№ 740
гр. Сливен, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230102547 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба за прекратяване на сключен между
страните граждански брак с правно основание чл. 49 от СК, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения с искане на основание чл. 49, ал. 3 СК
съдът да се произнесе относно вината с правно основание чл.49, ал.1 СК.
В срока за отговор на исковата молба страните са представили споразумение по чл.
51 СК и са заявили воля за прекратяване на сключения между тях граждански брак с развод
по взаимно съгласие. Представят писмено споразумение по чл. 51 СК, в което са се
споразумели относно всички изискуеми от закона реквизити.
Производството по делото е продължило по молба за прекратяване на сключен между
молителите граждански брак с правно основание чл. 49 от СК с искане за произнасяне от
страна на съда за вината на ответника по молбата. Към този иск обективно кумулативно е
съединен иск по чл. 127 ал. 2 от СК за предоставяне на родителските права на майката по
отношение на трите родени от брака малолетни деца и определя на режим на лични
контакти на бащата с децата, както и искове по чл. 143 от СК за присъждането на издръжка
на всяко от трите малолетни деца. По делото е предявен и иск за присъждане на издръжка за
минало време по отношение на трите малолетни деца, с правно основание чл. 149 от СК за
период от седем месеца – 01.11.2020 година до 01.11.2021 година.
Ищцата моли съда да прекрати сключения между тях брак поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения, по вината на ответника, като
предостави на нея упражняването на родителските права на родените от брака деца,
определи тяхното местоживеене при нея и определи на режим на лични отношения на
бащата децата, както и да го осъди да заплаща месечна издръжка за малолетните деца от
1
датата на завеждане на исковата молба ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Претендира
се на основание чл. 149 ал. 1 от СК издръжка за минало време седем месеца назад, преди
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищцата не претендира
ползване на семейното жилище. Заявява, че желае след прекратяването на брака да
продължи да носи брачното си фамилно име. Претендира сторените по делото разноски.
В исковата си молба твърди, че с ответника сключили граждански брак ****, който
бил първи по ред и за двамата. От брака им имали родени три деца М.Г. К., с ЕГН
**********, А.Г. К. с ЕГН ********** и Е.Г. К. с ЕГН ********** .
От начало брака им протичал добре живеели в с.Г. общ.Сливен в собствено семейно
жилище. Взаимоотношенията между страните се били влошили когато се роди първото им
дете, а именно сина им М.. Заявява, че ответникът не могъл да приеме обстоятелство, че вече
е семеен мъж и следва да се откаже от ергенският си начин на живот. Излизал всяка вечер е
приятели с който се запивал до сутринта. Прибирал се пиян и ако се опитвала да му направи
забележка, той се ядосвал и започвал да крещи, да вика, да обижда и ругае. Твърди, че
ответникът се бил държал агресивно към нея и й бил посягал физически. Така се стигнало
до лятото на 2009г. когато ответника се бил прибрал отново пиян и сърдит и я бил замерил
със стъклена чаша, която се била разбила и я била порязала на няколко места и били
останали белези от порязвания. След това я бил съборил на земята и започнал да я рита без
да гледа къде. Посочва, че тогава за първи път се била изнесла от семейното жилище с 10
месечният им син в дома на родителите й. Останала там две седмици, като през този период
ответника многократно бил идвал при нея да я моли да с върне при него и да му прости за
побоя. Твърди, че му била дала шанс да бъдат семейство заради детето. Промяната в
поведението на ответника била само няколко дни, след което той отново бил започнал да
пие и да не контролира пиянството си.
Независимо от молби й, ответника не искал и да чуе да спре да пие. След това се
появило и второто им дете и нещата се били влошили още повече. Заявява, че ответникът не
желаел да се включи в грижите за децата. Непрестанно й обяснявал, че той ходел на работа
и бил изморен, а тя цял ден стояла в къщи и било само нейн ангажимент да полага грижи за
децата. Не искал да участва в отглеждането и възпитанието им по никакъв начин.
Твърди, че поредният шамар от ответника, получила когато детето а. била на 6
месеца. Причина за шамара била нелогична и без повод. Ответника бил решил, че трябва да
й покаже кой командва и че трябва да мълчи и слуша. След шамара започнала да си събира
багажа, но ответникът бил започнал да я умолява и да й се извинява. Доброто му отношение
и извиненията му били продължили само две седмици. На втората седмица била получила
репликата „скоро не си бита”, „боклук с боклук”. От тогава станало система. Заявява, че
след всеки скандал се била прибирала при родителите си и всеки път той бил идвал да я
убеждава, че няма да я тормози повече и ще се поправи.
Посочва, че след раждането на първото им дете ответникът бил започнал да изпитва и
2
силни ревностни чувства към нея без повод и причина. Започнал да й проверява системно
телефона с кого говори и с кого си пише.
Твърди, че имало случаи, в който я е бил удрял без причина защото просто бил
недоволен от нещо и нямало на кого да си го изкара. Стигало се до моменти в който той я
бил принуждавал да прави секс с него за да няма скандали. Заявява, че най –чести били
случаите, когато се бил прибирал пиян от запои с приятели и били завършвали с побои и
скандали. С всеки нов случай той бил ставал по уверен и по агресивен. От шамари бил
преминал на шамари и ритници, обиди и заплахи за убийство.
Твърди, че освен, че контролирал телефонните й разговори ответника не й бил
разрешавал да говори с родителите си и най вече с нейната майка. Не й бил разрешавал да
споделя с нея нищо от техния семеен живот. В един от случаите когато я бил заварил да
говори с майка си по телефона била получила такъв силен шамар, че от удара се била
строполила на дивана.
След забраната да търси нейните родители ответникът бил започнал да търси поводи
за конфликт с тях и най вече с майка й. Кавгите били предизвикани от ответника, тъй като
същият бил недоволствал от това, че същите я били подкрепяли Родителите й били в
непрестанен стрес заради техните отношения.
Посочва, че през лятото на 2019г. бил поредният скандал, при който ответника бил
пиян и бил търсил повод да й вдигне скандал. Тогава я бил съборил на земята, като тя била
държала в ръцете си най малкото им дете Е.. След като я бил съборил на земята я бил
ударил с юмрук с главата, при което тя била набрала телефон 112. Пристигнали полицаите и
го успокоили. През това време докато патрулната кола била пред дома им били пристигнали
и техни приятели, който я били завели до дома на родителите й.
Независимо от този случай тя отново се била върнала в семейното жилище. Посочва,
че ответникът й бил вменявал ежедневно чувство на вина, че заради нея пие.
Последният скандал предизвикан от ответника бил когато същият бил разбрал,че се е
снабдила с кредитна карта от „Пощенска Банка”. Ответникът бил започнал да я обижда и
унижава. Правила ежедневни опити да поговори с него и да изглади взаимоотношенията си,
но те всеки път били завършвали със скандали. Когато нещата станали нетърпими и
непосилни, тя била взимала малолетните си деца и отивала да живее при родителите си .
Заявява, че многократно била и гонена от семейното им жилище и всеки път, когато
я бил изгонил ответникът тя и децата се били прибирали в дома на нейните родители, за да
търси подкрепа и помощ. Това неминуемо се било отразявало на децата и тяхната психика.
Те били растели между кавги, обиди и скандали и физическа саморазправа.
Твърди, че от началото на месец ноември 2020г., била напуснала ответника и се била
преместила да живее на квартира в гр.Сливен заедно с децата. Към настоящия момент
детето М. било ученик в „VI” клас в СУ „ Пейо Яворов Крачолов” . Детето а.андра била
ученичка в „Ш” СУ „ Пейо Яворов Крачолов”, а детето Е. посещавала ЦДГ „Детство” в гр.
Сливен.
3
Това водило до ежедневен разходи за тяхното отглеждане. Ответникът не бил
изпращал парични средства за покриването на елементарните нужди на децата. Справяли се
единствено с помощта на нейните родители и сестра й. Посочва, че освен ежедневните
разходи за децата заплащала и месечен наем в размер на 250 лева.
През целия този период от седем месеца период, в който били живеели разделени с
ответника, същият не бил участвал по никакъв начин в отглеждането на децата и до
момента не бил изпращал никакви средства. Семейния им живот преминал в много тревоги,
физически и морален тормоз от страна на ответника, както към нея така и към децата. В
резултат на посочените по-горе обстоятелства бракът им бил дълбоко и непоправимо
разстроен и изчерпан от своето съдържание. Брачната им връзка не била съответствала на
морала, не била осигурявала нормални условия за семеен живот и занапред заздравяването и
било невъзможно. Този брак се бил превърнал в една формална юридическа връзка,
съществуването на която се било явявало неоправдано, както за нея така и за ответника.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна. В открито
съдебно заседание ответникът чрез процесуалният си представител оспорва всички
твърдения на ищцата и претендира бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ищцата и навежда твърдения относно нейни брачни провинения
изразили се в многобройни изневери. Моли съдът да предостави на него упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака три деца и да определи режим на
лични контакти на майката с децата, като я осъди да им заплаща и ежемесечна издръжка.
Претендира съдът да предостави на него ползването на семейното жилище и се
противопоставя ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име след прекратяването
на брака им. Претендира сторените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Безспорни обстоятелства между страните са наличието на сключен между тях
граждански брак, както и фактическата им раздяла и дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, както и предоставянето на ползването на семейното жилище на ответника, който
единствено е заявил претенция по чл. 56 СК.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че ищцата и
ответникът са сключили граждански брак на 25.05.2008 г., което е видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак. От брака са родени три малолетни деца - М.Г.
К. с ЕГН **********, родено на **** г., А.Г. К. с ЕГН **********, родено на **** г. и Е.Г.
К. с ЕГН **********, родено на ******** г .
Видно от представените по делото служебни бележки към настоящия момент детето
М. е ученик в „VI” клас в СУ „ Пейо Яворов Крачолов” , детето а.андра е ученичка в „III”
клас на СУ „ Пейо Яворов Крачолов”, а детето Е. посещава ЦДГ „Детство” в гр. Сливен.
Видно от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение на 25.07.2009
г. ответникът бил причинил на ищцата болезнени травматични подутини в окосмените
4
части на главата и охлузвания под формата на одрасквания в областта на задната
повърхност на дясното бедро, съставляващи болки и страдания.
Видно от изготвения по делото социален доклад към момента преките и
непосредствените грижи по отношение на трите деца се полагат от тяхната майка, с която
живеят заедно на квартира в гр. Сливен, като между тях е налице силна емоционална връзка,
като майката е осигурила сигурна и безопасна среда за тяхното отглеждане и възпитание и
се подпомага, както финансово така и в полагането на грижите за децата от своя баща и от
своята сестра. Двамата родители са заявили желание да се грижат за децата и да упражняват
родителските права по отношение на тях. Ищцата разполага с необходимия родителски
капацитет за отглеждането и възпитанието на децата. И двамата родители разполагат с
необходимите жилищно-битови условия за отглеждането на децата и могат да разчитат на
подкрепата на техни близки и приятели за отглеждането и възпитанието на децата. В
проведените индивидуални разговори на децата със социалния работник децата М. на 13 г. и
А. на 10 г. заявяват, че желаят родителите им да не се разделят и да живеят отново заедно,
но ако това не се случи детето М. изразява желание да продължи да живее при своята майка,
а детето А. не може да посочи при кой от двамата си родители желае да живее. С детето Е.,
на 5 г. не е проведен разговор поради ниската му възраст. Децата се нуждаят от пълноценно
общуване с двамата родители, като не са констатирани рискови фактори за тяхното развитие
в средата, в която са отглеждани.
Видно от представеното удостоверение от кметството на с. **** ответникът е кмет на
с. Г., Община Сливен и като такъв получава брутно трудово възнаграждение в размер на
1161, 93 лв. за м. септември 2021 г.
Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Х., която е сестра
на ищцата и която с показанията си потвърди, че съпругът й не бил проявявал никаква
грижа и заинтересованост за нея и за децата, откакто те са се изнесли от семейното жилище,
както и не е заплащал издръжка през този период за децата. Същата заяви, че причината за
влошените отношения между страните било злоупотребата с алкохол от страна на
ответника. Сестра й била принудена да прави секс с ответника, за да избегне скандали с
него. От 01.11.2020 г. ищцата се била изнесла заедно с трите им деца от семейното жилище
и се била преместила да живее в гр. Сливен на квартира. Посочва, че последният известен й
акт на домашно насилие осъществен от ответника по отношение на ищцата бил на
25.09.2021 г. , когато бил рождения ден на детето М. и ответникът отново бил злоупотребил
с алкохол и започнал да обижда ищцата пред децата, като я бил залял с ракия и я бил
блъснал в корема. Била очевидец и на други случаи, при които ответникът бил упражнявал
психически и физически тормоз спрямо сестра й като й бил крещял, бил я обиждал, замерял
с чаши и с предмети и дори и била получила комоцио в резултат на упражненото спрямо нея
насилие и тя много пъти го била напускала и била търсила нейната помощ и помощта на
тяхната майка, като това отново ставало повод за скандали от страна на
ответника.Ответникът бил ревнувал ищцата и не й бил позволявал да излиза с приятелки и я
лишавал от парични средства. В момента ищцата била заплащала 250 лв. месечно наем на
5
квартирата, в която била живяла заедно с трите деца, на които им били трябвали пари за да
пътуват с градския автобус. Ответникът не бил давал пари за издръжката на децата от
момента, в който били напуснали заедно с майка им. Ответникът бил получавал доходи като
кмет на селото и допълнителни доходи от варенето на ракия. Ответникът бил проявявал и
сексуално насилие спрямо ищцата, тъй като ако тя му отказвала секс бил започвал да я
обижда. Сестра й много добре се била грижила за децата, докато бащата бил упражнявал и
физическо насилие по отношение на детето М.. Децата също били жертви на психически
тормоз от страна на техния баща, тъй като били свидетели на насилието, което той бил
упражнявал спрямо тяхната майка. Ответникът бил продължил да тормози ищцата и да ходи
в квартирата, където живеели. Бил упражнявал физическо насилие спрямо ищцата дори и
когато била бременна с второто си дете, като я бил ритнал в корема.
Съдът кредитира показанията на свидетелят П., който е баща на ищцата, от които е
видно, че страните са съпрузи от 13 години, като отношенията им са влошени, тъй като
ответникът злоупотребява с алкохол и упражнява психическо и физическо насилие спрямо
ищцата. Бил я замерял с предмети, но пред него не бил смеел да я удря. Ищцата
многократно била напускала семейното им жилище и била отивала при него и майка й. От
месец ноември 2020 г. ищцата заедно с трите деца се била изнесла на квартира и единствено
тя се била грижила за издръжката на децата, като той я бил подпомагал финансово.
Ответникът бил кмет на с. Г. и имал казан за варене на ракия, от който бил получавал
допълнителни доходи. Ищцата се била грижила добре за децата, които били ходили на
училище и детска градина с градския транспорт. Последният инцидент между страните при
който ответникът бил упражнил домашно насилие спрямо ищцата бил на рождения ден на
детето М. на 25.09.2021 г. Отношенията им не могли да бъдат подобрени, тъй като
ответникът бил злоупотребявал с алкохол и вдигал непрекъснато скандали. Обиждал бил
ищцата и я бил заплашвал с убийство, бил я блъснал в стъклото на врата в резултат на което
тя си била нарязала ръката, както дори и й бил причинил комоцио.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Г., която е приятелка на
ищцата страните са разделени от близо година като грижите за децата са били поети от
тяхната майка, която живее заедно с тях на квартира. Същата била полагала всички
необходими грижи за децата за разлика от техния баща. Ответникът бил избухлив и бил
упражнявал психически тормоз върху децата. Ответникът бил злоупотребявал с алкохол в
присъствието на децата. Споделя за случаи, които й били известни когато бащата на децата
имал неподходящо поведение по отношение на тях, като под въздействието на алкохол
посреднощ ги бил водил на море с влака или пиян шофирал кола с децата в нея. Ищцата
била работила и била разнасяла хляб. Описва актът на домашно насилие упражнен от
ответника на 25.10.2021 г., за който има издадена ограничителна заповед спрямо ответника.
Ответникът не могъл да разчита на помощта на неговата майка за отглеждането и
възпитанието на децата, тъй като същата била възрастна. Докато страните живеели заедно в
с. Г. децата били водени на училище и детска градина от семейната приятелка Станимира,
която също возила и своите деца. Свидетелката заявява, че също при по-тежки
6
метеорологични условия била водила с личния си автомобил децата на училище. Ищцата
също била работила по време на брака си с ответника, на пазара, в пощата и била разнасяла
хляб.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Стефанова страните са
фактически разделени от година, като ответникът живее в с. Г., а ищцата заедно с трите деца
в гр. Сливен на квартира. Отношенията между страните били влошени, което се било
дължало на изневярата от ищцата, за което последната й била споделила. Ищцата искала да
бъде свободна и да излиза с приятели на което ответникът се бил противопоставял. Докато
живеели заедно ответникът бил осигурявал издръжката на семейството, тъй като бил кмет
на селото. Ищцата също била работила на пазара и в пощата . Ответникът бил возил децата
на училище и детска градина, докато били живеели заедно с тях. Твърди, че в селото се били
носили слухове и за други изневери на ищцата. Ответникът и неговата майка се били
грижили за децата, когато те били при тях. Децата имали много приятели в селото, в което
били живели доскоро. Свидетелката не счита, че ответникът злоупотребява с алкохол и не е
присъствала на актове на домашно насилие извършени от него спрямо ищцата.
Съдът кредитира показанията на четиримата свидетели, тъй като и четиримата са
очевидци на пресъздадените от тях събития от брачния живот на страните и показанията им
са взаимно допълващи се и безпротиворечиви.
Изслушани лично в съдебно заседание двамата родители заявяват желание,
възможност и готовност да полагат всички необходими грижи за трите си деца, като считат,
че децата са привързани към тях и че притежават необходимия родителски капацитет за
тяхното отглеждане и възпитание и поставят под съмнение родителския капацитет на
другия родител.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните. Съдът
прецени събраните по делото гласни доказателства при съпоставка и във връзка с едни с
други, като съобрази евентуалната заинтересованост на свидетелите, и ги кредитира
дотолкова, доколкото не си противоречат и отразяват непосредствени впечатления за
фактите, за които свидетелстват.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Дълбоко е онова разстройство на брака, когато е налице пълна липса на дължимото
съдържание на брачното правоотношение, изразяващо се в тотално разпадане на духовните,
физическите, емоционалните и имуществени връзки между съпрузите и когато е налице
пълна липса на взаимност и нормални условия за съвместен живот. Непоправимото
разстройство на брака е трайно, постоянно, окончателно и непреодолимо и няма изгледи да
бъдат възстановени нормалните отношения между съпрузите, тъй като противоречията
между тях са неразрешими и единствения изход е раздялата. /т. 2 ППВС № 10 от 1971 г./.
Налице е дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията между страните, което
е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие
7
между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и
морала. През последните години отношенията им се изострили много, като се стигнало до
пълно преустановяване на всякакви духовни, емоционални и физически връзки помежду им,
при което техният брак, съществуващ само юридически не е в техен интерес, нито в интерес
на обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде
заздравен.
След преценка на събраните доказателства – показанията на разпитаните свидетели,
преценени заедно и поотделно, съдът счита, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения е на съпруга.
Брачната вина съставлява конкретното субективно психическо отношение на съпруга
по отношение на допуснатото от него нарушение на брачно задължение и последвалия
резултат, а именно дълбокото и непоправимото разстройство на брака. Вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има съпругът, защото нарушавайки брачните си
задължения, а именно упражнявайки системно физическо и психическо и сексуално
насилие над съпругата си, злоупотребявайки с алкохол и неполагането на грижи за
семейството е предизвикал изчерпване на съдържанието на брачната връзка помежду им,
отчуждаването им един от друг и към настоящият момент двамата са фактически разделени,
и не са в състояние да поддържат нормални отношения помежду си и да продължават да
живеят съвместно.
В резултат на това брачните провинения на съпруга, брачната връзка не може да бъде
заздравена. Конкретните факти, въз основа на които СлРС прави този извод , а именно, че
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на съпруга са следните:
упражняваното от него физическо и психическо и сексуално насилие върху съпругата му,
унизителното и пренебрежителното му отношение към нея, постоянните обиди отправяни от
него, незаинтересоваността му от нуждите на семейството и неоказването на адекватна
помощ, грижа и подкрепа от негова страна, както по отношение на отглеждането и
възпитанието на децата, така и по отношение на разрешаването на проблемите в
семейството, избягването на отговорностите, които има като съпруг и като баща. Установи
се от показанията на разпитаните по делото свидетели кредитирани от съда, че ответникът е
упражнявал физическо насилие спрямо ищцата системно, нанясъл й е побой, замерял я е с
предмети, блъскал я е, отправял й е обиди и заплахи, лишавал я е от средства за посрещане
на ежедневните й нужди, принуждавал я е да прави секс с него противно на нейното
желание и със страх, че при отказ би предизвикала негова агресивна реакция. Проявявал е
силна ревност спрямо нея, която не е била оправдана. Тези негови провинения са станали
причина ищцата да напусне семейното жилище заедно с децата и да се отчужди напълно от
ответника и те са в основата на настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на техния
брак. Дори и в случай, че приемем, че ищцата е имала свое брачно провинение изразило се в
изневяра, което се установява от разпитаната по делото свидетелка Стефанова, същото не
може да се приеме като основната причина довела до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Сравнявайки по тежест двете брачни провинения съдът прецени, че
по-тежкото е провинението на ответника, тъй като се отличава със системност,
8
продължителност и е поставило в опасност живота и здравето на ищцата, както и се е
отразило негативно върху нейната психика и емоционално състояние.
С оглед на изложеното съдът, счита че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака се дължи единствено на брачни провинения на ответника и е настъпило по негова
вина.
Безспорни обстоятелства между страните са наличието на сключен между тях
граждански брак, както и фактическата им раздяла и дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, както и предоставянето на ползването на семейното жилище от страна на
ответника. Съдът няма да пререшава тези въпроси, тъй като счита, че същите са уредени в
интерес на родените от брака малолетни деца.
По иска по чл.59, ал.2 СК за упражняване на родителски права спрямо трите
малолетни деца, родени по време на брака им, определяне на местоживеенето им, лични
контакти с родителя, комуто не се предоставят родителските права:
Родителските права спрямо трите малолетни деца, следва да се предоставят на
майката, като на бащата да бъде определен режим за лични контакти с децата. От данните
от социалния доклад се установява, че между майката и децата има изградена емоционална
връзка, като същата полага всички необходими грижи за тях, осигурила им е всички
необходими жилищно-битови условия и сигурна семейна среда, а и изразява силно желание
да продължи да се грижи за децата си. От свидетелските показания и от личното изслушване
на майката пред съда се установи, че същата разполага с необходимия родителски капацитет
да отглежда и възпитава децата си и че може да разчита на помощ и подкрепа от нейният
баща и сестра, както и от нейните приятели. На ответника следва да бъде определен режим
на лични контакти и отношения с децата, тъй като не би следвало да се прекъсва връзката
между бащата и децата, който при необходимост или бъдещо искане на страните може да
бъде променен.
Съдът счита, че майката е по-пригодния родител за отглеждането и възпитанието на
трите малолетни деца, не само с оглед на ниската им възраст, но и поради обстоятелството,
че същата е полагала преки и непосредствени грижи за тях, децата са привързани към нея, но
и поради обстоятелството, че нейният родителски капацитет не се явява дискредитиран от
поведение, което да не съответства на нуждите на децата и да ги поставя в опасност. Както
се установи от кредитираните от съда свидетелски показания ответникът злоупотребява са
алкохол, упражнява физическо и психическо насилие спрямо ищцата в присъствието на
техните деца, правейки ги косвени жертви на неговите актове на домашно насилие. Същият
упражнява психически и физически тормоз и върху самите деца, като след като е
злоупотребил с алкохол поставя с неадекватното си поведение спрямо тях в опасност
здравето и живота им, като шофира пиян автомобил в който се возят децата или в късен час
изненадващо решава да ги качи на влака и да ги води на море. Тези негови прояви се
отразяват негативно на психиката на децата и поставят в риск тяхното правилно психическо
и емоционално развитие. Всички тези обстоятелства дискредитират родителския капацитет
на ответника и водят до еднозначния извод, че майката е по-пригодния родител за
9
отглеждането и възпитанието на малолетните деца. Фактът, че се установи, че невинаги
майката води децата на училище или на детска градина, тъй като ходи на работа рано
сутрин не я прави непригоден родител за тяхното отглеждане и възпитание, тъй като тя не
ги е оставила без надзор и е поверила отвеждането им на училище на нейни приятели или
роднини, на който има доверие. Това обстоятелство е било налице и по време на
съвместното съжителство на страните, тъй като се установи, че и тогава децата често са
били отвеждани на училище и детска градина с автомобила на семейна приятелка.
По иска с правно основание чл. 142, ал. 1 от СК.
Като последица от предоставянето на родителските права на майката, ответникът
следва да бъде осъдена да заплаща издръжка. По смисъла на чл. 142, ал. 1 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на такава и
възможностите на лицето, което я дължи. В случая се касае за дете на 13 години, за дете на
10 години и за дете на 5 години, като двете деца са ученици, а третото дете посещава детска
градина и всяко от тях има своите изисквания и потребности, като за ответникът има данни
за неговите финансови възможности и трудова заетост. Същият признава, че реализира
месечен доход от 2000 лв., тъй като освен възнаграждението, което получава като кмет на с.
Г., има и допълнителни доходи от извършването на допълнителна дейност изразяваща се във
варене на ракия срещу заплащане.Доходите на майката са по-ниски, тъй като същата
получава около 600 лв. месечно от трудовата й ангажираност.
Съдът счита, че размерът на дължимата от бащата ежемесечна издръжка по
отношение на детето М., което е на 13 години е претендирания размер от 200 лв. и този
размер е съобразен с нуждите на детето, което е ученик в шести клас от храна, облекло,
обувки, учебници, учебни помагала и средства за извънкласни занимания, както и средства
за транспорт до училище.
Съдът счита, че размерът на дължимата от бащата ежемесечна издръжка по
отношение на детето А., което е на 10 години е претендирания размер от 180 лв. и този
размер е съобразен с нуждите на детето, което е ученик в трети клас от храна, облекло,
обувки, учебници, учебни помагала и средства за извънкласни занимания, както и средства
за транспорт до училище.
Съдът счита, че размерът на дължимата от бащата ежемесечна издръжка по
отношение на детето Е., което е на 5 години е претендирания размер от 170 лв. и този
размер е съобразен с нуждите на детето, което посещава детска градина от храна, облекло,
обувки и средства за развлечение, както и средства за транспорт до училище.
Останалата част от нужната издръжка/от около 150 лв. за детето М., около 130 лв. за
детето А. и около 120 за детето Е. / ще се поема от майката, която наред с това, ще
осъществява преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата,
както и ще заплаща ежемесечен наем за квартирата, в която живеят до настъпване на
законни причини за прекратяването й.
По иска с правно основание чл. 149 СК
10
Ответникът следва да заплати и издръжка и за минал период – седем месеца
преди предявяването на иска-29.06.2021 г., тъй като не е заплащал и осигурявал никакви
финансови средства за децата си от момента, когато майката заедно с децата е напуснала
семейното жилище от м.ноември 2020 г., което се установява от показанията на разпитаните
по делото свидетели. Съдът прецени, че исканата от ищцата сума от 1190 лева за всяко едно
от децата - по 170,00 лева месечна издръжка за изминалия период е адекватен на нуждите на
децата и възможностите на бащата да заплаща издръжка.
По иска с правно основание чл. 56 СК. На основание чл. 56, ал. 1 и пар. 1, т. 1 от ДР
на СК семейното жилище, което е било обитавано от двамата съпрузи и децата, следва да
бъде предоставено да се ползва от ответника, тъй като единствено той е заявил такава
претенция и жилището е собственост на неговите родители.
По иска с правно основание чл. 53 от СК относно фамилното име на съпругата. При
сключването на гражданския брак, съпругата е приела фамилно име на своя съпруг К..
Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода същото няма да бъде
променено, тъй като съпругата при сключване на гражданския си брак е приела да носи
фамилното име на съпруга си и съгласно чл. 53 от СК, тя единствено има право да поиска
възстановяване на предбрачното й фамилно име и в случая такова искане не се прави.
Противопоставянето на ответника ищцата да запази фамилното си име след прекратяването
на брака им е ирелавантно.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния съпруг, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищцата разноски в настоящото производство в размер на 600 лв.
Съгласно чл. 6 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК виновната страна следва да заплати държавна такса в общ размер на 50 лв., както и
държавна такса върху трите присъдени издръжки в общ размер на 777,60 лв. по сметката на
СлРС, както и държавна такса върху трите присъдени издръжки за минал период от време в
общ размер на 142,80 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключения на 25.05.2008 година в гр. Сливен, граждански брак
между Г. Ж. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Сливен, кв. Стоян Заимов бл. 73 ап. 40 и Г.
М. К. с ЕГН ********** с адрес: с. Г., обл. Сливен поради настъпило ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е настъпило по ВИНА на съпруга Г. М. К. с ЕГН **********
1. Упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца
Е.Г. К., родена на ******** година с ЕГН **********, А.Г. К., родена на **** година с ЕГН
11
********** и М.Г. К., роден на **** с ЕГН ********** СЕ ПРЕДОСТАВЯТ на майката Г.
Ж. К. с ЕГН **********, при която децата ще живеят заедно на адрес: гр. Сливен, кв. Стоян
Заимов бл. 73 ап. 40.
2. На бащата Г. М. К. с ЕГН ********** СЕ ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти
и отношения с родените от брака деца Е.Г. К., родена на ******** година с ЕГН
**********, А.Г. К., родена на **** година с ЕГН ********** и М.Г. К., роден на **** с
ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа
на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден, с преспиване, както и един месец през
лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
3. 1. ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК бащата Г. М. К. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА на Г. Ж. К. с ЕГН **********, като майка и законен представител на
родените от брака деца месечна издръжка считано от 29.06.2021 година до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както следва:
- за детето Е.Г. К., родена на ******** година с ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 170,00 лева
- за детето А.Г. К., родена на **** година с ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 180,00 лева
- за детето М.Г. К., роден на **** с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на
200,00 лева
3.2 ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК бащата Г. М. К. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА на Г. Ж. К. с ЕГН **********, като майка и законен представител на
родените от брака деца издръжка за минал период от време- седем месеца назад преди
подаване на исковата молба-29.06.2021 г., ведно със законната лихва върху нея , считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както следва:
- за детето Е.Г. К., родена на ******** година с ЕГН ********** издръжка за минал
период в размер на 1190 лева
- за детето А.Г. К., родена на **** година с ЕГН ********** издръжка за минал
период в размер на 1190 лева
- за детето М.Г. К., роден на **** с ЕГН ********** издръжка за минал период в
размер на 1190 лева
4. ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака
молителката Г. Ж. К. с ЕГН ********** да носи брачното си фамилното си име К..
5. ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56 СК ползването на семейното жилище,
находящо се в. Г. на ответника Г. М. К. с ЕГН ********** .
ОСЪЖДА Г. М. К. с ЕГН ********** да заплати в полза на съдебната власт
окончателна държавна такса за прекратяване на брака в размер на 50 лева и държавна такса
върху трите присъдени издръжки в общ размер на 777,60 лв. по сметката на СлРС, както и
12
държавна такса върху трите присъдени издръжки за минал период от време в общ размер на
142,80 лв.
ОСЪЖДА Г. М. К. с ЕГН ********** да заплати Г. Ж. К. с ЕГН **********
сумата от 600 лв. съставляваща сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13