ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1967
гр.
Пловдив, 05.12.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 645 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е
молба от К.И.В. – жалбоподател в основаното производство, с искане за допълване
на постановеното по делото решение в частта за разноските като му бъдат
присъдени разноски в размер на 900 лева за адвокатска защита.
Молбата за
допълване на решението в частта за разноските е връчена на ответника и
заинтересованите страни. От ответника – кмет на община Асеновград, е постъпило
становище, в което се поддържа за неоснователност на искането, тъй като същото
е несвоевременно заявено.
Производство
по адм. дело № 645/2022 г. на Административен съд – Пловдив е образувано по
жалба на Л.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; Е.П.В., ЕГН **********, с адрес:
***; и К.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед № А-301/07.02.2022г.
на кмета на община Асеновград, с която е одобрен проект за изменение на
подробен устройствен план – план за застрояване /ПУП-ПЗ/ с Работен устройствен
план /РУП/ за УПИ II – 890, кв. 59, с контактни УПИ I – 889 и УПИ VIII – 894,
кв. 59 по регулационния план на гр. Асеновград.
Съдът с
решение № 1928 от 01.11.2022 г. е отменил оспорената заповед и е осъдил община
Асеновград да заплати на К.И.В. сумата от общо 1395 (хиляда триста деветдесет и
пет) лева представляваща направени по делото разноски, включващи: 10 лв. за държавна
такса и 1385 лева за възнаграждение на вещи лица.
Видно от
материалите по делото в хода на производството К.И.В. е представляван по
пълномощно от съпругата му С.А. К. – В..
Същата в последното по делото заседание на 19.09.2022г., след даване на ход по
съществото на спора, е заявила претенция за присъждане на съдебни разноски без
да представи списък на разноските. Такъв не е ангажиран от страната и в по –
ранен етап на процеса. В срока за представяне на писмени бележки по делото е
постъпила писмена защита вх. № 17906/03.10.2022г. от К.И.В., чрез адвокат Ангел
Г. Керелов, ведно с договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022г. и
списък на разноски, в който са включени 900 лева за адвокатска защита.
Разпоредбата
на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на постановеното
вече съдебно решение. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски, е налице възможността решението да бъде допълнено. В
случай, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е постановил нещо
различно от заявеното от страната, то тогава, установената в закона възможност
е решението да бъде изменено в тази част.
При тази
фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че процесното искане
следва да се квалифицира като такова за изменение на решението в частта за
разноските, а не за допълването му.
Каза се, до
момента, в който е даден ход по същество и делото е било обявено за решаване, от
страна на К.И.В. не е представен списък с разноски, нито е била отправена
претенция за присъждане на разноски за адвокатска защита, каквато всъщност не е
била и ползвана до този момент.
Според чл.
80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда
списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските. Според т. 9 от Тълкувателно решение на
ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело №6/2012г.,
правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена
със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта
му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна
процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на
списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да
се иска изменение на решението, поради което такова искане е недопустимо /в
този смисъл определение № 2625 от
11.03.2015 г. по адм. д. № 3306/2014 на Върховния административен съд и определение
№11542 от 03.10.2017г. по адм. д. № 10444/2017г. на Върховния административен съд/. Предвид горното, по
отношение на процесното искане се установява, че е подадено от надлежна страна в срока по чл.
248, ал.1 от ГПК, но е недопустимо
и следва да бъде оставено без разглеждане.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на К.И.В. за изменение на постановеното
по делото решение № 1928 от 01.11.2022 г. в частта за разноските.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
14 дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: