О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1103
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 1244 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника си юрк. Г., моли да бъде отменено като неправилно Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 2051 от 27.04.2020г., постановено по ч.гр.д. № 4269/2020г.по описа на РС-Пловдив, І гр. състав, с което е отхвърлено заявлението подадено от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираните суми: 42.55 лева, административни услуги, и 75.68 лева, възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. Излага съображения за това.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо разпореждане на районния съд, разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна поради следното:
За да постанови обжалваното разпореждане, с което отхвърля заявлението в частта му, с която се претендира от длъжника Х. Б. А., ЕГН ********** от с ***, общ **, ул. ****,плащане на 42,55 лева административни разноски и 75,68 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, съдът излага съображения, че с така уговорените клаузи за разноски и възнаграждение се нарушават добрите нрави и императивни правни норми.
Въззивният съд намира за обосновано и законосъобразно обжалваното разпореждане на районния съд.
Съгласно законовите изменения,/обн.ДВбр.100/2019г.-20.12.2019г./, и въвеждане на нова т. 3 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК, е въведено задължение и на заповедния съд служебно да следи за наличие или обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза, наред с това дали искането е в противоречие с добрите нрави, съгл. т. 2 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК. В тази насока, съществува, поначало, такова задължение за съда, като е налице и решението по дело № С-472/11 на Съда на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договора за допълнителни услуги.
В случая, се констатира от въззивния съд, че е налице нарушение на забраната по чл.10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито, в случая, се явяват т.н. „административни разноски“. Освен това, се констатира от въззивния съд и, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.18 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива. В конкретния случай това означава, че в съдържанието на обезпечения с поръчителство договор за кредит е трябвало да бъде включено договореното обезпечение. След като по договора за потребителски кредит има дадено обезпечение, то уговорката за същото следва да бъде инкорпорирана в съдържанието на самия договор за потребителски кредит.
Предвид гореизложените
обстоятелства въззивният съд намира, че е обосновано и законосъобразно
направеното с обжалваното разпореждане отхвърляне на заявлението в посочените
части, арг. от разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.2 и т. 3 от ГПК.
Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва изцяло да бъде потвърдено като правилно от въззивния съд.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл. 274 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 2051 от 27.04.2020г., постановено по ч.гр.д. № 4269/2020г. по описа на РС-Пловдив, І гр. състав, с което е отхвърлено заявлението подадено от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта му, относно претендираните суми: 42.55 лева, административни услуги, и 75.68 лева, възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/