Р Е
Ш Е Н
И Е №187
гр.Кюстендил, 11.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, пети
състав, в открито заседание на тридесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Росица Стоицова,
като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№190/2019г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. във вр. с чл.250 ал.3 от ГПК.
Делото е
образувано по въззивната жалба на Кооперация „Производствено-потребителна
земеделска кооперация (ППЗК) „Васил Левски“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.Новоселяне,
общ.Бобов дол, обл.Кюстендил, представлявана от председателя И. Р. подадена
чрез пълномощника адв.З.В. ***, против допълнително решение от 28.01.2019г.,
постановено по гр.д.№987/2018г. по описа на Районен съд (РС) – Дупница.
Обжалваното
решение е постановено в производство по чл.250 от ГПК и със същото е оставена
без уважение молба с вх.№105/04.01.2019г., подадена от Кооперация
„Производствено-потребителна земеделска кооперация „Васил Левски“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.Новоселяне,
общ.Бобов дол, обл.Кюстендил, представлявана от председателя И.Р. чрез
пълномощника адв.З.В. ***, за допълване на решение №590/10.12.2018г.,
постановено по гр.д.№987/2018г. по описа на РС-Дупница.
Във
въззивната жалба се сочи, че първоначалното решение по делото на ДнРС не е било
обжалвано, по причина, че страната не е разбрала ясно произнасянето на съда. От
мотивите на решението не следвал извод, че РС-Дупница се е произнесъл и е
отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за това, че без основание ответника
е изплатил на себе си неползван годишен отпуск за 2010г. и 2011г., тъй като
въпросните години въобще не били коментирани от съда. Същевременно се
отбелязва, че за същите две години е бил изтекъл давностният срок, в който
ответникът по иска е могъл да получи обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, поради което не е имало законово основание, въз основа на което същият
сам да изплати на себе си такова. Поради липсата в първоначалното решение на
правен анализ на фактите, касаещ тези две години, жалбоподателят заключил, че
липсва произнасяне за тях, дължащо се на пропуск на съда и с молбата, предмет
на разглеждане в обжалваното решение, поискал отстраняване на този пропуск,
чрез постановяване на допълнително решение. В подкрепа на тезата на
жалбоподателя, че същият не е разбрал волята на съда, се сочи, че в основното
решение липсвали мотиви относно начина на определяне на присъдената сума, което
създавало впечатление за липса на произнасяне по целия предмет на иска.
Поддържа се, че жалбоподателят е разбрал, че съдът бил отхвърлил иска за
конкретните две години – 2010г. и 2011г., от мотивите на допълнителното
решение. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и
необосновано, като с въззивното решение ответникът М.Р. бъде осъден да заплати
на кооперацията сумата от 836.34 лева, получена без основание като обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2010г. и 2011г., поради погасяване на
вземането по давност. Във въззивната жалба се прави и искане молбата за
допълване на съдебното решение да бъде счетена като молба за тълкуване на
решението и предвид тълкуването, даденото от съда, въззивната жалба да се счита
такава по реда на чл.251 ал.5 от ГПК. Поискано е присъждане на разноски, за
които е представен списък.
Насрещната
страна – М.В.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника
адв.И.И. *** (с пълномощно от първата инстанция – л.16), е подал
отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната
неоснователност, моли оставянето й без уважение и постановяване на решение, с
което постановеното от ДнРС допълнително решение да бъде потвърдено.
Въззиваемият изразява становище, че в първоначалното решение съдът е посочил,
че ответникът по иска неправомерно е получил обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ
само за неползвания от него платен годишен отпуск за 2012г. и 2013г., правото
на който е било погасено, съгласно чл.176а ал.1 от КТ, поради което е уважил
иска за сумата от 836.34 лева и го е отхвърлил за разликата до 2 090.85
лева. В отговора се поддържа, че жалбоподателят е поискал от ДнРС да допълни
първоначалното си решение, поради липсата на произнасяне по цялото искане,
поради което подаденото от него заявление не би могло да се счита като такова
за тълкуване на решението. Счита се, че
уважаването на подадената жалба би довело до отмяна на влязлото в сила
първоначално решение, което кооперацията не обжалвала, при все, че същото било
ясно – искът се уважавал за 836.34 лева и отхвърлял за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 2 090.85 лева.
Настоящият състав на ОС-Кюстендил, след като съобрази
всички данни по делото, приема следното:
Въззивната жалба, като подадена в законноустановения срок, срещу подлежащ
на въззивно обжалване, съгласно изричното предписание на чл.250 ал.3 от ГПК, съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от обжалване и
отговаряща на изискванията на закона се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
КнОС, след като прецени становищата на страните, събраните
по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение на ДнРС следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Съображенията за това са
следните:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на
РС-Дупница е валидно и допустимо.
Извършената от районния съд преценка за липсата на
предпоставки за допълване на първоначално постановеното и влязло в сила като
необжалвано решение с №590/10.12.2018г. по съществото си е правилна.
В решението от 10.12.2018г. ДнРС е посочил, че
разглежда предявен от Кооперация
„Производствено-потребителна земеделска кооперация „Васил Левски“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.Новоселяне,
общ.Бобов дол, обл.Кюстендил, представлявана от председателя И. Р. срещу М.В.Р.
(съобразно допусната поправка по реда на чл.247 от ГПК относно собственото име
на ответника, с решение №616/20.12.2018г.), с ЕГН **********, с постоянен адрес
***, иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на кооперацията сума в размер на 2 090.85 лева, представляваща
получено от него без основание обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2014г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане. Така очертана
исковата претенция е била в съответствие с твърденията и претенцията на
Кооперацията, заявени с исковата молба и с извършения от съда доклад по делото.
С посоченото
решение - №590 от 10.12.2018г. – ДнРС е осъдил М.В.Р. да
заплати на ППЗК „Васил Левски“, с.Новоселяне сума в размер на 836.34 лева,
представляваща получено без основание обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2012г. и 2013г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска до окончателното плащане, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 2 090.85 лева е отхвърлил иска, като неоснователен.
Не е спорно,
че в срока за обжалване на така постановения съдебен акт никоя от страните не е
подала въззивна жалба. След изтичане на срока за обжалване ищцовата кооперация,
чрез пълномощника си адв.Здр.В., е депозирала заявление, съдържащо искане за
допълване на решението, посредством произнасяне по иска за връщане на
получените без основание обезщетения за 2010г. и 2011г. В заявлението са
изложени аргументи от една страна за наличието на яснота относно исковата
претенция, обхващаща периода от 01.01.2010г. до 31.12.2014г., а от друга – за
липсата на коментар в мотивите на решението относно обезщетенията за 2010г. и
2011г., сочеща на липса на произнасяне.
С
обжалваното допълнително решение №65 от 28.01.2019г. ДнРС е оставил без
уважение молбата за допълване на решение №590/10.12.2018г., постановено по
гр.д.№987/2018г. по описа на РС-Дупница, с довода, че не е налице липса на
произнасяне по цялото искане на ищеца, тъй като в частта над присъдената сума
от 836.34 лева до пълния предявен размер от 2 090.85 лева искът е бил
отхвърлен като неоснователен.
Въззивният
съд намира, че не са били налице предпоставки за прилагане в конкретния случай
на нормата на чл.250 от ГПК и постановилият първоначалното решение съд
законосъобразно е отказал неговото допълване в искания от ищеца смисъл.
Допълване
на постановено решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен
предмет. Тук попадат хипотези като липса на произнасяне по цялото спорно право,
по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния
предмет на делото. Следва да се има предвид обаче, че наличието или липсата на
произнасяне от съда по целия спорен предмет се преценява съобразно диспозитива
на съдебното решение, или - на допълване подлежи диспозитивът, който обективира
волята на съда, а не мотивите на съдебния акт (в този смисъл са решение
№53/21.02.2012г. по гр.д.№546/2011г. на ІV г.о. на ВКС, определение
№219/23.03.2011г., по ч.т.д.№886/2010г. на I т.о. на ВКС). Не е налице непълно
съдебно решение, когато съдът не се е мотивирал (вж. определение
№904/09.12.2010г. по ч.т.д.№873/2010г. на I т.о. на ВКС) – отчасти или въобще.
В
конкретния случай, видно е от диспозитива на съдебното решение с №590 от 10.12.2018г., че при предявен осъдителен иск
за сумата от 2 090.85 лева, съдът е уважил иска отчасти, като е присъдил
сумата от 836.34 лева – получено без основание обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2012г. и 2013г. и е отхвърлил иска за горницата над
присъдената сума до претендираните 2 090.85 лева. Така постановен
диспозитивът обхваща целия спорен предмет. Вярно е, че в мотивите на решението
не е обсъждан въпроса за това дали правото на платен годишен отпуск за 2010г. и
2011г. е било погасено, но тази непълнота не би могла да бъде преодоляна по
реда за допълване на решението. Ако ищецът е считал, че районния съд неправилно
е отхвърлил иска за разликата над 836.34 лева до претендираните с исковата
молба 2 090.85 лева или пък е имал основание да смята, че съдът е
разгледал иск, различен от предявения, е следвало да обжалва съдебното решение,
оспорвайки неговата правилност (в първия случай) или допустимост (във втория).
Ако ищецът счита диспозитива на съдебното решение за неясен би могъл да поиска
тълкуване по реда на чл.251 от ГПК. В конкретния случай, избраният от
кооперацията способ е неприложим и поради факта, че с допълването на решението не може да
се иска пререшаване на спора по същество (в т.см. вж. решение №169/09.07.92 г.
по гр.д.№369/91г., на 5-чл. с-в), а именно това би бил резултатът при уважаване
на искането за допълване на решението от 10.12.2018г. Евентуално би се стигнало
до хипотеза на подмяна на постановения резултат, равнозначна на това съдът сам
да отмени постановеното от него и влязло в сила съдебно решение, което би било
недопустимо процесуално действие.
Поради
изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди. Що се отнася до
съдържащото се във въззивната жалба искане молбата за допълване на решението да
бъде счетена като молба за тълкуване на същото, а жалбата да се приеме като
такава по чл.251 ал.5 от ГПК следва да се отбележи, че липсва основание същото
да бъде уважено - заявлението на пълномощника на кооперацията, иницииращо
произнасяне на съда е недвусмислено в посока за допълване на първоначалното
решение и в съответствие с това искане е постановено обжалваното решение по
реда на чл.250 от ГПК. Нито за първоинстанционния съд, нито за въззивния
съществува съмнение относно естеството на отправеното искане и същото
определено не е такова за тълкуване на съдебния акт. Може да се посочи, че и
понастоящем за никоя от страните не е преклудирана възможността да поиска
тълкуване на решението при наличие на основанията и отсъствие на пречките за
това, според чл.251 от ГПК.
С
оглед неоснователността на жалбата, на въззивника не се следват разноски.
Жалбоподателят
дължи на въззиваемия заплащане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение – своевременно поискани и надлежно удостоверени, за които е
представен и списък по чл.80 от ГПК, в размер на 300.00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В
А допълнително решение от 28.01.2019г., постановено по гр.д.№987/2018г. по
описа на Районен съд – Дупница, с което е оставена без уважение молба с
вх.№105/04.01.2019г., подадена от Кооперация „Производствено-потребителна
земеделска кооперация „Васил Левски“, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в с.Новоселяне,
общ.Бобов дол, обл.Кюстендил, представлявана от председателя И. Р., чрез
пълномощника адв.З.В. ***, за допълване на решение №590/10.12.2018г.,
постановено по гр.д.№987/2018г. по описа на РС-Дупница.
О С Ъ Ж Д А Кооперация „Производствено-потребителна земеделска
кооперация „Васил Левски“, с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в с.Новоселяне, общ.Бобов дол, обл.Кюстендил,
представлявана от председателя И. Р., да заплати на М.В.Р., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, сумата от 300.00
лева (триста лева), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред ОС-Кюстендил.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.