Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27.05.2019г. гр.Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на двадесет и пети април през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Валентина Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Антоанета Митрушева
гражданско
дело № 1172 по описа за 2018г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността(ЗС) вр. чл.54 ал.2 от Закона за
кадастъра и имотния регистър(ЗКИР) и искове с правно основание чл.109 от ЗС.
В исковата молба ИЩЦАТА – М.Г.К. ***,
твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Добрич,
общ.Димитровград: УПИ І-383, кв.46, ведно с построените в имота сгради. Този
имот ищцата придобила чрез договор за дарение от родителите си, като сделката
била обективирана в Нотариален акт № 115, т.ІІ, рег.№ 3768, дело № 289 от
08.08.2013г.
Имотът граничел от изток с УПИ
ІІ-387, кв.46, собственост на отв.Д.Д. Миткова. През 2016г. ответницата
получила разрешение за строеж на ограда и построила такава, като обаче навлязла
в имота на ищцата с 65 см. по дължината на къщата, която била 8 метра. В
момента зад къщата на ищцата не можело да се минава, като там ответницата
изградила канал, който минавал под оградата, непосредствено до къщата. Отворът
на канала бил в имота на ищцата. Направени били и улуци по цялата дължина на
оградата, като отпадните води се отвеждали в имота на ищцата в северо-западния
ъгъл на къщата й, като изтичащите води се наливали в основата на къщата, което,
от своя страна, довело до появата на пукнатина в тази част на сградата и влага
по стената. Ищцата не можела да направи саниране в тази част на къщата си,
защото нямала достъп, като преди това следвало да се реши и проблема с
оттичането на канала.
В исковата молба се посочва още, че
ответницата променила имотната граница, като същата минавала по сградата,
собственост на ищцата, при което не бил взет предвид действащия кадастрален
план от 1968г. От Скица № 1344/22.11.2016г. при действието на плана от 1968г.
било видно, че от къщата на ищцата до оградата на границата на имотите има
разстояние - на северо-изток на 55 см. и на юго-изток на 64 см. По този начин
ответницата отнела от имота на ищцата част с площ от 4.8 кв.м. Същевременно
направила искане до Община Димитровград за допълване на кадастралната основа
със заснемане на имота с новопостроената ограда, твърдейки, че била построена
преди години и това е фактическото положение на границата между двата имота.
Ищцата не възразила на това нейно искане, защото не била редовно уведомена,
като уведомлението било връчено на непълнолетния й син в отсъствието на
родителите му.
Ищцата сочи още, че непосредствено
до оградата ответницата изградила барбекю с комин, който бил нисък и когато
барбекюто се ползвало, семейството на ищцата не можело да ползва изградената в
техния имот площадка за почивка.
Ищцата подала в Община Димитровград
искане за допълване на кадастралната основа с цел възстановяване на старата
граница между имотите, но на 25.05.2018г. получила отказ поради установен спор
за материално право, което обосновавало правния й интерес от предявяване на
настоящата претенция.
С оглед на така изложеното ищцата
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че 4.8 кв.м., находящи се до източната част на къщата, между
къщата и регулационната граница(по плана от 1968г.) между имотите е собственост
на ищцата, като ответницата бъде осъдена да й предаде владението на тази част.
Моли ответницата да бъде задължена
да събори незаконно построената ограда, попадаща в имота на ищцата и изгради
същата съобразно действащия регулационен план на селото от 1968г., да премахне
улуците на оградата, направени от страната на имота на ищцата, както и
канализационната тръба, а също и да задължи същата да изгради комина на
барбекюто на подходяща височина, над височината на къщата на ищцата.
ОТВЕТНИКЪТ
– Д.Д.М. ***, в
законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, с който оспорва твърденията,
че въз основа на разрешение за строеж от 2016г. построила ограда, с която
навлязла в имота на ищцата, като в тази връзка посочва, че не владее части от чуждия имот.
Същата владеела собствения си имот, съгласно имотната и регулационна граници
между този имот и имота на ищцата така, както били отразени в действащите
планове от 2017г. Изменението на плана през 2017г. касаело именно участъка, предмет на
настоящия спор. На място и понастоящем съществувала стара каменна ограда,
скрепена към жилищната сграда на ищцата и в тези граници се владеели имотите.
Тъй като тази ограда била много стара и в нея имало пукнатини, се наложило
тяхното запълване и укрепване от страната на УПИ I-383, кв.46,
но местоположението на оградата не било променяно. Недвижимият имот на
ответницата, представляващ УПИ-II 387, кв.46 по плана на с.Добрич, ответницата
придобила по наследство от майка си
Тянка Димитрова Д. и го владеела в границите, в които тя осъществявала
непрекъснато владение през последните 40 години.
Недопустимо
било позоваването на ищцата на предходни планове, тъй като релевантни били
единствено действащите кадастрален и регулационен план, в които били отразени
границите на собствеността. Недопустимо било в настоящото производство ищцата
да се домогва да поправи пропуск да обжалва действащите планове, както и да се
обсъжда въпросът за съответствието на действащите планове с предходни такива.
Соченото
в исковата молба разрешение за строеж от 2016г. било изцяло неотносимо към
спора и се отнасяло за ограда, различна от посочената от ищцата като процесна
ограда. Ставало дума за Разрешение за строеж № 130/27.10.2016г., издадено от
главния архитект на Община Димитровград, относно изграждане на плътна ограда по
източната, южната и западната регулационна граница. Съгласно виза за
проектиране и Протокол за определяне на строителна линия и ниво за строеж от
17.02.2017г., съставен в присъствието на служители на Община Димитровград,
оградата била в участък с посочени координатни точки, който участък бил
различен от предмета на спора и не бил относим към него.
Не отговаряло на истината твърдението в
исковата молба, че преди време ищцата имала достъп зад жилищната си сграда. В
този участък имало положен преди повече от 30 години бетон, като в последните
14 години участъкът бил затворен и бил с достъп - проход от 30 см.
Ответницата
прави възражение, в случай, че се установи, че процесната площ от 4.8 кв.м. е
била част от имота на ищцата, за изтекла придобивна давност по чл.79 ал.1 от
ЗС.
Оспорва
изцяло и искането да бъде задължена да събори построената ограда между имота й
и този на ищцата, като заявява, че съществуващата ограда била разположена по
границите, съобразно действащите кадастрален и регулационен план.
Оспорва
и
искането за задължаването й да премахне улуците на оградата, като твърди, че
както оградата, така и улуците били разположени изцяло в границите на
собствеността на ответницата. Водата от улуците се оттичала в отвора на
отводнителната тръба, част от нейния имот.
Идентично
е становището и по отношение на искането да бъде задължена да премахне
канализационна тръба, като посочва, че всъщност се касаело за отводнителна
тръба. В действителност под посочената по-горе бетонна плоча се намирал отвор
за отвеждане на води, събрани от улука, разположен успоредно на оградата. Този
отвор бил на имотната граница, защото ищцата не предоставила достъп след
укрепване на оградата, за включване на улука в отвора на отводнителната тръба.
По
отношение на искането ответницата да бъде задължена да изгради комина на
барбекюто в имота си на подходяща височина над височината на къщата на ищцата
бил недопустим. Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС собственикът на даден
имот можел да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи
да упражнява своето право. В настоящия случай търсената от съда защита не била
за преустановяване на действие, а за осъждане за извършване на действие, което
било различно от защитата, предвидена във въпросната разпоредба, поради което
такъв иск бил недопустим. Алтернативно искът се оспорва и като неоснователен,
като се заявява, че при ползването на барбекюто не се отделяли вещества, вредни
за околната среда, съседните имоти не били задимявани и замърсявани, поради
което не се касаело за неоснователно действие.
С
оглед на така изложеното ответницата моли за отхвърляне на предявените искове
като неоснователни, а искът за осъждане да изгради комина на барбекюто си на
друга височина като недопустим, евентуално като неоснователен. Моли ищцата да
бъде осъдена да й заплати направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото бе установено,
че спорът между страните е свързан с правото на собственост и неговото
осъществяване в два съседни недвижими имоти, находящи се в с.Добрич,
обл.Хасково, като по отношение на това населено място има одобрени два
кадастрални и регулационни плана – първият от тях е одобрен със Заповед №
142/21.03.1928г., а вторият - одобрен със Заповед № 123/21.02.1968г., действащ
и към момента.
С Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 115, том ІІ, рег.№ 3768, дело № 289/2013г. на нотариус Р.С.- №
096 по регистъра на Нотариалната камара на РБългария, ищцата М.Г.К. е придобила
правото на собственост върху единия от тези недвижими имоти, а именно:
урегулиран поземлен имот І с планоснимачен № 383, с площ от 881.56 кв.м.,
находящ се в кв.46 по подробния устройствен план на с.Добрич, обл.Хасково, с
адрес: ул.“Любен Каравелов“ № 1, ведно с построените в имота масивна жилищна
сграда с декларирана площ от 120 кв.м., лятна кухня с декларирана площ от 14
кв.м. и стопанска постройка с декларирана площ от 30 кв.м.
Ответницата, от своя страна, е
собственик по наследство на съседния имот - УПИ ІІ-387, кв.46 по плана на
с.Добрич.
С разрешение за строеж от
27.10.2016г. на главния архитект на Община Димитровград на ответницата е дадено
разрешение за извършване на строеж на ограда в имота й – плътна по източна,
южна и западна регулационни линии с височина 2.2 м., който строеж е осъществен.
По искане на ответницата Д.М. през
2017г. е изготвено допълване на действащия кадастрален план от 1968г. с
геодезическо заснемане на имотните граници на поземления й имот. Изработката е
обявена на ищцата М.К., като в срока за възражения такива не са подадени и с
констативен протокол от 19.07.2017г. допълването е влязло в сила.
Със Заповед № РД-06-633/25.04.2018г.
на кмета на Община Димитровград(допълнена със Заповед № ОИ-10-20/17.05.2018г.)
е отказано одобряването на внесения от ищцата проект за изменение на плана за
регулация на урегулиран поземлен имот УПИ І-383 в кв.46 по плана на с.Добрич и
допълването на кадастралната основа поради постъпили възражения от страна на
отв.М. и констатирания спор за материално право, предмет на настоящото
производство.
С оглед цялостното изясняване на
делото от фактическа страна по същото бяха назначени две съдебно-технически
експертизи, както и една допълнителна такава. В първоначално депозираното по
делото заключение на вещото лице Т.М. се посочва, че по действащия застроителен и
регулационен план на с.Добрич, одобрен със Заповед № 123/1968г., имотната
граница между двата имота в по-голямата си част съвпада с дворищната
регулационна линия, а също и че има несъответствие в нанесената на картона и на
цифровия модел на плана граница между двата имота в участъка между жилищната
сграда на ищцата и ул.“Г.Бенковски“. По картона границата била фиксирана от
североизточния ъгъл на сградата, а по платното на цифровия модел - по
югозападния ъгъл на гаража. Със Заповед № 129/2002г. било одобрено изготвено
служебно изменение на дворищната регулация за УПИ ІІ-387, при което се
урегулирал поземленият имот на основание § 8, ал.1 от ПЗРнаЗУТ. При издаване на
скица за снабдяване с нотариален акт на М.К. през 2013г. била издадена скица,
съответстваща на картона, при което площта на УПИ І-383 била 881.56 кв.м.
Изготвено и нанесено било допълване на кадастралния план през октомври 2016г.
със съществуващите строежи: пристройка, надстройка и гараж към съществуваща
жилищна сграда в УПИ ІІ-387.
По искане на ответницата Д.М. през
2017г. било изготвено допълване на действащия кадастрален план с геодезическо
заснемане на имотните граници на поземления й имот, във връзка с допуснато
отклонение от съществуващите на място имотни и регулационни граници, одобрени
със Заповед № 129/2002г. В разработката била заснета и съществуващата ограда,
скрепена до жилищната сграда на ищцата, с което границата между двата имота
била отразена по фасадата на сградата. Изготвената преписка била с извадка от
кадастралния и регулационен план по цифровия модел. Разработката била обявена
на заинтересованата страна - собственичката на съседния имот М.К., на което
известие бил подписан нейният син. В срока за възражения не постъпили такива и
с констативен протокол от 19.07.2017г. това допълване влязло в сила. Не била
издавана заповед за одобряване на изменението, тъй като на основание чл.53а, т.5(б)
във връзка с чл.52 ал.1 т.3 от ЗКИР това можело да стане без заповед със
съгласие на заинтересованите страни. Нямало данни за уреждане на сметки по
отношение на придобитото от ответницата дворно място, касаещо изменението на
имотната граница.
Между двата имота, собственост на
ищцата(УПИ І-383) и на ответницата(УПИ ІІ-387) имало масивна ограда в две
части, долепени до жилищната сграда на ищцата в североизточния и югоизточния й
ъгъл. Изградена била от каменна зидария и тухли, измазана с пръскана варова мазилка,
която по северната й страна на североизточния ъгъл частично липсвала. Покрита
била с бетонови и глинени керемиди. По вида не можело да се определи кога е
изградена, тъй като материалите били разнородни, полагани по различно време.
Същата била заснета през 2012г. съгласно приложените снимки от „Google Earth“.
За изграждането на тази част от оградата между двата имота нямало строителни
книжа. Имало разрешение за строеж от 27.10.2016г. за ограда по източна, южна и
западна регулационни граници с височина 2.20 м., очертани като местоположение
на скица с виза за проектиране с червен цвят, приложена по делото на стр.49.
Местоположението на тази ограда било по имотната граница между двата имота,
съгласно геодезическото заснемане през 2017г.
Между жилищните сгради на ищцата и
ответницата имало положена бетонова настилка, оформяща площадка с наклон и
сифон, отвеждащ повърхностните води към положената под настилката етернитова
канализационна тръба. Върху площадката нямало ограда между двата имота и нямало
следи от такава, изграждана в минал период. Видът на настилката в целия участък
бил еднороден.
Покрай къщата, построена в УПИ
І-383, минавала етернитова канализационна тръба ф 230 мм, положена подземно в
спорното пространство между двата имота. В нея били отведени повърхностните
води от имота на ищцата, дъждовните води от покрива на допълващото застрояване
в имота на ответницата, изградено по имотната граница между двата имота,
дъждовните води от покрива на къщата на ищцата, повърхностните води от двора на
ответницата в пространството между нейната и къщата на ищцата, покрито с
бетонна настилка. В участъка между къщата на ищцата и ул.“Г.Бенковски“, където
била заустена в уличната канализация, тръбата била бетонова с диаметър Ф400 мм,
положена подземно. По граници на имотите по картона в този участък тръбата
попадала в УПИ ІІ-387(собственост на ответницата Д.М.), а по цифровия модел на
плана, част от нея попадала в УПИ І-383(собственост на ищцата М.К.). Връзката
между бетоновата и етернитовата тръба не била направена, като между тях имало
разстояние от 28 см. По тази причина водите попадали върху терена и пропивали в
основите на жилищната сграда на ищцата и на гаража на ответницата, които се
намирали в непосредствена близост.
Процесното „барбекю“ представлявало
изградена масивна отворена камина „барбекю“, облицована с гнайсови плочи в
пространството на навес с три ограждащи стени и покрив от частична
стоманобетонна плоча и дървена покривна конструкция, покрита с битумни
керемиди. Наклонът на покрива бил към УПИ І-383, като отводняването му било с
поцинкован олук по стрехата и водосточна тръба, отвеждаща водите, попадащи в
имота на ищцата(УПИ І-383) в канализационата тръба, описана по-горе. През
покрива бил изграден комин на камината на разстояние от ограждащата стена по
границата със съседния имот на 60 см. Коминът бил на височина над покрива 1.05
м към ниската част и 0.96 м към високата част на покрива и на височина от
терена около 3.15 м. Нямало действащи технически норми за отстояние на комин от
съседен имот. За ползването на барбекюто се поставяла подвижна скара с дървени
въглища в пространството на камината. При запалване не се образувал дим, а само
миризма на скара.
В депозираното заключение по
назначената по делото повторна експертиза на вещото лице Г.Р. се посочва, че и
двата процесни имота са застроени, оградени с масивни огради и добре
поддържани. В имота на ищцата била разположена двуетажна жилищна сграда,
построена в средата на миналия век. Къщата била масивна, с гредоред, с външна
изолация по трите фасади. В южната част на имота били разположени още две
сгради от допълващото застрояване. В имота на ответницата имало масивна
двуетажна сграда, масивен гараж и постройки от допълващото застрояване.
За с.Добрич имало одобрени два кадастрални
и регулационни плана - единият бил одобрен със Заповед № 142/21.03.1928г., а
другият - одобрен със Заповед № 123/21.02.1968г., действащ към момента.
Местоположението на границите на процесните имоти, отразени в кадастралния и
регулационен план от 1928г. и 1968г., се различавало съществено. По
кадастралния план от 1928г. двата имота нямали обща кадастрална граница. Обща
граница имали парцелите по регулационния план от 1928г., която също се
различавала съществено от регулационната граница по регулационния план от
1968г. По плана от 1968г., заповедите за изменението му по отношение на
процесните имоти и поддържания в общината цифров модел, общите кадастрална и
регулационна граници на процесните имоти имали различия в процесния участък,
източно от къщата на ищеца. В действащия кадастрален и регулационен план на
с.Добрич имотите на ищеца и ответника били отразени съответно с номера І-383 и
II-387 в кв.46. Действащият кадастрален и регулационен план на с.Добрич имал
изработен цифров модел, който се поддържал в актуално състояние и на който се
нанасяли измененията.
Имало няколко изменения на плана по
отношение на процесните имоти - от 1978г., когато се обединили парцели, и през
2002г., когато се приложила регулацията по отношение на придаваемото място към
улицата и придаваеми и отчуждаеми площи от имота на ответника по източната и
южната граница. Тези изменения обаче не касаели спорната граница, в участъка
западно от жилищната сграда на ищеца.
На въпроса съществува ли ограда по
границата между двата имота и налице ли са съответните разрешения и техническа
документация по изграждането й, вещото лице отговаря, че при огледа се
установило, че границата между имотите, означена на приложената
скица(Приложение 1), с линията 1-3 не била материализирана на място. При т.3
масивната ограда, започваща от масивния гараж, правела чупка на запад и стигала
до жилищната сграда на ищеца. Чупката била на отстояние 55 см. от къщата, а
мястото, където оградата стигала фасадата, било на 40 см. южно от
североизточния ъгъл на къщата. Между т.3 и т.4 нямало материализирана ограда на
място и пространството се ползвало от ответника. В т.4 масивната ограда,
започваща от т.5, също чупила на запад и стигала до източната фасада на
жилищната сграда на ищеца. Чупката при т.4 била на 53 см. от къщата, а мястото,
където оградата стигала фасадата на къщата, било на 70 см. от югоизточния ъгъл
на къщата. Гореописаните огради в т.3 и 4 по Приложение № 1 били стари, но в
поддържан вид. Северната ограда била измазвана допълнително с циментова замазка
и двете огради били покрити с керемиди. Дебелината на зидовете била 60 см.,
като на северната ограда при т.3 се виждали камъните, от които била зидана.
Южната ограда при т.4 била измазана от двете страни, но предвид дебелината й,
според вещото лице, също била от каменна зидария. Границата между точки 5 и 6 не била материализирана, а мястото
се ползвало от ищцата.
През 2016г. било издадено разрешение
за строеж на ограда по източната, южната и западната граница на имота на
ответницата. От визата за проектиране ставало ясно, че строежът касае оградата
между т.6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 по Приложение 1, тоест строежът не касае
оградата в спорния участък.
На въпроса съвпадат ли имотните
граници по кадастралния и регулационния план от 1928г. с границите по
кадастралния и регулационен план от 1968г. вещото лице отговаря, че
местоположението на границите на процесните имоти, отразени в кадастралния и
регулационен план от 1928г. и 1968г., се различава съществено и по-конкретно,
че била съществена разликата в местоположението на имотните граници точно в
спорния участък. На извадката от кадастралния и регулационния план на с.Добрич
от 1928г.(Приложение 2) имотът на ищцата частично съвпадал с парцел IX-320, а
имотът на ответницата частично се припокривал с парцел II-319, като и двата
парцела били в кв.50 по този план. По този план същите нямали обща граница,
като тези граници(източна за имот 320 и западна за имот 319) се движели
успоредно, а в южната част на имот 319 западната му граница не била отразена в
кадастралния план. Общата граница на парцели IX-320 и II-319 в кв.50 по
регулационния план от 1928г.(т.14 - т.15) пресичала в северната си част
източната граница на имот 320(т.4).
Според вещото лице, площта на
спорното място, съгласно копието на плана от 1968г., съобразено с направените
при огледа констатации и измервания, било 3.8 кв.м.
В тази връзка вещото лице посочва,
че по плана от 1928г. (Приложение 2) спорният участък попада в пространството
между източната граница на имот 320(т.3 - т.4) и западната граница на имот 319(т.19
до т.21), както и че в по-голямата си част спорната площ попада в парцел
II-319, кв.50 по плана от 1928г.
По плана от 1968г. кадастралната и
регулационната граница между парцелите, в участъка от т.3 и т.4 по Приложение 1
минавала почти успоредно на жилищната сграда в имота на ищеца. От тези факти се
налагал изводът, че процесното пространство било част от парцел I-383, кв.46 по
плана от 1968г. До същия извод се стигало и от скицата към Заповед №
27/19.05.1976г. на главния архитект на Окръжен народен съвет - Хасково. По
скицата към Заповед № 129/18.02.2002г. тази площ в по-голямата си част попадала
в УПИ І-383, кв.46. На цифровия модел, който се поддържал в Общината, спорният
участък бил част от имота на ответника - УПИ II-387, кв.46.
На въпросите има ли поставена
канализационна тръба в оградата, къде става отвеждането на отпадъчните води и
отговаря ли същата на техническите изисквания, вещото лице отговаря, че има
поставена етернитова тръба(уточнява, че производството на този материал било
спряно преди около 10 години, понеже бил канцерогенен), която отвежда
повърхностни дъждовни води от улуци на ищеца и ответника, попадащи в южната
част на двора на ищеца. Тръбата поемала водите от южната част на двора - при
югоизточния ъгъл на къщата на ищцата прибл. при т.4(Приложение 1) и ги
отвеждала на север от североизточния ъгъл на същата къща (прибл. при т.3
Приложение 1), където водите се изливали в открита канавка, с размери около
50/50 см., от която влизали в друга, циментова тръба, разположена на север от
къщата на ищеца, с направление север - юг и се отвеждали в канализацията,
разположена под улицата, минаваща по северните граници на имотите на страните.
Отводнителната тръба била поставена преди изливането на плочата.
На въпроса от какъв строителен
материал е процесната малка ограда, скрепена към източната страна на жилищната
сграда на УПИ I 383, вещото лице отговаря, че оградите, скрепени към източната
фасада на жилищната сграда на УПИ І-383, кв.46 били две - една в южната част на
къщата и една в северната. Оградите били от каменна зидария и покрити с
керемиди.
В допълнително депозираното
заключение вещото лице посочва, че по кадастралния план от 1928г. спорният
участък попада в пространството между източната граница на имот 320(т.3 - т.4)
и западната граница на имот 319(т.19 до т.21). По регулационния план от 1928г.
в по-голямата си част(3 кв.м.) спорната площ попадала в парцел ІІ-319, кв.50, а
0.8 кв.м. попадали в улицата на север от парцелите по плана от 1928г. По
копията на плана от 1968г., предоставени от Агенцията по геодезия, картография
и кадастър, от Община Димитровград и по скицата към Заповед № 27/19.05.1976 г.
на главният архитект на Окръжен народен съвет — Хасково, процесната площ била
част от парцел І-383, кв.46. По скицата към Заповед № 129/18.02.2002г. спорната
площ в по-голямата си част(2.6 кв.м.) попадалала в УПИ I-383, а останалите 1.2
кв.м. попадали в УПИ II-387 кв.46. По цифровия модел, който се поддържал в
Община Димитровград, процесните 3.8 кв.м. били част от имота на ответницата –
УПИ ІІ-387, кв.46.
Вещото лице заявява още, че не може
да отговори каква е причината дворищно-регулационната граница между имотите да
бъде изчертана с различно местоположение от това в кадастралния и регулационния
план от 1968г., но било напълно възможно това да се дължи на нивото на
техническата обезпеченост и способите на работа към онзи момент.
Вещото лице посочва, че придаваемите
части и за двата имота не засягат процесния участък. В този смисъл нямало как
тези придаваеми или отчуждаеми части от имотите да се отразят на процесния
участък. Дори и да имало разлика в площите между описаните в съответните
документи и измерените, след оцифряването на графичните материали, тази разлика
се дължала на методите на работа и техническите възможности към момента, когато
били определяни тези площи за придаването или отчуждаването им и сегашния
момент.
По отношение съобразяването на
застроителния и регулационен план от 1968г. със „стара имотна граница на плана
от 1928г.” в процесния участък, а именно изобразена с черна линия - щрихована
между двата парцела, вещото лице посочва, че въпросната стара имотна граница
била линия, по която били нанесени напречни щрихи с молив. За същата се
твърдяло, че е представлява имотна граница, по-конкретно отразяваща промяна на
дворищната регулация. На приложената към последната молба на ответника по
делото скица № 631/07.05.1960 г. се виждало, че страничните регулационни линии
не са в син цвят и са на различно място от сините такива, отразени в
регулационния план от 1928г. Този факт навеждал на мисълта, че действително
имало промяна на регулацията, вкл. и в района на спорния участък, но поради
качеството на копието на оригиналния план и естественото му изхабяване тази
промяна била трудно четлива.
С оглед цялостното изясняване на
делото от фактическа страна, по същото бяха събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетели, посочени от страните.
Свид.Г.Г., баща на ищцата, заяви при
разпита си в съдебно заседание, че при прехвърлянето на процесния имот през
2013г. там нямало ограда, а било свободно място. По това време зад къщата имало
около 40 - 50 см. свободно място до имота на съседите, откъдето свободно се
преминавало. Липсвали ориентири за граничната линия. Така било още отпреди 40 -
50 години. Впоследствие свидетелят уточнява, че между двата съседни имота имало
мрежа, но конкретно зад къщата тези 40-50 см. били свободни. След тях имало
преграда – може би мрежа, не си спомня точно. Към имота им имало придаваемо
общинско място. Нямало достъп от това придаваемо място до тези 40 - 50 см.
покрай жилищната сграда, защото от къщата до мястото на Д. имало една малка
ограда.
Свид.И.К., съпруг на ищцата, заяви в
показанията си пред съда, че имотът в с.Добрич бил придобит от съпругата му
през 2013г. Между този имот и имота на ответницата нямало ограда. Имало ограда
от североизточната страна, но не и от южната. През 2015 -2016г., когато
започнали да правят ремонт на къщата, забелязали оградата, която била направена от южната
страна. Заявява, че северната ограда си съществувала. Свързващата ограда с
тяхната къща обаче забелязали през 2015г. През 2016г. тази ограда била подобрявана
– надстроена и измазана. Оградата в момента била висока 1.80 – 2.00 м. На 2.50
м. в посока юг от самата ограда било направено барбекю. Когато то се запалело,
не можело да се стои на площадката в имота на ищцата, заради пушека от комина,
който комин бил висок едва 50-60 см., като димът идвал в двора на ищцата.
Улуците, които се намирали по цялата
дължина на оградата на ответницата били направени в имота на ищцата и водата се
оттичала в нейния имот. Канализационната тръба също била поставена в нейния имот
- в пространството под стрехата на къщата. Тази канализационна тръба в южната
част била отворена и отпред, и отзад. Намирала се на кота нула. Свидетелят не
знаел кога е поставена. Отзад водата отивала в канализацията.
Свидетелят заявява още, че в къщата
им се появили пукнатини, според него, защото новопостроеният гараж, който бил
залепен на малката ограда, а тя съответно на къщата, дърпал къщата. Самият двор
бил пропаднал. Там имало направен канал, който не можели да ремонтират, защото
бил в другия имот.
Свид.К.М.,
посочена от ответницата, заяви при разпита си в съдебно заседание, че от 47
години живее в имота си, като със страните били съседи. През годините границата
между двата процесни имота била такава, каквато била и в момента. Спомня си, че
във връзка с течове в имота на ответницата бил направен ремонт и излят бетон по
общо съгласие на съседите, като бетонът се намирал между двата имота, където
била оградата между двете къщи. Тогава там имало малка ограда към улицата. На
мястото, на което наляли бетон, ограда нямало. И сега там нямало ограда. Според
свидетелката, между двете къщи нямало ограда.
Свид.В.И.,
също посочен от ответницата, заяви в показанията си пред съда, че бил голям
приятел на баща й и ходил много пъти в имота им. Знаел за извършения ремонт в
имота през 1985 – 1990г. във връзка с наводнение. Този ремонт се наложил, тъй
като влизала вода в тяхната къща и тогава бащата на ответницата се консултирал
със свидетеля, а той му казал, че трябва да се направят дренажи и отводнителен
канал. Това било сторено. Отлял се бетон от къща до къща и се направили малки
огради със съгласието на собствениците на съседния имот. Направили се зидове,
около 50 -60 см. високи, които били на границата, представлявали нещо като
малка ограда. Направеният тогава отводнителен канал бил на около един метър от
съседната къща. Бил направен и сифон. Непосредствено до къщата на ищцата нямало
поставена тръба, тя била на метър -метър и нещо от нея.
Свид.Я.В., съжителстващ на семейни
начала с отв.М., заяви при разпита си в съдебно заседание, че от 2005г. знаел
имота в с.Добрич. Оттогава до момента този имот не бил променян, с изключение
на голямата ограда, която била изградена миналата година. Тази ограда обаче не
била между имотите на страните, а била съседна с други три имота, като на нея
нямало улуци. Бил направен ремонт на оградата и откъм страната на съседния
имот, тъй като старата ограда поддала и имала пукнатина. Сложили мрежа, железа,
цимент. Това също било направено през миналата година.
Малките огради, които били залепени
към източната част на съседния имот, си съществували и винаги си били там.
Между двете къщи се получавало малко пространство, което било оградено с две
огради. Достъп между двата имота нямало. Имало само около 40 см. процеп покрай
къщата, от които можело да се отиде между двете къщи. Между двете къщи имало
между 6 - 8 кв.м. пространство, като, за да се стигнело до него, трябвало да се
мине през този процеп.
Ремонтните дейности на оградата от
страната на ищцата се извършвали чрез достъп през нейния имот. Тогава имало
съгласие между страните за този ремонт. Нямало откъде другаде да се влезе в
имота на ищцата, влизало се от страната на улицата.
Оградата, на която бил направен
ремонт и за която достъпът бил от страната на съседите, имала улуци, които се
оттичали в канала, който бил под оградата.
Според свидетеля, барбекюто през
последната година било ползвано не повече от 3 - 4 пъти. При използването му не
се отделял дим, тъй като се използвали дървени въглища.
Така възприетата фактическа
обстановка налага следните правни
изводи:
Първият предявен в настоящото
производство иск е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността във
връзка с чл.54 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър и има за предмет
установяване правото на собственост на ищцата върху заявените в исковата молба
като площ 4.8 кв.м. - реална част от недвижим имот, отразен в действащата
кадастрална карта като част от УПИ ІІ-387, в кв.46 в с.Добрич, обл.Хасково,
собственост на отв.Д.М..
Законът за кадастъра и имотния
регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални
карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в
ЗКИР и в Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за
имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2 ал.5 от ЗКИР
оборима презумпция за вярност. Следователно,
за да е налице основание за изменение в кадастралната карта, следва посочената
законова презумпция да бъде оборена чрез установяване със сила на пресъдено
нещо на правото на собственост върху конкретно определена реална част от имот,
предмет на претендираната грешка или непълнота. Това означава да се установи,
че графичното изображение в кадастралната карта не съответства на правото на
собственост, тъй като границите на поземления имот са отразени погрешно в
кадастралната карта или изобщо не са отразени в нея.
Разпоредбата на § 1, т.16 от ДР на
ЗКИР(нова - ДВ, бр.49 от 2014г.) определя непълнотите или грешките в
кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри“. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за
право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато
непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или
кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се
отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл.53 ал.2 от ЗКИР(първоначална
редакция), аналогична с действащата редакция на чл.54 ал.2 от ЗКИР. Именно
такъв иск е предмет на разглеждане в настоящото производство и с него се цели
да се установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с
оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Тоест провеждането на
исковата защита по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР включва не само искане за
установяване на непълнота или грешка в кадастралната карта, но и искане за
установяване съществуването на претендираното имуществено право в патримониума
на ищцата към момента на приключване на устните състезания.
С т.4 на Тълкувателно решение №
8/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че искът за ревандикация е допустим и може да
бъде уважен, дори и спорната част да е заснета неправилно и не е необходимо да
се провежда предварително административна процедура за поправяне на грешки в
кадастралната карта или пък да се води иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР - тоест
допустимо е в производството по иск за собственост, какъвто е предявен в настоящото
производство, съдът да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената
кадастрална карта, поради което съдът приема предявеният иск с правно основание
чл.108 от ЗС за допустим.
За да бъде разрешен спорът за
действително притежаваните от страните, като собственици на процесните съседни
имоти – УПИ І-383, собственост на ищцата, и УПИ ІІ-387, собственост на
ответницата, вещни права и за фактическото местоположение на границата между
имотите, следва да се изследва въпросът не само как същата е материализирана на
място, но и да се преценят правните последици на извършените промени, за да
може да се установи дали заснетата по последния кадастрален план граница между
тези имоти съответства на тази, която сочат действителните права на спорещите
страни.
В тази връзка, от събраните по
делото доказателства, безспорно бе установено, като по отношение на този факт
между страните не съществува спор, че ищцата е собственик на урегулиран
поземлен имот І-383, а ответницата – на урегулиран поземлен имот ІІ-387, и
двата в кв.46 по плана на с.Добрич. Спорният момент е свързан с правото на
собственост върху заявените в исковата молба като площ 4.8 кв.м., които, според
ищцата, в резултат на допуснатата грешка, са заснети към имот ІІ-387,
собственост на ответницата. По този повод следва да бъде отбелязано, че от
заключението на съдебно-техническата експертиза, депозирано от вещото лице Г.Р.,
безспорно бе установено, че площта на спорния участък реално възлиза на 3.8
кв.м. и че този участък се намира в пространството между т.3, североизточния
ъгъл на къщата на ищцата, югоизточния ъгъл на същата къща и т.4 от скицата,
представляваща Приложение № 1 към заключението(стр.135 от делото), а също и че
съгласно всеки от двата кадастрални и регулационни плана на с.Добрич точно в
спорния участък разликата в местоположението на имотните граници е съществена. Видно от заключенията на
съдебно-техническите експертизи по делото е, че по кадастралния и регулационен
план на селото от 1928г. двата процесни имота нямат обща граница, като съгласно
този план спорното пространство попада между границите на двата имота. По
действащия план обаче – този от 1968г., процесното пространство безспорно е
част от парцел I-383, кв.46. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че действащият
регулационен план за процесните имоти от 1968г. е приет при действието на ЗПИНМ(отм.),
според нормите на който планът
има непосредствено отчуждително действие за придаваемите части. Собствеността
върху тях преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на
безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава
при евентуалното й изменение или създаване на цялостна регулация се изхожда от
първоначалното положение на имотите. Понятието „приложен регулационен план“ е разяснено
в ТР № 3/1993г. на ОСГК на ВС. При наличието на грешка в плана регулацията се
счита приложена, ако от деня на заемане на придадените имоти по законния ред е
изтекъл 10-годишен срок, в който случай парцелните граници се приемат за имотни
граници. Именно с оглед
тези съображения съдът намира, че ищцата се
легитимира като собственик
на процесните 3.8 кв.м.
спорна реална част.
В случая безспорно е налице несъответствие между границите на поземлен имот І-383 по действащата кадастрална карта на
с.Добрич с границите на имота по кадастралния план от 1968г. При издаването на Заповед № РД-06-633/25.04.2018г. на кмета на
Община Димитровград и съответно Скица № 731/09.07.2018г. на УПИ І-383 за имота
на ищцата, не са били съобразени действащите регулационен
и кадастрален план за процесните имоти по отношение на общата им граница. В
тази връзка съдът приема, че в случая след проведена административна процедура
по изменение на кадастралната карта и регистри, процесните имоти са били
нанесени в кадастъра по начин, неидентичен с първоначалното им нанасяне, без да
е било констатирана промяна в установеното право на собственост на страните
върху съседните имоти, още повече такова, предпоставящо за определяне на общата
граница между тях. С други думи, липсва последваща прехвърлителна сделка или
постановен акт от съда по спор между страните – в този смисъл не се установява
да е налице годно правно основание за отразяване на имота на отв.М. при
изместване общата граница с имота на ищцата.
В тази
връзка съдът следва да се произнесе по наведеното от ответницата възражение за
придобиване на спорната част по давност. По този повод следва да бъде взет
предвид факта, че и по отменения Закон за териториално и селищно
устройство(чл.59),
и по действащия Закон за
устройство на територията(чл.200), реално
определени части от недвижими имоти могат да се придобиват по давност, само ако са
спазени изискванията за минималните размери по площ и лице, определени по чл.19 от ЗУТ,
респективно определени с правилника за прилагане на ЗТСУ. В случая не бе установено
процесното пространство да отговаря на тези изисквания, поради което е безпредметно обсъждането на това дали сме
изправени пред явно, непрекъснато и несмущавано владение и в какъв период е
осъществявано то.
Ето защо и доколкото по делото бе установено, че отв.М. упражнява
фактическа власт върху целия имот УПИ ІІ-387 в границите му по действащата кадастрална
карта, тоест
и върху спорната реална част от имота на ищцата, като не
се установява владението върху тази част да е осъществявано от ответницата на
основание, противопоставимо на
собтвеника в лицето на ищцата, съдът следва да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на отв.М., че
ищцата е собственик на 3.8 кв.м. реална площ, находяща се в пространството между т.3,
североизточния ъгъл на къщата на ищцата, югоизточния ъгъл на същата къща и т.4
от скицата, представляваща Приложение № 1 към заключението(стр.135 от делото),
част от имот ІІ-387 в кв.46 по подробния устройствен план на с.Добрич,
обл.Хасково, като ответницата бъде осъдена да й предаде владението, като искът
в останалата му част до пълната заявена площ от 4.8 кв.м. като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
Що касае предявените в настоящото
производство негаторни искове с правно основание чл.109 от ЗС, съдът намира същите
за процесуално допустими и заявени при наличие на правен интерес. Съобразно
разпределената тежест на доказване и общата разпоредба на чл.154 от ГПК, в
гражданския процес всяка една страна следва да установи и докаже твърденията
и/или възраженията си, от които черпи за себе си положителни права. В тази
връзка ищцата следваше да установи при условията на пълно и главно доказване
заявените в исковата молба твърдения, че в собствения на ищцата имот е налице
ограда, изградена от ответницата, че на оградата, изградена от ответницата, има
поставени улуци, оттичащата се вода от които попада в имота на ищцата, както и
канализационна търба, водата от която също се оттича в имота на ищцата, и на
последно място, че непосредствено до оградата ответницата е изградила в имота
си барбекю, при използването на което се отделя дим, като всички тези състояния
пречат на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост върху
собствения й имот. По този повод обаче съдът намира, че така предявените искове
не бяха доказани поради следните съображения:
На първо място, от събраните по
делото доказателства и след извършения от вещите лица оглед на място безспорно
бе установено, че между процесните имоти не съществува ограда – нито както е
отразена като имотна граница в действащата кадастрална карта, а и изобщо в
частта на процесните 3.8 кв.м. Установява се, че тези 3.8 кв.м. са оградени от
три страни – от източната стена на масивната жилищна сграда, изградена в имота
на ищцата, и от две малки огради, скрепени към нея, започващи съответно от т.3
и т.4 от гореупоменатата скица и продължаващи до стената на жилищната сграда на
ищцата. Представеното разрешение за строеж касае ограда, изградена по
източната, южната и западната граница на имота на ответницата и не касае
изградена ограда в спорния участък. Всички разпитани по делото свидетели също
не установяват между двата имота в тази конкретна част да е изградена ограда от
страна на ответницата. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че действително
собственикът на имота е собственик и на всяка една част от него, и евентуалното
навлизане в този имот на изградена от ответницата ограда по начин, непозволяващ
на собственика да ползва оградените от същата части от имота си, приобщени с
нея към имота на съседа му, би представлявало достатъчно основание да се
приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС. В случая
обаче от събраните по делото доказателства не бе установено ответницата да е
осъществила действия по изграждане на ограда в собствения на ищцата имот, нито
да поддържа това състояние. Не се установи малките огради, които препятстват
достъпа на ищцата до процесните 3.8 кв.м., да са изградени в твърдения от
ищцата период, нито да са изградени от ответницата. В този смисъл и доколкото
правото на собственост на ищцата върху процесния участък бе установено, същата
разполага с възможността сама да премахне състоянието, пречещо й да упражнява в
пълен обем правото си на собственост. Ето защо предявеният иск за задължаване
на ответницата да премахне оградата, прикрепена към югоизточния ъгъл на къщата
на ищцата, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Идентични са доводите на съда по
отношение на претенцията на ищцата ответницата да бъде осъдена да премахне
канализационната тръба, доколкото не бе установено кога и от кого е изградена
тази тръба, още по-малко това да е сторено от ответницата. Още повече, че по
делото бе безспорно установено от заключенията на съдебно-техническите
експертизи, че се касае за тръба, изградена от материал, който не се използва
от поне десетилетие и че в нея се вливат повърхностни и дъждовни води и от
двата имота, а не само от имота на ответницата.
Следващото твърдение на ищцата е, че
по дължината на оградата, изградена от ответницата, има поставени улуци,
оттичащата се вода от които попада в имота на ищцата и по този начин й пречи да
упражнява пълноценно правото си на собственост, също не бе безспорно
установено. Липсват конкретни данни тези улуци да пречат на ищцата да ползва
имота си по предназначение или да го увреждат, липсват каквито и да било
доказателства за настъпили щети или за причинно-следствена връзка между евентуално
констатирани такива щети и действия или бездействия на ответницата. В този
смисъл съдът приема, че и в случая не бяха установени необходимите за
уважаването на предявения негаторен иск предпоставки, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения иск,
свързан с комина на барбекюто, изградено в имота на ответницата:
Както бе посочено по-горе, нормата
на чл.109 от ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко
неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява
владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване
на вещта от собственика според нейното предназначение. В случая и във връзка с
така предявения иск, от събрания по делото доказателствен материал не се
установиха твърденията на ищцата, че при използването от ответницата на
изграденото в имота й барбекю се отделя дим, който пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост върху своя имот. В тази връзка следва да се отбележи,
че липсва установена легална
дефиниция за понятието барбекю, както и липсват специални
изисквания за построяването и вида му. От заключението на
вещото лице Т.М. се установява, че, от една страна, липсват действащи
технически норми за отстояние на комин от съседен имот, и, от друга, че при
използването на процесното барбекю не се образува дим, а само миризма на скара.
В този смисъл и доколкото в процеса следва да бъде установена връзката между
неоснователно действие и създаденото състояние на пречене за упражняване
правото на собственост, каквато връзка не беше доказана в настоящото
производство, искът с правно основание чл.109 от ЗС за задължаване на ищцата да
изгради комина на барбекюто на височина над височината на къщата на ищцата
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на производството,
характера на предявените искове, липсата на разграничение по отношение на уговореното
адвокатско възнаграждение за всеки от конкретните искове, съдът намира, че
разноските за страните следва да останат така, както са направени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Д.М. с
ЕГН : ********** ***, че М.Г.К.
с ЕГН : ********** ***, е собственик на
на отразената графично между: т.3; североизточния ъгъл на
масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ І-383, кв.46 по подробния устройствен
план на с.Добрич; югоизточния ъгъл на същата сграда и т.4 от скицата,
представляваща Приложение № 1 към заключението на вещото лице(стр.135 от
делото), реална част с площ от 3.8 кв.м.,
заснета погрешно в пространствените предели на урегулиран поземлен имот ІІ-387 в
кв.46 по подробния устройствен план на с.Добрич, обл.Хасково,
вместо в пространствените предели на съседния урегулиран поземлен имот І-383 и
несъответно на вътрешната имотна граница между двата имота, като ОСЪЖДА
Д.Д.М. с ЕГН : ********** *** да
предаде на М.Г.К. с ЕГН : **********
***, владението на посочената реална
част, като искът в останалата му част за разликата до претендираната площ
от 4.8 кв.м. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Г.К. с ЕГН : ********** ***, срещу Д.Д.М. с ЕГН : ********** ***, искове с правно основание чл.109 от ЗС
за задължаване на отв.Д.М. да събори ограда, прикрепена към югоизточния ъгъл на
масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ І-383, кв.46 по подробния устройствен
план на с.Добрич, да премахне канализационна тръба и улуци на ограда, оттичащи
се в УПИ І-383, да изгради комина на барбекюто в собствения й урегулиран
поземлен имот ІІ-387 в кв.46 по подробния устройствен план на с.Добрич,
обл.Хасково на височина над височината на жилищната сграда, находяща се в
урегулиран поземлен имот І-383, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: