О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………..,
град Шумен, 27.01.2020 г.
Шуменският административен съд в закрито
заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Цветкова
като разгледа докладваното
от административен съдия Р. Цветкова адм.д.№78 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.166
ал.4 от АПК във вр. с чл.217
ал.2 от ЗУТ, образувано по искане на И.Н.Н. ***, с ЕГН **********, за спиране
на допуснатото предварително изпълнение на Заповед №РД-25-2770/12.12.2019 г. на
Кмета на Община Шумен, което искане е обективирано в жалбата срещу процесната
Заповед.
Със Заповед №РД-25-2770/12.12.2019 г.,
издадена от Кмета на Община Шумен, на основание чл.195
ал.3 и ал.6 от
ЗУТ е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик на имота,
находящ се в град Шумен, ул. Гео Милев №10, незабавно да предприеме
необходимите действия по премахване на счупените, депланирали, частично и/или
напълно разрушени конструктивни елементи на жилищната сграда, във връзка с
настъпила авария в резултата на експлодирал бойлер в собствената му жилищна
сграда и разрушенията в нея.
В същата заповед на основание чл.196 ал.3 от ЗУТ Кметът на община Шумен е допуснал предварителното и изпълнение, с оглед
създадената непосредствена опасност за здравето и живота на гражданите.
Видно от приложената заповед, същата е
връчена на оспорващия на 12.12.2019 г., а жалбата е депозирана пред АдмС град
Шумен на 27.01.2020 г., по която е образувано и адм.д.№78/2020 г. В процесната
заповед, доколкото не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на
обжалване, то е налице хипотезата на чл.140 ал.1 от АПК, т.е. предвиденият от
закона 14-дневен срок за обжалване по чл.215 ал.4 от ЗУТ, се удължава на два
месеца. В настоящия случай жалбата е предявена от нейния адресат на 27.01.2020
г., поради което се явява процесуално допустима, включително и искането по реда
на чл.166 от АПК.
Независимо, че административният орган изрично се е произнесъл по реда
на чл.196 ал.3 от ЗУТ, т.е. е допуснал предварително изпълнение на процесната
заповед, то по силата на закона, а именно на разпоредбата на чл.217
ал.1 т.9 от ЗУТ е допуснато предварително изпълнение на административния
акт, с оглед на което съдът приема, че е приложима разпоредбата на чл.166 ал.4
от АПК и следва да се произнесе по този ред.
В жалбата освен доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт, не са посочени доводи за това, че
предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до значителни вреди на
оспорващия.
Съдът след като се запозна с приложените по
делото доказателства и твърденията на жалбоподателя намира от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.217
ал.1 т.9 от ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на издадените
заповеди по чл.195 и чл.196 от ЗУТ. Съгласно чл.217
ал.2 от ЗУТ, съдът може да спре изпълнението на административните актове по
ал.1, с изключение на тези по т.2. Следователно налице е допуснато по силата на
отделен закон предварително изпълнение. На следващо място, разпоредбата на чл.166
ал.4 АПК въвежда отрицателна предпоставка, която обуславя допустимостта на
искането за спиране на изпълнението – да не се предвижда забрана за съдебен
контрол. Такава забрана ЗУТ не съдържа. На трето място, условие за допустимост
на искането е наличие на оспорване срещу законосъобразността на
административния акт, по отношение на който специален закон допуска
предварително изпълнение. Това условие също е налице, доколкото с жалбата срещу
процесната Заповед е направено искането за спиране на предварителното
изпълнение на същата и е образувано адм.д.№78/2020 г. по описа на АдмС град
Шумен.
Разгледано по същество искането е неоснователно
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон (какъвто е и процесния случай), когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на чл.166
ал.2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до
влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта по чл.60 ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда.
Анализът на текстовете води до обоснования
извод, че в тежест на жалбоподателя, поискал спиране на предварителното
изпълнение е да докаже вероятността това предварително изпълнение да му причини
значителна или трудно поправима вреда. Твърдения и доказателства в тази насока
в настоящото производство не са налице.
Липсват каквито и да са твърдения в жалбата,
както и в петитума на същата за наличие на основания по чл.166 ал.2 от АПК, а
именно в какво се изразяват евентуално значителни или трудно поправими вреди. Изложените
доводи и съображения в жалбата единствено са насочени по отношение на нейната
незаконосъобразност, които са неотносими при преценка за наличие на основанията
по реда на чл.166 ал.2 от АПК. Независимо, че един от принципите на
административното производство по АПК е принципът на служебното начало, то в
никакъв случай и при никакви обстоятелства съда не може да определи размера на
евентуално причинени вреди или пък да обосновава тяхната значителност или
трудно поправимост.
В съдебното производство съдът не би могъл с
мотивите си в постановен от него съдебен акт да замести липсващо изявление на
жалбоподателя в тази насока. Производство по реда на чл.166 от АПК е такова, по
което съдът следва да се произнесе незабавно с определение и поради това не
предполага оставянето на това производство без движение за представянето на
нови доказателства.
На следващо място, искането е за спиране на
акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на закон
- ЗУТ. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл.60
ал.1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и
държавният интерес надделяват над личния. Преценката не е на органа, а на
законодателя, независимо, че има произнасяне в тази насока и от самия
административен орган. Очевидно вредите които ще има жалбоподателя са преценени
като такива, които не могат да се противопоставят на обществения интерес, който
следва да бъде защитен. Следва да се отбележи, че в конкретният случай се цели
защитата на здравето и живота на гражданите, тъй като разпоредените действия в
заповедта са необходими с оглед настъпилите разрушения в жилищната сграда от
експлодирал бойлер.
Отделно от това от жалбоподателя не се
посочват нови обстоятелства, които да обосноват спирането на предварителното
изпълнение на заповедта. Още един аргумент за неоснователност на искането е и
фактът, че евентуалните вреди от обявения за незаконосъобразен административен
акт – било имуществени или неимуществени такива, подлежат на репарация по реда
на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203
и сл. от АПК, поради това не могат да бъдат третирани като основание за
спиране предварителното изпълнение на оспорвания административен акт.
При съобразяване на горните факти и
обстоятелства се налага изводът за неоснователност на искането за спиране на
предварителното изпълнение на процесната заповед.
Водим от горното и на основание чл.166
ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля искането на И.Н.Н. ***, с ЕГН **********, за
спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед
№РД-25-2770/12.12.2019 г. на Кмета на Община Шумен.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд на Р България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: