Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1546 04.05.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесети януари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 11776 по
описа за 2019 година.
Предявеният иск намира основание в чл.55 ал.1 ЗЗД.
Ищецът П.А.Г. твърди, че ответницата е била негов а. и
го е представлявала по гр.д. № 2836/2013 по описа на Районен съд – Пловдив. По
издаден по горното дело изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №***на
*** ***. Твърди се, че при образуване на изпълнителното дело било представено
пълномощно, което ищецът твърди, че не е подписвал. Тъй като дълго време по
изпълнителното дело не били постъпвали суми, през 2018г. ищецът се свързал със
съдебния изпълнител от когото разбрал, че суми по делото постъпват, но те били
превеждани по сметка на ответницата в качество на негов адвокат. В последствие
на електронната си поща ищецът получил копие на пълномощното и преводните
нареждания, от които разбрал, че то не е носи неговия подпис. Въз основа на
неистинското пълномощно ответницата била получила сумата 2306 лева. Ищецът
поддържа, че поради липсата на упълномощаване, сумите са получени от
ответницата без основание. Поради това иска да бъде осъдена тя да му заплати
2306 лв. ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на делото.
Ответникът С.Д.В. поддържа становище за
неоснователност на предявения иск, като оспорва изложените в исковата молба
твърдения.
Съдът намери за установено следното:
Не е спорно по делото и се установява от представените
писмени доказателства, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17625/2012г. по описа на Пловдивския районен съд
за сумата 7735 евро - вземане по запис на заповед от 09.06.2010г., както и за
деловодни разноски от 306,10 лв. държавна такса и 2500 лв., адвокатско
възнаграждение /лист 49/. Въз основа на изпълнителния лист било образувано
приложеното в копие изп. дело № ***по описа на *** ***. Молбата за това била
подадена от ответницата а. С.В., като пълномощник на ищеца. Към нея било
приложено пълномощно от 08.11.2012г. /лист
46 и 50/.
Установява се от приложените доказателства, че длъжникът
по заповедта за незабавно изпълнение е възразил / лист 112/, поради което са били
дадени указания за завеждане на иск относно вземането с разпореждане на съда от
02.01.2013г. /лист 103 на делото/. С разпореждане на ЧСИ ***изпълнението е било спряно
на осн. чл.420, ал.1 ГПК / лист 105/. Производството било възобновено, след като с молба
подадена от ответника по настоящото дело -
адв. В., били представени копия на влязло в сила решение по гр. д. №
2836/2013г. по описа на Пловдивския районен съд, с което било признато за
установено съществуването на задължение в размер на 3232,87 евро по записа на
заповед, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.11.2012г., както и
1172,82 лв. разноски по заповедното производство /лист 146 – 149/.
Ищецът признава в исковата молба, че негов процесуален
представител в производството по горепосоченото исково производство по гр. д. №
2836/2013г. по описа на Пловдивския районен съд е била ответницата адв. С.В. /изр. второ на
исковата молба /. Установява се също
така, че адв. В. е била представител на ищеца и по заповедното производство –
това по ч.гр.д. № 17652/2012г. на ПРС, като това обстоятелство е отразено в
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист / л.48, 49/.
Видно е от копието на изпълнителното дело, че по
същото са били предприемани множество действия във връзка с проучване на
имуществото на длъжника, налагане на запори, извършване на описи, като в
резултат на същите са били събрани за взискателя П.Г. суми. С молба от
14.07.2016г. адв. В. представила доказателства за внесени по сметка
на ЧСИ дължими авансови такси и поискала от името на взискателя да бъде
извършено разпределение, като средствата да се преведат по банковата сметка на
адвоката /лист 170/. Били преведени следните суми: 2063,79 лв. на
дата 15.07.2016г. /лист 173/; 134,80 лв. на 14.12.2017г. / лист 189/; и
107,39 лв. на дата 25.01.2018г. / лист
195/.
От
материалите по изпълнителното дело е видно още, че след 20.09.2018г., тоест
след датата на завеждане на настоящото производство, взискателят представил
лична банкова сметка. *** следващите преводи на разпределени суми / лист 201/.
Установява се от заключението на съдебно-графическата
експертиза, че подписът положен за упълномощител в представеното по
изпълнителното дело пълномощно от 08.11.2012г. не е изпълнен от ищеца П.А.Г. /лист 42/.
Според показанията на свидетеля А.Д.С., ответницата
била наета от ищеца да му бъде адвокат. Твърди, че е присъствувал в офиса ѝ
когато тя била упълномощена, но не си спомня подробности и не помни да са били
подписвани документи. Поддържа също, че ищецът е платил някаква сума, но
свидетеля не знаел нейния размер.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание
или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
По предявен иск за неоснователно обогатяване в тежест
на ищеца е да докаже предаването на определено имущество на ответника, а той
следва да установи, че има основание да го получи.
За да обоснове получаването на сумите при начална
липса на основание ищецът се позовава на това, че приложеното по делото
пълномощно за а. В. е неистинско. Настоящият състав намира, че този факт, макар
и безспорно установен, не води до извод за наличие на разместване на
имуществени блага без основание. Това е така, защото от събраните писмени
доказателства, както от самите твърдения на ищеца, е видно, че между него и
ответницата е налице договор за правна помощ. Това следва от обстоятелството,
че В. е представлявала Г. по частното гражданско дело в което е издаден
изпълнителният лист. Това дело се е развило по чл.417 и сл. ГПК, а тези
разпоредби представляват част от изпълнителния процес. Следователно може да се
приеме, че упълномощаването за представителство по ч.гр.д. № 17625/2012г.
обхваща и защитата по изпълнителното дело. Освен това за договора за правна
помощ, който е разновидност на договора за мандат не е предвидена форма за
валидност. Аргумент за това може да се почерпи в разпоредбата на чл. 280 ЗЗД,
както и от чл.36 ал.3 от ЗА, който визира възможност да се определи размер на
възнаграждение за адвокат, при осъществена правна помощ, но при липса на писмен
договор. Договорът за поръчка съществува самостоятелно, без да е предпоставен
от наличието на упълномощаване – арг. от чл.292, ал.1 и 2 ЗЗД. В конкретния
случай наличието на мандатно отношение между ищеца като клиент и ответницата,
като а. е безспорно установено, както по ч.гр.д. 17625/2012г., така и по заведеното по-късо исково производство относно
установяване на вземането – гр.д. №2836/2013г. на ПРС. Относно последното дело
ищецът сам признава, че е бил представляван от адв. В.. След като ищецът
претендира заплащане на суми събрани в негова полза по изпълнителното дело,
трябва да се приеме, че той потвърждава извършените от негово име по това дело действия.
Този извод се налага от обстоятелството, че дори след като през есента на
2018г. е установил за неистинското пълномощно ищецът не е сезирал писмено
съдебния изпълнител за това, че а. не му е пълномощник и че предприетите
действия са при липса на представителна власт. Нещо повече – установява се, че
след 20.09.2018 г. той е приемал плащания по изпълнителното дело вече по
личната си сметка, което означава, че конкулдентно е потвърдил извършените без
представителна власт действия. Мълчаливо потвърждаване в случая е възможно, тъй
като за договора за мандат, чиято разновидност е договорът за правна помощ, не
се изисква специална форма. Приемането на тези действия от страна на ответника,
води до извод, че поръчката е била изпълнявана, което се доказва и от
удостоверените по изпълнителното дело действия на ответницата, които са довели
до ефективно събиране и разпределяне на суми в полза на взискателя. Въпросът дали
а. е отчел мандата и уговорено ли е възнаграждение за водене на изпълнителното
производство са извън предмета на настоящото дело, тъй предявените от ищеца
фактическа твърдения са други, а съдът дължи произнасяне само по тях, съобразно
чл.6, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното следва, че не е налице получаване
без основание в хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД и на предявеното основание искът е
неоснователен.
Предвид изхода на делото разноски в полза на ищеца не
се следват, а ответникът не е представил доказателства за извършени такива,
поради което за него не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на П.А.Г. ЕГН ********** с адрес ***
против С.Д.В. ЕГН ********** с адрес: *** за заплащане, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, на сумата 2306 лв., като получена от ответницата без основание по
изпълнително дело № 1543/2012г. на *** ***.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД