Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1152 22.07.2021 година
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХIII-ти състав, на двадесет и втори
юли две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева
административно дело № 1827 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.27а, ал.1 ЗЗДет. и е образувано по жалба на Н.С.З. с ЕГН **********
***, чрез адв. Б., против Заповед № ЗД/Д-А-Ц-006/30.06.2021 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Царево, с която на осн.чл.26, ал.1 и чл.27,
ал.1 вр.чл.4, ал.1, т.5 и чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет. е настанено временно по
административен ред малолетното дете Г. Н. З. с ЕГН **********, родено в гр.
Бургас, в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждане в гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.63, вх.7, ет.5 съгласно чл.28 ЗЗДет.
В жалбата се излагат съображения, че заповедта не е съобразена с
материалния закон и се иска отмяната й. Сочи се, че
причината, поради която малолетното дете Г.З. е било настанено извън
семейството, а именно – задържането на бащата на детето в ареста, е отпаднала,
тъй като бащата към момента е с взета мярка по образуваното срещу него
досъдебно производство „подписка“, за което се представят доказателства. Иска
се заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, като се представят
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокати, като моли за уважаване на жалбата. Сочи доказателства, не
претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ Царево /ДСП Царево/, се явява лично в с.з., изразява становище за
неоснователност на жалбата и обосновава законосъобразност на издадената
заповед. Не оспорва, че след постановяване на обжалваната заповед в ДСП Царево
е получена информация от РП Бургас, че бащата на детето е с изменена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, като същата е променена на „подписка“, но
счита, че поради това, че срещу бащата на детето се водят следствени действия,
към момента ДСП Царево не е в състояние да направи оценка на родителския
капацитет на бащата и е преценено, че в най-добър интерес на детето е същото да
бъде настанено извън семейството в институция. Не се ангажират доказателства.
Изслушано по реда на чл.15 от Закона за
закрила на детето /ЗЗДет./, малолетното дете Г.Н. З. заявява категоричното си
желание да се завърне в семейна среда и да бъде отглеждан от баща си.
Административен съд Бургас, след като
се запозна с жалбата, становището на ответника по нея, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона и най-добрия интерес на детето, намира за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед №
ЗД/Д-А-Ц-006/30.06.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Царево, с която на осн.чл.26, ал.1 и чл.27, ал.1 вр.чл.4, ал.1, т.5 и чл.25,
ал.1, т.3 ЗЗДет. е настанено временно по административен ред малолетното дете
Г. Николаев З. с ЕГН **********, родено в гр. Бургас, в Център за настаняване
от семеен тип на деца без увреждане в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.63, вх.7,
ет.5 съгласно чл.28 ЗЗДет.
Съгласно разпоредбата на чл.27а, ал.1 ЗЗДет., заповедта
на директора на
дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1 /за временно настаняване по административен ред/, включително в
случаите на спешно настаняване извън семейството,
подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от
родителите на детето
в 14-дневен срок от съобщаването.
По делото безспорно се установява от представеното
удостоверение за раждане на л.22 от делото, че жалбоподателят Н.С.З. е баща на
малолетното дете Г. Н.З., поради което съдът приема, че същият е сред кръга
легитимирани лица, които могат да обжалват заповедта за временното настаняване
на детето извън семейството. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 30.06.2021
г. /л.43 от делото/, а жалбата е подадена чрез органа на 14.07.2021 г., т.е. в
преклузивния 14-дневен срок за обжалване, поради което съдът приема, че същата
е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
По делото няма спор и това
се установява от събраните по делото писмени доказателства, че майката на
детето Г. Н.З. е починала, като малолетният Г., заедно със сестра си Н.З., са
били отглеждани след смъртта на майката единствено от бащата Н.С.З.. Децата
нямат други близки и роднини, които биха могли да поемат грижата за тях.
Безспорно се установява
също, като това е изложено и в мотивната част на обжалваната заповед, че причината
детето Г. да бъде настанено извън семейството е подаден от началника на РУ
Царево на 17.06.2021 г. устен сигнал в ДСП Царево за това, че на 16.06.2021 г.
бащата на детето е задържан в районното управление и му е наложена мярка
„задържане под стража“ за период от 24 часа. Поводът на задържането е бил
подаден от страна на сестрата на Г. – Н., сигнал за извършени от страна на
бащата блудствени действия спрямо нея. С оглед задържането на бащата в ареста
за 24 часа и предвид факта, че в гр. Царево липсват други близки или роднини,
които биха могли да се грижат за детето, е преценено, че малолетният Г. З.
остава без надзор от възрастен, поради което и спрямо него е предрприета мярка
за закрила по чл.4, т.7 от ЗЗДет. – предоставяне на полицейска закрила.
Със Заповед №
ЗД/Д-А-Ц-003/18.06.2021 г. на директора на ДСП Царево, на осн.чл.4, ал.1, т.1 и
чл.23, т.2 ЗЗДет., на малолетния Г. е предоставена социална услуга – 24-часова
грижа в Център за спешен прием към Център за обществена подкрепа – Филип Кутев
гр. Бургас.
На 30.06.2021 г. е издадена процесната заповед, като в
обстоятелствената част на същата е описана горната фактическа обстановка, като
е посочено също, че на 17.06.2021 г. е проведено заседание на
мултидисциплинарен екип, на което е било обсъдено положението на малолетния Г.Изложено
е също, че Г. е дете с един родител, а баща му е извършил блудствени действия
спрямо сестра му, за което му е наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“, която впоследствие е била изменена и на 25.06.2021 г. Н.З. е бил
освободен от ареста срещу парична гаранция, но въпреки това срещу него
продължава да се води досъдебно производство. С оглед на това органът е приел,
че е необходимо прекратяване на предоставената услуга по отношение на Г. в
Център за обществена подкрепа „Филип Кутев“ – Бургас и предприемане на
настаняване на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания в гр. Бургас, поради което и на осн.чл. чл.26, ал.1 и чл.27, ал.1 вр.чл.4,
ал.1, т.5 и чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет. е настанено временно по административен ред
малолетното дете Г. Н. З. с ЕГН **********, родено в гр. Бургас, в Център за
настаняване от семеен тип на деца без увреждане в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“
бл.63, вх.7, ет.5 съгласно чл.28 ЗЗДет.
Изложената фактическа обстановка в заповедта кореспондира
с даденото от органа правно основание за нейното издаване – чл.25, ал.1, т.3
ЗЗДет., а именно – трайна фактическа невъзможност на родителя да отглежда детето.
Заповедта е
издадена от компетентен орган – директор на ДСП Царево, и в кръга на неговите
правомощия съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗЗДет., но в противоречие с
материалния закон, както и с целта на закона.
За да бъде настанено временно детето по административен
ред извън семейството, следва в случая да се докаже от органа, че липсва
възможност същото да бъде отглеждано в семейна среда от единствения си родител
– неговият баща. Дали този родител разполага или не с родителски капацитет,
както и какви са и дали са подходящи условията на живот в семейното жилище, са
въпроси, които не са предмет на настоящото производство и нямат отношение към
законосъобразността, респ. незаконосъобразността на процесната заповед.
Ирелевантен е и въпросът, че в момента ДСП Царево не са в състояние да дадат
заключение относно родителската годност на жалбоподателя. От съществено и
единствено значение е фактът, че още към датата на издаване на заповедта –
30.06.2021 г., не е било налице основанието по чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет. за
временно настаняване на детето по административен ред извън семейството, тъй
като, както е посочено и в самата заповед, а и се доказва от приложените към
жалбата доказателства, с влязло в сила Определение № 263/25.06.2021 г. по ВЧНД
№ 622/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас е изменена мярката за неотклонение
на жалбоподателя по ДП № 75/2021 г. по описа на РУ Царево към ОД МВР Бургас,
пр.преписка № 6846/2021 г. на РП Бургас, ТО Царево, като на Н.З. е определена
парична гаранция в размер на 3 000 лв. Жалбоподателят се яви лично в с.з.
на 22.07.2021 г. и няма спор, че към настоящия момент същият е освободен от
следствения арест, тъй като е заплатил паричната си гаранция. Т.е. безспорно се
установява, че както към датата на приключване на устните състезания –
22.07.2021 г., така и към 25.06.2021 г., още преди издаването на заповедта, Н.З.
е бил на свобода, т.е. не е бил в трайна фактическа невъзможност да се грижи за
малолетния си син, както се твърди в заповедта. Фактът, че срещу лицето се води
досъдебно производство, по данни от преписката – за престъпление срещу сестрата
на малолетния Георги, не може да служи като фактическо основание за издаването
на процесната заповед, тъй като тези факти не могат да бъдат подведени под хипотезата
на чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет.
Ето защо,
процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснато
от органа процесуално нарушение, доколкото органът не е извършил цялостна
преценка на относимите факти съгласно чл.35, ал.1 АПК.
Процесната
заповед противоречи и на целта на закона – да се даде най-добра закрила на
детето с оглед неговите интереси. Според Съгласно §1, т.5 ДР на ЗЗДет., "най-добър
интерес на детето"
е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства,
имащи отношение към детето.
Съвкупната преценка на всички критерии, определящи най-добрият интерес на
детето, в конкретния случай води до обоснован извод, че временното настаняване
на детето извън семейството /освен че е лишено от законова опора/, би причинило
на същото много повече вреди, отколкото отглеждането му в семейството от
бащата, който през годините е доказал своя родителски капацитет. Изслушано по
реда на чл.15 от ЗЗДет., същото заявява, че се чувства нещастно в момента, че
са ограничени неговите социални контакти, че му липсват приятелите и че иска да
бъде с баща си, към когото е привързан и който е единственият му близък.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и
следва да бъде уважена, като обжалваната заповед се отмени като незаконосъобразна.
Страните не са
претендирали присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Мотивиран от горното,
Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-А-Ц-006/30.06.2021 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Царево, с която на осн.чл.26, ал.1 и чл.27,
ал.1 вр.чл.4, ал.1, т.5 и чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет. е настанено временно по
административен ред малолетното дете Г. Н.З. с ЕГН **********, родено в гр.
Бургас, в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждане в гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.63, вх.7, ет.5 съгласно чл.28 ЗЗДет.
Решението
подлежи на касационно
обжалване от страните в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Върховен административен съд на РБ.
СЪДИЯ: