РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Монтана, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20221600100211 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано е по искова молба на Б. Б. против ЗАД „ ОЗК
–З.“ АД гр.*,ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.*.
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 50 000 лв. обезщетение за
претърпени неимущестени вреди ,ведно със законната лихва,считано от датата на
предявяване на исковата молба .
Ищецът твърди , че на 02.02. 2022г. около 14.00 ч. в гр. *, на кръстовището между
бул. * и бул. * е възникнало ПТП при следните обстоятелства-водачът на ППС на С. е. - М.
Л., поради недостатъчен контрол на управляваното превозно средство е реализирал
пътнотранспортно произшествие със спряло такси * с per. № *, собственост на Д.Т. и
управлявано от водача Б. Б. -Твърди,че произшествието е станало по изключителна вина на
М. Л., спрямо който е взето административно отношение - съставен АУАН по чл. 20, ал. 1
ЗдвП.
В резултат на катастрофата е на ищеца са нанесени следните увреждания:
множество фисури на ребра, фисура на ключицата, мозъчно сътресение. Това увреждане е
констатирано по-късно - на 08.02.2022 г., тъй като пострадалият е успял да си запише час за
преглед за тази дата .Вследствие на тези увреждания ищецът е претърпял болки и страдания
,които оценява на 50 000 лв. Предвид настъпването на тези увреждания същият бил
възпрепятстван да ходи на работа,в резултат на което бил лишен и от доходи.
С оглед обстоятелството, че към момента на настъпването на ПТП управлявания от
виновния водач автомобил е бил застрахован в ответното дружество ,на 23.02. 2022 година
пострадалият пред ответното дружество езаявил претенция по реда на чл. 498 от КЗ,
получена от него на 25.02.2022 год. Образувана е щета № 0411-195-0006-2022г. С
претенцията са представени всички медицински документи, с които ищецът е разполагал,но
с писмо с изх. № 99-2646/ 25.05.2022 год. ответното дружество е отказало да изплати
обезщетение, тъй като е счело претенцията на ищеца за недоказана.Моли съда да постанови
1
решение, с което да уважи изцяло исковата претенция ,ведно със законната лихва,считано
от датата на произшествието,както и да му бъдат присъдени разноските в производството.
Ответникът ЗАД „ ОЗК –З.“ АД чрез своя процесуален представител е
представил писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения.На първо
място се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция ,като се твърди
наличие на съпричиняване,освен това оспорва механизма на увреждането и това,че всички
тези наранявания са настъпили при ПТП. Оспорва се и размера на исковата претенция
.Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата
претенция или евентуално да уважи същата в значително по-нисък размер,като съответно
му бъдат присъдени и направените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на същото от
фактическа страна са назначени и извършени съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е безспорно установено/ от представения Протокол за ПТП и от
показанията на св.М.Л./, че на 02.02. 2022г. около 14.00 ч. в гр. *, на кръстовището между
бул. * и бул. * е възникнало ПТП при следните обстоятелства-водачът на ППС на Столичен
електротранспорт - М. Л. с ЕГН * поради недостатъчен контрол на управляваното превозно
средство е реализирал пътнотранспортно произшествие със спряло такси * с per. №
*,управлявано от пострадалия.
Също така от доказателствата по делото се установява,че управляваното от М.Л.
МПС е застраховано при ответното дружество . Отправено е искане за изплащане на
обезщетение, но застрахователят е отказал с мотиви , че ищецът не е представил изискани
документи.
Спорните моменти в настоящото производство,въведени от ответника, са следните:
В отговора се твърди,че не е изяснен механизма за настъпване на ПТП,т.е. не е
установено виновно поведение от страна на М.Л. .
Това твърдение е неоснователно, като съображенията за това са следните :
От назначената и извършена автотехническа експертиза се установява следния
механизъм на ПТП:
Лекият автомобил ,управляван от пострадалия, е бил спрял в дясната пътна ленти на
платното за движение на бул. „*“ преди кръстовището с бул. „*“ в гр.*.
Водачът на тролейбуса поради неупражнен достатъчен и непрекъснат контрол при
управление и неосигурено достатъчно странично разстояние при заобикаляне, с предната
дясна част на тролейбуса в областта на преден десен калник, блъска спрелия таксиметров
автомобил в задната му част в областта на задна броня, заден ляв калник и стоп,като в
резултат на удара на двете МПС са настъпили материални щети. Вещото лице посочва като
причина за настъпване на процесното произшествие е неупражненият достатъчен и
непрекъснат контрол по време на управление от страна на водача на тролейбуса, така, че с
поведението си на пътя, като участник в движението, да не създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява
имуществени вреди.
Предвид тези съображения съдът намира за безспорно,че водачът на тролейбуса е
виновен за настъпване на произшествието .
На второ място, процесуалният представител на ответника твърди,че посочените
увреждания не са в резултат на процесното ПТП,тъй като липсват доказателства в тази
насока.
Така направеното възражение е неоснователно.
Действително, при посещение на ПТП органите на полицията не са установили
2
наранявания на хора, и за целта са изготвили приложения по делото Протокол за ПТП №
1818775/02.02.2022 г. (стр. 4), съгласно Наредба 1з- 41/2009 г. Свидетелят М.Л. също
установява,че непосредствено след удара пострадалият не е имал оплаквания.
От заключението на съдебната експертиза се установява,че увреждания от такъв вид
и характер се получават по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети и като
вид, характур и локализация е възможно да се получат по време и начин посочен в исковата
молба - в условията на станало ПТП при травма в автомобил /на лице седящо на предна лява
седалка на лек автомобил/ блъснат отлаво задно странично от трорейбус - т.е. между
посочените увреждания и процесното ПТП може да има пряка причинно-следствена връзка.
По делото е разпитана като свидетелка Д.Д.,която установява,че ищецът скоро след
ПТП е казал,че ръката и рамото го болят,главата също и повръща като пътува .Тази
свидетелка е съпруга на пострадалия, поради което и би могло да възникне съмнение в
нейната безпристрастност, но нейните показания кореспондират и със заключението на
медицинския експерт/л.87/, който в съдебно заседание поддържа,че е напълно възможно
първоначално шофоьорът да е бил в кондиция ,а след като е отминал стреса да е започнал да
изпитва болки ,поради което и съдът кредитира същите като обективни.
Предвид гореизложеното съдът приема за безспорно,че ищецът е получил
наранявания именно вследствие настъпилото ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 429,ал. 1 ,т. 1 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432,ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото
производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД - безспорно установен
факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на водача на
автомобила Л. .
От извършената съдебно-медицинска експертиза се установява,че вследствие на
произшествието ищецът е получил следните увреждания:
Травма на главата със сътресение на мъзъка
Контузия /натъртване с хематом/ на гръдният кош в дясно
Контузия /натъртване/ в областта на дясната раменна става.
Оздравителният период на тези увреждания е около 20-25 дни.Експертът не е
възприел посоченото в амбулаторен лист за оформени като „множествени счупвания на
ребра” и „счупване на ключицата” ,тъй като тези диагнози не се потвърждават от
направеното при личният преглед допълнително рентгенологично изследване.
3
Безспорно е,че ищецът вследствие на тези увреждания е претърпял болки и
страдания,които съставляват неимуществени вреди .
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания
и морални ценности. В случая от събраните доказателства е доказано, че неимуществената
сфера на ищеца е била засегната, като същият е претърпял и не само физически болки.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по
сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията , както са описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период около 25 дни , ограниченията, които е търпял пострадалия , както
и отражението, което е дало процесното ПТП върху живота му/ същият е бил принуден да
напусне работата си като шофьор на такси поради физическата невъзможност да я
осъществява / Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и
ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищеца съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 20 000 лв .Така определената сума е напълно в съответствие с разпоредбата на
чл.52 ЗЗД . Над този размер до предявения такъв от 50 000 лв. исковата претенция се явява
прекомерна ,като съображенията за това са следните:
Видно от извършената медицинска експертиза, към настоящия момент е налице
пълно възстановяване. Описаният оздравителен период е от 20-25 дни, а и самите
наранявания съставляват леки телесни повреди .
От страна на ответника е направено възражение за съпричиняване, което съдът
намира за основателно по следните съображения :
Безспорно е установено от извършената автотехническа експертиза,че в момента на
удара управляваното от ищеца МПС не е било паркирано, а спряно за изчакване на зелен
сигнал на светофара. Като водач на лек таксиметров автомобил, предназначен за обществен
превоз на пътници, е освободен от задължението да използва предпазни колани, само когато
превозва пътници и то в границите на населено място. В условията на произшествието Б. е
пътувал без поставен предпазен колан /което обстоятелство е безспорно установено и не се
оспорва и от самия ищец/, въпреки задължението ,регламентирано в закона .И двете вещи
лица са категорични,че при правилно поставен предпазен колан тялото на водача на лекия
автомобил няма да достигне до елементите на купето на автомобила и по този начин ще се
елиминира блъскането му в тях. Блокираното към седалка тяло на водача няма да извърши
редица движения в купето и няма да получи посочените травматични увреждания.
4
С оглед гореизложеното, е налице основание за намаляване на определеното
обезщетение по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като съдът намира, че следва да се определи
степен на съпричиняване от 50% /петдесет процента/. Така поведението на ищеца се
квалифицира като съпричиняващо във вредоносния резултат и води до извод, че размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл.52 от
ЗЗД следва да бъде редуцирано, респ. на пострадалия следва да се присъди неговия непълен
размер – 20 000,00 лв.а именно 10 000 лв., като за разликата до претендирания размер от
50 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В исковата молба се претендира лихвата да бъде присъдена, считано от деня на
увреждането.Това искане е неоснователно.
Разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ гласи, че застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1) изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 или 2) изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
В случая съдът намира,че лихвата се дължи от датата на постановения отказ от
страна на застрахователя за изплащане на обезщетението, а именно 25.05.22 г.
Относно разноските по делото:
С оглед на изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца съобразно
уважената част на иска направените в производството разноски.Същият е представляван
безплатно от адв.К. Д. , поради което и ответното дружество следва да заплати на
последния възнаграждение в размер на 1300 лв.
С оглед разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съобразно отхвърлената част на исковата претенция,поради което и ищецът следва да
заплати на последния сумата 3539 лева.Последният следва да внесе по сметка на Окръжен
съд Монтана и ДТ в размер на 400лв. и разноски по водене на делото в размер на 240 лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК –З.“ АД гр.*,ЕИК *да заплати на Б. Б., ЕГН ********** от с.*,
обл.*СУМАТА 10 000 / десет хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие причинено ПТП ,настъпило на 02.02. 2022г. в гр. *, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 25.05.22 г. г. до окончателното изплащане на
сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв 50 000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК –З.“ АД гр.*,ЕИК *да заплати на адв. К. Д. от САК 1300 лв.
адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК –З.“ АД гр.*,ЕИК *да заплати по сметка на Окръжен съд-
Монтана ДТ в размер на 400 лева и разноски по водене на делото в размер на 240 лв.
ОСЪЖДА Б. Б., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ ОЗК –З.“ АД гр.*,ЕИК
*сумата 3539лв.разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5
6