О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
ГО, IV-ти
Районен съд – Дупница състав
08.01. 2020
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2156 2019
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ********* — заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Е. Димитров Кръстев - Прокурист, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.М., съдебен адрес:*** срещу Е.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
След преценка на приложените към исковата молба доказателства и приложените по ч.гр.дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница такива, съдът намира следното:
Видно от приложения към ч.гр.дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница договор за заместване в дълг и обединяване на кредити, той е сключен на 16.07.2015г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Е.Г.С., ЕГН **********, като кредитополучател, по силата на който договор Е.Г.С., ЕГН ********** замества кредитополучателя Румяна Асенова Славова, ЕГН ********** по изцяло усвоените и неиздължени към датата на сключване на Договора остатъци по дълга по 1.) Договор за кредит за текущо потребление от 13.06.2014г. и 2.) Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.06.2014г., като със сключването на договора, цитираните по-горе кредити са обединени в един кредит с общ размер от 5 580 лева, който се отчита по новооткрита кредитна сметка със срок за издължаване на кредита 120 месеца, погасяващ се с месечни вноски, дължими на всяко 25-то число от месеца съгласно подписан от кредитополучателя погасителен план, като крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита е 25.06.2025г., кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 14, 95%.
От ч.гр.дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 24.04.2017г. и изпълнителен лист от 24.04.2017г., с която на ответника в настоящото производство е разпоредено да заплати на „Банка ДСК” ЕАД следните суми по договора за заместване в дълги обединяване на кредити от 16.07.2015 г.: 5 387, 78 лева - главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.04.2017г. до изплащане на вземането; 962, 27 лева - договорна лихва за периода от 25.12.2015 г. до 19.04.2017г.; 39, 65 лева - санкционна лихва за периода от 02.01.2016 г. до 19.04.2017г.; 120 лева - дължими такси и разноски; 130, 19 лева - държавна такса и 50, 00 лева - юрисконсултско възнаграждение, предвид настъпилите основания за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
С договор за прехвърляне на вземания от 22.06.2017 г., заявителят по ч.гр.д. № 717/2017г. по описа на Районен съд Дупница - „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлил на ищеца в настоящото производство вземанията си по процесния договор за договор за заместване в дълг и обединяване на кредити, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, като ищецът в настоящото производство е изпратил уведомление на ответника за прехвърляне на вземането на „Банка ДСК” ЕАД, което уведомление видно от приложеното по гр.дело 2484/2019г. по описа на БОС известие за доставяне не е потърсено от получателя.
Искът по чл. 422 ГПК е специален
установителен иск, който цели установяване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Предпоставка за предявяване на този иск е против
издадената заповед за изпълнение да е постъпило писмено възражение от длъжника
по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят да е предявил иска по
чл. 422 ГПК за съществуване на вземането си, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Втората хипотеза е заповедта за изпълнение де е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С иска по чл. 422 от ГПК се цели със сила на
присъдено нещо да бъде признато съществуването на вземането по оспорената от
длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, за
което говори и обстоятелството, че искът се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правният интерес
на заявителя от иска по чл. 422 от ГПК е обусловен от това, че при уважаването
на този иск, оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за
изпълнение ще влезе в сила. (арг. от чл. 416 ГПК). Правният интерес от
установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице
предявеният установителен иск е недопустим.
За допустимостта на настоящия установителен иск основен въпрос в случая е дали при частно правоприемство, основано на прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът – „ОТП Факторинг България” ЕАД е легитимиран да предяви иск по чл. 422 ГПК, тъй като заповедта за незабавно изпълнение е била издадена въз основа на извлечение от сметка и произтича от особеното качество на кредитора – банка. В т. 10б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д. № 4/2013 г. е формулиран общ принцип, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия и настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска, легитимиран да го предяви е и цесионерът. Но разрешението на конкретния казус следва да бъде съобразено с наложеното в т. 4г от същото ТР изключение за частно правоприемство на страната на кредитора в заповедното производство. Съгласно т. 4г от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че в хипотезата на чл. 417 т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. С оглед горното разрешение прието в практиката на ВКС и решение № 1 от 01.02.2017г., постановено по т.д. № 3228/2015г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение, което съдът намира, че следва да бъде съобразено, когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК. В случая настоящия състав намира, че ищецът по делото „ОТП ФАКТОРИНГ България” ЕАД – частен правоприемник на „БАНКА ДСК” ЕАД няма качество на банка и не е легитимиран да предяви специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК, такъв е само цедента, поради което, предявените установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК са недопустими, поради липса на активна легитимация на ищеца и производството по този иск следва да бъде прекратено, като недопустимо. В случая обаче исковият съд няма правомощие да обезсили издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - в правомощията на заповедния съд по заповедното производство е да прецени дали заявителят е предявил иск в указания му едномесечен срок и съответно в тази връзка да прецени дали се налага обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Предвид изложеното, производството по настоящото гр.дело № 2156/2019г. по описа на РС – Дупница следва да се прекрати, като недопустимо.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към гр.дело № 2156/2019г. по описа на РС – Дупница ч.гр.дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2156/2019г. по описа на РС – Дупница, като недопустимо.
Определението за
прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца пред Окръжен съд –
Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: