Определение по дело №582/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260883

гр.Пловдив 08.04.2021г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 08.04.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                       ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр. дело № 582 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производство е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.

Подадена е частна жалба от А.В.Г. против определение № 8896/28.09.2020г. по гр.д.№ 11627/2020г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба от „Първа инвестиционна банка“АД против жалбоподателя А.Г., с която е предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземания по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че от жалбоподателя не е подадено възражение по чл.414 от ГПК  и поради това е прекратил производството по иск по чл.422 от ГПК.

От въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“АД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като недопустима и като неоснователна. Твърди се, че единствено ищецът има правен интерес от обжалване на определението за прекратяване на производството по заведеното от него дело. По същество се сочи, че действително от жалбоподателя не е подадено възражение по утвърден образец.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Обжалваното определение не е връчено на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че частната жалба е подадена в срок. Макар по принцип прекратяването на производството по делото да е в интерес на ответника по същото, в случая това не е така, тъй като прекратяването лишава ответника- жалбоподател в настоящето производство, от защита по реда на чл.414 от ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че е налице правен интерес от подадената частна жалба и същата е процесуално допустима.

По същество съдът намира, че частната жалба следва да бъде уважена по следните съображения: Видно от материалите по изисканото ч.гр.д.№ 19028/2019г. на ПдРС, VІІІ гр.с., по което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, по същото е подадено възражение вх.№ 31164/10.06.2020г. от А.В.Г.. По заповедното дело е налице и копие от ПДИ, връчена на жалбоподателя на 29.06.2020г.. Със същата покана му е връчено копие от издадената по ч.гр.д.№ 19028/2019г. на ПдРС, VІІІ гр.с. заповед за незабавно изпълнение. Ето защо, следва да се приеме, че едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК е спазен. Действително възражение вх.№ 31164/10.06.2020г. е със свободен текст и не е на утвърдена от Министъра на правосъдието бланка, съобразно с изискването на чл.425 от ГПК. Съгласно т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК обаче, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК, не са налице само в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Възражението по чл.414 от ГПК, подадено от жалбоподателя, съдържа изрично и обосновано оспорване на вземанията по заповедта за незабавно изпълнение, а както беше констатирано по- горе, същото не е просрочено. В мотивите към т.10а от цитираното тълкувателно решение, ясно и категорично се сочи, че „Проверката за наличие на оспорване на вземането се прави от съда въз основа на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, като се ограничава до констатацията за подадено възражение, независимо дали е ползван образец по Наредба № 6/20.02.08г.“. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено.

            Предвид гореизложеното, съдът

                                                              

 

ОПРЕДЕЛИ :

           

ОТМЕНЯ определение № 8896/28.09.2020г. по гр.д.№ 11627/2020г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба от „Първа инвестиционна банка“АД против жалбоподателя А.В.  Г., с която е предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземания по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ПдРС, ХІХ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: