Р E Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.03.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, 12-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ани Захариева
ЧЛЕНОВЕ: Доротея Кехайова
Натали Генадиева
при участието на
съдебния секретар Гергана
Цветкова и прокурор А.Панчева от СГП, като разгледа докладваното от съдия Захариева ВНОХД № 41 по описа за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
С присъда по
НОХД № 11175/2019г на СРС, НО ,99 състав
подсъдимият Д.В.В.
и признат за ВИНОВЕН в това, че на 29.12.2018 г.,
около 21.30 часа, в гр. София, ул. „*********, в кухнята на заведение “Bacon Bar & Dinner”, чрез нанасяне на
удари с юмрук в областта на устата, причинил на В.К.Р., средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на естествената зъбна коронка на първи горен зъб в
ляво, което увреждане реализирало медико - биологичния признак избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на
основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от ИК, вр. чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /ЕДНА/
ГОДИНА, изтърпяването на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
Съдът е осъдил с
присъдата на
основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия Д.В.В., да заплати на гражданския ищец В.К.Р.,
с ЕГН: ********** сумата в размер на 3000 /три хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието - 29.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска до пълния предявен
размер от 8000 /осем хиляди/ лева, както и сумата от 1000 /хиляда/ лева
представляваща заплатено от пострадалия адвокатско възнаграждение на повереника
му.
С присъдата
подсъдимият В. е осъден да
заплати разноските по делото на основание чл.189, ал.3 от НПК, включително и
сумата от 120 лв,
представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважанения граждански иск.
Срещу присъдата,
в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от защитата
на подсъдимия В., с искане
същата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и
подзащитния му да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Съображенията изложени в жалбата, в подкрепа на искането, са
свързани с недоказаността на обвинението.
По делото е постъпило и възражение от частния обвинител и
граждански ищец В.Р. чрез неговия повереник, в което е изразено становище за
неоснователност на жалбата. Твърди се, че постановената от СРС присъда е
правилна и законосъобразна, като събраните по делото доказателства установяват
автора на деянието, неговата вина и причинно-следствената връзка между неговото противоправно поведение и настъпилата
телесна повреда.
Софийски градски
съд в разпоредително заседание на 26.01.2021г., проведено по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелства по делото ,
не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели или изслушване на вещи лица.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция защитата
поддържа жалбата си и направеното с нея искане за отмяна на
присъдата и оправдаването на подсъдимия В. по повдигнатото му обвинение.
Защитата твърди, че първата инстанция неправилно е кредитирала изцяло
показанията на частният обвинител, като не е обсъдил показанията на
свидетелката М., която заявява, че пострадалият не е отсъствал от работа, както
и че не е имал синини и отоци. Не е взето предвид от районния съд и
обстоятелството, че медицинското удостоверение
е издадено два дни след инкриминираното деяние. Посочва се , че липсва
свидетел очевидец, а заявеното от пострадалия не може да бъде кредитирано, тъй
като с оглед качеството му същият е заинтересована страна. Развиват се оплаквания
и във връзка с допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с
непосочване от прокуратурата в обвинителния акт на мястото на инкриминираното
деяние, тъй като същото е изписано на чужд език. Оспорва се и заключението на
вещите лица, изготвили и представили в съдебно заседание медицинската
експертиза. В реплика защитата посочва, че пострадалият първоначално не е искал
да бъде водено досъдебно производство.
Представителят на СГП
намира жалбата за неоснователна и съответно атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Становището
му е, че приетата от първата инстанция фактология се опира на събраните
по делото доказателства. Намира наказанието и размера на уважената гражданска
претенция за правилни.
Повереникът на
частния обвинител и граждански ищец иска потвърждаване на присъдата като
правилна и законосъобразна, като счита за безспорно
установено от доказателствата по делото извършеното от подсъдимия престъпление,
както и намери за правилно определен размера на обезщетението присъдено на своя
доверител.
Частният обвинител и граждански ищец Р. поддържа изложеното от
своя повереник.
Подсъдимият
поддържа становището на защитата за наличие на основание за отмяна на присъдата. В предоставената му от съда последна дума
заявява, че не е удрял пострадалия Р..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в
съдебно заседание, и в съответствие с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК,
провери изцяло правилността на атакуваната първоинстанционна присъда, намери,
че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните
съображения:
След собствена
преценка на доказателствата, настоящият съдебен състав възприе установената от
първата инстанция фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Д.В.В., с ЕГН ********** е роден на *** ***. Същият е
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, безработен, с
адрес: гр. Бяла Слатина, ул. „*********.
От
приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият Д.В.В.
не е осъждан.
Към
месец декември 2018 година подсъдимият Д.В. и пострадалият В.Р. работели в
заведение „Bacon Bar &
Dinner’’, находящо
се в гр. София, ул. „*********. Пострадалият В.Р. работел като заместник главен
готвач и съгласно вътрешните правила имал правомощия да дава задачи на
персонала, включително и на подсъдимия В., който работел като „пицар“.
На
29.12.2018 г. вечерта на работа в заведението били подсъдимият В., пострадалият
Р., свидетелите М.И.и Ц.М.. Около 21:30 часа персоналът се заел да почиства
кухнята на заведението. Пострадалият Р. казал на подсъдимия В. да почисти
работния си плот. Подсъдимият отказал и се приближил до пострадалия, хванал го
за реверите на работната му униформа и му нанесъл удари с юмрук в областта на
устата. Свидетелят Р. почувствал силна болка в областта на устата и видял, че са
му били паднали два зъба. В този момент в кухнята били И.П.и свидетелката Ц.М..
Последната застанала между двамата, за да предотврати нова саморазправа. Тогава
свидетелката М. видяла, че пострадалият имал кръв по лицето и му липсвали зъби.
Намесил се и свидетелят М.И., който издърпал подсъдимия в салона на
заведението. Свидетелят И.също видял липсващите зъби на пострадалия. Бил
подаден сигнал в полицията, като на мястото пристигнали полицейски служители.
Те снели обяснения от участниците в инцидента и свидетелите, като пострадалият
и подсъдимият заявили, че нямат претенции един към друг и щели да се разберат.
След
случилото се пострадалият Р. посетил дентална клиника, където установили, че
вследствие на нанесените му удари била счупена естествената зъбна коронка на
първи горен зъб в ляво. Било образувано досъдебно производство за причинена
средна телесна повреда и била назначена съдебномедицинска експертиза на
пострадалия, която дала заключение, че са му причинени счупване на естествената
зъбна коронка на първи горен зъб в ляво, счупване на изкуствено възстановена
зъбна коронка на втори горен зъб в ляво, оток, кръвонасядане и охлузване на
долната устна в ляво, кръвонасядане на горна устна срединно и в ляво,
кръвонасядане по гърба на носа. Счупването на естествената зъбна коронка на
първи горен зъб в ляво в този си вид се приравнявало на избиване и е
реализирало медико-биологичния признак избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето. Мекотъканните травми са причинили на
пострадалия болка и страдание. Установените увреждания имали травматичен
характер и се дължали на действието на твърди тъпи предмети, а именно на удари
е или върху тях и в конкретния случай могли да бъдат получени при нанесени
удари с юмрук в областта на устата.
След
случилото се пострадалият имал синини и подутини по лицето. Около една година
продължило лечението на увредените зъби, сложили му коронка и имплант. Бил
много притеснен и стресиран след случая. Изпитвал силни болки, поради което се
наложило да пие обезболяващи лекарства. Не можел да захапва добре и трябвало да
се храни основно с течни храни. Не искал да излиза заради вида си, а болките
продължили дълго време.
Настоящият
състав на съда намира, че с оглед на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства фактическата
обстановка, която е възприета от районния съд се установява по несъмнен начин.
Въззивният съдебен състав споделя напълно направения в
мотивите към атакуваната присъда анализ на наличната по делото доказателствена
съвкупност. Изводите на районния съдия са правилни, като при изследването не са
допуснати логически грешки. Съдът е обсъдил прецизно и в съответствие със
изискванията на процесуалния закон доказателствените материали. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Разказът
на пострадалия изцяло се подкрепя от показанията на свидетелката Ц.М.. Тя не е
видяла конкретно нанасянето на ударите, но чула викове към пострадалия и
подсъдимия да не се бият, които били отправени от починалата свидетелка И.П..
Тогава свидетелката М. се обърнала, понеже стояла е гръб към двете лица и
видяла, че са се хванали един за друг. Прехванала пострадалия през кръста и го
дръпнала настрани. Тогава видяла, че той имал кръв по устните и започнала да го
пита какво е станало. В същото време свидетелят И.влязъл в помещението и
издърпал подсъдимия в салона на ресторанта, за да ги разделят. Свидетелката М.
видяла, че подсъдимият нямал никакви следи от удари по лицето, а единствено
блузата му била раздърпана. Потвърждава, че пострадалият е изпълнявал
длъжността на главен готвач процесната вечер, а подсъдимият бил „пицар“ в
заведението. В това им качество пострадалият имал право да дава разпореждания
на подсъдимия да почисти работното си място. Малко по-късно свидетелката М.
видяла, че липсвали зъби в устата на пострадалия, после дошла полиция и така
приключил скандалът. Тя забелязала, че след указанията да почисти работното си
място, подсъдимият хвърлил метлата и отишъл към работното място на пострадалия,
което потвърждава изцяло думите на Р. за това къде е настъпил конфликтът и кой
е предприел действията за физическа саморазправа. Свидетелката дори разказва,
че после търсили по земята единия от избитите зъби на пострадалия.
В продължение на изложеното, съдът намира
за неоснователно възражението
на защитата, че от събарните по делото доказателстав не може да се установи
авторството на деянието. Въззивната инстанция се съгласява изцяло с изложеното
в тази връзка от районния съд. Безспорно
е, че пострадалият В. Р. е страна в настоящото производство, това обаче, не
може да води до извод, че дадените от него свидетелски показания са
недостоверни. Преценката на същите е въпрос, които винаги следва да бъде
обсъден от съда, в контекста на останалите събрани по делото доказателства.
Съвсем правилно районният съд е кредитирал посочените показания изцяло, предвид
тяхното съответствие с заявеното от свидетелите М.И.и Ц.М., които също са били
на мястото на местопрестъплението и са възприели непосредствено състоянието на
пострадалия, след нанесения му удар в лицето от
подсъдимия. В разпитите на тези свидетели не се констатира лично
отношение към едната от двете страни, както и липсва манипулиране на фактите и
обстоятелствата, които възпроизвеждат пред съда. Категорично от показанията на Р.
се установява, че Д.В. го е хванал за
реверите на работната му униформа и му нанесъл удари е юмрук в областта на
устата, като именно в този момент се намесила свидетелката М., И.и починалата
Педева, за да спрат ескалиране на напрежение и са разделени в отделни помещения
подсъдимия и пострадалия. От разпита на частният обвинител и граждански ищец
ясно се установява, че не е провокирал подсъдимия, в какъвто смисъл са и
показанията на свидетелката М., както и установеното място на конфликта.
Изводите си относно последващото
възстановяване, претърпените медицински интервенции, болките, безсънието и
преживения дискомфорт съдът изгражда въз основа на показанията на Р., в
съответствие с които е писмения доказателствен материал относно получените
телесни увреждания.
Правилно
е констатирано, че не са налице противоречие между заявеното от пострадалия и
свидетелите М.И.и Ц.М.. И двамата са категорични , че непосредствено след
момента на деянието са видели пострадалия,
който е имал кръв по лицето и липсващ
зъб, а впоследствие по лицето му се виждали синини и отоци.
Неоснователни
са възраженията, че няма друг очевидец на извършеното от подсъдимия, освен
пострадалия Р.. Освен, че последното лице е дало своите показания, след като е
бил предупреден за наказателната отговорност, която носи, са налице и
коментираните по-горе доказателства, кореспондиращи изцяло със сведенията,
дадени от Р.. Действително двамата свидетели / М. и И./ не са видели конкретно
нанасянето на ударите, но те са възприели непосредствената близост между
пострадалия и подсъдимия, М. отказът на подсъдимия, като не възможен друг механизъм
или друго лице, което може да е причинило травмите на пострадалия.
Оплакването
за кредитиране на показанията на свидетелката А.С., която към датата на
деянието тя е живеела на семейни начала с пострадалия, също настоящият съдебен
състав намира за неоснователни. Тази свидетелка допринася установяване на
състоянието на Р. след инцидента, претърпените от него болки
и проведеното лечение.
Видно
от съдебномедицинско удостоверение Р. е
бил освидетелстван на 31.12.2018г. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля В.Р., тъй като той не само е бил пряк очевидец и потърпевш от
деянието, но и защото показанията му се припокриват е тези на свидетелите М.И.и
Ц.М., които също са присъствали на местопрестъплението и непосредствено са
възприели случилото се, а от друга страна са незаинтересовани свидетели, понеже
нямат роднинска връзка или близки отношения е подсъдимия или пострадалия. От
показанията на свидетеля В.Р. се установява, че на процесната дата подсъдимият Д.В.
е отказал да изпълни дадените му нареждания от пострадалия да почисти работното
си място в заведението и не само това, но ядосан, че Р. си позволява да му дава
нареждания, подсъдимият е бързи крачки се приближил към работното място на
пострадалото лице на станция „топла точка“, хванал го за реверите на работната
му униформа и му нанесъл удари е юмрук в областта на устата. Свидетелят Р.
почувствал силна болка в областта на устата и видял, че му били паднали два
зъба. Тогава се намесила свидетелката М., за да предотврати ново ескалиране на
напрежението, а когато се намесил и свидетелят И., пострадалият и подсъдимият били
разделени в отделни помещения на заведението. Пострадалият е категоричен, че по
никакъв начин не е провокирал подсъдимия да го нападне, освен е дадените
указния да почисти работното си място. Самият конфликт настъпил в работната
зона на пострадалото лице, което означава, че именно подсъдимият е потърсил
пререканието и се е приближил към пострадалия, който не е отивал в неговата
работна част на помещението. Пострадалото лице споделя, че единият от избитите
му зъби бил лекуван, но другият не, като и двата зъба били естествени. Разказва
за последващото възстановяване, претърпените медицински интервенции, болките,
безсънието и преживения дискомфорт. Свидетелят ясно си спомняше датата на
инцидента, мястото, нанесените удари и настъпилите увреждания. В неговите
показания няма вътрешно противоречие, а от друга страна те изцяло съответстват
на показанията на незаинтересованите свидетели очевидци и на писмения
доказателствен материал относно получените телесни увреждания.
Разказът
на пострадалия изцяло се подкрепя от показанията на свидетелката Ц.М.. Тя не е
видяла конкретно нанасянето на ударите, но чула викове към пострадалия и
подсъдимия да не се бият, които били отправени от починалата свидетелка И.П..
Тогава свидетелката М. се обърнала, понеже стояла е гръб към двете лица и
видяла, че са се хванали един за друг. Прехванала пострадалия през кръста и го
дръпнала настрани. Тогава видяла, че той имал кръв по устните и започнала да го
пита какво е станало. В същото време свидетелят И.влязъл в помещението и
издърпал подсъдимия в салона на ресторанта, за да ги разделят. Свидетелката М.
видяла, че подсъдимият нямал никакви следи от удари по лицето, а единствено
блузата му била раздърпана. Потвърждава, че пострадалият е изпълнявал длъжността
на главен готвач процесната вечер, а подсъдимият бил „пицар“ в заведението. В
това им качество пострадалият имал право да дава разпореждания на подсъдимия да
почисти работното си място. Малко по-късно свидетелката М. видяла, че липсвали
зъби в устата на пострадалия, после дошла полиция и така приключил скандалът.
Тя забелязала, че след указанията да почисти работното си място, подсъдимият
хвърлил метлата и отишъл към работното място на пострадалия, което потвърждава
изцяло думите на Р. за това къде е настъпил конфликтът и кой е предприел
действията за физическа саморазправа. Свидетелката дори разказва, че после
търсили по земята единия от избитите зъби на пострадалия.
Други
основни показания, които подкрепят изцяло разказите на обсъдените до тук двама
свидетели, са тези на свидетеля М. И.. Той споделя, че също не е видял
конкретно нанасяне на удари, понеже е бил в салона на ресторанта, но чул
разправията и отишъл да види какво става. Свидетелят И.потвърждава, че хванал
подсъдимия и го издърпал в салона на заведението, а свидетелката М. издърпала
пострадалия в кухнята. След това видял, че пострадалият имал липсващ зъб, а по
лицето му се виждали синини и отоци. Свидетелят И.бил салонен управител и
потвърждава, че пострадалият е имал ръководни функции в кухнята, тъй като
работел на станция „топла точка“, а подсъдимият на станция „пици“.
В
обобщение следва да бъде отбелязано, че показанията на обсъдените до тук
свидетели са логични, последователни, напълно си кореспондират и се допълват
относно случилото се на процесната дата, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Пострадалият пряко е възприел нанесените му удари в областта на устата,
а свидетелите М. и И.са видели последиците от побоя, травмите по лицето на
пострадалия и липсващите зъби. Макар двамата свидетели да не са видели
конкретно нанасянето на ударите, те са възприели непосредствената близост между
пострадалия и подсъдимия, отказът на подсъдимия да изпълни указанията за
почистване на работното си място и предвид обстоятелството, че Р. не е бил в
близост с друго лице преди настъпването на уврежданията, то явно ударите са му
били нанесени именно от подсъдимия, тоест неговите показания кореспондират
изцяло на казаното от другите двама свидетели и няма установен друг механизъм
или друго лице, което може да е причинило травмите на пострадалия. По
категоричен начин се доказва механизмът на настъпилата телесна повреда, а
самият побой е нанесен на работното място на пострадалото лице, което говори,
че именно подсъдимият е предприел нападението и се е придвижил от своето
работно място в кухнята до мястото, където се е намирал Р. и точно там го е
ударил. По делото няма нито едно доказателство, което да оборва казаното от
свидетелите. Дори самият подсъдим отказа да даде обяснения по случая.
Свидетелката
А.С. не е присъствала по време на инцидента. Към датата на деянието тя е
живеела на семейни начала с пострадалия и разказва основно за претърпения
дискомфорт, болки и неразположение след инцидента. Споделя, че на процесната
дата Р. се прибрал в окаян вид - окървавен и е липсващи зъби. Ризата му била
раздърпана, имал отоци и синини. Той разказал на свидетелката за случилото се и
изглеждал много стресиран. Около една година продължило лечението на увредените
зъби, сложили му коронка и имплант. Изпитвал силни болки, поради което се
наложило да пие обезболяващи лекарства. Не можел да захапва добре и трябвало да
се храни основно с течни храни. Не искал да излиза заради вида си, а болките
продължили дълго време. Съдът се доверява на казаното от тази свидетелка, тъй
като тя пряко и непосредствено е възприела състоянието на пострадалия след
инцидента, била е с него по време на възстановителния период, а думите й се
подкрепят и от разказа на самия Р..
Действително Р. е
бил освидетелстван от съдебен лекар на 31.12.2018г. сутринта пострадалият,
около 36 часа след деянието, за което му е издадено и приложеното по делото
медицинско удостоверение. Съгласно заключението на същото се установява от долната страна на устата, отляво, болезнен
оток, кръвонасядане, подобно кръвонасядане се установява и по горната устна на
устата, счупване на естествена коронка на
първи горен ляв, с наличие на около 1/3 от коронката на зъба, счупване
на втори горен ляв зъб /щифтов, изкуствен/. Посоченото от защитата
обстоятелство, че освидетелстването не е
извършено непосредствено след случилото се, не може да бъде обстоятелство от
такова естество, което да бъде прието като разколебаващо заявеното от
пострадалия и всички свидетели по делото.
Първата инстанция
е коментирала задълбочено и заключението на съдебномедицинска експертиза, както
и разясненията направени в хода на съдебното следствие от вещите лица - съдебен
лекар и съдебен стоматолог, специалисти с необходимите компетенции и опит. Категорични
са изводите на експертите, че счупването на естествената зъбна коронка на
първия горен зъб в ляво е на нивото на венеца, което се приравнявало на
избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето във фазата на отхапване и
говоренето.
Доказателствената съвкупност по делото, която е непротиворечива
относно предмета на доказване дава
основание и на въззивния състав да възприеме същата за достоверни и в този смисъл да се съгласи с изводите на
районния съд относно наличието на
безспорни и категорични доказателства, установяващи освен подсъдимия като автор на
инкриминираното деяние и механизма на
извършване на същото.
Въззивният съд,
като прие описаната по-горе фактическа обстановка и като отговори на
възражението на жалбоподателя, стигна до извода, че:
Подсъдимият Д.В. В. е осъществил състава на чл. 129, ал.2 вр. 1 НК, като: на 29.12.2018г
около 21,30ч в гр. София, ул.*******, в заведение чрез нанасяне на удар с юмрук в
областта на устата, причинил на В.Р. причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
естествената зъбна коронка на първи горен зъб в ляво, което довело до трайно затруднение в дъвченето и
говоренето в период повече от 30 дни.
Чрез своите действия, а именно нанасяне на
удар, със свита в юмрук ръка на `Р., подсъдимият е причинил на пострадалия телесни
увеждания съответстващи на възприетия от законодателя критерий за средна телесна повреда, тъй като счупването на
естествената коронка на пръви горен зъб в ляво е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето на пострадалия за
повече от 30 дни.
От субективната
страна на деянието е извършено от подсъдимия, както правилно е посочила първата
инстанция при пряк умисъл, тъй като нанасяне на удар с юмрук със сила в областта на лицето, безспорно води
до настъпване на посоченото травматично увреждане т.е. подсъдимият В. е съзнавал общественоопасния хакактер на
деянието, което осъществява, като е предвиждал и е искал настъпването на
последиците от него.
Съвсем правилно районният съд е посочил и
съдебна практика на ВКС, съгласно която се приема счупване на естествената
зъбна коронка на първия горен зъб в ляво на нивото на венеца, се приравнява на
избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и
говоренето.
При индивидуализация на наказаниято, първата инстанция е съобразила
правилно всички обстоятелствата по делото, а именно, както личността на
подсъдимото лице , която не е с висока степен на обществена опасност, предвид
чистото му съдебно минало,
така всички обстоятелства установени по делото,
свръзани с механизама на нанесената телесна повреда, а именно нанасянето на
няколко удара в лицето на пострадалия,
чрез които са били причинени на Р.
също счупване на изкуствено възстановена зъбна коронка на втори горен зъб в
ляво; оток, кръвонасядане и охлузване на долната устна в ляво, кръвонасядане на
горна устна срединно и в ляво; кръвонасядане по гърба на носа, а мекотъканните
травми са причинили на пострадалия болка и страдание, тоест покриват състава на
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Съдът намира така
наложеното наказание за справедливо и за отговарящо в максимална степен на
обществената опасност на деянието и на дееца, като чрез това наказание ще бъдат
постигнати напълно целите, визирани в чл.36 от НК. Излагайки съображенията си , с които
настоящия съдебен състав се съгласява,
районният съд е
определил
наказание в близък до минималния срок размер, от “Лишаване от свобода” за срок
от една година, като
е отложил изпълнението на същото с оглед наличието на основанията, посочени в
чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.
Законосъобразно с оглед признаване
на подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК, районният съд е приел за доказан по основание, предявения от пострадалия
от престъплението граждански иск, с които се
претендира обезщетение за претърпепи неимуществени вреди от пострадалия Р.. Тези вреди се
изразяват в претърпените
от Р. болка и
страдание от момента на нанасяне на удара на 29.12.2018г., продължителността на оздравителния процес, затруднения. Въззивната инстанция се съгласява и с
размера на отсъденото обезщетение, като намира , че сумата от 3000лв в достатъчна степен ще
компенсира подстаралото лице. В тази връзка правилно е и отхвърлен иска до
предявения му размер от 8000лв.
С оглед изхода по делото и на
основание чл. 189,
ал.3 от НПК е
решен и въпроса за разноските.
Относно доводът на защитата
за допуснато съществено процесуално нарушение в обвинителния акт, водещо до
неясното относно мястото на извършване на деянието, и този състав на съда е на становище, че в обвинителния акт, както
и в обстоятелствената, така и заключителната му част, ясно и категорично е
посочено мястото на деянието, а именно
заведение, находящо се в гр.
София, ул. *******, с което е обезпечено правото на защитата на подсъдимия и
неговия защитника да разберат параметрите на обвинението в пълен обем.
В заключение и предвид съответствие между
крайните изводи на въззивния съд с тези на първостепенния такъв, присъдата на
първата инстанция следва да бъде потвърдена изцяло. Въз основа на извършената
цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт, въззивният съд не намери
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат изменение или
отмяна на присъдата, с оглед на което, и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Р Е
Ш И :
Потвърждава
присъда от 02.09.2020г.
по НОХД № 11175 /2019г., по описа на 99 състав, НО, СРС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.