РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200127 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ООД с ЕИК: *, чрез пълномощник
– адв. * – САК, с посочен съдебен адрес: гр. София, *, срещу Наказателно постановление №
02-2100051/16.12.2021 г. , издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.
Бургас, с което за нарушение на чл. 75а, ал. 5, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и на основание чл. 79, ал. 4, вр. с чл. 75а, ал. 5
от ЗТМТМ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
В жалбата са изложени аргументи за неправилност на наказателното постановление.
Посочва се, че неправилно АНО е приел, че * е полагала труд при жалбоподателя, когато в
действителност тя е действала с личен труд, в качеството й на съдружник в дружеството. В
тази връзка се достига до извод за неприложимост на ЗТМТМ, доколкото лицето не е
работник – гражданин на трета държава. Допълва се и че е допуснато нарушение на
процесуалните правила, доколкото по време на проверката не е бил осигурен преводач на *,
което съществено е накърнило възможността й да разбере какво точно се иска от нея,
респективно – отразило се е на достоверността на попълнената декларация. Претендира се
отмяна на атакуваното наказателно постановление и присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател не изпраща представител. В
писмено становище от процесуалния представител жалбата се поддържа по изложените в
нея доводи, които се допълват и детайлизират.
1
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна в съдебно
заседание пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а под евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото
видно от известието за доставяне на л. 33 - НП е връчено на представител на жалбоподателя
на 30.12.2021 г., а жалбата е депозирана по пощата и е получена при АНО на 07.01.2022 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 12.08.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, сред които и
св. К.Г. извършили проверка на търговски обект: сладкарница „*“, находяща се в гр. Бургас,
*, стопанисвана от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката длъжностните лица
констатирали, че в обекта се намира лицето * (руски гражданин), която в този момент
приготвя лимонов крем. На лицето била дадена да попълни справка по чл. 403, ал. 1, т. 2 КТ
(л. 34), в която * собственоръчно написала, че се намира в обекта в качеството си на
„учредител“, декларирайки работно време, почивки и възнаграждение. Св. Г. изискала
допълнителни документи и установила, че * има статут на продължително пребиваващ в
страната чужденец на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република
България /ЗЧРБ/, считано от 21.08.2017 г.
На база на горните факти св. Г. преценила, че * е изпълнявала трудова функция при
дружеството-жалбоподател, без да има право за това, доколкото съгласно чл. 8, ал. 1, т.2
ЗТМТМ – право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети страни,
които пребивават на територията на страната на основание разрешение за продължително
пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ.
Свидетелката преценила, че с поведението си дружеството се явява работодател на *
и поради това е извършило нарушение на чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ, поради което и на
22.10.2021 г. съставил срещу него АУАН с бл. № 02-2100051, в който описала горните факти
и им дала съответната правна квалификация. Актът бил предявен на управителя на
дружеството, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които се
въвеждали доводи за незаконосъобразност на акта. Изрично обаче в това възражение
управителят посочил, че: „Упражнявайки трудова дейност в дружеството, в което е
вписана като съдружник, видно от ТР не е сметнала, че нарушава трудовото
законодателство – напротив изпълнява задълженията си на съдружник, произтичащи в
качеството й на съдружник в дружеството“.
2
Въз основа на АУАН на 16.12.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл. 75а, ал. 5, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ, поради което и на
основание чл. 79, ал. 4, вр. с чл. 75а, ал. 5 от същия закон, наложил на жалбоподателя
„Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ- право на достъп до пазара на труда нямат работници
- граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в
Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от ЗЧРБ. В
случая няма спор, че * е има статут на продължително пребиваващ в страната чужденец на
основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ, както и че е гражданка на „трета държава“ по смисъла на
§ 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ („гражданин на трета държава“ е лице, което не е гражданин на
Република България и не е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или на
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария), доколкото е гражданка на Руската федерация. Няма спор и че
към момента на проверката * е била установена от контролните органи да приготвя лимонов
крем в обекта, стопанисван от дружеството.
Единственият спор, който е и основополагащ за правилното приложение на закона, е
съсредоточен около това – какъв е бил правният характер на извършваната от нея дейност –
дали става въпрос за трудова функция или за дейност в изпълнение на чл. 124 от Търговския
закон /ТЗ/.
В тази връзка съдът следва да посочи следното – съгласно практиката на ВАС –
Решение № 14345 от 22.12.2008 г. по адм. д. № 8102/2008 г. правоотношенията между
съдружник и ООД могат да се основават: на трудов договор; на т.нар. „граждански
договор“, на мениджърски договор, но и да се основават на закона, а именно на чл. 124 от
ТЗ – т.е. фактите по всеки конкретен случай са тези, които следва да определят дали се касае
за изпълнение на трудова функция или за изпълнение на действие в съответствие с чл. 124
ТЗ. В същото решение съставът на ВАС изрично посочва, че когато става дума за действия
3
по чл. 124 ТЗ - оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството за
постигане на неговите цели, по правило няма насрещна престация, доколкото тези
задължения по естеството си са неимуществени и са част от членственото правоотношение
на съдружника.
В конкретния случай съдът счита, че извършваните от * действия не могат да се
окачествят като такива по чл. 124 ТЗ, именно поради това, че последната лично е
декларирала, че получава възнаграждение за труда си – т.е. не се касае за неимуществени
задължения, които се извършват от съдружника в полза на дружеството, а не в негова
собствена полза. Това се доказва от попълнената от * справка (л. 34), в която тя е посочила
месечно възнаграждение за труда си, работно време и почивки – все елементи присъщи на
трудовото правоотношение, а не на дейността по чл. 124 ТЗ. Това се доказва и от
възражението срещу АУАН, подадено от управителя на дружеството, в което той изрично е
посочил, че се касае за упражняване на трудова дейност в дружеството.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема възраженията, че * не е разбрала
целта и същността на проверката, защото не е владеела български език. Тъкмо напротив –
видно от показанията на св. Г. – * е говорила български, разбрала е характера на проверката
и собственоръчно е попълнила справката, за която съдът констатира, че е написана грамотно
и на правилен български език. При това положение не е било необходимо да се ползва
преводач, както счита жалбоподателят. Между другото фактът, че * е разбирала български
се доказва по косвен път, освен от собственоръчно попълнената от нея справка, но и от
факта, че тя пребивава в страната от дълго време, както и че е подписала учредителния
договор на дружеството, изготвен на български език. По мнение на съда тези факти,
разгледани в съвкупност дават достатъчно основание на настоящия състав да приеме, че в
действителност лицето много добре е разбрало какво попълва, поради което и не са
допуснати нарушения на процесуалните правила в тази връзка.
На база на всичко казано по-горе съдът счита, че в случая изпълняваната от * дейност в
сладкарницата носи всички признаци на трудово правоотношение, а не се касае за
изпълнение на действие в съответствие с чл. 124 ТЗ. Същевременно * не е имала право на
достъп до пазара на труда, защото е гражданин на трета държава и пребивава на
територията на страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ, но въпреки това е била
допусната да полага труд от дружеството-жалбоподател, който се явява и неин работодател.
При това положение закономерно АНО е преценил, че поведението на жалбоподателя
изпълва състава на административното нарушение по чл. 75а, ал. 5, вр. с ал. 2, вр. с чл. 8, ал.
1, т. 3 ЗТМТМ, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ, поради което и в съответствие с горните
разпоредби му е наложил „Имуществена санкция“ в минималния предвиден размер от 2000
лева.
В заключение следва да се посочи, че извършеното нарушение не е маловажно,
доколкото не се отличава от типичните нарушения от този вид. Действително изводът за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно
4
решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът
намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на
разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от
своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2100051/16.12.2021 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
75а, ал. 5, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на
основание чл. 79, ал. 4, вр. с чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ на „*” ООД с ЕИК: * е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН „*” ООД с ЕИК: * да заплати в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия
5
при
_______________________
Районен
В.О.: К.В.
съд –
Бургас:
6