и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 345, във вр. с 341 ал.2, във вр. с чл. 249 ал. 3 от НПК. Образувано е по постъпил частен протест на РП – Ардино против Разпореждане № 37/03.10.2013 год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 96/2013 год. по описа на Ардинския районен съд, с което на основание чл. 249 ал.2, във вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по посоченото дело и същото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. В частния протест прокурорът от РП – Ардино е изложил подробни съображения относно неправилността на протестираното разпореждане, като е направил искане същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в частния протест, на основание чл. 249 ал.3, във вр. с чл.341 ал.2 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частният протест е подаден от лице, имащо интерес от протестирането, в срока по чл.342 ал.1 от НПК /препис от разпореждането, което е постановено от съдията-докладчик в закрито заседание, е връчен на РП – Ардино на 04.10.2013 год., а частния протест е подаден чрез първоинстанционния съд на 08.10.2013 год./, поради което същият е допустим. По същество частният протест е основателен. По внесен на 02.10.2013 год. в РС - Ардино обвинителен акт, с който е било предявено обвинение на подс. Светолслав Сашен Митев от гр.Ардино за извършено престъпление по чл.235 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, е било образувано Н.о.х.дело № 96/2013 год. по описа на Ардинския районен съд. С протестираното в настоящото производство разпореждане № 37/03.10.2013 год. съдията - докладчик е прекратил производството по делото и е върнал същото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения. За да постанови разпореждането си, съдията-докладчик е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и в материалите от досъдебното производство /протоколи за разпит на свидетелите Карамфилов, Бамчев, Чаушев, Якубов и Сали/ се съдържали данни и се сочели обстоятелства и за друго изпълнително деяние по смисъла на чл. 235 ал.1 от НК, различно от сечта на дървета. Съдията - докладчик е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт било посочено, че след като за два дни св.Якубов е извършил сечта на дърветата, предмет на повдигнатото обвинение на обв.Митев, този свидетел, с помощта на други лица от района пренесъл дървата и ги складирал до котелното отделение под навеса на хотел „Брезата”, стопанисван от обв.Митев, както и по-голяма част от тях складирал на открито в близост до хотела. Съдията-докладчик е посочил, че не било изследвано обстоятелството по чия инициатива е било извършено това пренасяне и складиране на изсечените дървета – дали по инициатива на обв.Митев, или по инициатива на св.Якубов, тъй като това действие само по себе си представлявало друго изпълнително деяние, също елемент от обективната страна на престъплението по чл.235 ал.1 от НК, различно от сеченето, което ако е било извършено от обв.Митев в реална съвкупност, следвало до бъде посочено в диспозитива на обвинението в обвинителния акт; а ако е било извършено по инициатива на св.Якубов, то би следвало на последния също да бъде повдигнато обвинение по същия текст от закона, за съучастие в извършването на престъплението. Съдията-докладчик е направил извода, че в обвинителния акт е налице неяснота какво точно е извършил обв.Митев, която неяснота, както и наличие на форми на съучастие при извършване на престъплението, съществено ограничават възможността на обвиняемия да разбере фактическите констатации, приети за установени от прокурора и довели до внасяне на обвинителния акт в съда, с оглед на което да организира адекватно своята защита. Така констатираното според съдията-докладчик несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на обвинението представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, което налагало прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването му. Настоящият състав намира, че протестираното разпореждане е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения: По същество изводите на съдията-докладчик за допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването му, изложени в протестираното разпореждане, касаят единствено внесеният в съда обвинителен акт, респ. несъответствието му с изискванията на чл.246 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите, пълни данни за личността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства и др. А разпоредбата на ал.3 на чл.246 от НПК изисква в заключителната част на обвинителния акт да бъдат посочени данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, има ли основание за прилагане на чл.53 от НК, има ли основание за трансфер на наказателното производство, дата и място на съставяне на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. От изложеното следва изводът, че фактическите и правни рамки на обвинението се очертават с обвинителния акт. Те обвързват произнасянето на съда по въпросите дали има извършено съставомерно деяние, какво е то и дали, ако има такова деяние, то е извършено виновно от обвиняемия. С други думи, валидно за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия и за произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт, което следва да бъде направено по начин, който поставя рамките на процеса, като определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него /чл.102 от НПК/. Поради това е задължително в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, така както са приети и посочени от прокурора. В случая настоящата инстанция намира, че внесеният на 02.10.2013 год. обвинителен акт, с който на Светослав Сашев Митев е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.235 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 и 3 от НПК, като при съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прокурорът, изготвил обвинителния акт, е изложил в него правно значимите факти, които е счел, че имат значение за съставомерността на деянието на обвиняемия, като тези факти съответстват на възприетата от прокурора правна квалификация. Така, прокурорът е посочил в обстоятелствената част на обвинителния акт данни за престъплението, което се твърди да е извършил обвиняемия – посочен е периодът, релевантен по чл.26 ал.1 от НК /в два последователни дни през м.януари 2013 год., макар и същите да не са конкретизирани/; посочени са мястото и начина на осъществяване на деянията от обвиняемия; формата на изпълнителното деяние; вида, количеството и стойността на отсечените без редовно писмено позволително дървета; изложени са пълни данни за личността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват тези обстоятелства; а в диспозитивната/заключителната/ му част е посочил правната квалификация, датата, мястото и името на съставителя на обвинителния акт, т.е. обвинителният акт отговаря напълно на изискванията на чл.246 от НПК. Изцяло неоснователни са съображенията на съдията-докладчик относно посоченото в разпореждането като допуснато от прокурора съществено нарушение на процесуалните правила – че е налице несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива му, изразяващо се в неяснота какво точно е извършил обв.Митев, както и наличие на форми на съучастие при извършване на престъплението, дължаща се на данни в доказателствата по делото за наличие и на друго изпълнително деяние, елемент от обективната страна на престъплението по чл.235 ал.1 от НК, което съществено ограничавало възможността на обвиняемия да разбере фактическите констатации, приети за установени от прокурора, с оглед на което да организира адекватно защитата си. Това е така, тъй като изцяло в правомощията на прокурора е да прецени какви факти да изложи в обвинителния акт и на базата на какви доказателства, на кое лице да повдигне обвинение и за какво точно престъпление, като за съда не съществува каквато и да е възможност да дава указания на прокурора по отношение на доказателствата, по отношение на това на кое лице следва да бъде повдигнато обвинение, нито по отношение на правната квалификация на деянието, такава, каквато е посочена от прокурора. Посочените по-горе въпроси – дали обвиняемия е извършил престъплението, за което е обвинен; дали престъплението е извършено в твърдяното от прокурора място, време /вкл. и през целия период на продължаваната престъпна дейност, посочен в обвинителния акт/ и по твърдяния начин; дали посочените от прокурора като свидетели лица установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, са предмет на преценка на съда при осъществяване на решаващата му дейност по въпросите има ли извършено престъпление и участието на подсъдимия в осъществяването му виновно, т.е. по същество при постановяване на присъдата, но са извън обхвата на проверката от съдията-докладчик по чл.248 ал.2 от НПК. С други думи, недопустимо е при тази проверка съдията-докладчик да извършва анализ и оценка на събрани на досъдебното производство доказателства, както и да прави изводи за наличие и на друго изпълнително деяние на същото или друго престъпление, осъществено от обвиняемия, или за наличие на данни за извършването на престъпление и от други лица, вкл. и съучастническа дейност, респ. да връща делото на прокурора за посочване на друга правна квалификация или за привличане и на други лица към наказателна отговорност. От значение по отношение на предявеното на подс.Митев обвинение е това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт съставилия го прокурор е посочил фактически данни за формата на изпълнително деяние на престъплението, което счита, че е извършил този подсъдим, времето, мястото и начина на извършването му и пълни данни за личността на обвиняемия, т.е. всички фактически обстоятелства, които съставляват съставомерните признаци на престъплението, в извършването на което е обвинен Митев, и които именно подлежат на доказване; а същевременно в диспозитивната /заключителната/ част на обвинителния акт са посочени правната квалификация на деянието и отново данни за обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му, както и размера на причинените щети, като настоящата инстанция намира, че не е налице каквото и да било несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на обвинението, нито неяснота относно формата на изпълнителното деяние на престъплението, в извършването на което е обвинен Митев. В тази връзка следва да се посочи, че без правно значение по отношение на ефективното осъществяване на правото на защита от обвиняемия е дали в обстоятÕлствената част на обвинителния акт се съдържат данни за осъществяване от обвиняемия и на друга форма на изпълнителното деяние на това престъпление, или за други лица, участвали в осъществяването му, доколкото същите не са предмет на повдигнатото му обвинение. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обвинителният акт, с който е сезиран Ардинския районен съд не страда от релевираните в протестираното разпореждане пороци. При извършената служебно проверка на материалите от досъдебното производство не се констатира да са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат връщане на делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, разпореждането на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 96/2013 год., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, е незаконосъобразно и необосновано. Това налага протестираното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Водим от изложеното, и на основание чл.345 ал.2 от НПК, Окръжният съд О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 37/03.10.2013 год. на съдията-докладчик по Н.о.х.дело № 96/2013 год. по описа на Районен съд – Ардино, с което на основание чл.249 ал.1, във вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на разпореждането съществени нарушения на процесуалните правила. ВРЪЩА делото на Ардинския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|