№ 248
гр. Пловдив, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело
№ 20245001000206 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №2 от 05.01.2024г., постановено по търг.дело №92/2023г. по
описа на Окръжен съд-П., З. О. З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., Ж.************, е осъдено да заплати на З. А. П. с
ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. Р. № **, сумата от 15000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки и страдания, ведно със законната лихва от 14.02.2022г., и сумата от
322,09лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 21.02.2022г., които вреди е претърпял като пътник при
ПТП на 14.02.2022г., на пътя /километър 4+*** метра/, свързващ с.Д. и хижа
„Д. в.“, обл.П., при управлението от виновния водач Е. З. П. на лек автомобил
„Д. Л.“ с рег.№*******, нарушил правилата за движение по чл.20,ал.2 от
ЗДвП, като исковете за разликата над уважените размери до пълните
предявени съответно от 40000лв. и от 645лв., както и за законна лихва върху
1
обезщетението за имуществени вреди за периода от 14.02.2022г. до
21.02.2022г., са отхвърлени като неоснователни; З. О. З.“АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., Ж.************, е осъдено да
заплати по сметка на Окръжен съд-П., на основание чл.78,ал.6 от ГПК,
държавна такса в размер на 650лв., както и на основание чл.11 от Тарифа ГПК
държавна такса в размер на 5лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист; З. О. З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., Ж.************, е осъдено да заплати на адв.И. М. Д. с
ЕГН:********** и адрес: гр.С., ул. Р. В. № *******, на основание чл.78,ал.1
от ГПК във връзка с чл.38,ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 2150лв.,
съобразно уважената част от иска; З. А. П. с ЕГН:********** и адрес: гр.П.,
ул. Р. № **, е осъден да заплати на З. О. З.“АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр.С., Ж.************, разноски в размер на
3414,07лв., съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е
постановено при участието на Е. З. П. като трето лице-помагач на страната на
ответника З. О. З.“АД.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя З.
А. П., който чрез пълномощника адв.И. Д. го обжалва в отхвърлителните му
части с конкретни доводи за неправилност, поради несъобразяване на размера
на обезщетението за неимуществени вреди със събраните по делото
медицински доказателства, съдебната практика и здравословното му
състояние, както и за неоснователност на възражението за съпричиняване, с
оглед на което неправилно да са редуцирани обезщетенията. Претендира за
отмяна на решението в обжалваните му части и за уважаване на исковите
претенции в пълен размер с присъждане на разноски за двете инстанции и
адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач Е. З. П. е подал чрез пълномощника адв.Б. Т.
писмен отговор на жалбата с подробно развити в него доводи за нейната
неоснователност и искане тя да бъде отхвърлена.
Подадена е насрещна въззивна жалба от З. О. З.“АД, чрез
пълномощника адв.Н. Ш., против решението в частта му, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер над 6000лв. до присъдената
сума от 15000лв. със законна лихва. Жалбоподателят счита неправилно да е
определен справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
2
който да е завишен и да не съответства на реално причинените вреди и на
икономическата и социалната действителност, както и на начина и стандарта
на живот на пострадалия преди настъпването на ПТП, и приносът на същия за
настъпилия вредоносен резултат да е в значително по-висока степен от
приетата. Оспорва началната дата на обезщетенията за забавено плащане в
размер на законната лихва върху главниците, считайки за приложима
разпоредбата на чл.497,ал.1 от КЗ, с оглед на която да не е налице забава и
лихва да се дължи от датата на подаване на исковата молба. Претендира за
отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба и от Е. З. П., чрез
пълномощника адв.Б. Т., в частта му относно присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15000лв. като необосновано завишен, с
оглед действително претърпените вреди и безотговорното поведение на
пострадалия, в подкрепа на което са изложени съображения и се претендира
за отмяна на решението в обжалваната му част.
Ответникът по тази жалба З. А. П. е депозирал чрез пълномощника
адв.И. Д. писмен отговор на същата с доводи за нейната неоснователност,
базиращи се на установените обстоятелства от значение за прилагане на
принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и на неоснователност на
възражението за съпричиняване. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение и да се присъдят разноски и минимално адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предявени са от З. А. П. против З. О. З.“АД искове с правна
квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за сумата от 40000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от
него вследствие получените при ПТП на 14.02.2022г. на пътя /километър
4+*** метра/, свързващ с.Д. и хижа „Д. в.“, обл.П., причинено по вина на
водача Е. З. П. при управление на лек автомобил „Д. Л.“ с рег.№*******, за
който е сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с полица BG/23/122000190963,
травматични увреждания – закрито счупване на тялото /диафазата/ на лява
3
раменна кост, кръвонасядания и натъртвания по цялото тяло, и за сумата от
645лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разход за
имплант, ведно със законната лихва от 14.02.2022г.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил по допустимостта
на предявените искове с твърдения да не е изтекъл срокът по чл.498,ал.3 във
връзка с чл.496 и чл.380 от КЗ. Признал е настъпването на процесното ПТП и
наличието на валидна застраховка към този момент. Възразил е относно
началната дата на претендираната законна лихва. Оспорил е претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди по размер като прекомерно завишен, с
оглед действително претърпените вреди и социално-икономическата
обстановка в страната. Заявил е възражение за съпричиняване, изразяващо се
в пътуване в управляван от неправоспособен водач лек автомобил и в
непоставяне на обезопасителен колан. Поискал е привличане на виновния
водач Е. З. П. като подпомагаща го в процеса страна.
С допълнителната искова молба ищецът е оспорил твърденията на
ответника да не е дал повод за завеждане на делото, позовавайки се на
предявената от него претенция и отказа на ответника доброволно да му
заплати обезщетение. Оспорил е наведените обстоятелства за съпричиняване,
поддържайки да не е нарушил нито едно от законовите предписания за
безопасно движение и да не е имал физическата възможност да предприеме
каквито и да било действия за предотвратяване на пътния инцидент. Оспорил
е възражението за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е заявил да
поддържа всички направени от него възражения.
С Определение №288 от 16.08.2023г. Е. З. П. е конституиран като трето
лице-помагач на страната на ответника. От същия е подадено писмено
становище, с което се е присъединил към възражението на ответника за
съпричиняване и е оспорил като прекомерно завишено претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Навел е обстоятелства за негова и на
семейството му съпричастност към състоянието на ищеца и готовност да го
подпомогнат по всякакъв начин.
С първоинстанционното решение исковете са приети за допустими, с
оглед предявената от ищеца на 07.04.2022г. претенция до ответния
4
застраховател и постановения от последния на 07.07.2022г. отказ да заплати
обезщетения. Прието е да са налице елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, с оглед постигнатото споразумение
по НОХД №1277/2022г. по описа на Районен съд-П. и приетото заключение
на съдебна автотехническа експертиза, както и да е безспорно наличието на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към датата на произшествието, обосноваваща
отговорността на ответния застраховател. Въз основа на представената
медицинска документация и приетото заключение на съдебно-медицинска
експертиза относно претърпените от ищеца болки и страдания вследствие
причинената му травма при ПТП и при отчитане на конкретните
икономически условия в страната е прието за справедливо по смисъла на
чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв.
Приети са за основателни възраженията за съпричиняване, тъй като от
експертизата е безспорно установено, че ищецът е пътувал на задната седалка
без предпазен колан, с какъвто лекият автомобил е бил оборудван, както и да
е знаел, че управляващият автомобила Е. П. е неправоспособен водач,
съгласно признанията му в досъдебното производство и по реда на чл.176 от
ГПК, а, дори и да не е знаел, е имал възможност да установи и е следвало да
упражни дължимата грижа. Прието е, че посочените два фактора в равна
степен по 25% за всеки са допринесли за настъпването на вредоносния
резултат, поради което определеното обезщетение от 30000лв. е намалено с
общо 50%. Приета е за доказана твърдяната имуществена вреда под формата
на разход от 644,17лв. за закупуване на реконстр.плака с винтове по фактура
№6094/21.02.2022г. и фискални бонове, като обезщетението за нея следва да
се намали с 50% до размер на 322,09лв. Прието е, че законната лихва,
съгласно чл.86 във връзка с чл.84,ал.3 от ЗЗД, се дължи от датата на ПТП за
обезщетението за неимуществени вреди и от датата на извършване на
разходите за обезщетението за имуществени вреди.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му части
и за допустимо. Ищецът е предявил претенцията си за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди с получена от застрахователя на
07.04.2022г. застрахователна претенция вх.№991845. С писмо изх.№99-
1904/11.04.2022г. застрахователят е изискал представянето на документи. С
5
писмо изх.№99-3590/07.07.2022г., в последния ден на тримесечния срок по
чл.496,ал.1 от КЗ, застрахователят е отказал да заплати обезщетение.
Исковата молба с вх.№4060 е подадена на 28.04.2023г. Налице са при това
положение процесуалните предпоставки на чл.498,ал.3 от КЗ за допустимост
на предявените искове.
Елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45
от ЗЗД на виновния за настъпилото на 14.02.2022г. пътно-транспортно
произшествие водач жалбоподателя - трето лице-помагач Е. П., са установени
по обвързващ, съгласно чл.300 от ГПК, начин с одобреното споразумение по
приложеното НОХД №1277/2022г. по описа на Районен съд-П. с последици на
влязла в сила присъда, съгласно чл.383,ал.1 от НК, като увреждащото деяние,
съставляващо престъпление по чл.343,ал.3,предл.7,б.А,предл.2 във връзка с
ал.1,б.Б,предл.2 във връзка с чл.342,ал.1 от НК, включва в съставомерните си
признаци причиняването на средна телесна повреда на ищеца З. П.,
изразяваща се в счупване на лява раменна кост. Безспорно е и, че за
управлявания от виновния водач лек автомобил „Д. Л.“ с рег.№******* е
била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна към датата на произшествието, с ответния
застраховател, което обосновава отговорността му по прекия иск на
увредения по чл.432,ал.1 от КЗ.
Спорът и във въззивното производство се концентрира около размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Той се определя от съда
по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при съобразяване с конкретните
обективни обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените
психически и емоционални болки и страдания.
От представените от ищеца медицински документи – епикриза,
амбулаторни листове и направления, и приетото заключение от 27.11.2023г.
на съдебномедицинска експертиза се установява, че непосредствено след
инцидента ищецът е бил откаран в Спешното отделение на МБАЛ-П., в което
лечебно заведение на 15.02.2022г. му е направена операция, при която е
извършено под пълна анестезия открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация посредством имплантиране на реконструктивна плака с осем отвора
и винтове, след което е поставена гипсова имобилизация за обездвижване на
ръката. Изписан е на 18.02.2022г. за домашно лечение. На 05.04.2022г. след
6
сваляне на гипса П. бил консултиран за провеждане на физиотерапия, като му
били предписани 20 броя физиотерапевтични процедури, а през м.юни.2022г.
бил насочен за втори курс физиотерапия. Към този момент имал добър обем
активни движения в раменната става, лакетната става и китката на лявата
ръка с дефицит в свиването на лакетната става и силно изразена хипотрофия
на мускулатурата на ръката, водещо до намалена сила. Остеосинтезните
средства били премахнати оперативно на 01.02.2023г. При този вид травма –
счупване на дългата тръбеста кост, са налице интензивни болкови усещания в
острия период, по време на медицинските изследвания и манипулации,
оперативната интервенция и след оперативния период, когато е наложително
ползване на обезболяващи, като болки има и при провеждането на
физиотерапия, както и след свалянето на остеосинтезните средства.
Оздравителният период е протекъл за около 6-7 месеца. В рамките на него
основната функция на крайника е била затруднена, което е наложило да бъде
обслужван от неговата майка Г. П.а, разпитана като свидетел. Към настоящия
момент е налице пълно функционално възстановяване и бъдещо лечение,
свързано с травмата, не се налага. Преди произшествието ищецът е страдал от
остър гастрит, остър холецистит и инсулинозависим захарен диабет. Не се
установява твърдяното в исковата молба и поддържано и във въззивната
жалба влошаване на така наличните заболявания вследствие стреса от
инцидента и лечението на полученото при него счупване на лявата раменна
кост. В тази връзка настоящата инстанция не кредитира показанията на св.П.а,
според които вследствие уплахата при инцидента синът й вдигнал много
кръвната захар, поради което му изписали допълнително лекарство наред с
приеманото и инсулина, както и приетата във въззивното производство
епикриза за проведено в периода 22-26.01.2024г. лечение във В. - М. - С..
Касае се за въпроси, изясняването на които изисква специални знания в
областта на медицината, каквито не са ангажирани по надлежния ред,
доколкото на допуснатата СМЕ не са поставени задачи от страна на ищеца,
касаещи твърдяното обостряне на наличните заболявания и причинно-
следствената му връзка с процесното произшествие. Същевременно от
приетото заключение на СМЕ се установява, че нито едно от съществуващите
заболявания на ищеца няма отношение към възстановителния процес от
претърпяната при произшествието травма, който е протекъл в рамките на
обичайното и при липса на усложнения, а провежданото за тях лечение е
7
медикаментозно и със спазване на хигиенно-диетичен режим, като най-
големи неудобства и дискомфорт създава основното хронично заболяване –
захарен диабет, диагностицирано само няколко месеца преди инцидента,
свързани с ограничения във връзка с храненето, системен прием на лечебни
средства, диспансерно наблюдение и лабораторно проследяване. При тези
обстоятелства не се установява поддържаното от ответника и във въззивното
производство наличие на обективни каузални фактори, които да са
способствали за продължителността, характера и интензитета на търпените от
ищеца през време на възстановителния период негативни преживявания,
влошаващи качеството му на живот и понастоящем, и които да намаляват
обема на отговорността му.
При така установените обстоятелства, според които при процесното
ПТП на ищеца е било причинено счупване на лява раменна кост, наложило
оперативно извършване на открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация и гипсова имобилизация за около два месеца с последващи
физиотерапевтични процедури за около четири месеца, през който оперативен
и следоперативен период е изпитвал интензивни физически болки, налагащи
прием на обезболяващи медикаменти, проявяващи се и при провеждането на
физиотерапия, като оздравителният процес е протекъл в рамките на
обичайното за такъв вид травма време от около 6-7 месеца без усложнения и
през време на него ищецът е търпял битови неудобства поради ограничените
движения на лявата му ръка, без да е бил лишен напълно от активности,
претърпял е втора операция за сваляне на остеосинтезните средства, и към
момента функцията на засегнатия крайник е напълно възстановена, както и
съобразявайки икономическата обстановка в страната към датата на
произшествието, настоящата инстанция намира, че дължимият размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 30000лв.
Досежно механизма на произшествието във връзка със своевременно
наведените от ответника с отговора на исковата молба възражения за
съпричиняване от приетото заключение от 04.12.2023г. на съдебна
автотехническа експертиза се установява, че на 14.02.2022г., около 21,45ч.
ищецът З. П. е пътувал с лек автомобил „Д. Л.“ с рег.№*******, управляван
от третото лице-помагач Е. П., с негови познати в посока от хижа „Д. в.“ към
с.Д., на около 4,9км преди което шофьорът се движел в десен за него завой
8
със скорост около 40-45км/ч, при излизането от който забелязал, че в дясната
част пътя е заледен, и реагирал незабавно, опитвайки да заобиколи заледения
участък и като натиснал спирачки, но автомобилът продължил в моментната
си посока /косо наляво/, не успял да спре, с левите колела навлязъл в левия
банкет и се блъснал челно в началото на еластична преграда /мантинела/ в
ляво от пътното платно, вследствие на който удар тялото на пътуващият без
обезопасителен колан на задна лява седалка П., който се държал с лявата си
ръка за дръжката над вратата, политнало напред, при което усетил силна
болка около лакътя. Безспорно виновният за произшествието водач не е
притежавал правоспособност да управлява лек автомобил, което е елемент от
фактическия състав на престъплението по одобреното от наказателния съд
споразумение. За да се приеме наличие на съпричиняване в този случай е
необходимо да се установи, че ищецът е знаел за този факт и въпреки това е
решил да се качи в автомобила, съзнавайки риска от настъпване на
произшествие. Действително, както е приел и първоинстанционният съд,
ищецът при разпита му на 02.03.2022г. като свидетел в досъдебното
производство и при обясненията му по реда на чл.176 от ГПК в съдебно
заседание на 05.12.2023г. е признал да му е било известно, че водачът Е. П.
към датата на произшествието е карал шофьорски курсове и не е притежавал
правоспособност за управление на МПС. Неправилно, обаче, както резонно
поддържа във въззивната си жалба ищецът, съдът е игнорирал
обстоятелството, че на отиване към хижа „Д. в.“ автомобилът е бил
управляван от Г. К., който бил по-голям от другите три момчета и имал
книжка, но на връщане двамата с Е. П. решили да се разменят. Видно е при
това положение, че ищецът е тръгнал на планираната от четиримата разходка
до хижа „Д. в.“, доверявайки се на това, че автомобилът ще бъде управляван
от правоспособния водач К., който е и шофирал на отиване. На връщане
ищецът е бил поставен в независеща от него ситуация на размяна на водачите,
при която той на практика не е имал избор дали да се качи в автомобила или
не, предвид зимния сезон, тъмната част на денонощието и отдалечеността от
населено място. При това положение не може да се приеме, че пътуването в
моторно превозно средство, управлявано от неправоспособен водач, е проява
на свободно формиран избор на ищеца, за да е налице съпричиняване от
негова страна. Лекият автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан на
задна лява седалка, на която е пътувал ищецът П. без да го постави в
9
нарушение на изискването по чл.137а,ал.1 от ЗДвП. Това обстоятелство само
по себе си не обосновава съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД,
както основателно застъпва жалбоподателят-ищец. За да е налице такова е без
значение дали поведението на пострадалия е било правомерно или
противоправно, а с него той обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки предпоставки или улеснявайки настъпването му, или да
е способствал за увеличаване на обема на вредоносните последици. В тази
връзка, според заключението на СТЕ, предназначението на обезопасителния
колан е да ограничи потенциалните травми при челен удар. В случая се касае
именно за челен удар в мантинелата. Според експертизата, дори и при
правилно поставен обезопасителен колан е налице известна свобода на
позицията и движенията на пътуващия, поради което и в този случай
травматичните увреждания не биха били избегнати или предотвратени
напълно, но биха били снижени. При този експертен извод, кореспондиращ на
обстоятелството, че в момента на челния удар ищецът се е държал с лявата
ръка за дръжката над вратата, при която нейна позиция увредата й не би била
изключена и при поставен колан, но би била по-лека, следва да се приеме
наличие на съпричиняване от 10%, с колкото определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали, или дължимо е
такова от 27000лв. При това положение първоинстанционното решение
следва да се отмени в обжалваната му част, с която искът е отхвърлен за
разликата над присъдения размер от 15000лв. до признатия за дължим от
27000лв., като се присъди допълнително обезщетение от 12000лв.
Във въззивното производство не е повдигнат спор относно установените
разходи за закупуване на реконструктивна плака, каквато е поставена за
фиксация при оперативната интервенция и чиято стойност е 644,17лв. При
признато от въззивната инстанция съпричиняване от 10%, дължимо е
обезщетение от 579,75лв., което налага присъждане на допълнителна сума от
257,66лв. след отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение в
тази му част като неправилно.
Във връзка с оплакванията на ответника в подадената от него насрещна
въззивна жалба досежно началната дата на дължимата законна лихва,
въззивният съд, който и служебно следи за правилното приложение на
материалноправните норми, намира за неоснователно позоваването на
10
чл.497,ал.1 от КЗ. Цитираната разпоредба касае забава на застрахователя да
заплати дължимото застрахователно обезщетение в рамките на процедурата
по доброволно уреждане на отношенията с пострадалия. Дължимата от
застрахователя законна лихва е тази по чл.493,ал.1,т.5 във връзка с
чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ, която се включва в застрахователното
обезщетение и е дължима за забавата на застрахования-делинквент, съгласно
чл.84,ал.3 от ЗЗД, но ограничена спрямо застрахователя за периода от най-
ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. В случая
данни за уведомяване от застрахования няма, при което за начална дата
следва да се приеме 07.04.2022г., на която е предявена застрахователната
претенция. При това положение допълнителните обезщетения следва да се
присъдят със законна лихва от 07.04.2022г., а първоинстанционното решение
следва да се отмени в обжалваната му част, с която такава е присъдена върху
обезщетението за неимуществени вреди от 15000лв. за периода от
14.02.2022г. до 06.04.2022г. /включително/ и върху обезщетението за
имуществени вреди от 322,09лв. за периода от 21.02.2022г. до 06.04.2022г.
/включително/.
С оглед на този изход по спора при настоящото му въззивно
разглеждане, първоинстанционното решение следва да се коригира в частта
му относно присъдените в тежест на ищеца разноски, като се отмени за
разликата над 1761,53лв. до присъдената на ответника сума от 3414,07лв.
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, съгласно чл.83,ал.1,т.4
от ГПК. На основание чл.78,ал.6 от ГПК, с оглед допълнително присъдените
суми за обезщетения при настоящото въззивно разглеждане на спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса в
размер на 475лв. по сметка на Окръжен съд-П., както и да заплати държавна
такса в размер на 265лв. по сметка на Апелативен съд-Пловдив. И пред двете
инстанции на ищеца, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, е била оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие от
упълномощената адв.И. Д., поради което и съгласно чл.38,ал.2 от ЗАдв на
същата се дължи възнаграждение. При определянето му не следва да се
съобразява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед постановеното Решение от 25.01.2024г.
11
по дело С-438/22г. на СЕС, съгласно което тя е нищожна като нарушаваща
забраната по чл.101, §1 ДФЕС. Според приетото от СЕС, в тази хипотеза
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително и в случаите, когато предвиденото
в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. В мотивите си СЕС посочва, че цената на услуга, която
е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на
пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването
на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява
сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени /вж.§60/. Затова
подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото
адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните
за съответния случай обстоятелства. В тази връзка, съобразявайки, че предмет
на производството са два иска за парични вземания от едно и също
застрахователно събитие, като спорът не е със значителна фактическа и
правна сложност и е разгледан в по едно проведено пред всяка инстанция
открито съдебно заседание, и по-голямата част от исковете са уважени,
настоящата инстанция намира, че за първоинстанционното производство
следва да се присъди допълнително възнаграждение от 850лв., а за
въззивното такова от 1500лв. Жалбоподателят-ответник също претендира за
разноски. Такива той е заплатил за държавна такса в размер на 180лв. по
подадената от него насрещна въззивна жалба, които, предвид
неоснователността й, не му се дължат. Заплатил е и адвокатско
възнаграждение в размер на 4620лв. с ДДС по представени договор за
възлагане на правна защита и съдействие от 22.04.2024г., фактура
№61/22.04.2024г. и извлечение от банкова сметка. Възражението на
жалбоподателя-ищец по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на
възнаграждението е неоснователно по гореизложените съображения.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, дължима е сумата от 1485лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ Решение №2 от 05.01.2024г., постановено по търг.дело
№92/2023г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от З. А. П. с ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. Р. № **, против З.
О. З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
Ж.************, иск за заплащане на сума в размер над 15000лв. до 27000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки и страдания, и сума в размер над 322,09лв. до 579,75лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
реконструктивна плака, които вреди са претърпени от него като пътник при
ПТП на 14.02.2022г., на пътя /километър 4+*** метра/, свързващ с.Д. и хижа
„Д. в.“, обл.П., при управлението от виновния водач Е. З. П. на лек автомобил
„Д. Л.“ с рег.№*******; В ЧАСТТА, с която е присъдена законна лихва върху
обезщетението от 15000лв. за неимуществени вреди за периода 14.02.2022г.-
06.04.2022г. /включително/; В ЧАСТТА, с която е присъдена законна лихва
върху обезщетението от 322,09лв. за имуществени вреди за периода
21.02.2022г.-06.04.2022г. /включително/; В ЧАСТТА, с която З. А. П. с
ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. Р. № **, е осъден да заплати на З. О.
З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
Ж.************, разноски в размер над 1761,53лв. до присъдената сума от
3414,07лв., съобразно отхвърлената част от исковете, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. О. З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., Ж.************, да заплати на З. А. П. с ЕГН:**********
и адрес: гр.П., ул. Р. № **, сумата от още 12000лв. /дванадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки и страдания, и сумата от още 257,66лв. /двеста петдесет и седем лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди - разходи за реконструктивна плака, които вреди е претърпял като
пътник при ПТП на 14.02.2022г., на пътя /километър 4+*** метра/, свързващ
с.Д. и хижа „Д. в.“, обл.П., при управлението от виновния водач Е. З. П. на
лек автомобил „Д. Л.“ с рег.№*******, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 07.04.2022г. до окончателното им изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на законна лихва върху главниците за
периода 14.02.2022г.-06.04.2022г. /включително/.
13
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2 от 05.01.2024г., постановено по
търг.дело №92/2023г. по описа на Окръжен съд-П., в останалите му части.
ОСЪЖДА З. О. З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., Ж.************, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд-П. сумата от още 475лв.
/четиристотин седемдесет и пет лева/ за държавна такса, и по сметка на
Апелативен съд-Пловдив сумата от 265лв. /двеста шестдесет и пет лева/ за
държавна такса.
ОСЪЖДА З. О. З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., Ж.************, да заплати, на основание чл.38,ал.2 от
ЗАдв, на адвокат И. М. Д. с ЕГН:********** и адрес: гр.С., ул. Р. В. №
*******, сумата от още 850лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща
възнаграждение за първоинстанционното производство, и сумата от 1500лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща възнаграждение за въззивното
производство, за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на З. А.
П..
ОСЪЖДА З. А. П. с ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. Р. № **, да
заплати на З. О. З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., Ж.************, сумата от 1485лв. /хиляда четиристотин осемдесет и
пет лева/, представляваща разноски за въззивното производство по
съразмерност.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
ответника Е. З. П..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14