О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 01.10.2019г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА КЪРПИЧЕВА-ЦИНЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия
Кърпичева-Цинцарска
гражданско дело №
1318 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по исковата молба на Д.Т.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***.
Видно от
изложеното се претендира осъждането на Република България да заплати на ищеца
сумата от 10 000 000 лева, представляваща претърпени вреди в резултат
на незаконна присъда, постановено спрямо него по НЧД номер 652 по описа на
Несебърския районен съд за 2014г.
С разпореждане номер 1010 от 12.09.2019г. съдът е оставил
без движение производството по делото с конкретни указания за отстраняване на
нередовностите на исковата молба.
В отговор на разпореждане на съда и в указания срок е
постъпила молба с рег. номер 14677/24.09.2019г.,
в която се изказват съображения за липса на безпристрастност у съда за
разглеждане на делото, като се иска изпращането му на Висшия съдебен съвет за
определяне на друг равен по ранг съд за разглеждане на делото.
Съдът намира, че депозираната от ищеца молба с рег. номер
14677/24.09.2019г. има характер на молба с правно основание чл. 23 ал. 1 във
вр. на чл. 22, т. 6 от ГПК, а именно представлява искане за отвод на съдебния
състав поради съмнения за безпристрастността му. Следва да бъде указано на
ищеца, че не съществува правна възможност по реда на ГПК, делото да се изпраща
на Висшия съдебен съвет за определяне на
компетентен съд. В ГПК са уредени възможности за определяне на подсъдността на
делото, но видно от изложеното в молбата на ищеца, същата сочи на искане за
отвод на съда, което е възможно само в хипотезата на отвод на съдията-докладчик
по делото.
Искането за отвод на съда е допустимо, но
неоснователно.
Съдът намира, че
не е налице хипотезата на чл. 22, т. 6 от ГПК, а именно не са налице
обстоятелства, които да пораждат основателни съмнения относно неговата
безпристрастност. Видно от изложеното в молбата, ищецът счита, че тъй като се
жалва от действието или бездействието на съдия от Окръжен съд-Бургас, а
понастоящем съдия в Районен съд-Бургас, то този съдия би повлиял на
безпристрастността на съда. Изложените в молбата аргументи от страна на
молителя за наличието на съмнения в безпристрастността на съда са
неоснователни. Оплакването на ищеца от претърпени вреди от постановен съдебен
акт по друго дело, по никакъв начин не би повлияло на съда относно преценката
му по настоящото съдебно производство. Такова влияние не би оказал и факта, че
ищецът се оплаква от конкретен съдия, като не става ясно по какъв начин същият
би могъл да повлия по настоящото дело.
С
оглед на изложеното по-горе съдът намира, че следва да остави без уважение
искането на ищеца за отвод на съдията-докладчик по делото.
-по
отношение на предявената претенция
С разпореждане номер 1010 от 12.09.2019г.
съдът е оставил без движение производството по делото, като е констатирал, че
исковата молба се нуждае от конкретизация.
Дадени са указания на ищеца, да посочи следното:
1.
Да
посочи в коя в хипотеза на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди твърди, че са му нанесени вреди.
2.
Да посочи, в какво
конкретно се изразяват нанесените му вреди, които е остойностил на
10 000 000 лева.
3.
Да посочи, към кой е
насочена предявената претенция, тъй като веднъж е посочено Министерство на
правосъдието, а после се споменава държавата.
В
отговор на указанията на съда, ищецът още веднъж е посочил, че претенцията му е
насочена срещу държавата, за ощетяването му от съдията-докладчик, разгледал
спора по наказателно частен характер дело номер 652 по описа на на Несебърския
районен съд за 2014г.
Така
предявената претенция съдът намира за недопустима, поради което и
производството по делото следва да бъде прекратено.
Както
вече е указал съда на ищеца, държавата отговаря за вредите, причинени на
гражданите от нейните разследващи органи, прокуратурата и съда в конкретно
посочени в закона хипотези, а именно изброените в чл. 2, чл. 2а, чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Изложеното от
ищеца, което сочи на недоволство от незаконното му според него осъждане по наказателно частен
характер дело номер 652 по описа на на Несебърския районен съд за 2014г., не
попада в нито една от изброените по закона хипотези. Още повече, че законът
урежда хипотези на претърпени вреди от гражданите в резултат на неоправдано
наказателно преследване от страна на държавното обвинение, а видно от
твърденията в исковата молба и представените писмени доказателства, делото, по
което ищецът се счита незаконно осъден, е такова от частен характер, т. е.
образувано по частна тъжба на пострадало лице.
Невъзможността, изложеното от ищеца в
исковата молба, да се квалифицира като претенция по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, прави предявеният
иск недопустим и съответно производството следва да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
23 ал. 2 от ГПК и чл. 130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ищеца, че не
съществува правна възможност по реда на ГПК, делото да се изпраща на Висшия съдебен съвет за определяне на компетентен съд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за отвеждане на съдия
Кърпичева-Цинцарска от разглеждането на гражданско дело
№ 1318 по описа на Бургаския окръжен съд за 2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1318 по описа на Бургаския окръжен съд за 2019г.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Определението подлежи на обжалване в
прекратителната му част с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: