Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично
заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 3109/2019 г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Въззивното
производство е образувано по жалби и на двете страни (първоначално подадени по
развилото се в.гр.д. №4455/2014 г., на СГС, IV-Д с-в, чието решение е отменено от ВКС), срещу
решение от 08.01.2014 г. на СРС, 77 с - в, по гр. д. № 27220/2012 г., с което е
постановено възстановяване, на основание чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1
от ЗН, на запазената част на К.Г. С.и на М.Г.К. от наследството на Р.С.Г.,
починала на 22.04.2012 г., като е намалено със сумата от общо 11 320, 70 лв.
дарение, извършено от наследодателката Р.С.Г.,
починала на 22.04.2012 г., в полза на сина ѝ Г.Д.Г., обективирано
в нотариален акт № 116/16.11.1990 г., том XI, нот. д. № 6243/1990 г., на
недвижим имот, представляващ Апартамент с идентификатор № 10135.1507.744.1,
находящ се в гр. Варна, ул. „******(1 - ви надпартерен),
състоящ се от кухня - дневна, спалня, антре, коридор и балкон. Със същото
решение е постановено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗН, Г.Д.Г. да задържи целия
дарен недвижим имот, като последният е осъден да заплати поотделно на К.Г. С.и
на М.Г.К., на основание чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗН, сумата от по 6574,50 лв. - паричната
равностойност на превишението на запазените им части от наследството на Р.С.Г.
към момента на намаляване на дарението, както и разноски по делото, в размер от
по 412,60 лв. на всеки от двамата ищци.
Във
въззивната жалба, подадена от К.Г. С.и М.Г.К., се
съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати
нарушения на материалния закон, поддържайки че неправилно СРС е включил в
масата идеална част от имота в гр. София на бул. „******, за която част е приел
погрешно, че след дарението от 1973 г. е останала в собственост на наследодателката Р.Г.и тя я е притежавала към момента на
смъртта си. Сочат, че в наследствената маса следва да се включат и двете дарения
в полза на ответника на имота в гр. Варна - от 1980 г. на целия имот и от 1990
г. на 1/2 ид. част от него. Предвид изложеното се иска преизчисляване на
мислената наследствена маса, както и запазената част на ищците от наследството
на баба им Р.Г., а при условията на евентуалност молят да им се присъди съответната
парична равностойност. Претендират разноски по делото.
Ответникът
Г.Д.Г. също е обжалвал първоинстанционното решение с оплаквания за неговата неправилност
поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че в
нарушение на чл. 31 ЗН, при определяне на стойността на наследствената маса,
СРС е приел, че в нея следва да влезе като стойност целият имот в гр. Варна, а
не само 1/2 ид. част от него, а също така не било съобразено при определяне
стойността на имота пожизнено запазеното право на ползване от наследодателката,
както и не била приспадната от стойността на дарението и извършените от
ответника подобрения в имота. Поддържа, че съдът не е приложил правилно нормата
на чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като не е извършил прихващане със стойността на 1/6
ид. ч. от имота в гр. София, дарен на майката на ищците и след извършване на
прихващането, ищците са щели да получат от чистия актив на имуществото стойност,
съответстваща на запазената им част. Моли да се отмени решението в частта, в
която е възстановена запазената част на ищците от наследството на Р.Г.като е
намалил със сумата от 11 320, 70 лв. дарението извършено в полза на ответника Г.Г. с нот. акт № 116/16.11.1990
г., т. ХХІ, нот. дело № 6243/1990 г. и е осъдил Г.Г.
да заплати на К. С., както и на М.К., сумата от по 6574,50 лв., представляваща
паричната равностойност на превишението на запазените им части, както и в
частта по разноските. Претендира се присъждане на разноски за въззивното
производство.
С
решение от 26.02.2019 г., постановено по гр.д. №3379/2017 г., по описа на ВКС, II ГО, е отменено въззивно решение № 692 от 02.02.2017
г., постановено по в.гр.д. № 4455/2014 г., по описа на СГС, ГО, ІV „Д” въззивен
състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Касационното
обжалване е било допуснато по подадена касационна жалба от ищците К.Г. С.и М.Г.К.
по въпроса: „Кои дарения следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН при
предявен иск по чл. 30 ЗН в хипотеза, когато наследодателят е дарил един и същи
имот на едно и също лице няколко пъти, след като имотът се е връщал по някакъв
начин в патримониума на наследодателя ?”.
Даденият
от ВКС отговор е в смисъл, че при предявен иск по чл. 30 ЗН, когато наследодателят
е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти (след като имотът се
е връщал по някакъв начин в патримониума му), при формиране на масата по чл. 31 ЗН в нея следва да се включат както първото по време дарение, така и последващите,
освен в хипотеза, когато придобиването на имота от наследодателя във времето
след първото дарение (т.е. връщането на имота в неговия патримониум) е
осъществено на основание, при което липсва насрещна престация от страна на
наследодателя.
В
мотивната част на решението на ВКС са дадени и задължителни указания за въззивният
съд по смисъла на чл. 294, ал. 1 ГПК, касаещи определянето на размера на запазената
и разполагаемата части, които в случая следва да бъдат формирани след образуване
на наследствена маса, в която към „чистия актив” по чл. 31, изр. 1 ЗН (в случая
установен в размер на сумата 18 186,36 лв.), на основание чл. 31, изр. 2 ЗН се
включат и стойностите на подарените от наследодателката недвижими имоти. Прието
е, че доколкото срещу извода в допуснатото до касационен контрол въззивно
решение, че дарението на 1/6 от апартамента в гр. София липса оплакване този
имот следва да бъде привнесен със стойност от 12 905 лв., но е счетено за
основателно оплакването на ищците относно възприетата от въззивния съд оценка
на имота в гр. Варна в размер на 34 770 лв., като при връщане на делото са
дадени указания при повторното разглеждане въззивният съд да назначи нова
тричленна съдебно-техническа експертиза за определяне стойностите на имота в
гр. Варна към 22.04.2012 г. според положението му към 02.07.1980 г. и според
положението му към 16.11.1990 г., както и стойността на имота към датата на
експертизата. След установяване размера на подлежащите на „привнасяне”
стойности на този имот, съответно – стойността на масата по чл. 31 ЗН, е
указано, че съдът ще следва да прецени налице ли е накърняване на запазените
части на ищците от наследството на Р.С.Г., респ. - основание за приложението на
чл. 36, ал. 2 ЗН.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, и като взе предвид дадените с горепосоченото решение на ВКС
задължителни указания по чл. 294, ал. 1 ГПК, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от К.Г. С.(с фамилно име К. към датата на депозиране на
исковата молба) и М.Г.К. срещу Г.Д.Г. с правно основание
чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на накърнена запазена част на ищците от дарение,
извършено от наследодателя им. Изложените и в двете въззивните жалби оплаквания,
очертаващи предмета на въззивната проверка по повод правилността на обжалваното
решение, по същността си касаят начина на образуване и стойността на наследствената
маса, както и размера на частта от дарения на майката на ищците имот в гр. София,
който следва да се включи в наследството, респективно спорни са необходимостта
от намаляване на извършените дарения в полза на ответника и евентуално стойността
на това намаляване и възстановяване запазената част на ищците, а оттук и стойността,
необходима за уравняване дяловете на ищците. С решение от 26.02.2019 г.,
постановено по гр.д. №3379/2017 г., по описа на ВКС, II ГО са дадени конкретни указания по отношение
начина на формиране на запазената и разполагаемата част от наследството на Р.С.Г..
От приложеното по делото удостоверение за
наследници от 25.04.2012 г., се установява, че Р.С.Г. е починала на 22.04.2012
г., оставяйки за свои законни наследници сина си Г.Д.Г. – ответник по делото и по
право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН внуците си - М.Г.К. и К.Г.К. – ищци в
производството, които се явяват низходящи (деца) на починалата на 15.11.2009 г.
(преди общата наследодателка) дъщеря С.К..
Правото на възстановяване на запазена част е
имуществено право, представляващо призната и гарантирана от закона възможност
на наследника с право на запазена част (арг. чл. 30, във вр. чл. 28 ЗН), да
иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на
наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява
неговата запазена част.
Съобразно релевираните фактически твърдения в
исковата молба възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1)
наследодателят да е починал; 2) ищците да са наследници по закон (в случая по
право на заместване) на починалия наследодател по смисъла на чл. 29 ЗН и 3)
предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с
дарствено разпореждане от техния общ наследодател.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗН, за да се определи
разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника,
образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в
момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на
наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение
на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според
стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по
време на подаряване - за движимите.
По делото не се спори относно конкретно
включените в наследствената маса имоти, движими вещи и пари, притежавани от Р.Г.,
а единствено за остойностяване на дарените от наследодателя недвижими имоти и
дела им, получен от надарените, респективно за начина и правилността на изчисленията,
направени от районния съд.
С оглед приложените по делото доказателства и
поддържаното във въззивните жалби, настоящият състав намира, че в
наследствената маса следва да се включи следното имущество на наследодателя Р.Г.:
Паричните средства на общата наследодателка по
спестовния ѝ влог и разплащателна сметка в Банка ДСК, които според
удостоверение от 23.11.2012 г. са в общ размер на 16 285,03 лв.
С н.а. № 36, т. ІІ, дело № 517 от 1999 г., за
собственост на недвижим имот, придобит по §4 „б“ от ЗСПЗЗ, съпругът на Р.Г.- Д.Г.К.е
признат за собственик на 1000/2556 ид.ч. от земя за земеделски ползване в
землището на с. Брусник, област Пернишка, цялата от 2556 кв. м. и предвид отразеното
в акта за собственост, че имотът е придобит на възмездно основание - чрез
заплащане, следва да се приеме, че е станал съпружеска имуществена общност на Р.Г.и
Д.К.. Според удостоверение за наследници от 13.11.2012 г. (л. 40 от делото на
СРС), след смъртта на Д.К. на 30.05.2009 г. негови наследници са съпругата му,
ответникът – негов син и дъщеря му С.Д.(наследодател на ищците), поради което Р.Г.е
станала собственик на 4/6 ид. ч. от имота (1/2 ид. ч. от прекратената СИО и още
1/6 ид. ч. по наследство).
Според заключението на експертизата, приета пред
СРС, която не се оспорва в тази част и съдът кредитира, стойността на частта от
1000 кв.м. от имота е имота 1552 лв. към момента на откриване на наследството,
поради което паричната оценка на 4/6 части, към същият момент е 768 лв.
По аналогични съображения и доколкото не е
спорно, че по време на брака си наследодателката е придобила възмездно в режим
на СИО лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег. №******, към момента на смъртта си е
притежавала 4/6 ид. ч. от тази движима вещ. Според неоспорената съдебно
оценителна експертиза, която съдът кредитира, стойността му към датата на
откриване на наследството 22.04.2012 г. е общо 1700 лв., т.е. стойността на 4/6
ид. части е в размер на 1133,33 лв.
По отношение на апартамент № 1, находящ се в гр.
София, на ул. „****** (с настоящ адрес ***, видно от договор за дарение от 1973
г., обективиран в нот. акт № 122, т. VІІІ, дело № 794/20.11.1973 г., Д.Г.К.и Р.С.Г.
са дарили на дъщеря си С.К. (майка на ищците) 1/3 ид. част от посочения недвижим
имот.
От приетото във въззивното производство по в.гр.д. № 4455/2014 г., по описа на СГС, ГО, ІV „Д” състав доказателство - протокол за спогодба по съдебна делба от
22.11.1973 г. по гр. д. № 3261/1973 г., на СРС, се установява, че С.К. е
получила в дял апартамента на ул. „******. Предвид това, този имот е останал
изцяло в собственост на С.К.. Ето защо и основателно е оплакването на ищците
във въззивната им жалба за неправилност на извода на СРС, че останалата част от
имота от 2/3, респективно 4/9 ид. ч., която се е полагала на Р.Г.след смъртта
на съпруга й Д.К., е влязла в наследството на Р.Г.към момента на смъртта ѝ
22.04.2012 г. При това положение в наследствата маса следва да се включи
единствено стойността на подарената на С.К. от нейната майка Р.Г.идеална част,
а именно - при дарена 1/3 ид. част в условия на СИО, към наследствената маса следва
да се прибави само 1/6 ид. част от имота в гр. София (1/3х1/2), съгласно
оценката му към момента на откриване на наследството. В тази връзка настоящият
състав кредитира заключението на мнозинството от вещи лица по приетата в
предходното въззивно производство тричленната СТЕ, тъй като то е съобразено с
показанията на свидетелите, разпитани пред СРС относно състоянието на имотите
към момента на подаряването, като за определяне на средната пазарна стойност на
имотите са съобразени осреднено стойностите по методите на пазарните аналози и
на приходите. Особеното мнение на вещо лице Г. по тричленната СТЕ, не следва да
бъде кредитирано, тъй като заключението е изготвено въз основа единствено на
факта, че имотът е продаден на 11.07.2014 г. за сумата от 43 000 лв., без
прилагане на други методи на оценка, като според настоящия състав посочената в
документа за собственост цена отразява уговорката между страните по сделката,
но не води до еднозначен извод, че това е действителната продажна цена, нито че
тя се явява средна пазарна цена. Ето защо за стойност на имота в гр. София към
датата на откриване на наследството следва да се приеме тази, дадената от
мнозинството вещи лица, в размер на 77 430 лв., при което стойността на 1/6 ид.
част от нея е в размер на 12 905 лв. Следва да се отбележи, че същата
стойност е приета и в отмененото въззивно решение, като пред касационната
инстанция страните не са спорили относно това обстоятелство.
Страните не спорят, че имотът в гр. Варна, съставляващ по документ за собственост
апартамент - гарсониера, на ул. „******, на втори етаж, заедно с 1/2 ид. част
от входно стълбище, изолационно антре, тоалет, тераса, баня на партера и избен
коридор и 1/2 ид. част от 71,40 кв.м. от дворното място върху което е застроена
сградата, цялото от 200 кв. м. и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, е бил
дарен на ответника два пъти: по силата на нот. акт № 156, т. ІV, дело №
1526/02.07.1980 г. Р.С.Г. е дарила на сина си Г.Д.Г. целия имот, който към този
момент е бил нейна лична собственост; с нот. акт № 2, т. ІІІ, н. д. №
719/17.02.1989 г., Г.Г. е прехвърлил обратно на Р.Г.,
която по това време е била в брак с Д.К., същия имот по възмезден договор за
издръжка и гледане, а с нот. акт № 116, т. ІV,
дело № 6943 от 16.11.1990 г., Р.Г.и съпругът й Д.К., при условията на СИО, са
дарили обратно на сина си Г.Г. имота, и запазвайки си
пожизнено право на ползване върху имота. С отговора на исковата молба е
представено влязло в сила съдебно решение №1197 от 24.10.2011 г., по гр.д.
№1380/2011 г., на ОС- гр. Варна, с което прието, че по отношение на трети за
настоящия спор лица Г.Д.Г. е собственик не на 50% от прилежащите към горепосочения
апартамент-гарсониера идеални части от изолационно антре, тоалет и тераса, а на
46,42 % ид.ч. При извършената справка в АГКК, вещото лице по приетата пред СРС
СТЕ е установило, че процесният имот е нанесен в кадастралната карта и регистри
с идентификатор № 10135.1507.744.1 (л. 132 от делото на СРС).
Предвид обстоятелството, че с декларация,
вписана на 22.10.2009 г. Р.Г.се е отказала от правото си на ползване и
доколкото стойността на подарения имот се определя към момента на откриване на
наследството (арг. от чл. 31, изр. 2 от ЗН), то и възражението на ответника, че
стойността на имота следа да се съобрази с това вещно право, е неоснователна.
Неотносимо към формирането стойността на имота е и твърдението на ответника, че
е извършил подобрения в него, тъй като те са след направеното в негова полза дарение
през 1990 лв., а видно от разпоредбата на чл. 31, изр. 2 ЗН, релевантно е
състоянието на недвижимото имущество към момента на подаряването му. Отделно от
това, следва да се отбележи, че нито в отговора на исковата молба, нито в хода
на първоинстанционното производство ответникът надлежно е въвел твърдения, че е
извършвал подобрения в имота, техният вид и размер, нето пък е формирал някакви
искания в тази връзка.
С оглед задължителните указания, дадени от ВКС с
отменителното решение, пред настоящата инстанция при новото разглеждане на
делото е изслушана и приета нова тройнаСТЕ, което
настоящият състав на съда намира за сомпетентно и
обективно дадено и кредитира с даверие, и от което се
установява, че пазарната стойност на процесния имот към момента на изготвяне на
заключението (29.01.2020 г.) е 76 160 лв., а към момента на откриване на
наследството и с оглед положението на имота към датата и на двете дарения от
02.07.1980 г. и от 16.11.1990 г. е 55 060 лв. Така изготвеното заключение
настоящият състав кредитира изцяло и счита, че именно то отразява най-обективно
стойността на имота към релевантните за делото дати. В случая не следва да се
вземат предвид оценките, дадени в приетата пред СРС съдебно-техническа
експертиза (46 755 лв. към м. 04.2012 г. и 54 306 лв. към датата на
изготвяне на експертизата - 11.2013 г.) и на мнозинството вещи лица по СТЕ, назначена
по в.гр.д. № 4455/2014 г., по описа на
СГС, ГО, ІV „Д” въззивен състав (34 7070
към м. 04.2012 г. и 40 589 лв. към м. 09.2016 г.), тъй като освен методът
на пазарните аналози апартаментът е оценяване и по приходна стойност. Както
обаче са изложили вещите лица по назначената тройна СТЕ в настоящото
производство, приходният метод би изменил необосновано оценката, доколкото
състоянието на самия имот към датите на даренията като такъв без вътрешна тоалетна,
съставлява пречка да се отдаде под наем или такъв би бил реализиран в много
нисък размер, като в този случай приходният метод е практически неприложим,
водещ до некоректно формиране на пазарната стойност. Обстоятелството, че
приетата по настоящото дело СТЕ не е използвала повече от един метод (само на
пазарните аналози) не е основание да не се кредитира експертизата, тъй като
целта на различните методи е да се даде възможно по-близка до действителната
пазарна стойност, а с оглед спецификата на жилището, такава би могла да се
получи именно при използване на методът на пазарните аналози. Следва да се
отбележи, че вещите лица са използвали и коефициент за съответствие, съобразен
със състоянието на имота към всяка от двете дати, на които са извършени даренията,
отчитайки че тоалетната е била извън границите на имота.
Представената по делото електронна справка за вещни тежести
върху имота, според която през 2009 г. е учредена ипотека като обезпечение по
договор за кредит, в размер на 25 000 евро (равностойни на 48 895,75 лв.) съдът
намира, че сама по себе си не е индиция за цената на самото жилище, тъй като поначало
банките отпускат заемни средства на база финансовото състояние на
кредитополучателя, а не с оглед осигуряването на обезпечение, покриващо (или
надвишаващо) стойността на кредита. В този смисъл и при липсата на други
доказателства, ипотекираното имущество би могло да преобезпечава кредита, но и
да е на по-ниска стойност, а разликата да е покрита с друг вид обезпечение
(лично или реално) или с оглед добрата платежоспособност на клиента, поради
което отпусната сума не е критерий.
Стойностите от 67 000 лв. към м. 04.2012 г. и
71 000 лв. към м. 09.2016 г., посочени в особеното мнение на вещото лице Г.
по приетата тройна СТЕ в предходното въззивно производство, са формирани от освен
вече коментирания метод на приходите, така също и от метода на разработката,
който видно от заключението и дадените от вещото лице обяснения в открито
съдебно заседание се базират на „хипотетичен предприемачески модел“, свързани с
появата на инвеститор, който би изградил нова сграда на мястото на тази, в
която се намира имота, като множеството допускания, които вещото лице е
направило като изходна точка за своята оценка, правят последната, според настоящия
състав, по-малко обективна, отколкото тази на повторната СТЕ. Освен това,
водещо при тази оценка е била стойността на земята, а не на самия апартамент,
въпреки че именно последният е предмет на дарението.
Предвид
гореизложеното в наследствената маса следва да се включат: 768 лв. - 4/6 ид. ч.
от земеделския поземлен имот; 1133,33 лв. - 4/6 ид. ч. от МПС; 16 285, 03 лв. -
парични средства, които образуват „чистия актив“ в общ размер на 18 186,36
лв. Към него следва да се прибави и стойността на извършените общо три дарения
от Р.Г.: 1/6 ид. ч. от имота в гр. София, дарен на С.К. – на стойност 12 905
лв.; стойността на целия имот в гр. Варна, дарен на ответника през 1980 г. на
стойност 55 060 лв.; както и 1/2 ид. ч.
от стойността на имота в гр. Варна, дарен на ответника през 1990 г., равняваща
се на 27 530 лв. Следователно общата стойност на наследствената маса е 113
681,36 лв.
Относно
запазената и разполагаема част от наследството приложимо е правилото на чл. 29,
ал. 1 ЗН, според което при повече от едно деца, разполагаемата част е 1/3, а
запазената част е общо е 2/3. В случая майката Р.Г.е оставила за наследници двете
си деца – ответникът Г. и сестра му С.К., поради
което запазената част е по 1/3 за всяко от двете деца, и 1/3 разполагаема част.
Тъй като С.К. е майка на ищците, а те наследници на Р.Г.по право на
заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН, последните получават по 1/2 от наследството на
майка си, т.е. всеки от ищците се легитимира с по 1/6 ид. ч. запазена част от
наследството на Р.Г.(1/3*1/=1/6).
При наследствена
маса на стойност 113 681,36 лв., запазената част на майката на ищците е в размер
на 1/3, т.е. 37 893,79 лв., като толкова е и разполагаемата част. От чистия
актив на оставеното от Р.Г.наследство, в размер на 18 186,36 лв., С.К. и
другият наследник ответникът Г. наследяват поравно - по 9093,18 лв.
За да се прецени
дали е налице накърняване на запазената част, от нея следва да се извади приспадащото
се на наследника със запазена част свободно имущество, както и да се прихванат полученото
от него дарение, което в случая се явява 1/6 ид.ч. от имота в гр. София (арг.
от чл. 30, ал. 1 ЗН), т.е. 37 893,79 лв. - 9093,18 лв. - 12 905 лв.= 15 895,61 лв. Следователно запазената част на
майката на ищците е накърнена със сумата от 15 895,61 лв., респективно
самите ищци, като нейни наследници по заместване, имат право да получа 1/2 от
полагащото ѝ се наследство на Р.Г., т.е. по 7947,80 лв..
Във връзка със
задължителните указания на ВКС въззивният съд да прецени дали е налице основание
за прилагането на чл. 36, ал. 2 ЗН, след като е установено накърняване на
запазените части на ищците, настоящият състав съобрази следното:
Според правилото
на чл. 33 ЗН даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните
имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно
към предшествуващите, което съотнесено към настоящия казус води до извод, че ще
се пристъпи към намаляване извършеното на 16.11.1990 г. дарение на 1/2 ид. ч.
от имота в гр. Варна. Независимо че Р.Г.е дарила само половината от апартамента,
със същия нотариален акт ответникът е получил по дарение от баща си (явяващ се
съпруг на Р.Г.) останалата 1/2 ид.ч. от имота, поради което не е налице хипотеза
на съпритежание на идеални части от процесния имот от различи лица, в който
случай поначало чл. 36 ЗН е неприложим.
Доколкото
ответникът се явява и наследник със запазена част, релевантна е нормата на чл.
36, ал. 2 ЗН и той може да задържи целия имот само ако стойността му не
надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. Следва да
се има предвид че, когато наследодателят е направил повече от едно безвъзмездно
разпореждане с имуществото си, разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗН следва да се
разбира в смисъл, че за да бъде задържан подареният или завещан имот, неговата
стойност не следва да надвишава запазената част на лицето и припадащата му се
част от разполагаемата част на наследодателя. Така например при две
безвъзмездни разпореждания, тази припадаща се част е 1/2 от разполагаемата
част, при три разпореждания - 1/3 и т.н. (така и Решение № 1279 от 21.01.2009
г. по гр. д. № 5702/2007 Г., ІІ Г.О. на ВКС ).
В случая
стойността на „целия имот“ по смисъла на визираната норма е 27 530 лв.,
представляваща 1/2 ид.ч. от правото на собственост, доколкото такава част е
прехвърлила наследодателката с последното (второ по ред) дарение от 1990 г.. Тъй
като извършените дарения са две, поради което припадащата се част от
разполагаемата част по отношение на последното дарение от 1990 г. е в размер на
1/2, т.е. 18 946,89 лв., а сборът на тази сума, заедно със запазената част на
ответника, е 56 840,68 лв. Тъй като този сбор надвишава стойността на
подарената 1/2 ид.ч. от имота (27 530 лв. (а видно е по-висока и стойността на
целия имот), то и Г.Г. следва задържи изцяло
подареното му имущество, като възмезди наследниците-ищци в пари според цената
по време на намаляването. Съгласно СТЕ, приета в настоящото въззивно производство,
цената на целия имот към датата на изготвяне на експертизата (29.01.2020 г.) е
76 160 лв., поради което стойността на подареното имущество в обем от 1/2 ид.
ч. е 38 080 лв. При стойност на дарената част от имота към датата на
откриване на наследството от 27 530 лв.(1/2 ид.ч. от 55 060 лв.) и накърнена
част на всеки от ищците по 7947,80 лв., то сумата с която следва да бъде
възмезден всеки от тях по правилото на чл. 36, ал. 2 ЗН се равнява на по 10
993,55 лв. (38 080*7947,80/27 530).
Доколкото крайните правни изводи на СГС не
съвпадат с тези в обжалваното решение, същото следва да бъде изцяло отменено и
да се постанови друго, съобразно приетото от настоящата инстанция.
С оглед изхода на спора и основателността на
подадената от ищците въззивна жалба, ответникът следва да бъде осъден за
сторените от ищците разноски по представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер
на 4841 лв., както следва: 740 лв. за производството пред СРС; 1231 лв. – пред
СГС по в.гр.д. № 4455/2014 г.; 1520 лв. – пред ВКС; и 1350 лв. – пред настоящата
въззивна инстанция.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на
чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 08.01.2014
г. на СРС, 77 с - в, по гр. д. № 27220/2012 г., и ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, запазената част на К.Г.
С., ЕГН ********** и М.Г.К., ЕГН **********, от наследството на Р.С.Г.,
починала на 22.04.2012 г., равняваща се на 7947,80 лв. за всеки от тях (или общо
15 895,60
лв.), като НАМАЛЯВА със сумата от общо 15 895,60 лв.
дарение, извършено от наследодателката Р.С.Г., починала
на 22.04.2012 г., в полза на сина й Г.Д.Г., ЕГН **********, обективирано
в нотариален акт № 116/16.11.1990 г., том XI, нот. д. № 6243/1990 г., на дарената
от нея 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се
в гр. Варна, ул. „******, ет. 2, състоящ се от кухня - дневна, спалня, антре,
коридор и балкон, с идентификатор № 10135.1507.744.1 и ПОСТАНОВЯВА на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗН, Г.Д.Г., ЕГН **********, да задържи
горепосоченото дарено имущество.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *** да
заплати, на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗН, поотделно на всеки един от
ищците К.Г. С., ЕГН ********** и М.Г.К., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес: ***, офис 18, чрез адв. А. Г., сумата от по 10 993,55 лв.,
представляваща парична равностойност на превишението на запазените им части от
наследството на Р.С.Г. към момента на намаляване на дарението.
ОСЪЖДА ответника Г.Д.Г., ЕГН **********
да заплати общо на ищците К.Г. С., ЕГН ********** и М.Г.К., ЕГН **********,
съдебни разноски, както следва: 740 лв. за
производството пред СРС; 1231 лв. – пред СГС по в.гр.д. № 4455/2014 г.; 1520
лв. – пред ВКС; и 1350 лв. – пред настоящата въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от
връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: