществени и неимуществени вреди на 16.04.2024 г., както и
че застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице - 16.04.2024 г., а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение за собствената си забава /вж. Решение № 50040/30.05.2023 г. по
т.д. № 790/2022 г. на ВКС, II т.о./ Следователно претенцията за законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 16.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само въззивникът.
Въззивникът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса и
10
разноски по производството и не претендира такива, поради което ответното
дружество не му дължи разноски. От пълномощника на въззивника
своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна
помощ. В случая, с оглед изхода на спора, възнаграждението следва да бъде
определено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответно на уважената част от
иска, като изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 1
992, 00 лв. с ДДС.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Следователно, доколкото въззивникът е освободен
от внасяне на държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, въззиваемото
дружество следва да бъде осъдено да доплати съразмерно с уважената част от
иска сумата 213,33 лв. разноски за възнаграждение на вещите лица по
изготвените експертизи и сумата 480,00 лева държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд - София.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 74 от 21.09.2024 г. по т. д. № 52/2024 г. по описа
на Окръжен съд – Враца в ЧАСТТА, с която искът при квалификацията на чл.
432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до 20 000 лв. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс: АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ НА Т.
Ц. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, ЕГН **********
допълнително сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва считано от
16.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в ЧАСТТА, в която искът по чл.432, ал.1
от КЗ е уважен за сумата от 8 000, 00 (осем хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
телесни повреди, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 22.03.2024 г. около 20:15 часа на път III-101, в района на км
17+500 пред табелата за град Криводол, по вина на Д. Н. С., ЕГН: **********
– водач на застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Лупо”, с рег. № ********, ведно със законната лихва за забава върху тази
сума, считано от 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 74 от 21.09.2024 г. по т. д. № 52/2024 г. по описа
11
на Окръжен съд – Враца в ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА Т. Ц. Ю., ЕГН:
**********, с адрес град ***, ул. „***” № **, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано от В. И., М. Д. и П. Д. –
изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по
делото разноски по съразмерност в размер 1 213, 33 лв. за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждения на вещите лица по изпълнените
експертизи и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Т. Ц. Ю., ЕГН: **********, с адрес град ***, ул. „***” № **,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано от В.
И., М. Д. и П. Д. – изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски по съразмерност в размер 728, 33 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано от В.
И., М. Д. и П. Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н.
Д., ЕГН ********** – ШАК, с адрес на кантората гр.София, пл. "Позитано",
№ 2, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 1 992 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на Т. Ц. Ю., ЕГН: **********
пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано от В.
И., М. Д. и П. Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд - София сумата 213, 33 лв. разноски за възнаграждение на
вещите лица по изготвените експертизи и сумата 480, 00 лева държавна
такса, съразмерно на уважената част от иска за неимуществени вреди.
Решението В ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за сумата над 20 000
лв. до предявения размер от 60 000 лв., като необжалвано от ищеца е влязло в
сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12